Р Е Ш Е Н И Е 2818
04.07.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно
заседание на 12.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11141 по описа за 2018г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с
правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.
153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск от „Топлофикация П.“
ЕАД с ЕИК ********* чрез ю.. В.В. за
признаване установено по отношение на М.С.С. дължимостта на следните суми: 355.74
лева, която представлява дължима главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.12.2014г. – 30.11.2017г. и 64.16 лева – мораторна лихва за
периода от 03.02.2015г. до 16.01.2018г. за топлоснабден обект, находящ се в гр.
П., кв. С., бл. № ., вх.., ап.. за които суми е била е издадена заповед № ...
по ч.гр.д. № 3295/2018г. на РС – Пловдив както следва: сумата от 624,41
лева - главница, която представлява
топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 30.11.2017г. както и сумата от
177.88 лева , която представлява мораторна лихва за периода от 04.03.2013г. до
16.01.2018г.
За сумата над 355.71 лева – главница до 624.41 лева и за сумата над 64.16
лева до 177.88 лева – мораторна лихва заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена с
определение № 2051/20.02.2019г. с оглед изменение на претенцията от страна на
ищеца в хода на настоящето производство.
Ето защо искът е за установяване дължимостта на сумата от 268.70 лева –
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. –
30.11.2017г. и за сумата от 113.72 лева – мораторна лихва за периода от
03.02.2015г. до 16.01.2018г.
Ищецът ангажира доказателства. Претендира разноски.
По ч.гр.д № 3295/2018г. на РС – Пловдив е постъпило възражение вх. № ... от
длъжник М.С.С., ответник в настоящето производство с което той оспорва
основанието на претенцията като заявява, че топлоснабдения имот не е негова
изключителна собственост, тъй като баща му е починал през 2009г. е оставил
наследник освен него и сестра му С. С.С..
Освен това се прави и възражение за погасяване на част от главницата и
мораторната лихва по давност. която се претендира. Възражението от М.С.С. има
всички характеристики на отговор по чл. 131 ГПК независимо, че е подадено в
заповедното производство, до колкото заповедното и исковото производство
представляват едно единно производство в рамките на което първо се цели
установяване безспорността на вземането – каквато в случая е отречена от
длъжника, и второ се цели установяване основателността на претенцията, т.е нейното
съдебно установяване след проверка оспорванията на ответника, които той няма
пречка да е направил в заповедното производство.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Била е издадена заповед № ... по ч.гр.д. № 3295/2018г. на РС – Пловдив за
изпълнение на парично задължение както следва: за сумата от 624,41 лева - главница, която представлява топлинна
енергия за периода от 01.01.2013г. до 30.11.2017г. както и сумата от 177.88
лева, която представлява мораторна лихва за периода от 04.03.2013г. до
16.01.2018г. за топлоснабден обект, находящ се в гр. П., кв. С., бл. № .., вх..,
ап.. против М.С.С. ведно с разноските в заповедното производство в размер на 75
лева.
Ищецът „Топлофикация П.“ ЕАД твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т.42 от ДР от Закона за енергетиката съгласно
който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е
потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в облаетта на енергетиката. Ищецът посочва, че съгласно
чл.
150. ал.
1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от Топлофикация П. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. П.,
които се изготвят от Топлофикация П." ЕАД и се одобряват от Дьржавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
При проверка твърденията на ищеца съдът установява, че по делото не е
представен писмен документ, който да удостоверява фактът, че ответника М.С. е
собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот / справка от имотен
регистър при Агенция по вписванията, данъчна декларация пред МДТ на съответната
община или всякакъв друг документ, който да индицира по какъв начин ответника е
свързан с топлоснабдения имот, още повече че самият той възразява, че имотът е
бил на баща му и го придобива по наследяване заедно със сестра си и не дължи
еднолично изцяло претендираните суми. В тази връзка дори да се приеме, че
ответникът е придобил по наследяване имотът, респ. изявлението му да се
възприеме като признание на неизгоден за него факт, ищецът не проявява никакво
процесуално усилие след връчване препис от възражение вх. № ... за установяване на твърденията си,
респ. за прецизиране размера на претенцията си.
Ищецът представя публикуваните ОУ в местен ежедневник,съобщение, препис-извлечение
от сметка и други счетоводни документи, които установяват размера на
претенцията му, но тези писмени доказателства не установяват качеството на
ответника – потребител на топлинна енергия по смисъла на §
1, т.42 от ДР от Закона за енергетиката.
Ето защо щом не се установява качеството на ответника на потребител на
топлинна енергия не се установява и твърдяното основание от ищеца за продажба
на топлинна енергия, респ. не се установява приложимост на ОУ на ищеца, които
да го обвързват. Ищецът е имал възможност да ангажира доказателства в хода на
процеса, респ. разпределена е доказателствената тежест и открито съдебно
заседаение му е указано, че е следвало да установи основанието и размера на
претенцията си.
Ето защо поради несправяне с доказателствената тежест предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Така мотвиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация П.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Източна индустриална зона № 128 с и. д.Й. В.против
М.С.С. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че последния дължи сумата
от 268.70 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода от
01.12.2014г. – 30.11.2017г. и за сумата от 113.72 лева – мораторна лихва за
периода от 03.02.2015г. до 16.01.2018г. за топлоснабден имот с адрес: гр. П.,
кв. С., бл. № ., вх.., ап.. за които суми е била е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ... по ч.гр.д. № 3295/2018г.
на РС – Пловдив, ведно със сторените в заповедното производство и настоящата
инстанция разноски като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.