Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6857 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6857/2018 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на Ц.Г.П. ЕГН ********** ***
срещу решение №II-59-106 от 19.06.2014
г на СРС , 59 състав по гр.дело №28358/2010 г на СРС , поправено с решение
№176911 от 20.07.2017 г по същото дело , в частта , с която на основание чл.34 ЗС във вр.чл.69 ал.1 ЗНасл е допусната делба на следния недвижим
имот – жилищна сграда с разгърната застроена площ от 358,80
кв.м. със застроена площ на сутеренен етаж от 117,40 кв.м. , първи жилищен етаж
от 124,40 кв.м. и тавански етаж от 118 кв.м. , находяща се в УПИ III-176 кв.175 по плана на гр.София м.Подуене-Редута , с административен
адрес гр.София ул.******* /СРС е изброил и помещенията в жилищната сграда , което
не е необходимо при допускането на делбата / ; при
следните квоти :
2/12 идеални части за П.Г.П. ЕГН **********
;
1/12 идеална част на Б.Н.П. ЕГН **********;
1/12 идеална част за М.Н.П. ЕГН **********
;
5/12 идеални части за въззивника ;
3/12 идеални части за В.Л.П. ЕГН **********
.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е придобил изцяло по давност
идеалните части на останалите бивши съсобственици. Свидетелите К.и А.установяват
, че въззивникът е владял имота като свой , че го е
ремонтирал вътрешно и външно за своя сметка . Ищците не са имали ключ от
сградата и достъп до нея , с което въззивникът им е демонстрирал , че е
едноличен собственик . Още през 1993 г – 1994 г въззивникът отказал на брат си П.П. и жена му да се настанят в къщата . Не следва да се кредитират
показанията на св.М.и З., защото те нямат непосредствени впечатления за
отношенията между страните и показанията им са нелогични . Жилищната сграда се
състои от жилищен етаж , зимник в сутеренната част и тавански етаж , но няма таванско
жилище и сутерен . Дяловете в имота са изчислени неправилно , защото СИО е възникнала само върху придобитата с
уравнение част от делбения имот . Делът на В.П. е
591,92/7899,35 лева от ½ от къщата т.е. 3,746 % , а на Ц.П. е 62,919 % .
Не е вярно , че целият дял на Ц.П. е станал СИО .
Въззиваемите страни П.Г.П. , Б.Н.П. ; М.Н.П. и В.Л.П. не
са подали писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з. въззиваемите страни П.Г.П. , Б.Н.П. и М.Н.П. оспорват жалбата . Въззиваемата страна В.Л.П. не оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.07.2014 г и е
обжалвано в срок на 29.07.2014
г .
Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на посочената част
от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива пороци в
случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска за
делба в посочената част СРС е приел , че Ц.Г.П. не е доказал , че недвусмислено и категорично е
демонстрирал на останалите съсобственици и страни по делото , че владее целия
имот като свой .
По отношение на
квотите според първоинстанционния съд имотът след решението за възлагане по делбата
от 1978 г е бил собственост по ½ идеална част на Ц.П. и на майка
му Г.Г.. След смъртта на Г.Г.синовете й П.П. , Ц.П. и Н.П. са придобили
от нея по 1/6 идеална част от имота /равни и на 2/12 идеални части/ . След смъртта на Н.П. децата му Б.П. и М.П.
имат по 1/12 идеална част . В.П. има ¼ или 3/12 идеални
части от имота , защото при условията на съпружеска имуществена общност са
придобити ½ идеална част от имота респ. въззивникът има ¼ +1/6 =
5/12 идеални части .
Решението на СРС е правилно в частта , в която е допусната делба на
посочения по-горе имот .
Правилно СРС е приел , че не е
доказано „преобръщане на владението„ от страна на въззивника
спрямо идеалните части на останалите наследници на Г.Г.. Както е
изяснено с Тълкувателно решение №1/2012 г от
06.08.2012 г по тълк.дело №1/12 г на ОСГК на ВКС при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани.
В случая
въззивникът е придобил имота с решение за възлагане по делбено
дело от 1978 г и то заедно с майка си /по ½ от имота/ Г.Г.и зачитайки нейната идеална част /живели са заедно в
къщата/ . След смъртта на Г.Г.няма категорини данни за преобръщане на владението спрямо
другите нейни наследници. Неоснователно е позоваването на показанията на св.К.и
А.– същите потвърждават , че въззивникът е живял в имота и го е ремонтирал и
поддържал /което е безспорно/ , но не и че той е отблъснал владението на
останалите съсобственици . Показанията на св.А.не съдържат категорични
данни в тази насока , а и според настоящия съд не могат да се кредитират изцяло
. А.преразказва твърдения на въззивника , че бил „отказал“
на брат си П. да се настани в къщата , като признава че не е присъствал на
отказа . Дори да не се кредитират показанията на св.З.и М., че ищците също са ползвали
имота , от това не следва , че е
доказано възражението на въззивника за придобиване на имота по давност .
Доказателствената тежест по това възражение е изцяло на въззивника и не е
преодоляна от него .
Правилно СРС
е взел предвид процесуалното поведение на въззивника – първоначално /в
писмения си отговор/ той не възразява , че къщата е съсобствена . Едва в
първото заседание заема становище , че е придобил и къщата по давност . Подобно възражение в първото
заседание по делото за делба не е преклудирано според
указанията в решение №51 от 02.06.2016 г по гр.д.№68/16 г на ВКС , II ГО , но е налице индиция , че твърденията на въззивника за придобиване по
давност са с оглед на процеса и не съответстват на действителното правно
положение. Друга индиция е , че въззивникът се е
снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка през 2010 г , но само за земята , а не и за къщата
.
Решението на СРС е частично неправилно в частта за квотите на Ц.П. и В.П. .
Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд , че В.П. е придобила ¼ идеална част – половината
от придобитата при възлаган с делбата от 1978 г ½ идеална част от имота
. Съгласно т.3 от ПП №5/72 г на Пленума
на ВС при възлагане по чл.288 ал.2 ГПК /отм./ не възниква съпружеска
имуществена общност върху частта от възложеното жилище , което съпругът-съделител има по наследство или дарение . СИО е
само тази част , която е придобита чрез плащане/уравнение .
В случая при делбата от 1978 г
въззивникът е имал идеална част от 1/6 наследена
от баща му починал при действието на разпоредбата на чл.14 ал.7 от Семейният
кодекс от 1968 г /отм./ , при който Г.Г.не
получава дял от частта на съпруга си от общото имущество , защото наследява
заедно с тримата си сина . Отделно , видно от решение от 31.05.1978 г по
гр.д.№1603/1975 г на СРС , поправено с решение от 24.07.1978 г по същото дело
предмет на делба по това дело са били и
други имоти съсобствени между въззивника и братята му Н.П. и П.П. . От мотивите на решението за делба от 1978 г е видно ,
че тогавашния състав на СРС е направил прихващане между дължими суми „за
уравнение“ във връзка с разпределяне и на други два делбени
имота .
Правилно въззивникът посочва , че СИО
е възникнала само за частта заплатена като „уравнение“. От друга страна ,
неправилно въззивникът се подвежда по мотивите на първоинстанционния съд , че
като уравнение е била заплатена само сумата от 1183,84 лева . Всъщност това е
сумата платена като уравнение само на П.П. , но са
платени още 131,67 лв и на Н.П. ; или общо са платени 1315,51 лева според
решението за поправка на ОФГ от 24.07.1978 г . СИО са станали 1315,51/15 798,70
лева /около 8,32 %, значителна част / , като В.П. има право на половината - от 1315,51/ 31 597,40 , или приблизително
4,16 % . На 1315,51/31 597,40
идеални части има право и въззивника , като отделно той има и лични идеални
части
От СИО въззивникът има право на
идеалната част от ½ , от която е изваден делът на В.П. ; или ½ -1315,51/31597,40 = 14483,19 /31597,40 идеални части ,
приблизително 45,84 % . Отделно ,
въззивникът има наследствен дял и от наследството на Г.Г.от
1/3 от половината от имота ; или 1/6 . Следователно делът на въззивника е 14483,19/31597,40
+ 1/6 = 118496,54/189584,40 ;
или приблизително 62,50 % . Респ.
делът на В.П. трябва да се представи със същия знаменател 7893,06/189584,40 /числителят и знаменателят на дробта 1315/51/31597,40 се умножава по 6 , за да се
приведат към общ знаменател / .
Дяловете на В.П. и Ц.П. са общо на
стойност 8/12 , но тъй като дробите са изключително
сложни съдът счита , че следва да се оставят дяловете на останалите съделители в опростен вид 2/12 идеални части за П.Г.П. ЕГН **********
; 1/12 идеална част на Б.Н.П. ЕГН ********** и 1/12 идеална част за М.Н.П. ЕГН **********
.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени частично само в частта , в която са определени квотите
на В.П. и Ц.П. ; и да се потвърди в останалата обжалвана част .
Въззиваемите страни П.Г.П. , Б.Н.П. и М.Н.П. не претендират разноски .
На въззивника и на въззиваемата
страна В.П. не се следват разноски . В.П. не е оспорила въззивната
жалба , а жалбата на въззивника е уважена частично и
то само по отношение на дела на В.П. .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №II-59-106 от 19.06.2014 г на СРС , 59 състав по гр.дело №28358/2010 г на СРС , поправено с решение
№176911 от 20.07.2017 г по същото дело , в частта , с която на основание чл.34 ЗС във вр.чл.69 ал.1 ЗНасл е допусната делба на следния недвижим
имот – жилищна сграда с разгърната застроена площ от 358,80
кв.м. със застроена площ на сутеренен етаж от 117,40 кв.м. , първи жилищен етаж
от 124,40 кв.м. и тавански етаж от 118 кв.м.; която сграда е с идентификатор
№68134.702.716.1 , находяща се в УПИ III-176 кв.175 по плана на гр.София м.Подуене-Редута , който УПИ е с идентификатор №68134.702.716
; с административен адрес гр.София ул.Димитър Софиянец №14 и са определени следните квоти на съделители
:
2/12 идеални части за П.Г.П. ЕГН **********
;
1/12 идеална част на Б.Н.П. ЕГН **********;
1/12 идеална част за М.Н.П. ЕГН **********
;
ОТМЕНЯ посоченото
решение в частта , в която са определени : квота на съделителя
Ц.Г.П. ЕГН ********** *** от 5/12 идеални
части от имота ; и квота на съделителя В.Л.П. ЕГН ********** от 3/12
идеални части от имота ; и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ квоти от
описания имот от
118496,54/189584,40 на Ц.Г.П. ЕГН **********
*** ; и
7893,06/189584,40 на В.Л.П. ЕГН ********** *** .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.