РЕШЕНИЕ

№275

гр. П. 19.03.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия : Явор Джамалов

при участието на секретаря : Вероника Вескова, след като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 07412 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          

 

           По изложените в исковата молба обстоятелства ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:*********, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68 гр.София е поискало да бъде установено по отношение на Е.Е.Т., ЕГН: **********, че същият дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 401.35 лева - главница, представляваща регресна претенция по щета ******/****г. за изплатеното застрахователно обезщетение ведно с обичайните разноски по определянето му, сумата от 51.73 лв. мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2016г.-30.08.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.09.2017г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Е.Е.Т., чрез процесуалния си представител е изразил становище, че  за ищцовото дружество в случая не е налице регересна отговорност за него, и иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

Видно от представените писмени доказателства от ищцовата страна на 18.03.2016г. в гр. П., на ул. „Д.Б.“ пред дом №** ответникът Е.Е.Т., в качеството на водач на автобус „С У **“ с ДК № ** **** **, не е упражнил достатъчно контрол над цитираното МПС и е ударил паркирания пред жилищния дом л.а. „М.“ с peг. № ** **** **. В резултат на събитието са причинени материални щети по лекия автомобил, собственост на Е.Р.Е.. За събитието е бил съставен Протокол за ПТП № *******/**.**.****г. от служител на ОД МВР П., сектор „Пътна полиция“, като спрямо ответника Е.Т. е взето административно отношение по чл.150 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.З от ЗДвП., обективирано в АУАН бланков № ******/**.**.****г.

Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при Дженерали Застраховане“ АД, като за автобус „С У“ ДК № ** **** ** е сключена Полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/08/************ и период на покритие 19.01.2016г. -18.01.2017г. предвид на това, на 18.03.2016г. при „Дженерали Застраховане“ АД е депозирано искане за оценка на вреди от увредения собственик на МПС „М.“ с per. № ** **** **.

По повод искането е образувана преписка по щета № ******/****г., извършен е оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено обезщетение в размер на 386.35 лв.

С преводно нареждане от 25.03.2016г., сумата от 386.35 лв. е изплатена на собственика на увреденото МПС.

Съгласно удостоверената в Протокола за ПТП информация, виновният водач на автобуса, към момента на ПТП е без СУМПС, а освен това е напуснал мястото на ПТП без да изчака идването на органите за контрол на движението по пътищата.

За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани следните материално правни предпоставки в съотношение на кумулативност : възникването на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника - вредите на увредения автомобил да са при­чинени от неговото виновно и противоправно поведение; неговата деликтна отговор­ност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност; заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на увредения от настъпилото застрахователно събитие и ответникът да е напуснал мястото на настъпва­нето на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължи­телно по закон.

В разглеждания случай по делото не се установява чрез главно и пълно доказване от ищеца Дженерали застраховане АД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в каквато насока са и доводите в отговора на исковата молба, че водачът на автобус „С У **“ с ДК № ** **** **, деликтната отговорност на който към момента на настъпване на процесното ПТП - 18.03.2016 г., е била обезпечена със застраховка Гражданска отговорност при застрахователя, да е напуснал мястото на настъпването на пътнот­ранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач.

Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действаща­та към релевантния момент /датата на настъпване на ПТП/ редакция на посочената законова разпоредба, то е задъл­жително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети - арг. от чл. 125, т. 7 (ред., ДВ, бр. 109 от 2007 г.) от ЗДвП. Изложеното несъмнено води до извод, че за въз­никването в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отго­ворност на правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието при разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, е необходимо и осъществяването на релевантния факт, свързан с не­възможност на поне едно от участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Следова­телно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пъ­тищата, напускането му от някой от водачите, когато произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни средства да се придвижват на собствен ход поради причинените им от него щети, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач. Напусналият мес­топроизшествието водач е възможно да е осъществил поведение, което да се санкцио­нира по ЗАНН като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" във вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но последното, както бе посочено, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието.

В случая по делото се установява от представените протокол за ПТП № 1530182 от 18.03.2016 г., съставен от младши автоконтрольор при ПП на РДВР - П., и застрахо­вателна преписка по щета № 271324 от 2016 г. и приетото заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което  съда възприема за достоверно дадено като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, че на  18.03.2016г. в гр. П., на ул. „Д.Б.“ пред дом №** ответникът Е.Е.Т., в качеството на водач на автобус „С У **“ с ДК № ** **** **,  е ударил паркирания пред жилищния дом л.а. „М.“ с peг. № ** **** **., на който са причинени имуществени вреди на задна броня, и стоп - десен, за отс­траняването на част от които е било необходимо боядисване, а за друга част - замяната им с нови. От посочените доказателствени средства се установява и че причинените от ПТП-то имуществени вреди не са довели до невъзможност за придвижване на собствен ход както на автомобила М., така и на увреждащия автобус. Следователно посещаването на процесното местопроизшествие от службите за контрол на МВР не е било задължително по закон, поради което и в полза на ищеца  Дженерали застраховане АД - застраховател по задължителна застраховка Граж­данска отговорност, не се е породило право на регрес срещу ответника, чиято деликтна отговорност е била обезпечена при него.

При това положение  съдът приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно ответникът  Е.Е.Т. да е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, поради което предяве­ният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на делото, ищеца ще следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 420.00 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.      

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:*********, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68 гр.София  с който се иска да бъде установено по отношение на Е.Е.Т., ЕГН: **********,***, че същият дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 401.35 лева - главница, представляваща регресна претенция по щета ******/****г. за изплатеното застрахователно обезщетение ведно с обичайните разноски по определянето му, сумата от 51.73 лв. мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2016г.-30.08.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.09.2017г., до окончателното изплащане на сумата, по повод настъпило ПТП от 18.03.2016г., както неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:*********, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68 гр.София  да заплати на Е.Е.Т., ЕГН: **********,***, направените разноски по делото в размер на 420.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: