МОТИВИ ПО НОХД 20084410200484 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия Д.А.А.,*** Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра, българин, български гражданин, женен, работи,
със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато и предявено за това, че на
19.09.2000г. в с. Българене, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у С.Д.В. *** – председател на ЗС „Златен клас” с. Българене
при покупко - продажба на 5020 кг. слънчоглед, без да е имал намерение да
заплати сумата и с това е причинил имотна вреда в размер на 1927,60 лв. –
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
С
оглед на данните по делото, че подсъдимият е напуснал пределите на РБългария,
което се установява от справките за задграничните пътувания, съдът е приел, че
обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени и без участието на
подсъдимия, като това няма да попречи на разкриване на обективната истина.
Предвид изложеното съдът е изпратил искане до АК гр. Плевен, които са
определили адвокат М., която с определение на съда е назначена за служебен
защитник на А., за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.
РП Левски моли съдът да признае подсъдимия за виновен, като
за извършеното деяние му наложи наказание по преценка на съда.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е
доказано по безспорен и несъмнен начин от страна на РП Левски и съдът следва да
го признае за невиновен и да постанови оправдателна присъда, както и предвид
изплащане на вредите от страна на подсъдимия, не следва да уважава гражданския
иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между Земеделско сдружение
„Златен клас”с. Българене, в лицето на председателя му С.В. от една страна и от
друга – подсъдимия Д.А. били установени бизнес отношения. През 1999г.
подсъдимият участвал като посредник при продажбата на слънчогледово семе -
продукция на сдружението и е изпълнил задълженията си по сделката коректно. По
тези причини подсъдимият спечелил доверието на В. и счетоводителката Цветанка
Павлова.
В началото на м. септември
2000г. подсъдимият А. се срещнал с председателя В. и двамата се споразумели
първият да използва стопанския двор и електричество на земеделското сдружение,
за да отсее слънчогледово семе и да го приготви за продажба на „Звезда 97” АД
гр. Д. Митрополия. Същевременно подсъдимият А. наел шофьора на товарен
автомобил „Шкода”, свидетелят Росен П. *** за извозване на семето от двора на
земеделското сдружение до завода на ЗС
„Златен клас” с. Българене – продукция на Б.К., което по данни на свидетелите
било с изключително ниско качество. Работата вървяла бавно и доведените от А.
3-4 работника едва успели да отсеят минимални количества годни за продажба. На
13.09.2000г. П. направил курс до завода в с. Долна Митрополия и стоварил там
отсевките.
На 19.09.2000г. в
с.Българене пристигнали подсъдимият А. и свидетелят К.. Подсъдимият А. се
срещнал отново с В. и Павлова и предложил да използват схема за пласиране на
нискокачествена продукция със съдействие от страна на „Златен клас” с.
Българене.
Подсъдимият предложил да закупи 5020 кг.
слънчогледово семе, собственост на ЗС „Златен клас”. Идеята му била да го пласира на „Звезда 97”
АД. гр. Д. Митрополия. Подсъдимият обещал, че след два – три дни ще заплати
взетото количество слънчоглед.
Видно от показанията на
свидетеля Н.Н. ***, нает от подсъдимия А. за шофьор на самосвал,
висококачественият слънчоглед бил насипан отгоре, а основната част от товара се
състоял от слънчоглед с много ниско качество. Тези манипулации били извършени в
двора на ЗС „Златен клас” в с. Българене и били направени с очевидната цел да
заблудят приемащите в завода на „Звезда 97” АД гр. Д. Митрополия.
Установено е по безспорен
начин, че лицето, което е пътувало в кабината на камиона бил свидетелят Б.К.,
чиято сестра е съпруга на подсъдимия А.. Подсъдимият А. натоварил и взетото
количество слънчоглед – 5020 кг. от кооперацията. По пътя към „Звезда 97” АД
подсъдимият инсценирал свършване на горивото на лекия автомобил, който управлявал
и пратил единия от работниците си с бутилка, за да намери бензин. В автомобила
били и служителите на кооперацията. През това време камионът със
слънчогледовото семе, в който пътувал К., подминал лекия автомобил, управляван
от подсъдимия А. ***. Митрополия. След около половин час работникът се върнал и
налял бензин в колата, който стигнал до следващата бензиностанция. Подсъдимият А.
заредил и поел към завода в гр. Д. Митрополия. Когато пристигнали, заводът вече
не работел. Камионът не бил там. Подсъдимият А. и единият от работниците
заявили, че ще останат пред портала, за да чакат, а другият работник ще
закара Павлова и Кутов до с. Българене.
На бензиностанцията на разклона при с. Гривица Повлова и Кутов видели камиона,
управляван от Н.. Работникът на подсъдимия А. отишъл, разговарял с тях и
обяснил, че са се изгубили и не са могли да намерят завода. На предложението на
Кутов подсъдимият да остави колата като залог за изплащане на дължимата на ЗС
„Златен клас” сума пари, работникът му отговорил, че колата не е собственост на
подсъдимия А. и не може да се оставя в залог.
К. пристигнал в „Звезда 97” АД гр. Д. Митрополия
и успял да пласира 7441 кг. слънчогледово семе под формата на висококачествено,
като получил сумата от 2232,30 лв. – видно от изплащателна сметка №
*********/21.09.2000г. и кантарна бележка за внос (19.09.2000г.), а К. изплатил
сумата за 5020 кг. слънчоглед на подсъдимия.
По безспорен начин
назначената съдебно – графологична експертиза установява идентичността на
подписа, положен в РКО №597/21.09.2000г. на името на Б.П.К. *** и действителния
подпис на лицето.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно оценителна експертиза е видно, че стойността та
5020 кг. слънчогледово семе е в размер на 1927,60 лв.
Експертизата е компетентно
изготвена, не е оспорена от страните по делото, поради което и е приета от
съда.
Така описаната и възприета
от съда фактическа обстановка се установява от разпитаните свидетели,
заключението на вещото лице и писмените доказателства, събрани по делото и
присъединени на основание чл. 283 от НПК.
Свидетелят Б.К. в
показанията си заявява, че подсъдимият е предал в завода в с. Долна Митрополия
слънчоглед с ниско качество, като слънчогледът е предаден на името на свидетеля
К.. Последният е взел парите и ги е предал на подсъдимия. Свидетелят не е
присъствал при тегленето. Свидетелят не си спомня колко пъти от с. Българене е
теглен и предаван слънчоглед. Категоричен е, че на негово име е предаден, след
което той е изтеглил внесената сума и я е предал на подсъдимия, който пък от
своя страна е превел дължимата на пострадалите, представлявани от свидетеля В.
дължима сума, за което представя разписка за пощенски запис.
Свидетелят В. твърди в
показанията си, че преди 10 години е
предаден слънчоглед на подсъдимия, който заявил, че няма пари, за да плати.
Слънчогледът е бил собственост на хората, които участвали в сдружението.
Подсъдимият не предал парите, като се наложило пострадалите да го търсят, но
разбрали, че е заминал за Испания.
Свидетелката Цветанка Михайлова твърди в
показанията си, че през 2000 год. подсъдимият е взел от тяхната продукция
слънчоглед, но нямал в момента средства, за да плати. Помолил да изчакат, за
да продаде продукцията и тогава да им
плати, като подсъдимият заминал за Плевен, но е съобщил, че не са му платили.
Предложил да отидат до Долна Митрополия, да предадат другото количество
слънчоглед, след което да получат парите и от двете продажби. Тръгнали за гр. Плевен,
на разклона за Гривица спряла колата, поради липса на бензин. След като
заредили продължили и стигнали до Плевен, но там не открили камиона. На
следващия ден са проверили, като се е установило, че слънчогледът е предаден в
завода, като парите от предадения слънчоглед са били получени. Впоследствие
многократно са търсили подсъдимия, но не са го открили.
Свидетелят Росен П. е бил шофьор на камион. По
спомени на свидетеля, закарал е около два тона слънчогледово семе – отсевки в
Долна Митрополия. Според показанията му, направил е един курс до Долна
Митрополия, за около 2 тона и нещо.Зърното било разтоварено в завода.
Впоследствие, по думите на свидетеля, подсъдимият изчезнал, като свидетелят е
знаел, че подсъдимият не е платил дължимата сума, но впоследствие е напуснал.
Той не е присъствал на договорки.
Свидетелят Н.Н. не се явява, показанията му са
дадени пред съдия, поради което и на основание чл. 281, ал.1, т.5 от НПК съдът
присъединява показанията на свидетеля чрез прочитането им.
Свидетелят В., предявявайки граждански иск, се
явява заинтересован от изхода на делото,
но неговите показания кореспондират със събраните по делото доказателства,
същите са последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра и
ги кредитира като достоверни.
Свидетелят Б.К. е родственик
по сватовство с подсъдимия, но показанията му като логични непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира
като достоверни.
Останалите свидетели са без
родство с подсъдимия, в този смисъл са незаинтересовани от изхода на делото,
дават добросъвестно показания. Те съответстват както на събраните по делото
писмени доказателства, така и на показанията на останалите свидетели, логични и
непротиворечиви са, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
От така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка безспорно се установява, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 209, ал.1 от НК,
тъй като на 19.09.2000г. в с. Българене, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у С.Д.В. *** – председател на ЗС „Златен клас”
с. Българене при покупко- продажба на 5020 кг. слънчоглед, без да е имал
намерение да заплати сумата и с това е причинил имотна вреда в размер на
1927,60 лв.
Подсъдимият е повлиял на волята на пострадалия,
като го е мотивирал да извърши действия,
с които му причинил имотна вреда, и които не би извършила без заблуждението, в
което е бил въведен. В резултат на тези действия на подсъдимия, за пострадалия е
настъпила имотна вреда в размер на 1927,60 лв.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е целял
да набави за себе си имотна облага. Подсъдимият е предвиждал и знаел, че ще
възникнат неправилни представи у пострадалия, в резултат на които гой ще се
разпореди със слънчогледовото семе, поради което и ще настъпи имотна вреда за него.
Причини за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и стремеж за
облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия А. съдът взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Съобрази обществената опасност на
деянието, невисоката степен на обществена опасност на дееца, причините и
мотивите за извършване на престъплението. Преди приключване на съдебното
следствие подсъдимият е възстановил настъпилите за пострадалия вреди, за
сумата, за която РП гр. Левски му е повдигнала обвинение. Деянието е извършено
през 2000г., като продължителният изминал период от време от извършване на
престъплението е изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство.
Предвид изложеното, след
като признава подсъдимия за виновен, съдът му определя наказанието при приложение
на действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл. 55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК и му определя наказание глоба в размер на 500 лв.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е
приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2900 лева, предявен
от С.Д.В. ***„Стефан Караджа” №16, ЕГН **********, срещу подсъдимия Д.А.А. ***,
ЕГН **********, представляващи стойността на получения, но незаплатен
слънчоглед, с което е причинил на сдружението имотна вреда в горния размер.
С.Д.В. е конституиран в качеството на граждански
ищец.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
приема следното:
Безспорно се установява по делото, че подсъдимият
е извършил престъплението, за което му и повдигнато обвинение. Същият е въвел в
заблуждение председателят на ЗС „Златен клас” с. Българене, при покупко –
продажбата на 5020 кг. слънчоглед, без да е имал намерение да заплати сумата, с
което е причинил на сдружението имотна вреда в размер на 1927,60 лв. По
отношение на подсъдимия А. след като е признат за виновен, съдът му е наложил
съответно наказание – глоба в размер на 500 лв.
Преди приключване на съдебното следствие по
информация от свидетеля Б.К., последният
е получил сумата от 1928,00 лв. от подсъдимия А. за възстановяване на
нанесените на сдружението „Златен клас” с. Българене.
Дължимата сума е внесена на името на гр. ищец С.Д.В.
– председател на сдружението, за което и свидетелят представя съответната
разписка от пощенски запис.
Причинените на земеделското сдружение „Златен
клас” с. Българене имуществени вреди са възстановени за сумата, за която е
повдигнато обвинение на подсъдимия А..
Гражданският ищец не е доказал причиняване на вреди в по-голям
размер от този, за който е повдигнато обвинение и за сумата, за която е
предявен граждански иск – 2900 лв. Предвид изложеното, следва гражданският иск,
предявен за сумата от 2900 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото следва подсъдимият Д.А.А. да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 267,20 лв.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: