Решение по дело №405/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 749

гр. Пловдив, 24. 04.2023 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Р.А.и участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 405/2023 год. по описа на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63в, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 - чл.228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на търговско дружество „С. И И.78“ ЕООД чрез адв.Х. против Решение № 3 от 03.01.2023г., постановено по АНД № 20225330205647/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 18 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1650726-F655762 от 27.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив,  с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС му е определено и наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 500лева“ за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно като изразява несъгласие с извода на районния съд относно това, че неподаването на справка-декларация по ЗДДС за конкретен данъчен период осъществява състав на едно нарушение, за което се налага едно наказание. Счита, че се касае за сложно съставно нарушение, което не подлежи на самостоятелно санкциониране, в която връзка са изложени конкретни съображения, свързани с обжалване и на друг административен акт, касаещ санкция за неподаване на отчетни регистри за същият данъчен период. Иска се томяна на съдебното решение и на потвърдения с него административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно призован, в съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като не излага допълнителни съображения по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, чрез пълномощника юрк.М. излага становище за неоснователност на касационната жалба и прилага писмени доказателства. По същество счита, че съдебното производство е законосъобразно и моли решението на Районен съд  - Пловдив да бъде оставено в сила.

Контролиращата страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва становището, че жалбата е неоснователна и необоснована и предлага да се остави решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационния състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е възприел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F655762 от 17.05.2022г., съставен от свидетеля С.М., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с който във връзка с извършена служебна проверка на „С. И И.78“ ЕООД е констатирано административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по това нарушение са се изразили в това, че при служебна проверка на 15.04.2022г. дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило законоустановеният срок за подаване на справка- декларация по чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.03.2022г. - 31.03.2022г. до 14.04.2022г., включително. Актът е съставен в присъствието на пълномощник нарушителя и на свидетел, като срещу него не е постъпило възражение. Последвало е издаването на Наказателно постановление от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,  с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

За да потвърди атакуваното пред него НП районният съд е приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, законосъобразно е изяснен механизма на осъществяването му и неговия автор. Във връзка с възраженията, направени пред него, свързани с прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, той приел, че се касае за съставомерно деяние на  противоправно бездействие на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за което законосъобразно е наложено съответното наказание в минимален размер.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, посочена като основание за издаване на процесното НП, лице, което, като е длъжно, не подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, заедно със СД по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Според разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А според разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

 Според настоящия състав на съда, формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС очертава множество състави на административни нарушения, като за всяко съставомерно деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от посочените задължения на задължено лице, както и изпълнението на което и да е от тези задължения след изтичане на установения от закона срок (какъвто е настоящият случай, тъй като отчетните регистри за месец 02. 2022г. не са подадени и към момента на съставяне на АУАН), е предвидена санкция. Следователно, всяко самостоятелно нарушение е наказуемо със самостоятелно наказание. Обстоятелствата, че ответното данъчнозадължено лице е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетните регистри и СД за периода месец 032. 2022г. най-късно до 14.04.2022 г., което обаче не е направено и за това спор между страните не същества. Съответно, налице е от обективна страна проявление на признаците на административното нарушение, за чието извършване е наказано ответното данъчнозадължено лице, а административнонаказателното производство, приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 Не са налице и основания случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на §1, т.4 от ДР ЗАНН, защото той не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По отношение на наведените с касационната жалба възражения, че не са налице обстоятелства по чл.18 ЗАНН, а се касае за едно съставомерно нарушение, следва да се посочи, че в случаят неподаването на отчетните регистри не е било санкционирано. Съгласно представените допълнителни доказателства, с Решение №39/09.01.2023г. постановено по АНД5648/2022г. по опис на ПРС-26 с., е било отменено издаденото за друго нарушение на чл.125 ал.5 вр.ал.3 ЗДДС НП с №650728-F655790 от 27.07.2022г спрямо „С. И И.78“ ЕООД за неподаване на отчетните регистри за периода м.03.2022година. В конкретният случай, обстоятелството, че СД и отчетните регистри за периода месец 03.2022г. не са били подадени в необходимият се данъчен период и преди съставянето на процесния АУАН, сами по себе си не могат да обуславят ненаказуемост на дееца. Касае се за съществено нарушение на данъчното законодателства, което е с по- висока степен на обществена опасност. Установено е, че нарушението е извършено за първи път, данъчнозадълженото лице не осъществява никаква дейност и не е начислявало ДДС, от бездействието му не са настъпили реални вреди за бюджета, което позволяват налагане на наказание в предвидения от закона минимум, поради което процесното НП е издадено при правилно прилагане на закона и е законосъобразно. По тези съображения и първоинстанционният съд, като е потвърдил процесното НП е постановил правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

 С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е основателно и следва да бъде уважено с оглед характера на делото в предвиденият минимум от 80 лева, определено на осн. чл.27е НЗПрП.

 Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 03.01.2023г., постановено по АНД № 20225330205647/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 18 н.с.

ОСЪЖДА „С. И И.78“ ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.Асеновград да заплати на Национална Агенция по приходите сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ................

ЧЛЕНОВЕ:      1..................

                          2..................