РЕШЕНИЕ
№ 1835
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110104377 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ЕАД против К.
К. Б. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество: сумата от 4415,65 лева – незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с
адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60 ведно със законната
лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
549,16 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.11.2018 г. до
20.07.2021 г., сумата от 18,48 лева – цена на ползвана услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес
ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 2,66 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2021 г. Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след публикуването на фактурите
на интернет страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор. Не оспорва наличието на облигационна връзка между
1
страните. Оспорва доставката на услугите и размера на предявените искове.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, изпраща молба,
чрез която поддържа исканията си. Ответникът не се явява, изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, а и с оглед представените по делото
доказателства – препис на Молба-декларация, подадена от ответника на
19.09.2008 г. (л. 29 и л. 30 от делото) и препис на Нотариален акт № 184 от
24.07.2008 г. (л. 25 и л. 26 от делото) съдът намира за доказан факта, че за
процесния период ответникът е била потребител по смисъла на ЗЕ.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
3
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието оспорено от ответника заключение на СТЕ.
След анализ, съдът счита, че не са налице основания това заключение да не
бъде ценено като доказателствено средство. Съображението на ответника за
негодност на тази експертиза, поради наличието на проверени от нея
документи, които не са представени по делото, не се споделя от съда. Обектът
на проверката от страна на вещото лице се определя от самото вещо лице, тъй
като именно то разполага със специалните знания от науката и техниката,
необходими за достигане до обективната истина и е въпрос на негова
дискреция каква информация и каква документация ще му е необходима.
Обхватът на тази проверка не се ограничава единствено до събраните по
делото доказателства, затова и му е възложено да направи проверка, където
сметне за необходимо. При изготвянето на експертизата на вещото лице също
така е известна наказателната отговорност, която носи за представяне на
невярно заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава
отговорност в достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите
лица при изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в
експертизата и я цени като годно доказателство. От същата се установява, че
за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на
имота и БГВ.
По делото е приета и оспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Същата съдът приема като годно доказателствено средство със
същите съображения, изложени по-горе по отношение на съдебно-
техническата експертиза. Установява, че за процесния период дължимата
сума за доставена топлинна енергия възлиза на 4415,65 лева, а дължимата
сума за услуга дялово разпределение възлиза на 18,48 лева.
По отношение исковете за мораторна лихва върху тези две основни
вземания, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. От
доказателствената съвкупност не се установява на коя дата фактурите са
публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този факт за
невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна от
ищеца, ответникът не е изпаднал в забава т.е. този иск е напълно
неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава т.е.
този иск е напълно неоснователен.
В хода на процеса от страна на ответника беше доказано частично
плащане, свързано с подписано от страните споразумение. От представените
4
доказателства и изслушаното допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че това споразумение е обхващало
периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2018 г. В рамките на този период предмет на
настоящото дело е единствено периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., като
за този период вещото лице е установило, че са заплатени 799,11 лева. На
основание чл. 75, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. В случая ответникът не е заявил кое от
двете вземания – за топлинна енергия или за дялово разпределение –
погасява, поради което съдът намира, че следва да се погаси по-
обременителното вземане, за топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2
ЗЗД не следва да намери приложение, тъй като, както вече се посочи, сумите
за лихви върху двете вземания са недължими. От установеното вземане за
топлинна енергия за сумата от 4415,65 лева следва да се извади сумата от
799,11 лева, т.е. този иск е основателен за сумата от 3616,54 лева. Искът за
услуга дялово разпределение не е погасен дори частично и е основателен в
цялост.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 199,44 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, общо 520 лева –
депозити за експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото и заповедното производство, което съдът определя на общо 150
лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 4985,95 лева, а общата
стойност на уважената част от него – на сумата от 3635,02 лева. Т.е. размерът
на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е
633,87 лева. От ответника са доказани сторени разноски в размер на 600 лева
– адвокатско възнаграждение и 50 лева – депозит за допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза. С оглед цената на исковете, броя проведени съдебни
заседания, доказателствената съвкупност и необходимостта от доказателствен
анализ, съдът намира, че сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение не е
прекомерна. Съобразно с отхвърлената част от исковете на ответника се
дължат 176,12 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. Б., ЕГН: **********, със
съдебен адрес дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 3616,54 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за сумата от 799,11 лева, както и за периода от
01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. като погасен чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. Б., ЕГН: ********** дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 18,48 лева – главница,
5
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес едно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.08.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК:против К. К. Б., ЕГН:
**********, иск за заплащане на сумата от 549,16 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от
15.11.2018 г. до 20.07.2021 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК:против К. К. Б., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 2,66 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
31.07.2019 г. до 20.07.2021 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 633,87 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на К. К. Б., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 176,12 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач –
МХ ЕЛВЕКО ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6