МОТИВИ
По нохд № 200.14г. по описа на Районен съд- Асеновград,
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обв. акт срещу подсъдимия В.Ф.Ж. ***,
по обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр.чл. 342 ал.1 от НК.
В хода по същество, представителят на РП- Асеновград
пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за
налагане на наказание, ориентирано към минимума.
Упълномощеният защитник на подсъдимия- адвокат К.,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, с оглед на липсата на
осъществен от обективна страна състав на вмененото престъпление, като изтъква съображение, че подсъдимият
е управлявал МПС-то в неговото пътно платно и не е нарушил нито едно правило за
движение по пътищата, поради което и настъпилото ПТП не се дължи на негово
поведение, а на навлизане на автобуса в платното за движение на подзащитния му,
при което е настъпил удар между двете насрещно движещи се превозни средства, в
резултат на което са причинени и имуществени щети в значителен размер по тях.
Подсъдимият не се признава за виновен и пледира за
оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намери за установено следното:
Подсъдимият В.Ф.Ж. не е осъждан.
Същият е правоспособен водач категории „В“, „С“, „Д“,
„ВЕ“, „ СЕ“. Той работи като шофьор във „Вестранс“ еоод –с. Подвис, която фирма
се занимава с транспортна дейност- превоз на товари. Същият на 19.03.2013г.
управлявал товарен автомобил „Даф“ с прикачено ремарке по курс- град Пловдив-
Смолян. Малко преди квартал „Нареченски бани“ , управляваният от него автомобил
се изкачвал по пътя, като същият не е бил натоварен. Теглото на товарния
автомобил е 14 500 кг. В същото
време, по маршрута град Рудозем - град Пловдив, извършвал редовен курс с
тръгване в 06:00 часа от град Рудозем, автобус „Неоплан“ , закупен преди 5
години от фирма „Е. -98“ оод, занимаваща се с транспортна дейност, за
30 000 лева и управляван от свидетеля С.С., работещ като професионален шофьор повече от
20 години. Автобусът е преминал технически преглед и същият към момента на този
курс бил с изрядни документи и в пълна техническа изправност. Автобусът
навлязъл в квартал „Нареченски бани“, преминал същия, преминал през квартал
„Наречен“ и се движил в прав участък на пътя, завършващ с ляв завой за
движещите се в посока град Асеновград, пътен участък. Времето било ясно, с
добра видимост, по пътното платно е нямало дупки, като в десния край на същото, в посока град
Асеновград, имало разстлан пясък,
останал от зимното опесъчаване на пътното платно, който образувал ивица от
около 50 см. Свидетелят С. намалил скоростта при наближаване към завоя, с оглед
навлизането му в него. В този участък няма видима пътна маркировка, като северния край на платното за движение до
бордюра, асфалтовото покритие е скосено и се образува праг. В района на завоя
платното за движение е с ширина 7,3 метра. Скоростта на товарния автомобил
„Даф“ в началото на завоя е била около 63 км./ч., а скоростта на движение на
автобус „Неоплан“ преди започване на спирането е била около 62 км./ч..
Скоростта на товарния автомобил “Даф“ в началото на завоя е била по-голяма от
критичната скорост, която е изчислена от АТЕ на 61-66 км./ч., а тази на автобуса
„Неоплан“ е била близка и по-малко от критичната за него, която възлиза на
63-68 км./ч. Автобусът „Неоплан“ се е движил по платното за движение в посока
от запад на изток, като в същото време по същото платно насреща му се е движел
товарен автомобил “Даф“ с влекач с полуремарке, в посока от изток на запад, до
момента, в който двете насрещно движещи се превозни средства са достигнали до
завой на пътя, който е бил десен за товарния автомобил“Даф“ и ляв за
автобуса“Неоплан“. Водачът на товарния автомобил “Даф“ е навлязъл в завоя, като
се е движел около средата на платното, като в един момент двамата водачи са
получили пряка видимост един към друг. Водачът на товарния автомобил е навлязъл в завоя, движейки се плътно
максимално в дясно, в непосредствена близост до средата на платното, като в
този момент двамата водачи са получили пряка видимост един към друг.При
забелязване на насрещно движещия се автобус „Неоплан“, водачът на товарен
автомобил „Даф“ е отклонил волана на дясно, при което влекачът се насочил
надясно към десния край на платното, но ремаркето изостанало при следването на
влекача и е останало към средата на платното, при което е настъпил удар в
предната лява част на автобус марка „Неоплан“ и в задната лява страна на
полуремаркето на товарния автомобил „Даф“. След удара, свидетелят С.,
управляващ автобуса, паднал от шофьорската седалка и изпуснал управлението на
същия, като автобусът в резултат на удара променил траекторията на движението
си, напуснал пътното платно, преминал през
банкета на същото и навлязъл в полята около пътя, където преустановил своето
движение, а товарния автомобил „Даф“
спрял плътно в дясно до банкета на пътното платно.
Ударът между двата автомобила е настъпил около средата на
платното за движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която по
дължина е установена от АТЕ на 30-35 метра преди мястото, в което е спрял
товарния автомобил и по ширина - около средата на платното за движение.Установените
находки на пътното платно- разпилени предмети, според становището на
експертите, депозирано в съдебно заседание, не е относимо към определяне
мястото на удара, с оглед на това, че
сами по себе си, тези находки не са достатъчно обективни данни, въз
основа на които това място да се определи. Това е така, тъй като тези предмети
могат да бъдат на различно място на пътното платно, в зависимост от скоростта
на движение, тяхното тегло,
закрепеността им към ППС-то и т.н. и не определят мястото, където е
станало съприкоснованието между двете ППС-та. С оглед на което и обстоятелството,
че те са в частта на пътното платно, в която се е движил товарния автомобил
„Даф“, не водят до извода, че именно в тази част е настъпил удара. Нещо повече,
безспорно е установено по делото, че тези разпилени вещи са били в ремаркето, в
което е станало удара и което към момента на удара безспорно се сочи от
експертите, не е навлязло в частта на движение на автобуса, а е било в своята
си част, но плътно в ляво на същата, като след удара, респективно, в резултат
на действащата сила на автобуса, то е променило своята траектория обратно
надясно, когато и в който момент от него са изпадали вещите, намиращи се в
него, където са и установени. С оглед на което и наведеното в това отношение
възражение на защитата за относимост на тези находки към мястото на удара между
двете ПТП и оттам изводимостта за липса на допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на подсъдимия, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, се отхвърлят от съда, като
неоснователни.
Експертизата заключава, че поради липса на маркировка и
при променлива ширина на платното за движение, особено в участъка на завоя, където
вътрешната за завоя мислена лента е по-голяма от външната такава, с оглед
мястото на удара към средата на платното, потвърждава извода за това, че
водачът Ж. се е движил в по-широката лента, тъй като за него завоят е с
вътрешна крива на пътния участък, като въпреки това, неговото движение е плътно
в ляво на същата, което е довело до първоначално разминаване между двете ППС-та
с оглед предприеманата от подсъдимия Ж. маневра-завъртане на волана надясно,
където товарният автомобил е имал възможност да избяга, с оглед наличието на
място за това и оставането на ремаркето в първоначалната траектория, където
вече с него настъпва удара, с оглед на закъснението на неговото прибиране и в
това време- продължаване движението на автобуса напред, до мястото на
съприкосновението.
В случая, водачът на товарния автомобил „Даф“ е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако при навлизането си в завоя
се е движил в дясната част на платното за движение, вместо по-към средата му,
при което би се разминал с автобус „Неоплан“, без да се налага да прави рязка
корекция на траекторията си в средата на завоя.В случая, водачът на автобус „Неоплан“
е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като рязка
корекция на траекторията му, след навлизане в завоя, с цел да се измести към десния край на
платното, не е безопасна с оглед пътните условия - мокър асфалт и наличие на
пясък в десния край на платното. Основна
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на товарния
автомобил „Даф“ – подсъдимия В.Ф.Ж., при навлизане в десния завой, се е движил
около средата на платното, вместо възможно най-вдясно върху него.
В протокола за оглед на местопроизшествието, направен при
незапазено местопроизшествие, са били фиксирани две следни на пътното платно,
описани като „две дъги от престъргване на автомобилни гуми“, като е посочено,
че следата от Тира е с начало 26,8 метра източно и 21,6 метра северно от
ориентир 1, а краят й е с начало 18,3 метра северно и 7,7 източно от ориентир
1.Описано е, че следата от автобуса е с дължина 5,4 метра и с начало 13,6 метра
източно и 16,6 метра северно от ориентир 1. Така описаните следи, макар да са
описани като такива, оставени от товарния автомобил“Даф“ и от
Автобуса“Неоплан“, съобразно становището на тройната авто-техническа
експертиза, не са относими към механизма на произшествието и не кореспондират с
обстоятелствата, свързани със същото. Това становище на експертите, развито
подборно в разпита им в съдебно заседание, се базира на обстоятелството, че тези
следи не са фиксирани като проекция и ориентир, не са ситуирани на платното, а
по начина, по който са описани, едната от тях излиза извън него, поради което и
съдът приема становището на експертите, че те не са относими към това ПТП и не
влияят на изводите за скоростта на ППС-тата, участвали в него и в механизма на
същото, с оглед на което и съдът намира, че тези следи нямат отношение към това
ПТП, още повече, че огледът е при произшествие, което не е запазено, което
потвърждава извода за тяхната неотносимост.В подкрепа на това е становището на
вещите лица, развито в разпита им в съдебно заседание относно липсата на натискане
на спирачната система от страна на водачът на автобуса, тъй като същите изрично
посочват, че дори и това да е станало, то липсва обективно време тя да сработи,
с оглед времето за изминаване на опасната зона, поради което и съдът счита, че
тази следа не е относима към действие и факт, свързан с ППС- участник в
произшествието.
От изготвената по делото авто-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на причинените имуществени вреди по автобус „Неоплан“
с рег. № РВ 46 00 ВТ, към датата на настъпилото ПТ – 19.03.2013г.10 272 лева.
Това заключение е дадено въз основа на извода, че цената
на възстановяване на автобуса, което технически е възможно да стане, е
икономически нецелсъобразна, тъй като новите части и труда надхвърлят 70 % от
стойността на автобуса преди повреждането му, с оглед на което и стойността му
е определена на базата на средната пазарна стойност на автобуса към момента на
повреждането му, определена по метода на пазарните аналози.
Стойността на щетите по товарния автомобил „Даф“ е 1202,40
лева.
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от протоколът
за оглед на местопроизшествие, изготвен в светлата част на денонощието и в
присъствието на две поемни лица, съгласно изискванията на НПК, поради което и
го кредитира като годно доказателствено средство.С оглед на вписаното в него
обстоятелство, че огледът е направен при незапазено местопроизшествие, съдът
намира същият за напълно достоверен, включително и относно фиксираните в него
две следи, които са видни и от изготвения към него фотоалбум и от приетите като
ВД снимки в хода на съдебното следствие, представени от защитата. Относимостта
на така фиксираните в него следи обаче е въпрос, по който съдът ще вземе
становище по-долу, като същият не влияе върху годността на протокола като
доказателствено средство и не опровергава неговата достоверност.
Съдът не кредитира изготвената от вещото лице П.С. авто-
оценъчна експертиза, тъй като макар същата да е изготвена на база оценка на
по-голяма част от щетите, то в същата не е включено като оценка усуканото шаси
на автобуса, което прави същата непълна от една страна, а от друга - тя не е
съобразена с икономическата обосновка за ремонта, която съпоставена с пазарната
цена на автобус, идентична година на производство и в добро техническо
състояние като този участвал в ТП-то, дава стойност, много по-ниска от тази,
която би била простата замяна на увредените части с нови. С оглед на което и
съдът не цени заключението на тази експертиза като необосновано и неправилно.
Съдът кредитира заключението на повторната авто- оценъчна
експертиза за щетите на автобус „Неоплан“, изготвена от вещото лице С.М., като намира
същата за обоснована- изследвани са всички относими обстоятелства по делото и
като правилна- изготвена от лице, имащо правоспособност за изготвяне на
експертизи в съответната област и базирана на изследване на пазарните
стойности, със съответния процент овехтяване.
Съдът кредитира като обосновано и правилно заключението
на авто- оценъчната експертиза на щетите по товарния автомобил“Даф“, като счита
същата за обоснована- позоваваща се на доказателствата по делото и правилна-
при оценка на пазарната стойност, при средно пазарни цени и отчетеното
овехтяване, включително и включен труд за възстановяване на деформираните и
подлежащи на подмяна авточасти.
Съдът не кредитира заключението на първоначалната
единична авто- оценъчна експертиза, като счита същото за непълно и
необосновано, което налага извода и за неговата неправилност.Това е така, тъй
като същото се базира на описаните две следи в протокола за оглед, с оглед
извеждане на скорости и механизъм на ПТП-то, които следи тази експертиза
безспорно приема, без наличието на обективни данни за това, че са оставени от
двете, участвали в ПТП-то ППС-та. Тази експертиза установява суркане и
навлизане на управлявания от подсъдимия влекач и ремарке в участъка от пътното
платно, предназначен за движение на автобуса, което не кореспондира с материалите по делото и не
е обосновано, предвид неотносимостта на следите, на които тази експертиза се
базира, към настоящето ПТП.
Съдът кредитира заключението на тройната авто-техническа
експертиза, тъй като същата е изготвена при преценка на относимите данни и
доказателства по делото, при направена детайлна мотивировка за тяхната
относимост и изводите са обосновани и правилни, с оглед на това, че се
позовават на математически изчисления, базирани на изходни и безспорно относими
към предмета на делото обективни данни.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото-
справка за съдимост, характеристична справка и документи за двете МПС-та и
правоспособността на водачите им, технически проект на пътя, по който е станало ПТП-то, като надлежно приобщени по делото.
Като надлежно приобщени по делото, съдът кредитира и
вещественото доказателство по делото- тахошайба от автобус „Неоплан“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.М., като
логични, последователни, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и
неопровергани от същите. Съдът кредитира показанията на свидетеля С.С., като
относно този свидетел по две обстоятелства- за това, че подсъдимият е предприел
маневра надясно и че е свидетелят е натиснал спирачката в завоя, съдът
кредитира неговите показания от ДП, прочетени в съдебно заседание, като
съответни и на заключението на АТЕ тройна експертиза и на другите доказателства
по делото, като в тази част първоначално депозираните в съдебно заседание като
опровергани не кредитира..
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Е.В.Ч., като логични последователни, незаинтересовани
и подкрепени и от АТЕ-за и АОЕ-за по делото.
Съдът кредитира и по-голямата част от показанията на
свидетеля А., с изключение на частта за следите, отразени на приетите по делото
като ВД снимки, с оглед на това, че в тази им част, неговите показания
представляван предположения, но не и фактически твърдения на възприети от този
свидетел факти, които предположения по своето естество не представляват
свидетелстване относно релевантни по делото обстоятелства, а са субективни
съждения и на следващо място, те са напълно опровергани от заключението на
тройната АТЕ по делото.
Съдът кредитира като непротиворечиви и логични и
последователни и показанията на свидетелите Е. и Ч., които съдът кредитира като
логични, последователни и покрепени от останалите показания по делото и от
тройната АТЕ и единичната АОЕ, кредитирани от съда, по делото.
По отношение на обясненията на
подсъдимия Ж., относно механизма на станалото ПТП, съдът не кредитира същите,
като ги цени единствено като защитна позиция, с оглед на това, че те се
опровергават от кредитираната от съда тройна авто-техническа експертиза, както
и от разпита на вещите лица, изготвили същата, в който те напълно изключват
като правдоподобност механизма на причиняване на ПТП-то, описан от подсъдимия
като изрично изтъкват, че автобусът е навлязъл в участъка за движение на
товарния автомобил „Даф“, в разултат на което е настъпило и ПТП, тъй като при
това положение, ударът между двете ППТ-та би бил съвсем друг, в съвсем други
части на същите, а и установяването на двете ППс-та щеше да бъде на съвсем
различно място от мястото, където те са описани като преустановили движението
си.С оглед на което и като отчете, че в тази част обясненията на подсъдимия Ж.
се опровергават от кредитираните от съда показания на свидетеля С., не
кредитира същите, а ги цени единствено като защитна позиция. В останалата им
част, обясненията на подсъдимия се намериха да подкрепени от гласните
доказателствени средства и от кредитираната от съда тройна авто-техническа
експертиза, поради което и съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и приложените в хода на съдебното заседание
ВД- фотоснимки, като приобщени по реда на чл. 159 от НПК като предмети, които
могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, съгласно чл. 109
от НПК с характер на ВД. Съдът отчита същите с оглед и протокола за оглед на
местопроизшествието, като отчита вписаното в него обстоятелства за липсата на
запазване на същото и отчита, че предвид на това, че установените и снимани
следи на тези снимки, съгласно заключението и на тройната авто-техническа
експертиза, не могат да бъдат отнесени като такива, оставени от участвалите в
ПТП-то пътни превозни средства.
При така установените факти по делото, от правна страна,
съдът намери за установено следното:
При управление на товарен автомобил “Даф“ със скорост,
разрешена за населеното място и съобразена с пътните условия, подсъдимият Ж. е допуснал 2 нарушения на правилата за
движение по пътищата, имащи отношение към причиняването на ПТП, пряка и
непосредствена последица именно от така допуснатите нарушения на правилата за
движение, което е довело до причиняване на значителни имуществени щети в размер
на 10 272 лева за автобус „Неоплан“ и в размер на 1202, 40 за товарния
влекач, на двете дружества, собственици на автобуса и на товарния автомобил, а
именно: нарушение по чл. 5 ал.1т.1 от ЗДвП, гласящ, че „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 67 ал.1
от ППЗДП, гласящ, че „ Водачът на ППС е
длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка- да използва най- дясната свободна
лента“.
В случая, подсъдимият се е движил, с оглед кривата на
завоя, при липса на очертана наземна маркировка, при нееднаквост в самата крива
на завоя на участъка,предназначен за движение на насрещно движещи се ППС-та в
своя участък, като не е навлязъл в участъка на насрещно движещия се автобус, но
движението на товарния автомобил “Даф“ е било максимално в ляво на своя
участък, с което е нарушен чл. 67 ал.1 от ППЗДП, като по този начин, е
допуснато ПТП с материални щети в значителен размер, поради което и съдът
намери, че в пряка причинно-следствена връзка с нарушаване на това правило за
движение, е причиняването на ПТП и настъпилите в резултат на него значителни
имуществени щети, с оглед на което и съдът призна подсъдимия за виновен в
нарушаване на това правило за движение.
С оглед забраната за причиняване на щети, разписана в чл.
5 ал.1т.1 от ЗДВП и предвид липсата на специална правна норма, налагаща забрана
за причиняване на щети, съдът намери, че подсъдимият е нарушил същата, като в
резултата на допуснато от него ПТП е причинил такива в значителен размер,
поради което и го призна за виновен в нарушение на това правило за движение.
С оглед липсата на наземна пътна маркировка и разделяне
на пътното платно на две пътни ленти, е неприложима вменената за нарушена
правна норма на правилото за движение, разписано в чл. 16 ал.1т.1 от ЗДвП,
гласящо, че „На пътно платно с двупосоно
движение, на водача на ППС е забранено : 1 г. когато платното за движение има
две пътни ленти- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване и заобикаляне“, поради което и в случая от обективна
страна, поради неотносимост на това правило за движение, то същото не е и
нарушено от страна на подсъдимия и за неговото нарушаване същият следва да бъде
оправдан.
Неотносимост се констатира и относно правилото на чл. 20
ал.1 от ЗДВП, гласящо, че „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
Това е така, тъй като в случая, съдът не кредитира заключението на
първоначалната единична авто-техническа експертиза, чието становище е за навлизане в насрещното движение и занасяне на
влекача, което кореспондира с нарушаване както на така вмененото правило за
движение, така и с предходно обсъденото такова. Тъй като кредитираната от съда
тройна авто-техническа експертиза не установи такова обстоятелство, то в случая
липсва факта на загуба на контрол от страна на подсъдимия върху управляваното
от него ППС, поради което и същият не е допуснал така вмененото му правило за
движение по пътищата, за което следва да бъде оправдан.
Съдът намери, че липсва нарушаване от страна на подсъдимия
и на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП, касаещо задължението на водачите да
избират съобразена скорост. В случая, скоростта на движението на управляваното
от подсъдимия ППС е била допустима от ЗДвП в извън населено място и съобразена
с пътната настилка и с интензитета на движението и пътните условия, като съдът
се позовава и на заключението на експертите, че тя е и съобразена с тези
компонентни и не скоростта е причината за настъпилото ПТП, а движението плътно
в ляво е относима към причиняване на ПТП-то. С оглед на което и съдът оправда
подсъдимия да е нарушил и това правило за движение по пътищата.
Съдът намери, че подсъдимият не е нарушил правилото за
движение, разписано в чл. 3 от ППЗДвП, гласящо, че „Участниците в движението са длъжни при избиране на скоростта да спазват
правилата за движение, да пазят живота и здравето на хората и да не създават
опасности или пречки за движението“, с оглед на общия характер на това
правило за движение, който се изключва при наличие на нарушени специални правни
норми, съдът оправда подсъдимия да е нарушил тази правна норма.
С оглед липсата на надлежна маркировка и липсата на две
пътни ленти, липсва каквато и да било относимост на вмененото на подсъдимия
правило за движение по пътищата, разписано в чл. 68 от ППЗДП, гласящо, че на „ На пътното платно с двупосочно движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване и заобикаляне“, като с оглед неотносимост на
това правило към задълженията на
подсъдимия при управление на товарения автомобил в пътен участък без наземна
пътна маркировка, съдът го оправда да е нарушил същото.
Тези две допуснати от подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП между двете превозни средства, пряка и непосредствена последица от което е
причиняване на имуществени вреди по двете участвали в това ПТП превозни
средства, собственост на две отделни дружества, занимаващи се с транспортна
дейност, възлизащи в общ размер на 11 474,40 лева, от които 10 272 по
автобус „Неоплан“, собственост на „Е. 98“оод и на полуремарке „Шмитц“ с ДК № СМ
2770 ЕЕ, собственост на „Вестатранс“ еоод в размер на 1202,40 лева. Значителния
характер на същите е изводим от това, че техният размер надвишава 14 минимални
работни заплати за страната, съгласно Постановление № 1 / 1983г. на Пленума на
ВС.
С оглед на което и съдът намери, че от обективна страна,
подсъдимият Ж. е осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“а“
вр.чл. 342 ал.1 от НК, а от субективна страна, съдът намери, че деянието е
извършено по непредпазливост, при непредвиждани общественоопасни последици, но след като подсъдимият е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, с оглед на това, че същият е бил наясно с обстоятелството, че в
завой траекторията на ремаркето и различна и следваща по време тази на влекача,
поради което и движението плътно в ляво
създава условия за ПТП, каквото в случая е реализирано, както и причиняването
на щети в значителен размер, в резултат на него.
С оглед на което и съдът призна подсъдимия Ж. за виновен
по това обвинение.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи за
престъплението, съдът отчете законоустановеността на същото, а именно: „ЛС“ до
1 година или „пробация“ и при така алтернативно предвидените наказания,
съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 от НК, като отчете непредпазливия характер
на престъплението, добрите характеристични данни и и чистото съдебно минало на
дееца, механизма на ПТП и причините и условията за неговото допускане, поради
което и намери както степента на обществената опасност на дееца, така и тази на
стореното от него деяние за по-ниски, с оглед на което и намери, че нему следва
да бъде наложено по-лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания, а
именно, наказанието „Пробация“.
При определяне на пробационните мерки като вид и
продължителност, съдът отчете наличието единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, липсата на нарушения на ЗДвП,
поради което и което и при наличие единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства определи наказанието „пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки- “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, всяка от които за срок от по 6 – шест месеца,
като първата от тях с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационния служител два пъти седмично.
С оглед на предвиденото наказание в разпоредбата на чл.
343г. от НК, съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“, съгласно чл. 37 ал.1т.7 от НК за срок от 8 – осем
месеца, отново при оценка наличието на смегачващи отговорността обстоятелства,
като отчете и едно утежняващо- а именно- причиняване на щети на две МПС-та.
С така наложените две кумулативни наказания по вид и
размер, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и ще се постигне
предупредително-възпиращото въздействие върху останалите членове на обществото.
По отношение на направените в хода на досъдебното
производство разноски по делото, с оглед на това,че подсъдимият Ж. бе признат
за виновен, съдът го осъди да заплати същите в размер на 680- шестотин и
осемдесет лева, в полза на ОД на МВР- Пловдив, от чийто бюджет са били
направени, а относно направените такива в съдебната фаза на процеса от бюджета
на РС- Асеновград, в размер на 200 лева, съдът го осъди да ги заплати на същото
правно основание, в този размер, на РС- Асеновград.
По отношение на вещественото доказателство по делото-
тахометър от автобус “Неоплан“,съдът намери, че след приключване на
производството по делото, същото следва да бъде върнато на юридическото лице,
собственик на автобуса, а именно „Е. 98“ оод.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: