Решение по дело №402/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                                               

                                                                                                    №

 

 

гр. Русе, 03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

           

           СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при секретаря         МАРИЯ СТАНЧЕВА        като разгледа докладваното от         съдия АГУШ адм. дело № 402 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Д.И.Д. ***, чрез пълномощник И.Д.И. ***, против Заповед № 430 от 10.07.2020 г., издадена от Кмета на Община Ветово.

С оспорения административен акт е наредено на жалбоподателката да премахне незаконен строеж, пета категория: „Едноетажна жилищна сграда в УПИ V-1376, кв. 118, гр. Ветово”, находящ се на ***. Посочено е, че УПИ V-1376, кв. 118, гр. Ветово е собственост на Д.И.Д., съгласно НА № 84, том II, дело № 247 от 14.05.2018 г., вписан в АВ с акт № 96/15.05.2018 г., том 13, рег. 5705, дело 2593; определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и при неспазването му е посочен ден за принудителното премахване на строежа.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, като се сочат и конкретни съображения по наведените отменителни основания.

В жалбата се излагат фактически твърдения за това, че Д. е придобила терена, върху който е изграден процесния строеж, през май 2018 г. Посочва се, че жалбоподателката е разведена и има три деца, и че работи в Холандия, за да осигури нужните средства за построяване на дом за нея и децата й. Затова упълномощила баща си – И.Д.И. да извършва всички правни и фактически действия във връзка със застрояването на закупения от нея имот. В тази връзка представя писмени доказателства – различни документи, свързани с извършването на строителството. Не се твърди и не се представят доказателства за това, че за извършеното строителство има одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Твърди се още, че в заповедта Д. е посочена неправилно като адресат, тъй като е единствено собственик на терена, върху който е изграден строежа, а не е негов извършител. Посочва, че административният орган е постановил акта си на база на предположение за момента на извършване на строежа, като освен това само формално сочи, че не е приложим  § 127, ал. 1 и ал. 2, във вр. с § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, без това негово твърдение да е мотивирано. На последно място се излагат и доводи, че процесното строителство е извършено с цел задоволяване на жилищните нужди на семейството й, като изграденото е единствено жилище за жалбоподателката и децата й и премахването му нарушава основни човешки права (л. л. 3 – 22  и л. л. 54 и сл. от преписката).

Претенцията е оспорената заповед да бъде отменена.

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 204 от делото).

Ответната страна в производството – Кметът на Община Ветово не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателката, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                             

Оспорването е направено от страна с надлежна процесуална легитимация – адресат на постановения акт, за който е налице правен интерес от оспорването.

Обжалва се законосъобразността на индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 214, т. 3, във вр. с чл. 225а от ЗУТ. Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта. 

 Предвид изложеното производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от приобщената към делото административна преписка по издаване на оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт, на 28.05.2020 г. в Община Ветово е постъпило писмо от директора на ОД на МВР – Русе, с което кметът на общината е бил уведомен за това, че във връзка с водено разследване по ДП № 2490/2017 г. по описа на ОД на МВР – Русе е била назначена експертиза за два имота, единият, от които е собственост на И.Д.И. – баща на жалбоподателката и се намира в гр. Ветово, на ***, а другият - е собственост на Д.И.Д. ***. Към писмото е било приложено и копие на заключението на вещото лице по назначената експертиза. По тази експертиза вещото лице е определило пазарната стойност на недвижимия имот, собственост на Д., представляващ дворно място и едноетажна сграда в него; определило е периода, през който тази сграда е била построена и е посочило, че при построяването й не е бил спазен нормативноустановения ред, регулиращ тази дейност (л. л. 1 – 6 от преписката).

По повод на цитираното по-горе писмо и наведените с него твърдения за извършено незаконно строителство, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, със Заповед № 355 от 16.06.2020 г., кметът на Община Ветово е назначил комисия в нарочен състав, която да направи проверка по цитираното писмо и да състави протокол за резултатите от нея (л. 7 от преписката).

          На 16.06.2020 г. назначената със Заповед № 355 от 16.06.2020 г. на кмета на Община Ветово комисия извършила проверка на строеж, пета категория „Едноетажна жилищна сграда в УПИ V-1376, кв. 118, гр. Ветово”, находящ се на ***.

При проверката се установило, че теренът, върху който е извършен строежа, е собственост на Д.И.Д., видно от НА № 84, том II, дело № 247 от 14.05.2018 г., вписан в АВ с акт № 96/15.05.2018 г., том 13, рег. 5705, дело 2593 (л. л. 8 и 9 от преписката). Като възложител и извършител на строежа е посочено същото лице с постоянен адрес ***.

На проверката не е присъствала Д., присъствало е лицето Г.А. И., която е майка на Д., видно от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки на л. 56 от делото.

При извършената проверка е констатирано още, че за този строеж няма представени строителни книжа, като такива не са открити и в архива на общината. Към момента на проверката строежът е изграден и се ползва, като проверяващите изтъкват предположение, че строителството е извършено в последните 2 до 3 години.

За извършената проверка и установените факти и обстоятелства, и констатираните нарушения е съставен Констативен акт № 1 от 16.06.2020 г. (л. л. 10 - 12 от преписката). Към констативния акт е приложен и снимков материал, от който също е видно, че строежът е изграден, ползва се, видно е и какво точно представлява, в какво се състои изграденото (л. л. 13 – 22 от преписката). Подробно описание на изградената едноетажна жилищна сграда е направено и от вещото лице по назначената във воденото досъдебно производство експертиза.

Копие от констативния акт е поставено на 25.06.2020 г. чрез залепване на видно място на обекта и на определеното за това място в сградата на общината, при спазване на съответната процедура. Така направеното съобщаване на акта е удостоверено с подписа на две длъжностни лица (л. л. 12 – 15 от преписката).

По така съставения и връчен констативен акт не са постъпили възражения.

Въз основа на съставения констативен акт, на 10.07.2020 г. кметът на общината е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 430 (л. л. 24 и 25 от преписката), с която е наредено на Д.И.Д. да премахне незаконен строеж, пета категория: „Едноетажна жилищна сграда в УПИ V-1376, кв. 118, гр. Ветово”, находящ се на ***, като е посочено, че УПИ V-1376, кв. 118, гр. Ветово е собственост на Д.И.Д., съгласно НА № 84, том II, дело № 247 от 14.05.2018 г., вписан в АВ с акт № 96/15.05.2018 г., том 13, рег. 5705, дело 2593; определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и при неспазването му е посочен ден за принудителното премахване на строежа.

Административният орган е изложил и мотиви, в които са обсъдени установените факти - че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, че е от пета категория, че е изпълнен без необходимите строителни книжа, не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Изтъкнати са и съображения за липсата на предпоставките за определяне на строежа като търпим - по § 127, ал. 1 и 2 и във връзка с § 184 от ПЗР към ЗИДЗУТ, тъй като не попада в нито една от хипотезите на § 16 от ПР на закона. В мотивите е посочено още, че непознаването на реда за извършване на строителство не оневинява извършителя и за изграждането на строежа е следвало да бъде издадено Разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ. Административният орган е посочил, че отчита обстоятелството, че това е единствено жилище на семейството, но взема решение да проведе до край процедурата по премахване на незаконния строеж, воден от това, че издадената от него заповед подлежи на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ.

Екземпляр от заповедта е бил поставен на 13.07.2020 г. чрез залепване на обекта и на таблото, намиращо се в сградата на общината, като е спазена изискуемата процедура. Съобщаването на заповедта е удостоверено с подписите на две длъжностни лица (л. 26 от преписката).

Жалба срещу заповедта е подадена чрез административния орган до АдмС – Русе на 17.07.2020 г., видно от поставения в деловодството на общината щемпел с входящ номер и дата (л. 3 от делото).

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Определената категория на строежа и разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на кмета на общината за издаване на оспорения акт – материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл. 214, т. 3 от ЗУТ.

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт.

За адресат на разпореденото с нея действие е посочено лице от кръга на визираните в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното премахване изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол на МРРБ. Според легалната дефиниция в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. на МРРБ, адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно изпълнение. По правилата на приращението и на основание чл. 92 от Закона за собствеността Д. се явява собственик и на построеното върху терена.

Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, който е надлежно съобщен, при спазване на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и е дадена възможност за подаване на възражения срещу него. Такива не са постъпили.

Оспорваната заповед съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Безспорно е по делото, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа.

За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти.

В мотивите на заповедта е изложено съображение, че строежът не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му.

В административната фаза на процедурата не е установен точно периода на строителство, като в констативния акт се съдържа предположение, че строителството е извършено в последните 2 до 3 години, но с оглед безспорното придобиване на собствеността върху терена през май 2018 г. и обяснението на жалбоподателката, че след това е упълномощила баща си да извършва всички правни и фактически действия във връзка със застрояването на новозакупения от нея имот и с оглед представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства, които датират от 2018 г. и 2019 г., т.е. при действието на ЗУТ,  относими са правила и нормативи по този закон с оглед нормата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

В процесния случай не е необходима преценка за друго отклонение от установените правила и нормативи, тъй като законодателят е въздигнал липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в самостоятелна хипотеза за определяне незаконност на строеж.

Правилно и в съответствие с обективните факти по казуса, административният орган е изложил мотивите си относно неприложимостта на разпоредбите за търпимост на строежа, тъй като не е налице нито един от времевите периоди на строеж по изискванията по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тези изводи са правилни.

Безспорно целта на ЗУТ, предвид приета нарочна глава в нормативния акт, Глава 21, озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, е да не се допуска съществуването на строежи, извършени в нарушение на законовите изисквания в т. ч. инвестиционното проектиране и строителство.

По отношение спазване целта на закона, съдът съобразява следното:

Като един от основните доводи за оспорване на заповедта, жалбоподателката сочи, че строежът е бил необходим за задоволяване нуждите на семейството й и че това е единствено жилище за нея и децата й и премахването му нарушава основни човешки права.  

Според настоящия съдебен състав липсва нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК.

От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, респ. на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, който в относимата си част гласи, че всеки има право на неприкосновеност на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустимо, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите.

В случая не се доказа, че с разпоредителната част на оспорената заповед ще бъдат причинени вреди, явно несъразмерни с преследваната от закона цел – недопускане на незаконно строителство.

На първо място става ясно, че жалбоподателката не обитава това жилище, тъй като и към момента на подаване на жалбата до съда работи в чужбина, затова и жалбата е депозирана чрез нейния баща, когото е упълномощила да извършва всякакви правни и фактически действия, свързани със застрояването на придобития от нея имот през м. май 2018 г. На следващо място към момента на проверката от служителите на общината на 16.06.2020 г. на място е присъствала майката на Д. – Г. И.. Няма данни към този момент незаконно построената едноетажна жилищна сграда да е била обитавана от децата на жалбоподателката. Освен това от изложените в писмото на директора на ОД на МВР – Русе до кмета на Община Ветово и приложеното към него заключение на вещо лице по назначена по водено досъдебно производство експертиза, по повод на което е било образувано и административното производство става ясно, че бащата на Д. е собственик на имот в гр. Ветово, на ***, представляващ дворно място и изградена в него жилищна сграда с пристройки към нея. Това сочи, че при постановяване на обжалвания акт е съобразена липсата на риск жалбоподателката и нейното семейство да останат без жилище. По този начин не се посяга и на основно човешко право – правото на неприкосновеност на жилището, прокламирано в чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Това право може да бъде ограничавано при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Но дори да се приеме, че това е единствено жилище за жалбоподателката и семейството й, това не го прави допустим от закона строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ. В този смисъл не са нарушени и принципите за съразмерност, последователност и предвидимост и настоящият казус не може да се определи като идентичен със случая по Решение от 24.04.2012 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Йорданова и други срещу България, по жалба № 25446/2006 г., Четвърто отделение, председател Лех Гарлички.

В случая намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително.

В този смисъл например е Решение № 8220 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2019 г., II о.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установиха основания за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

        

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.И.Д. ***, чрез пълномощник И.Д.И. ***, против Заповед № 430 от 10.07.2020 г., издадена от Кмета на Община Ветово.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                  

 

                                                  СЪДИЯ: