МОТИВИ към присъда по НЧХД №519/2017г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.2 от НПК-по депозирана частна тъжба от
Ф.Н.С. ***,действащ чрез пълномощника си адв.Н.И.–ШАК
против Р.Я.И. ***, с обвинение за това,че на 13.10.2017г-в гр.К.,кв.К.,подсъдимият
Р.Я. И.причинил лека телесна повреда на Ф.Н.С. с ЕГН:**********,изразяваща се
във временно разстройство на здравето,неопасно за живота –престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
Наред с обвинението за лека телесна
повреда, частният тъжител е предявил против подсъдимия и граждански иск в
размер на 3 000.00лв/три хиляди лева/,която сума представлява обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на осъщественото престъпно деяние,изразяващо се в причиняване
на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,както и имуществени
вреди в размер на 35.00лв./тридесет и пет лева/.
В съдебно заседание,частният тъжител,чрез
повереника си поддържа изцяло депозираната тъжба и
предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява лично и със защитника
си адв.Т.М.-ШАК.Признава възведеното срещу него
обвинение,но твърди,че е бил провокиран от подсъдимия,за да го извърши.Оспорва
предявения граждански иск по размер.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител и граждански ищец Ф.Н.С.
***,а подсъдимият Р.Я.И.-***.В същото населено място живее и дъщерята на
тъжителя- св.-Г.Ф. М..
До тази година,тъжителят и подсъдимият не
са се познавали лично.През 2007 година,подсъдимият,който по това време работел
на трудов договор,бил посетен от зетя на тъжителя,който го помолил да стане
поръчител по потребителски кредит на тъщата му.И. се съгласил ,въпреки,че не
познавал нито кредитополучателката,нито съпруга й,а
само дъщеря им и зет им. /това заявява той пред съда,твърди в показанията си и
неговата съпруга –св.С.И.,факт,който не се оспорва и от самия тъжител /.
Известно време кредитополучателката
обслужвала получения от нея кредит,но поради просрочие
на дължимите и незаплатени заадължения,банката-ДСК
ЕАД,пристъпила към принудително реализиране на вземането си.Издаден е
изпълнителен лист от 19.10.2011г.по ч.гр.д.№1087/2011г.по описа на НПРС,по
което, съпругата на тъжителя Ю. И.С. и подсъдимия Р.Я.И. са осъдени солидарно
да заплатят на кредитора „***“ЕАД сумата от 6 873.60лв.-главница, лихва за
просрочие,вкл.такси закъснение от 23.03.2011г.до
16.10.2011г.в размер на 1216.99лв.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 17.10.2011г.до изплащане на вземането,както и
съдебни и деловодни разноски в размер на 161.81лв.-държавна такса и юристконсултско възнаграждение в размер на 382.72лв.Образувано
е изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие –ШОС.На
подсъдимия Р.И. е изплатена покана за доброволно изпълнение с
изх.№3850/08.02.2017г.,наложен е запор върху трудовото му възнаграждение.
Видно от представените фишове за
начислените му и получени от него трудови възнаграждения е,че за периода от
месец февруари 2017г.-месец октомври 2017г.включително са му правени удръжки от
трудовото възнаграждение в размер на 200.00лв.Макар и посочено,че удръжките се
правят по запор към ТД на НАП,не се оспорва от самия тъжител,което е изложено в
самата тъжба,че удръжките касаят именно отговорността на подсъдимия по
поръчител,по изтегления от съпругата на тъжителя потребителски кредит.Това
твърди в обясненията си както самият подсъдим,така се сочи и в показанията на
свидетелите Ю. С.,Г.М.,О. Я. и С. И..Както сочат в показанията си свидетелите и
подсъдимия, след като започнали да правят удръжки от заплатата на
подсъдимия,той намерил телефонния номер на тъжителя,свързал се с него ,споделил
му за създадения проблем.Договорили се,тъжителят и съпругата му да му дават на
ръка ежемесечно удържаните от заплатата суми.
Тъжителят върнал на подсъдимия удържаните
суми за два месеца и после преустановил плащането по поетата договорка.
Подсъдимият е глава на многочленно
семейство –има син,който е опериран от разкъсване на хранопровода и следва да
спазва специален режим и диети,дъщеря,която е ученичка и по-голям син,който
заедно с жена си и детето си живеят при неговите родители/.Цялата фамилия се
издържа основно от трудовото възнаграждение на подсъдимия /в общ нетен размер
около 900 лв./Понякога той и по-големият му син работят на частно,за да
осигурят допълнителни приходи за семейството.
На 13.10.2017г./преди обяд,в кв.К.,подсъдимият
,заедно със сина си О. били ангажирани да работят на частно /копаене на шахта за мръсен канал/ .И. видял,че по пътя с
личния си автомобил покрай него минали С. и съпругата му,които се връщали от
дома на своята дъщеря,която преди това закарали .С тях в колата пътувало и
детето на сина им,което било невръстно.
И. започнал да маха с ръка на водача на
автомобила ,за да спре и той спрял.Св.Ю.е С. не разпознала,че това е подсъдидимия.Помислили,че е някой човек,който търси
транспорт за К..Когато съпругът й спрял
колата,твърди тя,подсъдимият започнал да го дърпа още от колата,да му се
заканва,че ще го убие и т.н.казал му да му даде парите,които са му удържани,а Ф. се мъчел да го прикани да седнат на някоя
пейка,за да разговарят.Заканил се и на съпругата му,че ще я убие,да не бяга от
там.Казал на сина си да вземе ключовете за автомобила.
В обясненията си подсъдимият оспорва
твърдените от съпругата на тъжителя закани.Не оспорва ,че е бил изнервен,за
това,че плаща чужд дълг и търпи лишения и е имал намерението да се разберат
какво ще правят с удържаните му суми.Твърди,че тъжителят му заявил,че няма да
му платят и,че те плащали заема.Оспорва,че е дърпал тъжителят ,за да излезе от
колата.
Както признава подсъдимия,така и
присъствалите на мястото на инцидента очевидци –свидетелите Ю. С. и О. Я.
,категорично се установи ,че след размяната на реплики между тъжителя и
подсъдимия , както били извън колата,подсъдимият замахнал
с носената от него лопата /с която работел/ и с нея ударил няколко пъти
тъжителя по левия крак /в областта на глезена/.Дори синът на подсъдимия
заявява,че ударите май са били с металната част на лопатата.От удара,лопатата
се счупила/макар,че според сина на подсъдимия тя била счупена на малко място и
преди това/.Според съпругата на тъжителя, желязната страна се счупила,останала
само дръжката. Внучката им се уплашила от видяното и започнала да пищи,а заедно
с нея,св.С. се втурнала към дома на дъщеря си,оставяйки съпруга си на
мястото.След като я извикала,заедно с нея се върнали при автомобила.Св.М.
твърди,че е видяла баща си в колата пожълтят,треперещ.Вратата на колата била
затворена,прозореца-леко отворен.Р. искал да го удря през прозореца. Нямали
много време да разговарят,тъй като родителите й се отправили до полицейското
управление в К.,за да подадат жалба по случая.Образувано е полицейска преписка
№***/2017г.,приложена по делото и в която се съдържат писмени
обяснения,кореспондиращи с гласните доказателства,събрани в хода на съдебното
следствие.И двамата /тъжителят и подсъдимият /са предупредени по чл.65 отЗМВР.
Около месец
и повече след това,твърдят в показанията си съпругата и дъщерята на
тъжителя,той не се е чувствал добре,имал болки,коляното му било надуто, едва
стъпвал,охкал нощно време,а седмица преди това бил лекуван в болница за
бъбреци..Мажели го с мехлем, посетили ортопед.
На 13.10.2017г.на тъжителя е направена
рентгенография в „*** „ЕООД и видно от резултатите от образното изследване и,че
в подбедрицата –костите не са налични данни за
травматични промени.
Посетил е ортопед –д-р Е.Б.,за което е
издаден амбулаторен лист №*** от 20.10.2017г.
На 16.10.2017г.частният тъжител е посетил
съдебен лекар,като е бил освидетелстван.
Видно от издаденото съдебномедицинско
удостоверение №***/2017г.,издадено от д.р В. В. /съдебен лекар,н-к ОСМ при „***“АД
е,че по задно-външната страна на лявата подбедрица
горна трета има синкаво кръвонасядане с кафеникав
оттенък с площ 6 на 4 см.Налице е умерено уплътнение на меките тъкани в същата
област.Кръвонасядания са установени и по
предно-външната страна на лявата подбедрица,по
външната страна на левия глезен и на ходилото под него.Има плитко охлузване на
кожата.Походка-куцаща.Ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става.
В заключение,медикът е посочил,че се касае
за контузия на левия глезен:Кръвонасядане,охлузване,оток ,ограничени и болезнени
движения в лявата глезенна става.Кръвонасядания
на ограничена площ в областта на двете подбедрици.
Травматичните увреждания може да бъдат
получени по начин и време,съобщени от пострадалия /“Съобщава,че на 13.10.2017г.около
11-12.00 часа в село К.,познат мъж му нанесъл удари с металната част на лопата
по краката,при което лопатата се счупила.“/.
Според съдебният лекар,на пострадалия е
причинено временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
За издаденото му съдебно-медицинско
удостоверение,тъжителят е заплатил сумата в размер на 35.00лв.,за което е
издадена фактура №***/16.10.2017г.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От събраните писмени и гласни доказателства
се установи по несъмнен начин,че на 13.10.2017г.преди обяд/около
11.-12.00часа/в кв.К.,подсъдимият Р.И. нанесъл удари с металната част на лопата
в левия крак /областта на глезена/ на Ф.С. ,при което му причинил контузия
на левия глезен:Кръвонасядане,охлузване,оток
,ограничени и болезнени движения в лявата глезенна
става.Кръвонасядания на ограничена площ в областта на
двете подбедрици.Причинените на пострадалото лице
травматични увреждания представляват лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето,неопасно за живота ,с което от обективна
страна е осъществено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при наличието на пряк умисъл- деецът е осъзнавал общественоопасния
му характер и противоправните последици,като е целял
тяхното настъпване.
Съдът кредитира с доверие лансираната от
подсъдимия версия,че е действал в състояние на афект,предизвикан от самият
тъжител поради отказа му да му заплати удържаните му суми за чужд
дълг,,независимо,че се разминава с тази на съпругата на тъжителката /заинтересувана
от изхода на делото ,вкл.и гражданския иск/,тъй като подсъдимият по принцип не оспорва вмененото му
инкриминирано деяние.Не се установи това силно раздразнение у подсъдимия да е
било предизвикано от пострадалия с насилие,тежка обида,клевета или с друго
противозаконно действие,от което са настъпили или е било възможност да настъпят
тежки последици за виновния или неговите близки,поради което съдът счете,че в
случая се явява неприложима нормата на чл.132
ал.1 т.3 във вр.чл.130 ал.1 от НК.
Неизпълнението на задължение по едно
облигационно задължение не може да бъде третирано като противозаконно
действие,а отношенията между страните по него и с трети лица ,следва да се
уредят съобразно принципите на гражданското право.
За въпросното престъпление,в извършването
на което подсъдимият беше признат за
виновен, съответната правна норма предвижда наказание „лишаване от свобода „до
две години или „пробация“.
Доколкото със самото престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди,подлежащи на
възстановяване, подсъдимият е пълнолетен,не е осъждан,не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК,съдът прие,че са налице кумулативно визираните
предпоставки,визирани в чл.78а от НК,поради което го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба“в минималния размер от
1000.00лв.
Съдът отчете от една страна отегчаващото
вината обстоятелство- тежестта на самото престъпление,насочено против личността, както и смекчаващите вината
на подсъдимия обстоятелства –причините за извършване на деянието ,неговото
семейно положение и имотно състояние и намери,че при така определеното по вид и
размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
По предявения граждански иск,съдът съобрази следното:
В самата частна тъжба,гражданският ищец
твърди,че в резултат на причинената му лека телесна повреда,в продължение на
десет дни,той е изпитвал силни болки и затруднения при ходене,а уплахата и
стреса от случилото се все още го преследват.В показанията си ,неговите съпруга
и дъщеря сочат,че физическият му и психически дискомфорт
е продължил около месец,месец и половина.
Няма ясно определена скала за овъзмездяване на причинените в резултат на извършено противоправно деяние неимуществени вреди,но съблюдавайки
принципите на морала,добрите нрави,обществените отношения ,принципите на
справедливостта и трайната съдебна практика,съдът намери,че за това,че е
причинил на частният тъжител неимуществени вреди - болки и страдания за
значителен период от време/ между 10 дни и месец /, то подсъдимият следва да
бъде осъден да му заплати обезщетение за тези вреди,но в размер ,по-малък от претендирания,,а именно -1 000.00лв.В останалата му
част,за разликата до пълния размер от 3 000.0лв.,съдът намери гражданския
иск за крайно завишен,неоснователен и недоказан,поради което го отхвърли.
Тъй като издаването и заплащането на
фактура за СМУ е в пряка връзка с установяване на причинените травматични
увреждания,съдът прие ,че се касае за причинени на пострадалия имуществени
вреди,които също бяха вменени на подсъдимия.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 14.12.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: