РЕШЕНИЕ № 39
гр. Пазарджик, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 24/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Н.Н.Г.,
ЕГН **********,***, срещу Т.Г.П., в качеството й на ЕТ с фирма „Г.Т.– Т.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, за осъждането й да му
заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на пропусната полза от очаквания чист доход,
поради това, че през януари 2016 г. неидентифицирано лице, работник при ЕТ „Г.Т.–
Т.П.“, при изпълнение на възложените му трудови функции, е изорал 4 дка от съсобствената на ищеца нива, ІV кат., представляваща ПИ № ,
с площ от 12.970 дка, находяща се в местност „К.“, в землището на с. А. К., община П., като по този начин унищожил реколтата му от земна ябълка и хрян, която
можел да продаде през следващите 2 години, или за периода от 01.01.2016 г. –
31.12.2017 г., с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Претендира и законната лихва
за забава, считано от 31.01.2016 г. (дата,
следваща датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът основава предявения иск
на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Н. А. Г.
заедно с трите си сестри. На това основание излага, че е съсобственик на
процесната нива, ІV кат., представляваща Поземлен имот № ,
с площ от 12.970 дка, находяща се в местност „К.“, в
землището на с. А. К., община П., при граници
за имота: ПИ № , ПИ № , ПИ № –
напоителен канал и ПИ № – полски път на
Общината. Ищецът твърди, че се е разбрал със сестрите си ¾ ид. части от
тази земя да ползва той, т. е. 9.728 дка от имота, тъй като останалата ¼
била продадена от сестра му Е.С. на трето лице. Засаждането било около 2006 г.
бил засял 4 дка от имота земна ябълка и 2 дка хрян. Реколтата продавал на пазар
в квартал М.-1 в гр. С. Част от земната ябълка и хряна оставял да се
възпроизвеждат занапред. Вредите, респ. очакваната продукция изчислява към
датата на увреждането 2016 г., по следния начин: за обработваните 4 дка земна
ябълка получавал 21 000 кг. за две години, които продавал средно по 1.50
лв/кг. или 31 500 лева; за обработваните 2 дка хрян получавал 6 000 кг. за
две години, които продавал средно по 1.50 лв/кг. или 9 000 лева; или общо
40 500 лева. Не успявал да продаде всичко и използвал остатъка за храна на
животните, поради което приема, че чистият му доход за следващите две години
(2016-2017 г.) е в размер на 30 000 лева общо за двете продукции или по 15 000
лева на година (пооттделно: 22 500 лева за ябълката и 7 500 лева за
хряна –уточнение в първо о. с. з. от 20.09.2019 г.). Първата половина на януари
2016 г. ищецът, Й. В. Г., съпругата му П. и сестрата на Й. отишли на нивата да
вадят земна ябълка и хрян и установили, че трактор - западно производство, без
регистрационни табели излизал от парцела, като оранта на нивата била прясна,
нямало надземни следи от продукцията, оранта била извършена на голяма
дълбочина. От разговор с шофьора на трактора разбрал, че му било наредено да
изоре парцела. Било установено, че заедно с тракториста бил и Ч. Х. Д., който
работел при ответницата и бил изпратен от нея. В образувано досъдебно
производство бил разпитан, но там твърдял, че нямало реколта. Твърди се (във
втората уточнителна молба от 19.02.2019 г.), че ответницата е сключила
споразумение от 30.11.2015 г. с Е. К. за размяна на обработваема земя, с което
последният предоставя на ЕТ ¼ ид. част от процесния имот, което било 3.240
дка. Уточнява, че посочените вреди са изчислени за две години или
за периода от 01.01.2016 – 31.12.2017 г. – по 15 000 лева на година, тъй
като това било характерно за добива, растенията са многогодишни и се берат през
година. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Т.Г.П.,
в качеството й на ЕТ с фирма „Г.Т.– Т.П.“, чрез адв. И.М. ***,
депозира отговор на исковата молба, в който се
навежда довод за недопустимост на иска поради предявяване на чужди права пред
съд досежно другите идеални части от съсобствеността, а по същество – че искът
е неоснователен. Сочи, че твърденията на ищеца не са доказани. Няма данни
имотът да е засят с каквото и да било. Не се сочи и конкретен делинквент.
Твърди, че работник на ЕТ не е изоравал процесния имот № , дори машина на ЕТ не
е доближавал имота. Няма доказателства, че този имот би могъл да има реколта в
посочените количества. Изобщо не е сигурно, че това количество би могло да се
добие или да бъде унищожено с оглед климатични условия – градушка, проливни
дъждове, вредители и др. Моли за отхвърляне на иска. Не претендира разноски.
По
допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация
на страните съответства на твърденията на ищеца. Забраната да не се вреди другиму е универсална и важи за
целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на
които правната ни система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение
създава отговорност за нарушителя за обезщетение, което се дължи на пряко пострадалия от увреждането – вж. Решение № 269/03.10.2014 г.
ВКС по гр. д. 5487/2013 г. ІV г. о. В този
смисъл ищецът твърди, че е пряко увреден, тъй като с
унищожаването на реколтата лично той не може да реализира продукцията за
следващия двугодишен период и да придобие посочения доход. От друга страна
въпрос на основателност, а не на допустимост на претенцията е дали правото на
добив действително принадлежи единствено и само на ищеца или и на останалите
съсобственици на имота (което би определило основателност на иска само до
размер на неговата идеална част). Твърденията на ищеца са, че ползването на
имота му е предоставено по уговорка с другите съсобственици (негови сестри),
поради което и правото да получи добива от отглежданата от него култура е само
негово. Тъй като този добив води до увеличаване на неговото имущество, загубата
му ще се отрази негативно именно върху неговия патримониум. Не може да се
приеме, че в случая ищецът от свое име предявява чужди права пред съд – чл. 26,
ал. 2 от ГПК, защото липсват негови твърдения за причинени вреди и на другите
съсобственици, напротив – твърдението е за защита единствено правата на ищеца.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че с решение № 12/1/14.09.1994 г. по
чл. 27 от ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия – гр. Пазарджик на наследниците на Н. А.
Г. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя: Поземлен имот №
, в местността „К.“, представляващ: НИВА, с площ от 12.970 дка, ІV категория.
Представя се писмо изх. № ПО-21-967/09.01.2020 г. от Областна
дирекция земеделия (ОДЗ) – гр. Пазарджик, видно от което ПИ №
и ПИ № са идентични (л. 133 от делото).
Видно от
издадено от Община Пазарджик удостоверение от 02.01.2019 г., наследници на Н.
А. Г., поч. на 23.05.1973 г. са ищецът и трите му сестри Е. Н. С., А. Н. Б.
(поч. 1997 г.) и М. Н. А. (поч. 1994 г.).
От
събраните гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят
Й. В. Г. заявява, че познава ищеца, съседи са. Знае, че ищецът обработва земя в
местността „К.“ в с. А. К. – 5 дка земна ябълка и 2 дка хрян, и малко магданоз.
Посочва, че от 10 години по този начин обработва земята, т. е. от 2006 – 2016
г. Разказва, че през януари или февруари 2016 г. са отишли с ищеца до нивата и видели,
че цялата нива е изорана. Тогава видели трактор да излиза от нея. Настигнали
тракториста и той им заявил, че е изорал нивата, но не казал нито как се казва,
нито за кого работи.
Свидетелят
Н. И. Г., първи братовчед на ищеца, заявява, че знае ищецът да е обработвал
наследствена земя в с. А. К. Наследници били три сестри и един брат - ищецът.
Твърди, че дълги години ищецът е обработвал земята, като за това е плащал
някаква сума като наем на сестрите си. Обработвал около 9 дка от цялата нива от
12 дка. Излага, че ищецът засадил 5 дка земна ябълка, 2 дка хрян и 3 дка
оставил за люцерна за животните. Знае, макар да не е присъствал лично, че
януари или февруари 2016 г. трактор му изорал нивата. Ищецът му разказал за
това. Излага, че ищецът се разбрал със сестрите си да обработва земята, но каква
точно е уговорката между тях, не може да каже. Имало заблатено място в имота,
поради което счита, че засятата земна ябълка била около 4 дка.
Представени
са анкетни карти за 2015 г. и 2016 г., подадени от ищеца до ОДЗ – Пзараджик,
видно от които се сочи, че част от ПИ № , а именно 0.970 хектара се обработва като
зеленчукова градина, без конкретно посочване на културите (насажденията).
По делото е
изслушано заключение на вещо лице – агроном по допуснатата съдебно-аграрна
експертиза за установяване на чистия доход (след приспадане на разходите), който
принципно би получил ищецът, след продажбата на културите (земна ябълка и
хрян), отглеждани по начина, по който твърди същият в исковата молба.
По делото е
приложена прокурорска преписка № 2048/2016 г. по образувано ДП № 739/2016 г. по
описа на РП – Пазарджик. В тази връзка съдът счита за необходимо да уточни за
страните кои от приетите
доказателства в наказателното досъдебно производство може да съобразява и цени
в настоящото гражданско производство и кои не, предвид изискванията на ГПК и
утвърдени в съдебната практика правила.
Основен
принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при
разглеждане на делата –
чл. 11 ГПК. Съдебната практика приема, че ако самото дело (преписката) бъде допуснато като доказателство и събрано чрез
прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него
писмени доказателства. Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по приложеното,
ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. Извън посочените
хипотези, недопустимо е съдът по делото да се позове на доказателства, събрани
от друг съд – граждански или наказателен, или от друг държавен орган (в този
смисъл Решение № 73 от 30.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 53570/2015 г., IV г. о.).
Писмените
доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат
представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът
събира и извънсъдебните признания на
факти, които някоя от страните е
правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно
доказателство за извършването на съответните признания. Протоколите
от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който
има впечатления за правнорелевантни факти, но гражданският съд не
трябва да обсъжда, нито да основава решението си на свидетелски показания и заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело по установения в
ГПК ред – в този смисъл Решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
703/2011 г., IV г. о., Решения № 636/1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на I г. о. на ВС, Решение № 35 от 30.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
872/2017 г., II г. о.
Или, като
обобщение следва, че доколкото съдът е приложил към настоящото дело
наказателното (досъдебно) производство, то събраните в това наказателно дело
писмени доказателства могат да се ценят и от гражданския съд, стига да не касаят
свидетелски показания или експертизи. Свидетелските показания по наказателното
дело представляват недопустимо доказателствено средство в гражданското, поради което съдът не
може да изгради своето убеждение върху тях, тъй като
са събрани в ненадлежна форма (по естеството си представляват писмени
свидетелски показания). С оглед принципа на непосредственост съдът
следва лично да изслуша свидетелите или заключението на вещото лице с участието
на страните по делото – чл. 148, изр. 1 от ГПК. Единственото изключение
е предвидено касателно свидетелските показания в наказателното дело на
страните по настоящото (а не на други лица), които съдът би могъл да цени, ако представляват извънсъдебни признания за неизгодни
за тях факти
и обстоятелства.
За негодността на съответното
доказателство съдът не следва да напътва страната по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК.
В тази връзка съдът констатира, че ответникът по делото Т.Г.П. е разпитана
като свидетел по наказателното дело, но в показанията й не се съдържат
признания за неизгодни за нея факти. Същата излага, че фирмата й „Г.Т.– Т.П.“ се занимава с
обработка на земеделска земя. През 2016 г. са имали земя за обработване в землището
на с. А. К., но не е много наясно и затова препраща за информация към служителя
Е. М., чиито свидетелски показания по наказателното дело обаче не могат да бъдат
обсъждани от настоящия състав на съда по изложени вече съображения за недопустимост.
С оглед
гореизложеното разбиране, съдът не може да цени и останалите свидетелски
показания по наказателното дело на трети за настоящия процес лица (ищецът не е
поискал техния разпит в настоящото гражданско производство).
По делото е
приета скица от ОСЗ – гр. Пазарджик, видно от която ПИ № в землището на с. А. К., м. „К.“,
представлява НИВА, с площ от 12.969 дка, ІV кат., като в същата е отразена
съсобственост между ищеца и Б.Г. К., каквито доказателства се съдържат и по
наказателното дело – за две прехвърлителни сделки (дарение и продажба на общо
¼ от процесния имот) между сестрата на ищеца Е. Н. С.и Б. Г. К.
В
наказателното дело е наличен договор за аренда на процесния имот, но същият е
сключен на 21.09.2016 г., т. е. след процесното увреждане и на това основание е
ирелевантен за спора.
Същевременно
от наказателната преписка се установява договор за наем от 05.08.2015 г.,
сключен между Б. Г. К., като наемодател, и Е. К. К., като наемател, за
предоставяне на 1/3 от процесния ПИ № , както и Споразумение от 30.11.2015 г.,
с което Е. К. К. предоставя на ответника-ЕТ същата тази 1/3 ид. ч.
Правни
изводи:
Предявен е иск по
чл. 49 от ЗЗД.
В
производството по този иск
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ възлагане на работа от ответника; 2/ деяние на
изпълнителя; 3/ вреда за ищеца по иска - в случая пропусната полза; 4/ причинна
връзка между деянието и вредата; 5/ деянието е при изпълнение на възложената
работа или по повод изпълнението на същата; 6/ вина на извършителя, която се
предполага.
Възлагане
на работа означава натоварване на лице с изпълнение на работа, която
представлява част от осъществяваната от възложителя дейност. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Възложителят отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служители при или по повод на възложената им работа дори тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 6 от ППВС
№ 7/59 г. Във всички случаи на деликт посочването на конкретното лице -
деликвент, не е условие за редовност на исковата молба, както и установяването
му, не е условие за уважаване на иска (Определение
№ 660 от 15.09.2014
г. на ВКС ч. гр. д. № 4215/2014 г., IV г. о.).
В конкретния случай ищецът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че възложителят Т.Г.П., в качеството й на ЕТ „Г.Т.– Т.П.“ е възложила на свой
работник (изпълнител) изораване на процесната нива на Н.Г.. Показанията на
свидетелите на ищеца бяха общи – за тракторист, който изорал цялата нива, но
данни за неговата самоличност или за неговия възложител същите не можаха да
посочат. Обстоятелството, че ответникът-ЕТ принципно обработва земеделски земи
в землището на с. А. К. не означава задължително, че е изорал и нивата на
ищеца. По същия начин сключеното между Е. К. и ответника споразумение за
обработване на 1/3 ид. част от процесната нива също не доказва противоправното деяние.
Предположението, че въз основа на сключеното споразумение се е стигнало и до
неправомерното изораване на нивата на ищеца през първата половина на януари
2016 г., довело и до унищожаване на засятата реколта, не може да се приеме за
пълно и главно доказване. Отделно, ищецът не успя да докаже и твърдяната вреда
– пропусната полза. Общите показания на свидетелите за засята култура от земна
ябълка и хрян не доказва нито засаденото количество, нито плододаването, нито
обективната сигурност за реализация на добива на пазара.
Като обобщение, поради липса на
кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 от ЗЗД, искът подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Изрично
ответникът заявява, че не претендира разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.Г., ЕГН **********,***,
срещу Т.Г.П., ЕГН **********, в качеството
й
на ЕТ с фирма
„Г.Т.– Т.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера,
ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
пропусната полза от очаквания чист доход, поради това, че през януари 2016 г.
неидентифицирано лице, работник при ЕТ „Г.Т.– Т.П.“, при изпълнение на
възложените му трудови функции, изорал 4 дка от съсобствената на ищеца нива,
ІV категория, представляваща ПИ № , с площ от 12.970 дка, находяща се в
местност „К.“, в землището на с. А.К., община П., като по този начин унищожил реколтата му от земна ябълка и хрян, която
можел да реализира (продаде) в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., на основание чл. 49 от ЗЗД, като
неоснователен.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: