РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Попово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520101008 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, чрез която е предявен иск с правно
основание чл. 108, вр. чл. 111 от ЗС от СТ. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН: ********** с адрес: с. С., общ.
П. ул. „К. и М.“ № , действащ чрез адв. Б.К., ТАК с адрес за упражняване на дейността град
Попово, ул. „Ал.Стамболийски“ №6 ПРОТИВ: КР. Й. Г. с ЕГН: ********** адрес: гр. П.
обл.Т., ж.к. „Р. № , ет., ап. с настоящ адрес: с. С., общ. П., ул. „К.и М.“ №.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът живее в село С., в имот който до
2019 година бил негова лична собственост по наследство от баба му и дядо му. С нот. акт за
покупко-продажба от 23.04.2019г., вписан под №, том , дело №5г. на СлВп-Попово, ищецът
продал жилищният си имот, представляващ 820/900 ид. части от Урегулиран поземлен имот
V-253 целият с площ от 900 кв.м., заедно с построените в него в реален вид двуетажна
жилищна сграда и второстепенни сгради, в кварта плана на село С., при граници и съседи:
от две страни улици,на А. И.И. и на З.Й.М., в полза на ответника. Същият по това време
бил изгонен от родителите си в гр. Попово, заради конфликти с приятелката му С.К..
Ищецът го съжалил и го пуснал с жена му да живеят в дома му. Първоначално
отношенията им били добри и ответникът изразил желание да гледа и издържа ищеца
срещу прехвърляне собствеността на имота. Не след дълго страните предприели действия и
на 23.04.2019г. се явили пред Нотариус за прехвърляне на имота, като по желание на
ответника сделката била оформена като покупко-продажба, а по настояване на нотариуса в
акта било вписано, че ищецът си запазва вещното правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно.
Не след дълго след прехвърлянето на имота, ответникът и приятелката му променили
коренно отношението си към ищеца. Довели куче и го настанили в кухнята на ищеца.
1
Отношенията между страните се обтегнали и дразгите им зачестили. По настояване на
ищеца кучето било изместено в кухнята на ответника, но хигиената в имота била под
всякаква критика. Ищецът твърди още, че всичко, което закупувал, произвеждал и прибирал
като зимнина, били взети и изядени от тях двамата. Ежедневно се злоупотребявало с
алкохол и от двамата и това проявявало агресия към ищеца преимуществено от жената на
ответника.
На 14.08.2021г., като се прибрал у дома, ищецът заварил кучето отново пуснато в
градината. То ровело навсякъде. Ищецът им направил забележка и изблъскал кучето от
вратата, за да премине, и тогава ответникът му се нахвърлил, нанесъл му удар и му се
заканил, че ще му пръсне мозъка, ако още един път му докосне кучето, съборил го на земята
и при падането си ударил главата и изпаднал в безсъзнание. За случилото се бил подаден
сигнал в РУ – Попово. Ищецът твърди, че живее под постоянен стрес и заплаха за здравето и
живота си. Ежедневно бил притесняван, обезпокояван и тормозен, както психически, така и
физически в дома си.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението на процесния имот.
Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция.
Твърди се, че до закупуване на процесния имот в с. Светлен ответникът и
приятелката му живеели в гр. Попово при родителите на ответника, с които никога не са се
били карали. С ищеца се познавали от много години, като през 2017 год. и 2018 год.
ответникът му помагал да обработва градината в къщата му в с. Светлен.
През месец март 2019 година ищецът помолил ответника да му прехвърли имота си в
с. Светлен срещу сума в размер на 5000 лв.. Ответникът не се съгласил, но му казал, че ще
му помага с каквото може.
На 20.04.2019г. страните се видели и ищецът заявил, че ще прехвърли къщата си в с.
С.на ответника за сумата от 5000 лева, но щял да си запази правото на ползване върху имота
до края на живота си. Ответникът се съгласил с офертата на ищеца.
На 23.04.2019год. бил подписан изготвения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот вписан с вх. рег. от 23.04.2019г. и ответникът станал собственик на
процесния имот.
В закупения имот се нанесли ответникът с приятелката си в две от стаите, а в
съседство до тях в другите стаи бил ищецът.
Според ответника, ищецът имал сериозен проблем с алкохола, постоянно бил пиян, а
като се напиел ставал неконтролируем.
Ответникът твърди, че не е ограничавал правото на ищеца да упражнява правото си
на ползване.
Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. К. - ТАК,
която подържа исковата молба на изложените в нея основания. Моли за уважаване на
исковата претенция. Представя писмени бележки
Ответната страна, редовно призована, се явява лично и с адв. И. Ц.. Процесуалния
представител на ответника оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Представя писмени
бележки.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 108, вр. чл. 111 от ЗС:
Предявен е иск с правно основание чл. 108, вр. с чл. 111 от ЗС, съобразно
разпоредбата на който носителят на ограниченото вещно право, в конкретния случай –
ползвателят може да иска да му бъде отстъпено ползването от всяко лице /включително
собственика/ , което го лишава от това му право, без да има основание за това.
Следователно, за да бъде уважен искът с горепосоченото правно основание е
необходимо е да се докаже, че ищецът е запазил правото си да ползва процесния имот и, че
имотът се намира във владение или държане на ответника, като в доказателствена тежест на
последния е да докаже, че упражняват фактическа власт върху имота на правно основание.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от приложения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан с вх. ., се установява, че
ищецът е продал на ответника жилищният си имот, представляващ 820/900 ид. части от
Урегулиран поземлен имот V-253 целият с площ от 900 кв.м., заедно с построените в него в
реален вид двуетажна жилищна сграда и второстепенни сгради, в квартал 30 по плана на
село С., при граници и съседи: от две страни улици,а З. Й.М. за сумата от в., като ищецът си
е запазил вещното право на ползване пожизнено и безвъзмездно.
При това положение, съдът намира, че първият от елементите на фактическия състав
на чл. 108, вр. чл. 111 от ЗС е налице, тъй като по категоричен начин се установи, че ищецът
е пожизнен вещен ползвател на процесния недвижим имот.
От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел И.И. – брат
на ищеца се установява, че ответникът живеел в къщата на ищеца. Ищецът ползвал две
стаи, до които се стигало през заден двор. Ответникът обитавал къщата в частта зад
главния вход. Там той живеел с приятелката си. Ищецът не ползвал градината, заради
кучето на ответника, а освен това вратата към градината била заключена с катинар. Там
ответникът гледал юрдечки.
Показанията на св. Н.И.потвърждават казаното от св. И., че ответникът ползва две
стаи от процесния имот, както и че същият е заградил градината заради отглежданото от
него куче.
Разпитана пред съда св. Кирова също потвърждава, че ответникът няма достъп до
градината, тъй като вратата към нея е заключена с катинар.
Разпитаните свидетели на ищеца изложиха и факти касаещи личните отношения
между страните, но същите са ирелевантни за настоящия спор, при което съдът не намира за
нужно да ги коментира.
От ангажираните от ответната страна гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Р.Г. се установява, че двамата с ответника са правили ремонт на имота, сменяли
са керемиди, улуци. Сменен бил и патрон на вратата, защото не се заключвала. Свидетелят
заявява, че именно ответникът обработва градината. Разпитаният свидетел също като
ищцовите свидетели излага, че имотът разполага с два входа, като ответникът ползвал две
3
стаи от него.
От показанията на св. Д. – фактически съжител на ответника се установява, че
уговорката между страните при покупко-продажбата на имота била ищецът да остане да
живее в две от четирите стаи в къщата, които били с отделни входове.
Подобно на ищцовите свидетели и тези, водени от ответника излагат подробности
относно личностните отношения между страните, както и за причините, довели до тяхното
влошаване. Тези отношения обаче са без значение за предмета на делото и не следва да
бъдат обсъждани.
Като цяло показанията на всички свидетели досежно фактите, предмет на доказване
са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът изцяло ги
кредитира.
Предвид роднинската връзка на свидетеля И.. с ищеца по делото и отношенията на св.
Д. с ответника, съдът прецени техните показания по реда на чл. 172 от ГПК и при липсата
на други доказателства, опровергаващи изнесеното от посочените свидетели, ги кредитира с
доверие.
Вземайки предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че по несъмнен начин
се доказа, че ответникът К.Г. владее две стаи находящи се зад главния вход на имота, както
и градината намираща се в него, при което счита, че по отношение на ответника е налице и
втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
За да бъде проведена успешно защитата срещу иска, ответникът следваше, при
условията на пълно и главно доказване, да установи правното основание за ползване на
процесния имот. Вярно е, че същият е собственик на описания в исковата молба имот, но
запазеното право на ползване е абсолютно вещно право и може да се защитава срещу всяко
лице, включително и срещу собственика на имота, който в случая се явява титуляр на т.нар.
“гола собственост” , респ. не разполага с право на ползване и може да ползва имота, само и
доколкото за това е налице съгласие от страна на носителя на правото на ползване, поради
което осъществяваното от него владение е без правно основание. В този смисъл Решение №
620 от 12.07.2007 г. по гр.д.№ 744/2006 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 19 от 10.11.2000 г. по
гр.д.№ 1082/1999 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 204 от 09.04.2009 г. по гр.д.№ 1297/2008 г.,
ІІ г.о. на ВКС/.
Съгласно чл. 59 от ЗС правото на ползване се прекратява с изтичане на срока, за
който е учредено, или със смъртта на ползвателя. Срокът на ползването може да бъде
договорно определен, а ако не е уговорен, ще се погаси със смъртта на ползвателя, тъй като
е ненаследимо право – чл.59, ал.1 от ЗС, а също и е неотчуждимо – чл.56, ал.2 от ЗС.
С оглед дотук изложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 108, вр.
чл. 111 от ЗС е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.
Изводът на съда, че предявеният иск подлежи на уважаване не се променя от факта,
че между страните е имало уговорка всяка от тях да ползва по две стаи от имота. От
представения по делото нотариален акт, както вече се посочи, се установи, че ищецът
4
разполага с право на ползване върху целия недвижим имот - безвъзмездно и пожизнено и
при липса на изразено съгласие от него да съжителства с ответника, правото на ползване на
ищеца не може да бъде ограничено до отделни помещения в имота.
По разноските:
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 460.00 лв. – разноски по делото, от които 50.00 лв. за държавна
такса, 10.00 лв. такса за вписване на и.м. и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КР. Й. Г. с ЕГН: **********
адрес: гр.П., обл.Т., ж.к. "Р. № , ет.ап. с настоящ адрес: село С., общ. П., ул. "К.и М." №, че
СТ. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН: ********** с адрес: село С., общ. П., ул. "К. и М.й" №, е ПОЖИЗНЕН
ПОЛЗВАТЕЛ на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в село С., община П. област Т.,
представляващ 820/900 ид. ч. /осемстотин и двадесет върху деветстотин идеални части/ от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /пети, за кадастрален № двеста петдесет и три/, целият с
площ от 900 кв.м. /деветстотин квадратни метра/, заедно и в реален вид с построените в него
двуетажна жилищна сграда и второстепенни сгради, от квартал 30 /тридесет/ по действащия
регулационен план на с. С. общ. П., при граници и съседи: от две страни улици, на А.И. И.
и УПИ IV -на З.Й.М..
ОСЪЖДА КР. Й. Г. с ЕГН: ********** адрес: гр.П., обл.Т., ж.к. „Р.“ № , ет., ап.с
настоящ адрес: село С., общ. П. ул. „К.и М. № ДА ПРЕДАДЕ на СТ. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН:
********** с адрес: село С., общ. П., ул. „К. и М.й“ № ВЛАДЕНИЕТО върху НЕДВИЖИМ
ИМОТ, находящ се в село С.н, община П., област Търговище, представляващ 820/900 ид. ч.
/осемстотин и двадесет върху деветстотин идеални части/ от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /пети, за кадастрален № 900 кв.м. /а/, заедно и в реален вид с построените в него
двуетажна жилищна сграда и второстепенни сгради, от квартал 30 /тридесет/ по действащия
регулационен план на с. С., общ. П. при граници и съседи: от две страни улици, И. и УПИ
IV - на З.Й.М..
ОСЪЖДА КР. Й. Г. с ЕГН: ********** адрес: гр.П., обл.Т., ж.к. „Р. № ет., ап. с
настоящ адрес: село С., общ. П. ул. „К. и М.“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН:
********** с адрес: село С., общ. П. ул. "Кирил и Методий" №1, СУМАТА от 460.00 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5