РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _10.05._ 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _дванадесети април_ 2021 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_723_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че със заповед № 569/15.11.2000 г. на кмета на Община Б. е изменен частично застроителния и регулационен план на централна градска част на гр. Б., с което се определя изграждането на 18 броя гаражи, че след проведен търг е сключен договор № 206 от 02.08.2005 г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя и Община Б. е учредила за срок от 2 години на Н.И.Г. право на строеж на гараж № 7 с площ от 20 кв.м. върху поземлен имот – ***** по плана на гр.Б., понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор *****, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1907/13.07.2004 г., като в договора изрично е посочено, че гаража следва да бъде изграден в груб строеж за срок от две години. Твърди се, че последният договор за отстъпено право на строеж на гараж е сключен на 09.01.2006 г. от който момент е започнал да тече двугодишния срок, както и че срокът на договор № 206 е изтекъл на 09.01.2008 г., с което е погасено и правото на строеж по давност. Твърди се, че до момента не е започнало строителството.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.И.Г., че не е носител на право на строеж, отстъпено с договор № 206/02.08.2005 г. вписан в службата по вписване с вх. рег. № *****. Претендират се направените деловодни разноски.

Ответницата по предявения иск е представила отговор на исковата молба и е изразила становище, че не възразява по местната и родовата подсъдност, но счита, че искът е недопустим и моли производството да се прекрати като недопустимо. В случай, че не се прекрати производството като недопустимо е изразено становище и, че иска е неоснователен и се моли да бъде отхвърлен. Твърди се, че договора е нищожен поради липса на предмет /невъзможен предмет/, че суперфициентът е отстъпил право на строеж за гараж № 7, но липсва точна и ясна идентификация на предмета на договора, както и, че е налице изначална невъзможност за ответницата като страна по договора да реализира правото си на строеж самостоятелно, тъй като гаражите от № 1 до №9 е следвало да представляват една обща сграда, така както преди това е била построена редицата гаражи от № 10 до № 19 – също представляващи една обща сграда. Твърди се, че в противоречие със закона суперфициарът се е задължил съвместно с останалите собственици на отстъпено право на строеж на гаражи да регистрират гаражна кооперация и да изградят в груб строеж гаражите в срок от две години от сключване на договора, че в договора не са посочени субектите, с които следва да се изпълни общото задължение, както и че срокът в който следва да се упражни правото на строеж е петгодишен и е давностен, а не както е посочено в договора 2 годишен.

В случай, че се обяви нищожността на договор № 206/02.08.2005 г. ответницата е поискала да бъде осъдена Община белене да й заплати сумата от 460 лв., представляваща заплатеното от нея отстъпено право на строеж на отпаднало основание.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното :

          Видно от представения по делото договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 206/02.08.2005 г., вписан в службата по вписванията гр. Левски с вх. Рег. № ***** е, че  Община Б. е отстъпила правото на строеж на Н.И.Г. от гр. Б. за гараж № 7 с площ от 20 кв.м. в  гр.Б., ***** по плана на гр.Б. По силата на същия договор суперфициарът се е задължил да изгради в груб строеж гаража, съгласно одобрен архитектурен проект в срок от две години от сключване на договора.

          По делото няма каквито и да било доказателства, от които да се установи, че ответникът е реализирал правото си на строеж в уговорения от страните 2 годишен срок от сключване на договора.

          Не са представени доказателства правото на строеж да е реализирано и в по-късен момент, преди погасяването му по давност.

          Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. За да се прецени дали възражението е основателно е необходимо да се изследва от кога започва да тече погасителната давност и до кога е текла.  Относно началото на давностия срок по чл. 67 ал.1 от ЗС в съдебната практика е утвърдено становището, че това не е датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. В случая не са представени доказателства за ответника практически да не е било възможно започване реализирането на строителството след отстъпване правото на строеж, поради което давностния срок е започнал да тече от датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а именно от 02.08.2005 г. От 02.08.2005 г. до момента на подаване на исковата молба са минали повече от 15 години, през които ответникът не е реализирал правото си на строеж.

          Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

          При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски. По делото е представен списък на разноските. Представено е доказателство за заплатена д.т. при завеждане на исковата молба в размер на 50 лв., както и доказателство, че за вписване на исковата молба е внесена д.т. Доказателства за други направени разноски не са представени по делото. При това положение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца като деловодни разноски внесените суми за държавна такса в размер на 50 лв и за такса за вписване на исковата молба в размер на 10 лв. В списъка за разноски ищеца е посочил, че се претендира и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът съобразявайки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от НЗПП, приема, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно сумата от 100 лв. – дължима от ответника. С оглед горното, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски общо в размер на 160 лв., от които 50 лв. внесени като д.т., 10 лв. внесени като такса за вписване на и.м. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Воден от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И :

          На основание чл. 124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Б., обл.П., представлявана от М.П. ***, с ЕИК ***** и Н.И.Г., ЕГН **********,***, че към момента Н.И.Г. не е носител на правото на строеж, отстъпено с договор № 206/02.08.2005 г., вписан в службата по вписванията гр. Левски с вх. Рег. № **********.  

ОСЪЖДА Н.И.Г. /със сочени по-горе данни/ да заплати на ОБЩИНА БЕЛЕНЕ /със сочени по-горе данни/  деловодни разноски в размер на 160 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: