№ 868
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102416 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл.415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, законни
представители: И*Ц*К* и я.б.я.- управители, пълномощник: юрисконсулт Х.А.А. против Б.
С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. в* № 33.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия от 01.12.2016 год. и
Приложение № 1 към него от 01.09.2020 год., вземането срещу ответника, произтичащо от
Договор за паричен заем № 5546221/22.08.2019 год. било прехвърлено в негова полза, в
качеството на цесионер. За цесията на ответника се съобщава с настоящата искова молба и
поради това ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен чрез връчване на
приложеното към исковата молба уведомително писмо. Поддържа, че по силата на
сключения договор била отпусната парична сума в размер на 1500.00 лева.
Кредитодателят ВИВА КРЕДИТ ООД превел сумата на посочена от
кредитополучателя банкова сметка. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 383.70 лева. Ответникът дължи и такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 1101.90 лева. Така според ищеца общо
дължимата сума била 3036.00 лева, платима на 15 равни месечни вноски от по 202.40 лева,
като първата е с падеж 21.10.2019 год., а последната- 14.11.2020 год.
Ищецът твърди, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 1186/2021 год. по описа на РРС.
1
Заявява, че ответникът е извършил следните плащания по договора: 252.00 лева преди
датата на цесията и след образуване на заповедното производство- 1450.00 лева или общо
1702.00 лева. Плащането от 1450.00 лева е съотнесено, както следва: 137.62 лева- разноски в
заповедното производство изцяло,75.66 лева- мораторна лихва изцяло, 383.70 лева-
договорна лихва изцяло, както и част от присъдената главница в размер на 1421.46 лева, от
която са погасени 853.02 лева, като останала неплатена главница в размер на 568.44 лева,
чието установяване претендира в настоящото исково производство. Претендира
деловодните разноски в исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор. Оспорва иска, като моли да бъде
отхвърлен. Прави възражение за нищожност на сключения договор за кредит, както и за
неравноправност на няколко негови клаузи, както следва:
- клаузата чл. 1, ал. 3 от договора, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 1101.90
лева, поради нейната неравноправност.
- клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 и т. 8 от договора, касаещи годишния лихвен процент, който е
определен на 40,32 % и чийто размер, надхвърлящ 4 пъти размера на законната лихва,
ответникът намира за нарушение на добрите нрави, което прави клаузата нищожна.
Нищожна е и клаузата, определяща размера на ГПР, който в случая е 49.49 %, но липсва
методика на формирането му /кои компоненти точно са включени в него и как се формира/.
- клаузата на чл. 4 от договора за дължима такса за неустойка за непредставяне на
обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в три дневен срок от усвояване на заемната
сума в размер на 734.55 лева.
Предвид това, че посочените по- горе клаузи са нищожни, всички плащания
следва да се отнесат само към главницата по договора, според ответника. Тъй като по
кредита на 22.09.2019 г. е внесена сумата 252.00 лева с разписка № 0500009677745925 и
останала дължима сумата от 1248.00 лева, на 10.03.2021 г. е внесена сумата 1450.00 лева.
Тази сума по кредита е внесена преди уведомяването за издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но след подаване на заявлението и издаване на
заповедта.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 641 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 04.03.2021 год. по гр. д. № 1186/2021 год. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника Б. С. К., ЕГН ********** да заплати сумата 1421.46
лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2021 год., 383.70 лева
—договорна лихва от 22.09.2019 год. до 15.11.2020 год., 75.66 лева- лихва за забава от
16.11.2020 год. до 19.02.2021 год., при изключване на времето по чл. 6 от ЗМДВИП, както и
137.62 лева- разноски по делото. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид извършеното плащане след подаване на заявлението в размер на
1450.00 лева, съотнесено от кредитора, както следва: 137.62 лева- разноски в заповедното
производство изцяло, 75.66 лева- мораторна лихва изцяло, 383.70 лева- договорна лихва
изцяло, както и част от присъдената главница в размер на 1421.46 лева, от която са погасени
853.02 лева, е предявен установителен иск само за оставащата главница в размер на 568.44
2
лева.
Страните не спорят, че на 22.08.2019 г. между ответника и ВИВА КРЕДИТ
ООД е сключен Договор за паричен заем № 5546221, съгласно който на кредитополучателя
е преведена сумата 1500.00 лева на посочената от него банкова сметка. Ответникът се
задължила, освен главницата, да заплати още възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 1101.90 лева. Общо дължимата сума е 3036.00 лева,
платима на 15 месечни вноски от по 202.40 лева, като първата погасителна вноска следвало
да се плати на 21.09.2019 год., а последната- на 14.11.2020 год.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на 734.55 лева в
случай, че в тридневен срок от усвояване на сумата по договора длъжникът не представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от условия или банкова гаранция при условията на чл. 4, ал. 1,
т. 2.
Тази неустойка в случая не се претендира, нито има данни да е включена в
дължимите погасителни вноски. Друг е въпросът, че тази уговорка се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е в процесния договор, че кредитът се отпуска с фиксирана годишна
лихва от 40,32 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 49,49 %, като са посочени и
допусканията при които е определен ГПР.
На 01.12.2016 г. е сключен рамков договор между ВИВА КРЕДИТ ООД и
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, с който първото дружество прехвърля
на второто свои вземания по договори за заем, като вземанията се индивидуализират в
приложение към договора. Представено е и приложение към договора за цесия, в което е
посочено, че вземането срещу Б.К. по договор за паричен заем № 5546221/22.08.2019 год. се
прехвърля на ищеца. Законният представител на ВИВА КРЕДИТ ООД е упълномощил
АКПЗ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници на дружеството, вземанията срещу
които са прехвърлени с рамковия договор от 01.12.2016 г. По делото е приложено и
потвърждение (л. 21) подписано от законния представител на ВИВА КРЕДИТ ООД, което
съдържа изявление, че се потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от
ВИВА КРЕДИТ ООД на АКПЗ ЕООД по рамковия договор от 01.12.2016 г. и
индивидуализирани в приложение № 1 от 01.09.2020 г. Приложено е и уведомление до
ответника за извършената цесия (л. 22).
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за заем нарушава
множество разпоредби от Закона за потребителския кредит и европейското законодателство,
3
поради което е недействителен.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения
по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. Чл. 5, ал. 2 от ЗПК също изисква информацията в договора с всички
негови приложения, включително и стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити да е представена по ясен и разбираем начин.
Липсата на представен стандартен европейски формуляр по делото е пречка да се прецени
дали на потребителя е била представена цялата нормативно предвидена информация във
връзка с договора. В договора се съдържа изявление, че заемателят е получил стандартен
европейски формуляр, но това е без правно значение, тъй като този формуляр следваше да
бъде представен, за да бъде проверено дали е предоставена цялата нормативно предвидена
информация, дали предоставената информация е коректна, дали формулярът е отпечатан с
размер на шрифта, който отговаря на закона и много други.
Формирането на ГПР не е представено по ясен и разбираем начин, като същото
е посочено само цифрово- 49,49 %. При посочена годишна лихва от 40,32 % не става ясно
какво друго е включено в ГПР и в какви размери, за да се получи посочения процент. На
следващо място посочения ГПР очевидно не отговаря на реалния ГПР по договора. Когато
кредитирана сума от 1500.00 се изплаща на 15 равни месечни вноски от по 202.40 лева, това
се равнява на ежемесечно оскъпяване с 6.83 %, което дава годишно оскъпяване (годишни
разходи) от 81,96 % (изчисленията са на съда). Това не е равно на посочения ГПР и
многократно надхвърля нормативно установения- петкратния размер на законната лихва за
забава съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Също така при главница в размер на 1 500.00 лева, в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от
договор за паричен заем Viva Standart 30 № 5546221 от 22.08.2019 год., сключен между
ВИВА КРЕДИТ ООД и ответника, е уговорена такса за допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Тази такса, съгласно приложената
тарифа, зависи от размера на кредита и срока на погасяване, а не от срока за произнасяне.
Не е уредено в договора какъв е обичайният срок за произнасяне и какъв за експресното, в
случая одобрение, т.е. потребителят дължи такса, за да бъде одобрен за отпускане на заема.
Съдът намира, че таксата допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите, то
заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал.
5 от същия закон.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Едновременно с
процесния договор за потребителски кредит страните са уговорили предоставянето на
допълнителна услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита и гарантираща
улеснена процедура за получаване на парични средства, срещу допълнително
възнаграждение в размер на 1101.90 лева. Настоящият съдебен състав намира това
споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради което уговорената такса
не се дължи.
4
В случая кредиторът начислява такси по тарифа, която не е част от договора и
не е подписана от заемателя.
Договорът за кредит е нищожен поради това, че ГПР многократно надхвърля
законовия лимит, на собствено основание са нищожни и отделни негови клаузи, което беше
посочено по-горе.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год.
по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от
1500.00 лева и законната лихва върху нея, считано от 02.03.2021 год. до пълното погасяване
на дълга.
Ищецът признава, че ответникът е извършила плащания в размер на 252.00 лева
и 1450.00 лева на 10.03.2021 год. или общо 1702.00 лева. С тези суми са погасени
главницата и законната лихва и следователно ответникът не дължи нищо по договора за
заем.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено
на длъжника в хода на производството, заедно с другите книжа по делото и съгласно трайно
установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда
правно действие.
Тъй като ответникът е погасил задължението си по договора след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, въпреки приложението на чл. 253 от ГПК, той дължи
разноски на ищеца, съобразно признатия от съда размер на задължението по договора- в
случая единствено за главница или 28.43 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като с извършеното плащане преди предявяване на
иска ответникът не е станал причина за завеждането на делото и признава иска за главница,
на ищеца не се следват разноски в исковото производство. Ответникът не претендира
разноски.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от юрисконсулт Х.А.А. иск да бъде признато за
установено, че Б. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. в* № 33 дължи остатъчна
неплатена главница в размер на 568.44 лева по Договор за паричен заем Viva Standart 30 №
5546221 от 22.08.2019 год., ведно със законната лихва от 02.03.2021 год. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. в* № 33 да заплати
на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано
от юрисконсулт Х.А.А. сумата 78.43 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6