№ 6
гр. Нови пазар, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Габриела П. Д.а
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Габриела П. Д.а Административно
наказателно дело № 20243620200006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „***“ №9,
общ. К., обл. Шумен, против НП №23-0280-000359/02.11.2023 г., издадено от ВПД Началник
РУ- К. към ОДМВР Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не оспорва, че на 23.06.2023 г. е управлявал посоченото в НП МПС. Сочи,
че същото е собственост на работодателя му, а управлението му от него на 23.06.2023 г.
било инцидентна проява. Излага, че нито той, нито работодателят му са знаели, че
автомобилът е с прекратена регистрация. Счита, че деянието не е съставомерно от
субективна страна, тъй като деянието не е извършено от него виновно. Отделно сочи, че
обстоятелствената част на НП не е ясна, тъй като не е посочено на какво основание е
образувано административно наказателното производство. Отправено е искане НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата
съображения и пледира за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С молба вх. №
634/26.01.2024 г. оспорва подадената жалба.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
На 23.06.2023 г., в 22:01 ч., в с. Т., ул. „***“ до №3, служители на РУ К. спрели за
поверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от А. Ф. А., ЕГН **********,
собственост на Т.Д.Ж., ЕГН **********. При направената проверка било установено, че
управляваното МПС било със служебно прекратена регистрация от 21.11.2019 г., на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на А. Ф. А. бил съставен
АУАН серия GA №685788 от 23.06.2023 г.
От изготвена спрака по история на МПС с рег. № *** се установява, че на 21.11.2019
г. регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП.
С постановление от 02.10.2023 г. прокурор от РП Шумен е отказал да образува ДП и
е прекратил пр. пр. вх. №3056/2023 г. по описа на РП Шумен, преписка с рег. № 280 зм-
145/2023 г. по описа на РУ К..
От мотивирана резолюция № 23-0280-М000037/01.08.2023 г. се установява, че
доколкото при извършената проверка са констатирани признаци на престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, административно - наказателното производство по АУАН серия GA №685788 от
23.06.2023 г. против А. Ф. А., ЕГН **********, за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1
ЗДвП било прекратено.
След получаване на постановлението за отказ от РП на 02.09.2022 г. по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН било издадено НП №23-0280-000359/02.11.2023 г. на ВПД Началник РУ- К.
към ОДМВР Шумен срещу А. Ф. А., ЕГН **********, с което е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а
именно за това, че на 23.06.2023 г. в 22:01 ч., в с. Т., ул. „***“ до №3 управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Т.Д.Ж., ЕГН **********, със служебно
прекратена регистрация от 21.11.2019 г. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Върху НП е
отбелязана дата на връчването му на жалбоподателя - 12.12.2023 г.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – свид. Д. Д. Д., както и свид. М. И. О.. Свидетелите пресъздадоха
възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да
кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи
2
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, по същество е
основателна по следните съображения:
Наказателното постановление №23-0280-000359/02.11.2023 г. е издадено от
компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра
на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност
по ЗДвП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да
издават наказателни постановления и е видно, че наказващият орган е сред определените за
това лица.
НП е издадено в шестмесечен срок от дата на връчване на материалите от страна на
прокуратурата. ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на
прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира
приложение на принципа "non bis in idem", доколкото не е образувано ДП, а е постановен
отказ да се образува такова.
В настоящия случай, от представените по делото доказателства се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на Т.Д.Ж., което не е
регистрирано по надлежния ред, доколкото при проверката е било установено, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена 21.11.2019 г.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е достатъчно конкретизирано
по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице,
поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП "По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места." Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне наданни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от
ЗДвП . Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при промяна в регистрацията,
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва
служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица
изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в
регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето,
3
което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на
свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.
3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок
до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган.
В настоящия случай, не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установи, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС,
собственост на Т.Д.Ж., което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото при
проверката е било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена
21.11.2019 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Непререгистрирането в законоустановения
срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът
приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия. В случая от приложените писмени доказателства безспорно се
установява, че след извършена промяна на собствеността на превозното средство в
законоустановения срок не са били уведомени органите на пътна полиция, поради което на
21.11.2019 г. в 18:31 ч., автомобилът е служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. При тези безспорно установени факти съдът счете, че от обективна страна
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
При все това обаче, за да ангажира административно-наказателната отговорност на
А. Ф. А. по този текст в тежест на АНО е било да докаже, че в процесния ден
жалбоподателят е имал ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения
за това ред или по-конкретно с прекратена регистрация. В конкретния случай по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин,
че на водача е било известно, че управляваното от него моторно превозно средство към
момента на проверката е със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на установената
фактическа обстановка обуславя извода, че водачът на процесния автомобил, който не е
новият собственик на МПС-то, а няма данни да е бил предишният такъв, не е бил длъжен и
не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС - лек автомобил, марка "***", модел
***", с посочения регистрационен номер е с прекратена регистрация, доколкото това е
станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Същият не
е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. Освен това, не е имало и
4
никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът
е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички
изискуеми документи и най-вече със СРМПС на същия този автомобил, както и е имал
сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Нещо повече, от разпита
на свидетелите Д. Д. и М. О. се установява, че при извършената проверка на МПС-то
водачът не е знаел, че управлявания от него автомобил е дерегистриран.
След като не е доказано, че деянието е извършено от въззивника виновно, то от него
не би могло да бъде търсена административно – наказателна отговорност, което от своя
страна налага отмяна на издаденото НП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателят
следва да се присъдят сторените в производството разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., за което са представени доказателства за извършването
им.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0280-000359/02.11.2023 г., издадено от
ВПД Началник РУ- К. към ОДМВР Шумен, с което на А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес:
с. Т., ул. „***“ №9, общ. К., обл. Шумен, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му
наложени административни наказания “Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 6 месец, на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Шумен да заплати на А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес:
с. Т., ул. „***“ №9, общ. К., обл. Шумен, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
сторани разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5