Решение по дело №8303/2020 на Софийски градски съд

       Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8303/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с 248, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът Г.П.Г. твърди, че с ответника М.Г.Г. са баща и син. Сочи, че упълномощил сина си да го представлява при сключване на договор за продажба на недвижим имот – апартамент в гр. София, както и да получи от негово име и за негова сметка продажната цена по договора. Договорът бил сключен на 09.10.2018 г., под формата на нотариален акт № 73/2018 на нотариус В.Б., с район на действия СРС, като продажната цена в размер от 121 261.46 лева била получена изцяло от пълномощника М.Г., но не била отчетена и предадена на упълномощителя. Твърди, че при сключване на договора за поръчка било уговорено с част от продажната цена да се закупи по-малко жилище за него, а останалата част да включат в общ бизнес, но това не станало и М.Г. задържал парите за себе си. Сочи, че поканил ответника да предаде получаната от него продажна цена, но той отказал да го стори. Предявява осъдителен иск за получената от негово име и сметка продажна цена в размер на 121261.46 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Ответникът М.Г.Г. оспорва иска. Твърди, че във вътрешните отношения между довереник и доверител било уговорено продажната цена да се получи и съхранява от доверителя, по негова банкова сметка, *** Г.П.Г. имал задължения към трети лица и не искал те да се удовлетворят от продажната цена, в случай че тя се плати по негова банкова сметка. ***, че било уговорено със средствата по спестовната сметка, открита на негово име, да се ползва баща му Г.Г. при нужда, като винаги когато той заявявал такава, посочената от него сума била теглена и му била предавана. Твърди, че за целта открил на свое име спестовна сметка в евро, която била ползвана единствено за получаване на продажната цена, а средствата били теглени само по искане на ищеца Г.Г. и му били предавани на него или по негова поръчка на трето лице. Конкретно сочи следните предадени на/по възлагане на довереника суми: 1. заплатено възнаграждение като комисионна на брокера, на който било възложено съдействието при продажбата – 3600.00 лева; 2. На 29.10.2018 г. били изтеглени 10 000.00 лева, от които по-голямата част ползвани за погасяване на кредит на Г.Г. към Пощенска банка, а останалата част му били предадени. 3. на 29.10.2018 г. по искане на ищеца сумата от 5 000.00 лева била прехвърлена по разплащателна сметка на името на М.Г., като за ползване на средствата по сметката била издадена карта пластика, която той предал на баща си Г.Г., по негово желание, за да ползва средствата както намери за добре. 4. на 01.11.2018 г., по молба на ищеца, били изтеглени 10 000.00 лева за закупуване на джип „Сузуки Гранд Витара“, оборудван с плуг за 1000.00 лева и лебедка  за 600.00 лева. 5. на 05.11.2018 г. по молба на ищеца били изтеглени в брой 5 000.00 лева за закупуване на три броя водни колела с пързалка и 2 броя МПС с марка „Трабант“. 6. на 05.11.2018 г. по молба на ищеца били изтеглени на каса в брой 8000.00 лева за покупка на л.а. „Ауди А6“ и за закупуване на 5 броя нови гуми, а остатъкът от сумат бил използван за рамонт на колата в сервиз. 7. на 30.11.2018 г. са изтеглени на каса в брой 29 000.00 лева, които са предадени на 01.12.2020 г. на сестрата на Г.Г. за закупуване на недвижим имот във в.з. Терасите, с. Герман. 8. На 04.12.2018 г. по молба на ищеца били изтеглени на каса в брой 6000.00 лева за закупуване на л.а. „Нисан Микра“, закупен на името наП.К., с която ищецът по това време живеел на съпружески начала; 9. на 06.12.2018 г. прехвърлил от спестовната сметка към фирмената сметка сумата от 20 000,00 лева, по искане на Г.Г., за покриване на установени липси, в следствие виновното поведение на последния. 10. на 19.12.2018 г. по молба на ищеца били изтеглени на каса в брой 300.00 лева за лични нужди на Г.Г.; 11. на 27.12.2018 г. по молба на ищеца били изтеглени на каса в брой 10 000.00 лева, които ищецът използвал за закупуване на 2 броя климатици, 2 броя мобилни телефони, хладилник и строителни материали; 12. на 08.01.2019 г. остатъкът от сумата от 5000.00 лева бил прихвърлен в карта пластика по разплащателна сметка на името на М.Г., която карта била предадена от него на баща му Г.Г., за да използва средствата за лични нужди. 13. на 18.03.2019 г. изтеглил от спестовната сметка и заплатил дължим от Г.Г. наем  на жилище за една година в размер на 2750.00 лева. Твърди, че е отчел всички получени от името и за сметка на Г.Г. суми и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В становището си по отговора на исковата молба ищецът оспорва твърденията на ответника за отчетни сделки, като оспорва осъществяването на всяка една от тях.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Фактическите твърдения в исковата молба относно отношенията между страните намират правната си форма в договора за поръчка. Според чл. 280 ЗЗД довереникът са задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Договорът са основава на произтичащите и от наименованието му отношения на доверие между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а според ал. 2 на нормата – да даде на доверителя сметка и да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.  

Не е спорно между страните /определение по доклада на делото и отделено за безспорно в първото по делото съдебно заседание/, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства: че ищецът Г.Г. е баща на ответника М.Г.; че с пълномощно от 21.02.2018 г. Г.Г. е упълномощил сина си М.Г. да продаде собствения му недвижим имот – апартамент № 135, в гр. София, ж.к. **********и да получи по собствената си банкова сметка ***; че договорът за продажба е сключен от упълномощения и обективиран в нотариален акт № 73 от 09.10.2018 г. на нотариус В.Б.; че продажната цена, в размер на общо 121 261.46 лева, е предадена от продавача на пълномощника М.Г. в цялост. 

Спорно между страните е съдържанието на вътрешните отношения между тях, както и осъществяването на отчетната сделка. В тази връзка в тежест на ответника е да докаже, че между страните е имало уговорка той да съхранява получената продажна цена по своя спестовна сметка и да я преде на довереника не веднага, а след поискване, както и да докаже факта на предаване на получената от него продажна цена на довереника.

На 18.12.2017 г. бил сключен договор за брокерски услуги между Г.Г. и ЕРА агенция „М.Е.“ ЕООД, в изпълнение на който на 23.02.2018 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот – в ж.к. ********вх.*, с Н.Г.Г., на която в последствие имотът е продаден за сумата от 121 261.46 лева, с договор от 09.10.2018 г. 

От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията, както на свидетеля, доведен от ищеца – Р.Н., така и на тези, доведени от ответника –П.К. и И.Х., които кореспондират с твърдениятна на страните и събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът Г.Г. е искал цената от продажбата на собствения му апартамент в гр. София да не бъде получена по негова банкова сметка, *** – „Т.С.“ ЕАД, когото не искал да удовлетвори.

Продажната цена, без капарото, са преведени по спестовна сметка на М.Г.Г. в „У.Б.“ АД с № *******, от която, след постъпване на продажната цена, са извършени операции по теглене и превод на суми на датите, посочени в отговора на исковата молба /видно от извлечение от сметка, прието като писмено доказателства, представено с отговора на исковата молба/.

На 08.11.2018 г. М.Г. е сключил с „У.Б.“ АД договор за включване в модулна програма на разплащателната му сметка*********, към която има издадена основна дебитна карта.

Установява се, че на 20.11.2018 г. с договор за покупко-продажба на МПС ищецът Г.Г. е закупил л.а. „Ауди А6“ за цена в размер на 400.00 лева.

На 04.12.2018 г. Г.Г., в качеството си на купувач, е сключил със сестра си /родствената връзка не е спорна между страните/ И.П.С., договор за продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатро 14831.6512.880 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Герман, райно Панчарево, м. „Терасите“ с площ от 512 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор с площ от 39 кв.м., състояща се от две стаи и антре 14831.6512.880.1, при продажна цена в размер на 15 000.00 лева. Имотът е с данъчна оценка 3152.10 лева. Установява се, че имотът е бил собственост на майката и чичото на Г.Г. и И.С., които през 2012 г. го прехвърлили изцяло, чрез дарение, на И.С..

Установява се от вписванията в Търговския регистър, че на 22.12.2017 г. било регистрирано дружество „К.К.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г.П.Г., а на 24.04.2018 г. било регистрирано дружество „К.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала М.Г.Г.. Установява се от договор за продажба на МПС от 10.12.2018 г.  и платежни документи към него, че „К.“ ЕООД е закупил мотоциклет „Сузуки В3 800“ за сумата от 8000.00 лева.

Установява се от договор за продажба на МПС от 18.12.2018 г., че „К.“ ЕООД е закупил товарен автомобил „Мерцедес 416 ЦДИ“ за сумата от 8160.00 лева, с ДДС.

Видно от приетата по делото справка от Агенция по вписванията /лист 187-188 от делото/ с договор от 07.11.2018 г. М.Г.Г. е закупил недвижим имот пл. № 3, с площ от 780.00 кв.м по документ за собственост и 777.03 по скица, идентичен с парцел 5, от кв. 6, с. Вакарел, общ. Ихтиман, а с договор от 20.12.2018 г. М.Г.Г. е закупил поземлен имот пл. № 113, с площ от 728.00 кв.м., стар идентиикатор парцел 17, кв.10, по плана на с. Бальовци, общ Ихтиман. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.2020 г. М.Г.Г. е продал на майка си К.М.П.тези два имота /родствената връзка, както и това, че купувачът е бивша съпруга на Г.Г. е видна от решение № 131 от 18.07.1996 г. на СРС /.

От представената разпечатка от кореспонденция по Viber от 24.01.2020 г., между Г.Г. и свидетелката П.К., за която тя в разпита си потвърждава да е разменена, а и съдържанието й се подкрепя от събраните писмени доказателства, е видно, че тя е уведомила ищеца Г.Г., че М.Г. е продал закупения на името на фирмата камион, както и двата придобити имота, а за закупения мотоциклет още се чудел, но нямал намерение да му го предаде

С нотариална покана, връчена на М.Г.Г. на 30.01.2020 г. ищецът Г.Г.Г. го е поканил да отчете получената по сделката, сключена на 09.10.2018 г., продажна цена в размер на 121 261.46 лева по посочена в поканата адвокатска сметка.

С отговор на нотариалната покана от дата преди дата 24.03.2020 г., определена в поканата като ден на предстояща евентуална среща, М.Г.Г. сочи, че от банковата сметка, по която са преведени парите са направени 3 пластики и Г. е могъл да разполага с тези средства и той е могъл да разполага с тях по собствена преценка, като е отправена покана за срещу в конкретен ден, на който да бъде направен отчет по сделката. Видно от проведената в последствие имейл кореспонденция между адв. П. и адв. Г. срещата не се е състояла, поради обявеното извънредно положение в Р. България и предприетите ограничителни мерки.

Според показанията на свидетеля П.К. от 1997 г. тя живее на съпружески начала с Г.Г. до м. август 2019 г., като към момента на депозиране на показанията твърди да е в добри отношения с него и се познава и със сина му М.Г.. Свидетелката сочи, че през 2018 г. Г.Г. решил да продава апартамент, който имал статут на магазин в гр. София, ж.к. Младост, намерил се купувач и се оказало, че статутът му трябва да бъде променен. Г. решил парите от продажбата да се преведат по сметка на сина му, тъй като дължал пари на банка, както и на „Т.С.“ ЕАД и го било страх да не му запорират сметките. Според свидетелката К. всички пари, получени от продажбата, Г. е имал възможност да ползва чрез кредитна карта, като той имал две пластики, една от които при поискване давал и на свидетелката и тя ползвала от нея 700,00 лева през м. декември 2018 г. Според К. средствата, чрез кредитната карта, Г. ползвал за ежедневни нужди, както и изрично наредил на М. да изтегли определена сума, за да й купи кола - „Нисан Микра“ и М. дал лично парите на продавача. Според показанията на свидетелката Г. казал на М. да изтегли 30 000,00 лева и да ги даде на леля се за закупуване на имот в с. Герман. След продажбата на апартамента Г. си бил купил три водни колела, два трабанта и лек автомобил „Ауди“. Свидетелката сочи, че след продажбата на апартамента Г. и М. имали разговори за общ бизнес с кварцови пясъци, който не се случил докато свидетелката живеела с Г.Г.. Г. казвал на М. кое как трябва да се случи вечерите, в които се събирали в дома им или по телефона, тъй като М. бил само „фигурант“ във фирма „К.“ ЕООД. Според свидетелката фирмата била на името на сина, тъй като бащата не искал да има  сметки на негово име, но на практика бизнесът се ръководел изцяло от Г., но М. бил вписан като управител. Разривът между тях настъпил на 03 октомври 2019 г., когато се установило, че Г.Г. е извършил кражба от фирма „К.П.С.“ ООД, на която те били подизпълнител и се наложило М.Г. да уволни баща си от фирмата, който бил назначен формално на трудов договор там. След тази дата двамата спрели да общуват помежду си. Свидетелката К. сочи, че М. не е ползвал никаква част от парите, получени от него от продажбата на имота, тъй като баща му не позволявал. Самият М. нямал средства, тъй като с изкараните пари от студентски бригади заплащал обучението си.

Според показанията на свидетелката И.Х. тя познава страните, като с М.Г. е в бизнес отношения и неговата фирма е подизпълнител на нейната фирма „К.П.С.“ ООД и двете фирми ползват обща складова база. С Г.Г. свидетелката се познава от 90-те години, тъй като той живеел с нейната приятелкаП.К., с която все още са в добри отношения. Г. работел в нейната фирма, като през 2014 г. отишъл в друга фирма, която създала конкурентен бизнес и изнесъл цялата информация. В последствие той пак се свързал с нея и през м. септември 2018 г. решили двамата отново да работят заедно, като решили да направят тази конструкция с фирмата на сина му, с която той оперирал, за да бъде нейн подизпълнител. Свидетелката сочи, че знае за отношенията между страните по делото, тъй като Г.Г. бил назначен като служител във фирмата на сина си и се виждали на място в складовата база. За продажбата на апартамента на Г.Г. свидетелката знае, че парите от продажбата са били по сметка на М., тъй като баща му имал задължения към „Топлофикация“ и банка. Според свидетеля Х.веднъж тя е била свидетел как Г. уговаря М. да изтегли пари от сметката му, но какво е плащано свидетелката не знае. Смята, че Г.Г. имал достъп до парите, тъй като й се похвалил, че закупил имот от сестра си за 30 000,00 лева и тя му казала, че сделката е изгодна. Също така си купил „Ауди“, както и в края на 2018 г. й предлагал около 20 000,00 лева да й помогне в бизнеса, но тя отказала. В началото на м. октомври 2019 г. установила, че Г., който имал пълномощно от фирмата на сина му, издавал фактури за продажба на стока, която свидетелката била закупила и не отчитал парите, а ги прибирал в джоба си, като стойността била около 5-6 хиляди лева. След установяване на кражбата свидетелката сочи, че тя направо изгонила Г.Г. от базата, а синът му го уволнил.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Г.Г. не е имал изтеглен кредит, като единственото му задължение към банка е това по кредитна карта MasterCard, по договор, сключен с „Ю.Б.“ АД с лимит 10 000.00 лева. От движението по сметка към тази кредитна карта, инкорпорирано в допълнителното заключение на счетоводната експертиза, е видно, че кредитът редовно е обслужван, като ежемесечно е внасяна погасителна вноска, в т.ч. и на 29.08.2018 г. – 200.00 лева, на 04.10.2018 г. – 300 лева /дати преди договора за продажба от 09.10.2018 г./, на 08.11.2018 г. – 300.00 лева. Прави впечатление, че на 13.09.2018 г. е изтеглена сумата от 3500.00 лева, равна на тази, която ответникът твърди, че е заплатил лично като брокерско възнаграждение, за което не сочи никакви доказателства. На 27.12.2019 г. – дата следваща дата 03.10.2019 г., която съдът приема, че отношенията между страните окончателно са се влошили, дългът по кредитната карта изяло е погасен и същата е закрита малко след това. Тази датата следва с два месеца посочената в отговора на исковата молба дата, на която ответникът сочи, че е предал на ищеца парични средства, от които част около 8000.00 лева използвани за погасяване на кредитната карта към „Пощенска банка“ /чийто правоприемник и „Ю.Б.“ АД/ и на която дата твърди, че остатъка до 10000.00 лева предал на баща си на ръка. Съдът намира, че средствата използвани за погасяване на кредита по този договор не са получени от отчетната сделка, освен поради изложените по-горе съображения и с оглед разликата в датите, на които ответникът твърди да е сторил погасяването и фактическото погасяване, което е след влошаване отношенията между страните.

За конкретните уговорки между страните относно вътрешните отношения между тях съдът съди от всички доказателства по делото, в т.ч. и свидетелски показания, тъй като липсва ограничение на допустимостта на свидетелските показания относно обстоятелства, които не са конкретно свързани със сключването и съдържанието на договора, като същевременно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК изрично предвижда, че недопустимостта на гласните доказателства за договори над 5000,00 лева не важи за такива, сключени между роднини по права линия.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява при условията на пълно главно доказване между страните да е съществувало освен правоотношение по неформален договор за поръчка и такова, по силата на което М.Г. е следвало до съхранява паричните средства, получени от договора за продажба, по собствената си спестовна сметка – уговорка за договор за влог. При липса на такава уговорка, а и дори и при наличието на такава, той е следвало да върне получената от него сума изцяло или отчасти /при наличие на изрично съгласие за това на кредитора, който с оглед разпоредбата на чл. 66 ЗЗД не е длъжен да получи частично плащане/ след отправената до него покана.

Съдът не кредитира показанията показанията на свидетелитеП.К.и И.Х. в частта, в която те сочат, че Г.Г. често казвал на сина си М.Г. колко пари да изтегли и да му предаде, както и ча такива фактически са му предавани, както и в частта, в която свидетелката К. сочи, че Г.Г. е предал на баща си две пластики от кредитни карти, по който начин същият да има достъп до средствата, подлежащи на отчитане по договора за поръчка. Съдът отчита вероятната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора в полза на ответника и във вреда на ищеца – свидетелката К. е негов бивш фактически съжител и същевременно приятелка на свидетелката И.Х., а свидтелеката И.Х. е била близък бизнес партньор на ищеца, който се установява, че е действал против интересите й и между тях е настъпил раздор през м. октомври 2019 г. Същевременно се установява, че свидетелкатаХ.продължава партньорските си взаимоотношения с ответника, действащ чрез „К.“ ЕООД.  От друга страна, по делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани други доказателства, че средствата, получени от продажбата, са ползвани чрез теглене от предоставени на Г. банкови карти. На следващо място, съдът не кредитира показанията на свидетелите във връзка с отчетните сделки и поради обстоятелството, че в извънсъдебното изявление на самия ответник М.Г., обективирано в отговора на нотариална покана, следваща извършването им, не се съдържат твърдения за такива отчетни сделки, а единствено за предоставен достъп до сметка чрез дебитни карти.

Косвен извод в посока, че изтеглените суми от спестовната сметка, по която е постъпило по-голяма част от плащането на продажната цена на собствения на ищеца недвижим имот, не са му отчетени, съдът черпи и от следните установени по делото обстоятелства. Свидетелят доведен от ответникаП.К. сочи, че ответникът М.Г. не е разполагал със собствени парични средства, тъй като спечелените от него от студентски бригади вложил в обучението си и за плащане на студентската такса и през пролетта на 2019 г. искал помощ от баща си, а в дружеството на баща си „К.“ ЕООД бил само „фигурант“. Същевременно се установява, че след получаване на парите от продажбата на процесния недвижим имот М.Г. закупил на свое име два недвижими имота с голяма площ, както и за управляваното от него дружество „К.“ ЕООД закупил товарен автомобил за 8160,00 лева и мотоциклет за 8000,00 лева. Тези придобивни сделки са косвено доказателство, че средствата от получената продажна цена не са отчетени на довереника, а са ползвани от доверителя за закупуване на недвижими имоти на свое име и МПС-та на собствената му фирма. Доказателство в подкрепа на този извод е обстоятелството, че след настъпилия раздора в отношенията между Г.Г. и И.Х.и между него и М.Г. последният е прехвърлил на майка си придобитите от него в края на 2018 г. /след получаване на парите от продажбата на недвижимия имот на баща му/ недвижими имоти, както и придобития от управляваното от него дружество „К.“ ЕОООД /отново след тази дата/ камион марка „Мерцедес“.

Не се установява и продажната цена заплатена от Г.Г. на систра му И.С. да е заплатена със средства получени от него по отчетна сделка. В тази връчка съдът взема предвид на първо място, че посочената в договора продажна цена е 15 000.00 лева, а според гласните доказателства на свидетелите, доведени от ответника, които имат интерес от изхода на делото в негова полза, предадената на Смоличка сума за закупуване на имота от М. е 30 000.00 лева. По делото не се установява посочената в договора цена да е симулативна, като липсва дори и индиция в тази посока, предвид данъчната оценка на имота от 3152,10 лева и обсотятелствата, че страните по сделакта са брат и сестра и наскоро са сключили договор, при който Г.Г. е дарил на сестра си 1/3 идеална част от съсобствен недвижим имот. От това обстоятелство, както и предвид това, че преди сключване договора за продажба И. С.е упълномощила брат си Г. С. да я представялва, в т.ч. и при продажба на три недвижими имота, притежавани от тях в съсобственост, съдът прави извод, че така сключения договор е проектиран преди продажбата на недвижимия имот, собственост на Г.Г. и той не е ползвал пари от продажбата му за заплащане на продажната цена на имота в с. Герман.

На второ място, съдът взема предвид, че така посочената отчетна сделка за сумата от 30 000.00 лева не е посочена в отговора на нотариалната покана от 2020 г., към който момент тя е следвало да е извършена.

От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани никакви доказателства, че изтеглената на 01.11.2018 г. от спестовната му сметка сума от 5136,11 евро е предадена на Г.Г..

По делото не се установява Г.Г. да е дарил на свидетелятП.К. парична сума, получена от отчетна сделка, за закупуване на посочения в отговора на исковата молба „Нисан Микра“. В тази връзка не са представени никакви писмени доказателства, а гласните такива съдът не кредитира, поради посочените по-горе съображения за заинтересованост на свидетеля и съмнение в истинността на депозираните от него показания.

Не са ангажирани и доказателства за твърденията на ответника за погасяване от негова страна на дълга на Г.Г. за установени липси. В тази връзка следва да се отчете противоречието относно посочената в отговора на исковата молба сума на погасения дълг от 20 000.00 лева и показанията на свидетеля И.Х., доведен от ответника, която сочи, че сумите, които били присвоени от Г. Георгиеву били около пет-шест хиляди лева.

От приетата като писмено доказателство разписка за получена от Е.Т. сума от 2750.00 лева от М.Г. не се установява сумата да е заплатена за дълг на ищеца в изпълнение на отчетната сделка. В тази връзка липсват доказателства, че страна по договора за наем като наемател е Г.Г..

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установява ответникът да е отчел каквато и да било сума на ищеца от получената продажна цена в размер на 121 264.46 лева, като вземането след отправената до него покана е станало изискуемо, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските.

Ищецът не е сторил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.

Така мотивиран, съдът  на

Р Е Ш И

ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати на Г.П.Г., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал.2 ЗЗД сумата в размер на 121 264.46 лева представляваща получена от ответника и неотчетена от него, като доверител на ищеца, продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 73/09.10.2018 г. на нотариус В.Б., с район на действие при СРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             СЪДИЯ: