Присъда по дело №993/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 5 |
| Дата: | 20 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220200993 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Б. АНГ. М., ЕГН ********** за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а
именно затова, че при условията на продължавано престъпление, в периода от
време от 25.01.21г. до 01.02.2021г., в гр.П., се е заканила с убийство на ЦВ.
КР. Т. от гр.П. вербално, като е заявила на последната: „Сега ще те убия на
место, боклук!“, като повтаряла заканата многократно; „ ... това няма да те
спаси, ти не разбра ли, че ще те убия, теб така няма да те оставя“; „курва,
смешка, боклук, няма да те оставя, до тук ти беше животът“; „ ... ходила съм в
полицията, ако трябва пак ще отида, нищо не могат да ми направят, но накрая
ще утрепя теб!“ и тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх
за осъществяването им у пострадалата.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П.
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни
съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна
присъда с налагане на наказание лишаване от свобода и приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК. Пледира и за уважаване на приетия за
разглеждане в процеса гр. иск в размер по справедливост.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение и дава
обяснения. В последното по делото съдебно заседание подсъдимата не се
явява и не упражнява лично правото си на защита. Защитника на подсъдимата
пледира за постановяване на оправдателна присъда, респ. – отхвърляне на
предявения граждански иск. Алтернативно пледира за налагане на минимално
наказание без да се ангажира с неговия вид и размер, а също за уважаване на
иска, но в минимален размер.
Против подсъдимата бе предявен граждански иск от страна на
пострадалата Ц.Т. за сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2021г., до
окончателното й изплащане.
Гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, като пострадалата Т. бе конституирана като граждански ищец и
частен обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа обвинението против подсъдимата, като пледира за
нейното осъждане, но без да конкретизира какъв да бъде видът и размерът на
наказанието. Относно това се солиД.зира с искането на прокурора. Пледира и
за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Към инкриминираната дата подс. М. живеела със семейството си под
наем в апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр.П., на ул. „Ц.С.“ № 13.
Пострадалата Ц.Т. също имала апартамент в тази сграда, а на първия
етаж, на кота нула, имала офис, в който осъществявала дейност като
счетоводител.
На 25.01.2021 г., ден понеделник, св. Т. слязла в офиса си сутринта, за
да започне работа. Видяла, че пред вратата на офиса й имало паркиран джип с
немска регистрация. Т. влязла в офиса и започнала да работи, а малко по-
късно, около 09:30 – 10:00 часа, при нея пристигнала нейна приятелка - св.
Д.Ф.. Малко след това пък в офиса пристигнала и клиента на Т. – св. Е.Т.,
която ходила при пострадалата всеки понеделник, за да предава документи за
осчетоводяване.
В един момент св.Т. видяла през прозореца, че жена излязла от входа на
кооперацията и тръгнала да се качва в паркирания джип. Това била подс. М.,
която до този момент Т. не познавала. Св. Т. излязла пред офиса си и
обяснила на подсъдимата, че са съседи, че това е нейната счетоводна кантора
и я помолила занапред да не паркира пред офиса й, защото клиентите й
спират там. Подсъдимата започнала да крещи на Т., попитала е дали знае коя
е тя, та да й определя къде да спира, нарекла я боклук и т.н. Пострадалата й
обяснила, че не желае да се кара с нея по никакъв начин и иска да имат добри
съседски взаимоотношения, след което си влязла в офиса. Подсъдимата
потеглила с джипа си, но след няколко минути се върнала. След това нахлула
в офиса, където в присъствието на свидетелките Ф. и Т. започнала отново да
крещи към Т.. Била изключително агресивна и плашеща. Питала я дали знае
коя е тя и заявила, че ще я убие на място. Наричала я боклук, изрод, курва.
През цялото време докато крещяла очите й и били изцъклени. Т. на няколко
пъти я помолила да напусне офиса, но подсъдимата продължавала да крещи,
което продължило около пет минути. През това време на няколко пъти се
заканила в прав текст, че ще убие Т. на място.
След като подс.М. излязла от офиса, св. Т. била изключително
стресирана. Такива били и присъстващите в офиса и други две свидетелки.
След като св.Т. се поуспокоила малко, тя позвънила на телефона за спешни
повиквания № 112 и подала сигнал за инцидента. Била посъветвана да отиде в
районното управление и да подаде жалба, което и направила още същия ден.
Минали няколко дни, през които св. Т. не била виждала подсъдимата и
решила, че нещата са се нормализирали. Това продължило до следващия
понеделник. На 01.02.2021г., около 11:30ч., след като Т. била приключила
работа със св. Е.Т., която отново била дошла по служба в офиса за предаване
на документи, двете излезли пред него да изпушат по една цигара. В същото
време подсъдимата излязла от входа, придружавана от мъжа си – германски
2
гражданин. След като минала в непосредствена близост до св. Т. подсъдимата
се спряла, погледнала я свирепо и започнала да крещи. Питала я коя е тя, че
да ходи в полицията и да пуска жалби срещу нея. Казала й, че по повод на
това била ходила в полицията и ако трябва пак ще отиде, но заявила на Т., че
това нямало да я спаси. Заявила недвусмислено, че ще я убие, казвайки
буквално: „Ще те залича от този свят“. След това започнала да сипе обиди
към нея с думите: „курва, смешка, боклук“ и др. под. Т. за пореден път
изпитала силен страх за живота си, при което заедно с Т. влезли в офиса й.
Разтреперана Т. позвънила на кварталния полицай – св. С. С., който я
посъветвал да подаде втора жалба, но в прокуратурата. Тя направила това
след два дни.
В резултата на проявеното към нея агресивно отношение от страна на
подсъдимата и най-вече от отправените закани за убийство, Т. се чувствала
зле психически, при което не била в състояние да работи пълноценно.
Споделила на своите родителите за отправените към нея обиди и закани с
убийство, а на 02.02.2021г. посетила личния си лекар и потърсила помощ. Той
я насочил към психиатър - св. д-р Р.П., която на същата дата прегледала
пострадалата и й изписала успокоителни лекарства.
По повод на всичко описано да тук било образувано настоящото
наказателно производство. В хода на ДП по отношение на пострадалата била
взета мярка за защита, като на подсъдимата била наложена забрана по реда на
чл.67 ал.3 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите Ц.Т., Е.Т., С. С. /дадени от него в съдебно заседание и тези от
ДП, приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281
от НПК/, Д.Ф. /дадени от нея в ДП и приобщени към доказателствата чрез
прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, К.Г., Р.П. и частично от тези на
св. С.Г.. Също така от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, както и от
вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск, съдържащ аудиозапис на
сигнала, подадено т пострадалата на телефон 112.
Относно събраните гласни доказателства следва да се каже първо, че
съдът не намира за необходимо да обсъжда детайлно показанията на св. С.Г..
Тя била пряк свидетел-очевидец и разказва за събития, случили се на
10.05.2021г., когато подсъдимата отново обиждала пред офиса й пострадалата
и отправила към нея закани с убийство. Това поведение на подсъдимата обаче
незнайно защо не е било инкриминирано, респ. не й е било повдигнато
обвинение. Ето защо показанията на св.Г. имат значение само на косвени
гласни доказателства относно това, че подс.М. действително е имала
оскърбително и агресивно поведение спрямо пострадалата. Щом според
неопроверганите показания на св.Г. на 10.05.21г. подсъдимата си е позволила
да отправи закани с убийство на публично място спрямо Т., то значи, че
нейното поведение е било аналогично и на включените в обвинението две
3
дати.
Съдът кредитира изцяло показанията на останалите посочени по-горе
свидетели, т.к. ги намери за последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Отделно от това, дори да се приеме, че св.Т. като пострадала е
заинтересована от изхода на делото, то в никакъв случай това не се отнася за
свидетелите Е.Т., С. С., Д.Ф. и Р.П., които в огромна степен подкрепят
показанията на пострадалата. Също така, до момента на първия инцидент,
св.Т. не е познавала подсъдимата, респ. не е имал никаква причина да я
уличава необосновано, като й приписва поведение или деяние, което
обективно тя да не е имала или извършила. Св. Г., който е баща на
пострадалата, не е бил пряк очевидец на отправените към дъщеря му закани с
убийство, но свидетелства за тях, т.к. събитията са му били преразказани от Т.
непосредствено след всеки от инцидентите. Отделно от това той лично е
възприел състоянието на тревожност, в което е била изпаднала дъщеря му.
От всички коментирани до тук свидетели бяха установени конкретните
обстоятелства във връзка с инцидентите, случили се на двете инкриминирани
дати, които са включени в предмета на доказване. Категорично беше
изяснено, че по подробно описания по-горе начин, подс.М. се е заканила с
убийство на св.Т..
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимата в частта им, в които
отрича де е отправяла към Т. обиди и най-вече закани с убийство. Твърди, че
всъщност на първата инкриминирана дата тя била обиждана от Т. с изрази
като: „проститутка, мухла, боклук, на някой дъртак държанката“, изричани
включително и пред малолетната й дъщеря. Тези обяснения на подсъдимата
са недостоверни първо, защото ако тя наистина е била провокирана и
обиждана от страна на Т., то е било най-логично именно М. да подаде
оплакване срещу нея, а не обратното. Несериозно би било да се повярва на
подсъдимата, че не й се разправяло да пуска жалби в полицията, ако наистина
към нея са били отправени такива тежки обиди. На второ място, самата
подсъдима потвърди, че всъщност била осъдена от Т. за обидите отправени й
на 10.05.21г., което е допълнителна индиция, че не последната е имала
обидно и оскърбително отношение, а такова е имала М.. Накрая, но не по
значение, обясненията на подсъдимата, с които отрече да се е заканвала с
убийства на Т., бяха опровергани от всички събрани по делото гласни
доказателства, събрани посредством показанията на горекоментираните
свидетели, на които съдът даде пълна вяра и за което бяха изложени
съображения. Отделно от това, твърденията на подсъдимата не бяха
подкрепени с нито едно пряко или косвено доказателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подс. М. е осъществила престъпния състав на
чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на
продължавано престъпление, в периода от време от 25.01.2021г. до
01.02.2021г., в гр.П., вербално, по подробно описания по-горе начин, се е
4
заканила с убийство на ЦВ. КР. Т. от гр.П., и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, в светлината на
горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършването му. Подсъдимата е имала представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението, което осъществява
и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си,
т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Същата при реализирането на своята проява е осъзнавала, че на двете
инкриминирани дати отправя вербална закана с убийство, по описания по-
горе начин, към св.Ц.Т.. Съзнавала е още и това, че отправените конкретни
закани са от такова естество, че всяка от тях може да възбуди основателен
страх у заплашения за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо
заплашеният реално да е изпитал страх. Установи се обаче в настоящото
производство, че заканите към пострадалата, по своето съдържание и начин
на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен страх за
осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв. За
това свидетелства и последващото поведение на Т., коята веднага след
първата закана е подала жалба в полицията, а след втората – в прокуратурата.
За факта, че заканата е възбудила основателен страх свидетелства, както Т.,
така и свидетелите Ф., Т. и най-вече Р.П., която като психиатър е възприела
стресовото състояние на пострадалата и сподЕ.та от нея тревожност и страх,
включително и да ходи на работа.
Подсъдимата е осъществила престъплението по чл.144 ал.3 от НК при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй
като всяко от двете единични деяния, изразяващи се в закани с убийство, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното при всяко от
двете престъпления.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид времето и
мястото на извършване – публично и с демонстрирано чувство за
безнаказаност, както и при продължавано престъпление, което заслужава по-
високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимата е личност с невисока степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждана и по местоживеене е позитивно охарактеризирана.
5
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в
недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, както и
това, че заканите са били само вербални. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е фактът, че закани с убийство са били отправяни публично и
на 10.05.21г., за което обаче против подсъдимата не е било повдигнато
обвинение.
Съдът като прецени наличните смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на М. следва да бъде
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимата, а също и предвид чисто
съдебно минало, съдът прецени, че преди всичко за постигането на
принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо нея,
не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Предвид това и на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години и шест месеца. Този максимално възможен изпитателен срок
съдът наложи, т.к. прие, че ще е необходим за постигането на целите на
условното наказание лишаване от свобода.
Възпитателната работа с условно осъдената се възложи на
Наблюдателната комисия при Община П..
От престъплението постр. Ц.Т. е претърпяла неимуществени вреди, за
които подсъдимата дължи съответно обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид
възрастта на пострадалата; - естеството на предизвикания страх и чувство на
тревожност у нея по време и непосредствено след двата инцидента,
включително и ползването на специализирана психиатрична помощ; -
естеството на заканителните думи, съдът намери гражданския иск за доказан
по основание, но не и по размер. Това е така, защото претендираният такъв от
10 000 лева е значително завишен. Установява се от показанията на
пострадалата тези на нейния баща, че преживяното от Т. е било действително
стресиращо в месеците след инкриминираните събития, но не е довело до
някакви особено трайни и непреодолими психологически поражения,
доколкото доказателства за това не бяха ангажирани. С оглед на всичко това
съдът определи по справедливост обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/
лева и осъди подс. М. да заплати на гражданския ищец тази сума, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2021г. /дата на довършване
на продължаваното престъпление/, до окончателното й изплащане, а за
6
разликата до претендирания размер от 10 000 лв., отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен.
Съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство - 1 бр. компактдис със запис от тел. 112, находящ се в делото,
да остане в него и да се унищожат поради липса на съществена икономическа
стойност, заедно със самото дело, при настъпване на законовите срокове за
това.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. М. да заплати на гр.
ищец и частен обвинител Т., сторените от нея съдебно-деловодни разноски в
размера на 1600 лева – платен адвокатски хонорара в ДП и в съдебната фаза
на процеса.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7