Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.
Русе, 17.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 320 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и М. В., чрез адв. В.П., против Решение № 798
от 14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7582/2018 г. по описа на Русенски
районен съд. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Твърди се, че при съществено нарушение на процесуалните правила първостепенният
съд е изключил от доказателствата по делото Договор за ипотечен кредит №
351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г. между „Алфабанк – клон България“ и
страните в производството, както и Анекс № 1 към договор за кредит №
351-52/2007 г., сключен на 12.01.2012 г. Сочи се,че първостепенният съд не е
обсъдил всички доказателства по делото и неправилно е отхвърлил предявения иск.
В този смисъл се твърди, че от изготвеното по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че е налице усвоен и
невърнат кредит, както и размера на дължимите по договора суми. С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат
изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни С.Б. и П.Б., с който се
изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения
относно правилността на обжалваното решение. По-конкретно се излагат доводи, че
изключвайки представените по делото договор за кредит и анекс, първостепенният
съд не е допуснал процесуално нарушение и предвид липсата на доказателства за
обвързването на страните от договор за банков кредит, с точно установяване на
неговото съдържание, обсъждането на счетоводната експертиза се явява
безпредметно.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
С обжалваното
решение първостепенният съд е отхвърлил предявените от “Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” № 260, като правоприемник на дейността на клона на „Алфа
Банк” А.Е. в България с фирма „Алфа Банка – Клон България” ЕИК *********,
срещу С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б.,
ЕГН ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване съществуването на
парични задължения претендирани по Договор за ипотечен кредит №
351-52/2007 г. сключен между ответниците и„Алфабанк – клон България”от
30.05.2007 за солидарно заплащане на сумата в размер на: 2 556,46 евро,
представляваща част от общо дължимата главница по Договор за ипотечен кредит №
351-52/2007 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до изплащане на
вземането; 84 лева – дължими такси по кредита за които е издадена заповед за
изпълнение от 20.07.2018 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №
5126/2018 г. по описа на РРС.
Във връзка с
констатирано от въззивния съд процесуално нарушение, допуснато от
първостепенния съд с изключването на договор за кредит и анекс към него от
доказателствата по делото, в хода на въззивното производство същите са приети,
като въззивното дружество е представило и оригиналите на документите за целите
на служебно допусната съдебно-графическа експертиза. Така, от представения по
делото договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 се установява, че между „Алфа
Банка“ АД, чрез регистрирания тогава в България клон и С.Й.Б. е сключен договор
за ипотечен кредит от дата 30.05.2007 г., по силата на който на последния е
отпуснат кредит в размер на 37000 евро, със срок на погасяване 20 години,
включващ 12 – месечен гратисен период, с брой на погасителните вноски 228
анюитетни месечни вноски. В т. 14 от договора, страните са договорили лихвеният
процент през първата година на договора да е 3.9 % годишно, а през останалия
срок на договора – 12- месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2.5% годишно. В
чл. 17 от договора страните са уговорили задължение на кредитополучателя да
заплаща на банката такса за управление и обработка на кредита, както следва: за
първата година от срока на договора 0.5% върху размера на разрешения кредит,
платима при подписването на договора и за останалия период от срока на действие
на този договор 0.1 % върху размера на разрешения кредит. Предоставеният кредит
е обезпечен с ипотека върху имущество, собствено на ответниците по иска и
въззиваеми в това производство С.Й.Б. и П.Р.Б., описано в чл. 24 от договора.
Кредитът е обезпечен и с поръчителството на П.Р.Б.,
което е уговорено в чл. 24.2 от договора и същата е подписала договора за
кредит.
По делото е
представен Анекс № 1 към договор за кредит № 351-52/2007, сключен между
страните на 12.01.2012 г. Съгласно чл. 1 от анекса, страните са се договорили,
считано от датата на подписването му към редовната и просрочена главница (в общ
размер на 35843.74 евро) да се прибави вземането на банката по договора за
кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна
лихва върху просрочена главница. Със същия анекс е променен лихвеният процент
по кредита (чл. 1.2 от анекса – 4.1% + 12 месечен ЮРИБОР) и срокът на договора
(чл.2 от анекса – срокът се удължава до 12.01.2042 г.)
С подписването на
посочения анекс банката е изготвила и страните са подписали нов погасителен
план (л. 21).
С договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 29.06.2016 г. (чл. 32 от заповедното
производство), търговското предприятие на регистрирания тогава в България клон
на „Алфа Банк“ А.Е е продадено на Юробанк България“ АД.
Правоприемникът на
„Алфа Банк“ клон България – Юробанк България“ АД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 30955/20.07.2018 г. срещу
длъжниците С.Й.Б. и П.Р.Б., за заплащане на сумите 2556.46 евро част от
главница и 84 лева разноски по кредит, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 5126/2018 г. по описа на РРС. Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги по процесния договор за кредит, видно от което банката е
упражнила правото си да обяви кредита да предсрочно изискуем на дата 13.06.2018
г., и към 17.07.2018 г. общото задължение по договора за кредит е 51890.41
евро, от които 41310.06 евро главница, 8193.18 евро възнаградителна лихва за
периода от 12.09.2012 г. до 13.06.2018 г., 2354.56 евро обезщетение за забава
за периода от 12.06.2016 т. до 17.07.2018 г., 84 лв. разноски по кредит и 32.61
евро застраховки. Въз основа на така подаденото заявление е издадена Заповед №
2838 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от датата 20.07.2018 г. и
изпълнителен лист от 23.07.2018 г.
Банката е
уведомила въззиваемите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на
13.06.2018 г. (л.32-34).
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по което е изчислило размера на дължимите по договора
за кредит суми, съобразно измененията на условията по договора с Анекс № 1 от
12.01.2012 г. (л. 67).
В хода на
въззивното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е посочило размера на дължимите по договора за кредит
суми, съобразно първоначалния погасителен план и първоначалните условия по
договора, без да взема предвид изменението с Анекса № 1 от 12.01.2012 г.,
размера на падежиралите, но неплатени вноски по договора за кредит до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и размера на дължимата
главница след настъпването на предсрочната изискуемост. (л. 86 от въззивното
дело).
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния
съд по възраженията на страните, съдът приема следното от
правна страна:
За да отхвърли
предявените искове първостепенният съд е приел, че след като от доказателствата
по делото са изключени Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007, сключен на
30.05.2007 г. между „Алфабанк – клон България“ и ответниците в производството и
Анекс № 1 от 12.01.2012 г. към договора
за кредит, по делото не е установено, че страните са обвързани от посоченото
договорно основание. Доколкото обаче въззивният съд приобщи процесните писмени
доказателства към делото във връзка с констатирани процесуални нарушения,
допуснати от първостепенния съд при изключване на тези доказателства, то
изводът на първостепенния съд за недоказаност на договорната обвързаност между
страните е неправилен. В този смисъл настоящата инстанция намира за безспорно
установено, че на въззиваемия С.Й.Б. е предоставен кредит в размер на 37000
евро, който факт се подкрепя от представения по делото в оригинал Договор за
ипотечен кредит, оспорването на чиято автентичност, досежно подписите под
кредитополучател и поръчител, е оттеглено в хода на делото. За задължението на С.Й.Б.
по посочения договор за кредит, въззиваемата П.Р.Б. се е задължила да отговаря
като поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
По отношение на
Анекс № 1 от 12.01.2012 г., сключен между „Алфа банк – клон България“ и
въззиваемите обаче, настоящата инстанция намира, че със същия е уговорено
капитализиране на лихви, в това число лихва върху редовна главница, просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочена главница в общ размер на 5926.10
евро, в резултат на което дължимата и олихвявана с лихвата по кредита главница
се увеличава от 35843.74 евро на 41769.84 евро – последното видно от приложения
по делото погасителен план (л.21 от първоинстанционното дело). Подобна уговорка
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504-2018 г.,
ІІ ТО, Решение
№ 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Светлана Калинова; Решение № 108 от
28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. № 224/2015 г.; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II т.
о. ). Предвид това, настоящата
инстанция намира, че уговореното с чл. 1 от Анекс № 1 от 12.01.2012 г.
капитализиране (прибавяне) на лихви към главницата е нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД.
Анализирайки
уговорените с Анекс № 1 промени в условията на договора въззивният съд намира,
че сключването му е продиктувано от основната цел на страните просроченият
договор за кредит да се върне в редовност посредством капитализирането на
начислени лихви. В тази връзка с анекса, освен капитализирането на лихвите, е
удължен срокът на договора и е увеличена договорната лихва. Последните две
клаузи са уговорени във връзка с предоговарянето на кредита (в случая
капитализирането на лихвата) и условието „срок“ и „лихва“ не биха се изменили
по взаимно съгласие на страните ако не беше уговорено преструктурирането на
кредита. В този смисъл клаузите в Анекс № 1, с които се удължава срокът на
договора и размерът на договорната лихва, не биха могли да съществуват
самостоятелно, доколкото тяхното удължаване/увеличаване е продиктувано от
промяната в размера на главницата и връщането на кредита в редовност. Ето защо,
настоящата инстанция намира, че останалите съществени клаузи в Анекс №
1/12.01.2012 г. за изменение на договора за кредит– чл.1.2., с който се
увеличава договорната лихва на 4.1% + 12 месечен ЮРИБОР и чл.2, с който се
удължава срокът на договора за кредит не биха могли да съществуват
самостоятелно и независимо от чл. 1 от анекса, с който се капитализират изтекли
лихви. При това положение въззивният съд намира, че нищожността на уговорка в
чл. 1 от цитирания Анекс влече нищожността на целия Анекс, доколкото останалите
уговорки не биха могли да съществуват самостоятелно и уговарянето им е изцяло
подчинено на нищожната уговорка.
Предвид
изложеното, действащи между страните остават първоначалните условия по договора
за кредит. При това положение относима за преценката на размера на задължението
на въззиваемите страни по договора за кредит е изготвеното във въззивната
инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Приетото заключение е
изготвено компетентно, пълно и ясно, отговаря всестранно на поставените задачи,
поради което въззивният съд го кредитира изцяло. Съобразно същото, размерът на
просрочената главница към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
(17.07.2018 г.), съобразно първоначалните условия по кредита е 36481.11 евро.
От тях редовно падежиралата главница е в размер на 12984.62 евро за периода от
31.12.2008 г. до 12.06.2018 г., а предсрочно изискуема главница от 13.06.2018
г. е в размер на 23496.49 евро. В този дълг са включени и договорна лихва за
периода от 28.02.2010 г. до 12.06.2018 г., наказателни лихви за периода от
31.01.2013 г. до 17.07.2018 г., годишни такси за управление на кредита,
застрахователни премии, които обаче не са предмет настоящата искова претенция.
С молба с вх. № 12811/25.11.2019 г. въззивното дружество е направило уточнение
на исковата си претенция, като изрично е посочило, че предмет на иска е сумата
от 2556.46 евро, която представлява част от главница в размер на 41310.06 евро
и е част от предсрочно изискуемата главница към момента на образуване на
ч.гр.д. № 5126/2018 г. по описа на РРС. Съобразно това уточнение и предвид
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което
неплатената предсрочно изискуема главница по договора за кредит е в общ размер
на 23496.49 евро, то частичната претенция на „Юробанк България“ АД в размер на
2556.46 евро за предсрочно изискуема главница се явява основателна.
Настоящата
инстанция дължи произнасяне по възражението на поръчителя за изтичането на
срока по чл. 147 от ЗЗД досежно претенцията срещу нея. Предвид доказаното по
делото обстоятелство, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
13.06.2018 г. , когато изявлението на банката е достигнало до кредитополучателя
и поръчителя, и като съобрази, че претенцията на банката представлява
предсрочно изискуема главница, то срокът по чл. 147 от ГПК започва да тече от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 20.07.2018
г. шестмесечният срок за това задължение не е изтекъл.
Поради изложеното,
обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за предсрочно изискуема
главница по договор за кредит следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което да се уважи исковата претенция до размера на сумата от 2556.46
евро - предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 30.05.2007 г.
По отношение на
исковата претенция за сумата от 84 лева, представляваща сторени от банката
разноски за обявяване на предсрочната изискуемост (съобразно уточнение на
въззивното дружество в молба от 25.11.2019 г.), настоящата инстанция намира
същото за недоказано. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
претендираните разноски, а от друга страна същите не фигурират в нито едно от
двете заключения по съдебно-счетоводните експертизи. Поради изложеното,
обжалваното решение в тази му част като краен резултат се явява правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид различните
изводи на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските.
Отговорността
за разноските между страните следва да бъде разпределена, съобразно правилата
на чл. 78 от ГПК – за ищеца, съобразно уважената част на иска, а за ответника –
съобразно отхвърлената част на иска. При този изход на спора ищецът и въззивник
в това производство има право на разноски, съобразно уважената част на иска,
както следва: в заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер
на 591.21 лева, от които в тежест на ответниците следва да се възложи сумата от
581.44 лева; в първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ
размер на 348.32 лева, от които в тежест на ответниците следва да се възложи
сумата от 342.56 лева, и във въззивното производство ищецът е сторил разноски в
общ размер на 325 лева, от които в тежест на ответниците следва да бъде
възложена сумата от 319.63 лева.
Ответниците
са сторили разноски единствено в първоинстанционното производство, всеки един в
размер на 1700 лева, като съобразно отхвърлената част на иска същите имат право
на част от него - 28.09 лева всеки един от тях. След извършена служебна
компенсация между разноските на ищеца в първоинстанционното производство и
разноските на ответниците в първоинстанционното производство, тези на
ответниците се явяват изцяло погасени, а непогасените разноски за ищеца в
първоинстанционното производство остават в размер на 292.14 лева.
Воден от горните
мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 798 от 14.05.2019 г., постановено по гр.д. №
7582/2018 г. по описа на Русенски районен съд в
частта, с която е отхвърлен предявеният от “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, като правоприемник на дейността на клона на „Алфа
Банк” А.Е. в България с фирма „Алфа Банка – Клон България” ЕИК *********,
срещу С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б.,
ЕГН ********** ***, иск за установяване съществуването на парично задължение, претендирано по Договор
за ипотечен кредит № 351-52/2007 г. сключен между ответниците и „Алфабанк –
клон България”от 30.05.2007 за солидарно заплащане на сумата в размер на 2
556,46 евро, представляваща част от общо дължимата главница по Договор за
ипотечен кредит № 351-52/2007 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
20.07.2018 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 5126/2018 г. по описа на РРС, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б., ЕГН ********** ***, дължат
солидарно на “Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, като правоприемник на дейността на
клона на „Алфа Банк” А.Е. в България с фирма „Алфа Банка – Клон България” ЕИК
*********, сумата от 2 556,46 евро, представляваща
част от предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит №
351-52/2007 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2018 г. по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 5126/2018 г. по описа на РРС
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 798 от 14.05.2019 г., постановено по гр.д. №
7582/2018 г. по описа на Русенски районен съд в
частта, с която е отхвърлен предявеният от “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, като правоприемник на дейността на клона на „Алфа
Банк” А.Е. в България с фирма „Алфа Банка – Клон България” ЕИК *********,
срещу С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б.,
ЕГН ********** ***, иск за установяване съществуването на парично задължение, претендирано по Договор
за ипотечен кредит № 351-52/2007 г. сключен между ответниците и „Алфабанк –
клон България”от 30.05.2007 за солидарно заплащане на сумата в размер на 84
лева, представляваща разноски по обявяване на предсрочната изискуемост на
Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., ведно със законната лихва от
18.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 20.07.2018 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №
5126/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Й.Б., ЕГН **********,***
и П.Р.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на “Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата от 581.44 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б., ЕГН **********
***, да заплатят солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път”
№ 260, сумата от 292.14 лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 319.63 лева – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.