Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Асеновград, 12.03.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 916 по описа на
Асеновградския районен съд за 2019
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 58/25.10.2019
г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта – Александър Георгиев
Георгиев на жалбоподателя „ИВ-ГЕТ“ ЕООД, ЕИК160024665, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Козановско шосе“ № 8, представлявано от управителя
И.С.А. ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 108 ал. 1 от Закона
за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.6
ал.1,във вр. с чл. 4 ал.1 т.1 от Общите правила
за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати,
2. На основание чл. 108 ал. 1 от Закона
за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.6
ал.1,във вр. с чл. 4 ал.1 т.1 от Общите правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на
хазартни игри с игрални автомати.
Недоволен от горното постановление е
останал представляващия дружеството и чрез
пълномощника си адв. П. е депозирал жалба срещу него пред АРС. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват фактическите
констатации обусловили налагането на административното наказание и се навеждат
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се
съображения за маловажност на нарушението
и съответно за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – Държавна комисия
по хазарта редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложената по делото административна
преписка и от писмените доказателства
приети по делото, се установява следното
от фактическа страна:
По отношение на дружеството-жалбоподател „ИВ-ГЕТ“ ЕООД на 29.05.2019г. била извършена
проверка от служители на Държавната комисия по хазарта в стопанисвана от
дружеството игрална зала с адрес: гр. Асеновград област Пловдив, бул. “България“
№ 2. В същата се организирали хазартни игри от дружеството
жалбоподател, с игрални автомати, за която дейност същото имало надлежно
издаден лиценз. Предмет на проверката бил спазване на изискванията на ЗХ при
организирането на хазартните игри и конкретно спазването на Общите правила за
организацията на работа и финансовия контрол при организиране на хазартни игри
с игрални автомати. В хода на проверката на место били изискани и проверени
представените дневни и месечни отчети за
игралните автомати, като никъде в документите за по проверката обаче не е
посочен нейния обем и съответно
контролирания период, като не е уточнено за кой период и колко на брой
дневни отчети са проверени. При проверката им се констатирало, че в два от тях –
съответно в дневните отчети за дати 07.04.2019 г. и 20.04.2019 г. липсват
задължителен реквизити – подпис на
управителя на игралната зала. За констатациите при проверката на место бил
съставен констативен протокол, а впоследствие на 25.10.2019 г. срещу дружеството-жалбоподател
бил съставен АУАН, като акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал и му бил
връчен екземпляр от акт. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения пред Председателя на ДКХ, които обаче не били уважени и въз основа
на така съставения АУАН, от компетентният за това орган било издадено
обжалваното Наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка и при пълната проверка на НП, съдът намира, че в процедурата по издаването му са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като и такива
касаещи правилното приложение на материалния закон, които обуславят неговата незаконосъобразност.
На
първо място при прегледа на НП и след анализ на описаното в него нарушение е
видно, че същото се състои в това, че организаторът на хазартните игри е съставил
дневни отчети за игралните автомати за две конкретно посочени дати 07.04.2019 г. и 20.04.2019 г., в които липсват
задължителни реквизити, а именно не са подписани от управителя на игралната
зала, въпреки че в същите в бланката под табличното съдържание е записано
неговото име и фамилия. Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 6 ал.1
, във вр. с чл. 4 ал.1 т.1 от ОПОРФКОХИИА. Посочената като нарушена материално
правна разпоредба въвежда изискването организаторът
на хазартни игри да води дневен отчет за игралните автомати в игралната зала – по образец съгласно приложение №1. Описаното
в НП нарушение обаче, не съдържа директно нарушаване на това изискване. От
анализа на обективния състав на нарушението, съдържащо се в посочената като
нарушена материално-правна норма, следва че за да е налице, то трябва да има
пълно неизпълнение на задължението на организатора на хазартните игри да води
дневни отчети за игралните автомати, т.е. такива изобщо да не са водени и
съставяни, което обстоятелство обаче не е установено при проверката, нито е
описано в НП. Напротив установено е, че
за целия проверяван период, който не е посочен като продължителност редовно са
водени дневни отчети за игралните автомати. Действително изискването на чл. 4
ал.1 т.1 от посочените Общи правила е те да се водят по образец – приложение,
но независимо от това липсата на само един от реквизитите и то такъв, който не
се отнася до същественото съдържание на дневните отчети, не може да се приеме
за пълно неизпълнение на това задължение, тъй като такива отчети са били водени
включително и за процесните две дати, същите са били подписани от едно от двете
задължени лица, посочени като техни издатели,а именно крупието Л. М., а второто
лице управителя въпреки, че липса саморъчен подпис е посочен с име и фамилия, поради
което същите имат стойност на официални удостоверителни документи и в този им
вид.
При това
положение, Съдът намира от една страна, че така квалифицираното нарушение не е
реализирано от обективна страна и от друга, че в НП е налице порок в
съдържанието му отнасящ се до неговите основни и задължителни реквизити по чл.
57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като е
налице непълнота при описанието на нарушението, като не са посочени всички
елементи от неговия обективен състав. Налице е и неточно посочване на
нарушената материално правна разпоредба, несъответстваща на описанието на
нарушението и съответно неправилно съотнасяне и към санкционната разпоредба въз
основа на която е наложена санкцията. По този начин административното обвинение
не е достатъчно пълно и ясно, което пък компрометира възможността на нарушителя
да разбере за какво точно нарушение му се налага санкцията и съответно да
организира и реализира защитата си срещу постановлението в пълен обем.
На второ място, отделно от горното, Съдът намира, че дори да
се приеме строго формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно
наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателя,
следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е
следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма
легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение,
с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй
като и двете деяния разкриват по–ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на
тежестта на всяко от нарушенията и
съответно степента на обществена опасност на всяко от тях, следва
да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по
неговото извършване, а именно: От проверения вероятно голям брой дневни отчети, за които незаконосъобразно не е посочено колко точно са проверени за да
се прецени тежестта на нарушението е установено, че всички те са надлежно
водени за целия период, като са водени такива и за двете процесни дати. В тази връзка
липсата само на един реквизит – подпис на управителя на залата, и то на такъв, който не се отнася до
същественото му съдържание и то само
на два от дневните отчети и които въпреки това са
подписани от едно от оторизираните лица
– крупието , с което им е придадена официална удостоверителна стойност е
пренебрежимо малко нарушение на задължението за водене на дневни отчети от
организатора на хазартните игри. Не са отчетени и липсата на вредни последици от нарушението, което неминуемо води до извод
за незначителна степен на обществена опасност на нарушението, както и не са
преценени останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че в
цялостния контекст на проверката и въпреки значителния и обем, при нея не са
открити други нарушения на Общите правила за организирането на хазартни игри. Не
е взето предвид и обстоятелството, че липсата на посочения реквизит не е довел
до възпрепятстване на финансовата отчетност на дружеството, нито е променил
неговия финансов резултат, както и не са нанесени никакви вреди на бюджета. При това положение, налагането на имуществена
санкция в размер на 3000 лв., за всяко от двете нарушения макар и в минималния предвиден за нарушението
размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на
същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия
орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е
дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от
административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Процесният
случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, както и предвид липсата на
данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения на фискалната
дисциплина, разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с другите такива нарушения, и е типичен маловажен случай на
административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова,
административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме, че налагането на такова административно наказание
е в съответствие с целта на закона.
Предвид
изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 58/25.10.2019 г. на
Председателя на Държавната комисия по хазарта – Александър Георгиев Георгиев, с
което на жалбоподателя „ИВ-ГЕТ“ ЕООД, ЕИК160024665, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Козановско шосе“ № 8, представлявано от
управителя И.С.А. ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 108 ал. 1 от Закона
за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.6
ал.1,във вр. с чл. 4 ал.1 т.1 от Общите правила за
организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри с игрални автомати,
2. На основание чл. 108 ал. 1 от Закона
за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.6
ал.1,във вр. с чл. 4 ал.1 т.1 от Общите правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на
хазартни игри с игрални автомати.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Пловдив.
|
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: |