Решение по КНАХД №222/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от пълномощник на Директор на Национално ТОЛ Управление към АПИ, против решение № 126/20.05.2025 г. по АНД № 1790/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № BG15062024/4000/Р8-399/20.11.2024 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Б. В. Г. от с. Белотинци, ул. „Петнадесета” № 13, обл. Монтана, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Касаторът, чрез пълномощника си излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като иска да бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд Видин и наведените от касатора твърдения намира за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, участник във въззивното производство, в рамките на законния срок за оспорване, до компетентен съд, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, като задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така определения предмет на настоящото дело съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

От фактическа страна съставът на Районен съд Видин приел за установено, че на 15.06.2024 г., в 17:41 часа, в направление излизане от територията на Р. България, на ГКПП-Връшка чука, пристигнало ППС влекач „Волво ФХ4Х2Т”, с рег.№ [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона. При извършена проверка от органите на АПИ било установено, че на 03.06.2024 г. в 12:43 часа на път II-11, км. 11+192, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Нарушението било установено от устройство № 30012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Прието било, че описаното ППС е било управлявано от ответника по касация.

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен АУAН № BG15062024/4000/Р8-399/15.06.2024 г., по което не били направени възражения. Въз основа на съставения АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” било издадено обжалваното пред районния съд НП № BG15062024/4000/Р8-399/20.11.2024 г., с което на ответника, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на съществени процесуални разпоредби, като в хода на административнонаказателното производство не били събрани доказателства относно релевантното обстоятелство, дали именно ответника по касация е управлявал описаното в акта и НП ППС.

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. След пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени в следния смисъл: по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, а именно посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.11.2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса”, с фиксиран размер. При тази регламентация санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за водач на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 1800,00 лева, следва да не се прилага. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството и при липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/20.05.2025 г. по АНД № 1790/2024 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.