№ 357
гр. Враца, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. И.
в присъствието на прокурора Вл. С. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200389 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Г.
Д. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Назначеният му служебен защитник – адв. И.И. от АК Враца поддържа
молбата на осъденото лице. Същата поддържа, че осъденото лице е изтърпяло
необходимия минимум от наказанието си с остатък 1 месец и 23 дни. Видно от
доклада по ЗИНЗС, направен от затворническата администрация, рискът от вреди за
обществото, след освобождаване на лицето е среден, същият е осъден за престъпление
по чл. 345, ал.2, връзка с чл.343, ал.2 от НК, за това, че е управлявал МПС без
регистрационни номера и свидетелство за правоуправление. Видно от доклада на
Затвора-Враца, същият е декларирал мотивация за промяна, като според защитника,
това е основание да бъде уважена молбата му за предсрочно освобождаване и моли
съда да се произнесе с акт в този смисъл.
Представителят на Затвора – Враца – гл.инспектор Р. В., посочва, че осъденото
лице търпи наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален
"строг" режим на изтърпяване по НОХД №155/2022 г. по описа на Районен съд-
1
Ботевград. Към датата на съдебното заседание, същият е изтърпял необходимия
минимум по чл. 70, ал. 1, т.1 от НК - 1/2 от наложеното наказание. Остатъкът от
наложеното наказание е 1 месец и 23 дни. Сочи се, че е налице първата предпоставка за
предсрочно освобождаване, но от изготвените документи по делото се установява,че
действително лишения от свобода няма наложени наказания, но това не е достатъчен
мотив, не е норма и не може да бъде някакъв факт по отношение и във връзка с
молбата на лицето. Счита, че Г. не е изпълнил заложените в пълен обем цели и задачи в
плана на присъдата, необходимо е да продължи работата в условията на контролирана
среда от съответните длъжностни лица, имащи отношение към лишения от свобода, с
цел едно трайно формиране на личността към спазване на законите след
освобождаването му от затвора.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца не може да се
направи категоричен извод, че осъдения демонстрира достатъчно критично поведение
към проявите си до този момент, поради което счита, че същия не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Наказанието, което осъденият търпи е сравнително
кратко като период и за това кратко време е очевидно, че лицето е започнало
корекционна работа, осъществена е такава с него, но има необходимост от
продължаване на същата, за да може да се счете, че са налице достатъчно доказателства
за негово поправяне и критично отношение към извършеното от него престъпление.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 15.04.2022 по НОХД 155/2022г. по описа на Районен съд –
Ботевград на осъдения Г.Г. е наложено наказание "лишаване от свобода", в размер на 5
месеца, което да изтърпи при първоначален "строг" режим.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от
26.04.2022г., и до момента фактически е изтърпял 3 месеца и 7 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 3 месеца и 7 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 23 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, оценка на риска от
рецидив не е правена, тъй като съгласно методическите указания на осъдени с присъди
до 6 месеца се извършва само анализ на риска от вреди.
2
Рискът от вреди е определен като нисък за служителите. За останалите
лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието рискът от вреди е
среден. Към момента показва дължимо поведение към служителите и общува
толерантно с лишените от свобода. С нагласи за безпроблемен престой. Не проявява
дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и
само увреждане е определен като нисък.
Среден е рискът от вреди за обществото след освобождаване, с оглед
обстоятелството, че извършеното от осъдения престъпление аргументира риск от
вреди, насочен към всички участници в движението по пътищата.
В изготвения План за осмисляне на свободното време в затвора като цели са
заложени: изграждане на критично отношения към деянието; стимулиране на личните
възприятия за добиване на умения да разпознава негативните възприятия; подобряване
на уменията за разпознаване на проблемите и формиране на ясни и реалистични цели.
За престоя си в затвора е отчетено, че лишения от свобода Г. няма наложени
дисциплинарни наказания. Спазва реда и дисциплината. Не е проявил интерес да
участва в мероприятия организирани от администрацията на затвора.
В местата за лишаване от свобода осъдения външно демонстрира добро
поведение. Не е награждаван, поради липса на констатирана устойчива тенденция на
цялостно позитивно поведение и наличие на системни положителни прояви.
Отчетено е, че Г. има формална мотивация да промени досегашното си
поведение, което индикира наличие на риск от реализиране на нови престъпления след
освобождаване.
С подчертано социално - желателно поведение и лабилна мотивация за
промяна. Не разпознава всичките си налични проблеми. С неясни цели в дългосрочен
план. Устно декларира мотивация за промяна. Липсва яснота и конкретика за
осъществяване и поддържане на взетото решение.
Въпреки демонстрираното примерно поведение в МЛС към настоящия етап от
изтърпяване на присъдата лишеният от свобода Г. не предоставя безспорни и
убедителни доказателства за постигнат поправителен ефект на наказанието.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му,
липсва яснота и конкретика за осъществяване и поддържане на взетото решение. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в
пенитенциарното заведение.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
3
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Г. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
4
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. Д. Г., роден на *** в гр.
Ботевград, с адрес с.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
1/един/ месец и 23/двадесет и три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5