Р Е Ш Е Н И Е
№772/1.11.2019 г. 01.11.2019 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 29.10 2019 година
В публично заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 5090 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против М.И.И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1884, 82 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Представят се писмени доказателства, иска се прилагане на горепосоченото гражданско дело.
С определение от 06.02.2019 год., ЯРС е прекратил производството в частта относно претенцията за сумата над 786,42 лв.- главница до пълния предявен размер, както и обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в посочената част, поради което и предмет на делото е останала единствено сумата 786, 42 лв. – незаплатена главница.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитодател и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит на 14.06.2017 год. за сумата от 1000 лв., и срок за връщане на кредита 24 месеца , на равни месечни погасителни вноски, включително и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.На длъжника бил предоставен стандартен европейски формуляр, както и бил запознат и приел ОУ.Във връзка с искане на ответницата бил сключен и анекс. Ответницата погасила общо 7 пълни и една непълна месечна погасителна вноска или общо сумата от 812, 20 лв., която сума била отнесена за погасяване част от номинала на кредита, лихви и такси.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор особения представител на ищеца оспорва иска. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена на длъжника, за което се излагат съображения. Претенцията била недоказана и по размер. Оспорва се и клаузи от договора като нищожни. Иска се отхвърляне на претенцията.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба моли за уважаване на претенцията.
Ответницата се представлява от назначен особен представител, чрез когото оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответницата да заплати на заявителя част от исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски кредит от 14.06.2017 год., сключен между страните, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., срок за връщане 24 месеца , с посочен лихвен процент, размер на погасителна вноска и общата сума, която следва да бъде върната.Представени са още ОУ, подписани от ответницата, с което е декларирала и приемането им, споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, погасителен план към договора, три броя платежни нареждания за сумата от общо 1000 лв., искане за отпускане на кредит, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, искане за промяна на погасителен план към договора, включително анекс от 29.03.2018 год. и погасителен план от същата дата.
Ответницата не е оспорила подписа си на горепосочените документи.
Прието е още извлечение по сметка, както и уведомително писмо за прекратяване на договора, за което липсват доказателства да е връчено на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответницата са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит от 14.06.2017 год. Безспорно се установява още, че сумата предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя- за рефинансиране на кредити към „Сити Кеш“ООД и „КРЕДИЛЕНД“ЕООД, както и по банкова сметка ***. Основните възражения на ответника касаят факта, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която да е обявена на длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, включително нищожност на клаузи от договора , поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а,ал.2 от ЗПК и с добрите нрави и по специално уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
По отношение възражението, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно съобщена на длъжника, съдът намира, че действително по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства твърденият факт да е бил доведен до знанието на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Според най- новата практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2017 год. и Решение от 17.04.2019 год. по гр.д. № ***. – допустимо е предявеният иск по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта по договор за банков кредит /включително небанкова финансова институция/ да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била съобщена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този случай претенцията следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. В процесния случай към тази дата обаче е настъпил уговореният в договора краен падеж- 15.07.2019 г., т.е. настъпил е падежа по отношение на всички вноски по погасителния план, който факт следва да бъде отчетен от съда.
Възраженията касаещи нищожост на клаузата за уговорен пакет за допълнителни услуги не следва да бъдат разглеждани от настоящия съдебен състав, т.к. касаят претенции, които предвид частичното прекратяване на делото не са предмет на спора.
В обобщение, съдът приема, че между страните е сключен по ясен и разбираем начин и след предоставяне на необходимата преддоговорна информация, действителен в частта относно уговорената сума за главница договор за кредит. С оглед на горното, съдът намира, че иска е доказан по основание, както и по размер, т.к. в хода на процеса ответницата, чиято е и доказателствената тежест , не е ангажирала доказателства за частично, респ. пълно погасяване на задължението в размер на 786, 42 лв. - главница.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното прекратяване на производството или 37,06 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 203, 05 лв.-заплатена държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.И., ЕГН ********** , дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 786, 42 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 14.06.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. , сумата от 37,06 лв. - разноски в заповедното производство, както и разноски за настоящата инстанция в размер на 203, 05 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: