Р Е Ш Е Н И Е № 1358
гр.Пловдив 21.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, VIII граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Екатерина Мандалиева Членове: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
при участието
на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова
гр. д. № 1752/2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 22880 от 29.07.2019г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
********* против решение № 2056/23.05.2019г., постановено по гр. д. №
1490/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се признава за установено,
че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 88/04.01.2019г., издадена по
ч. гр. д. № 20425/2018г. на ПРС, VI гр. с.,
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* дължи на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 7 лева, представляваща платена без основание
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект ИНТ:264** и клиентски
номер 1000029**, с адрес на потребление: гр. Б., кв. „***“, бл. *, с титуляр на
партидата Я. И. М., по издадена фактура ТП № **********/20.11.2018г., заплатена
на 20.11.2018г., вземането по която е прехвърлено с договор за цесия от
17.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на
заявлението – 27.1.2018г. до изплащане на вземането, като с решението е осъдено
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД,
ЕИК ********* разноските в заповедното производство в размер на 25 лева за ДТ и
300 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноските по гражданското дело
в размер на 25 лева за ДТ и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба
решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалните и процесуални правила.Оспорва се извода на съда, че
не е налице право основание за начисляване на такса за възстановяване на
електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител и се излагат
доводи в обратна насока.Оспорва се и извода на районния съд за нищожност на
нормата на чл. 62, ал. 1 от приложимите Общи условия като неравноправна.Не се
спори, че след заплащане на дължимата сума за ел. енергия са налице законовите
предпоставки за възстановяване на снабдяването и такова следвало да бъде
извършено според жалбоподателя, независимо от заплащането на таксата.Моли се за
отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
С писмения отговор по реда
на чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба
и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноските за
въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционното производство и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има
изрично въведено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013г. ОСГТК.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен
иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество
„Електроразпределение – юг“ ЕАД, ЕИК ********* дължи на „Морски дюнер“ ЕООД,
ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на потребителя Я. И. М.,
ЕГН **********, сумата в размер на 7 лева, представляваща дължима сума, платена
без основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по фактура ТП №
**********/20.11.2018г., за партида с ИНТ № 26443** и клиентски № 1000029**, на
която титуляр е Я. И. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
заявлението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 20425/2018г. по описа на ВРС, VI състав.
Първоинстанционият съд е приел от фактическа страна, че в конкретния
случай прекъсването на електрозахранването за процесния имот, се е наложило,
поради неплащане от страна на абоната на дължима сума за ел. енергия, която
впоследствие е била заплатена, като клиентът не е заплатил таксата за
възстановяване от 7 лева.Независимо от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ОУ на
оператора, в която е предвидено, че доставката на ел. енергия се възстановява
след отстраняване на причините за преустановяването и след като клиента е
компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката, ако
преустановяването е било по негова вина и независимо от това, че регулаторният
държавен орган ДКЕВР според представеното към отговора свое решение е признал
правото на електроенергийните дружества да начисляват такси за възстановяване
на ел. захранването на прекъснат за неплатена енергия потребител, районният съд
е приел, че липсва законово основание за определяне на подобна такса.Според
нормата на чл. 124 от ЗЕ електроснабдяването се възстановява след отстраняване
на причините, довели до преустановяването му, като законодателят не е предвидил
друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините.Предвидената
клауза в общите условия е счетена за неравноправна, защото липсва законово
основание за доставчика да изисква заплащане на разходи за прекъсване и
възстановяване, тъй като предвиждането на такава такса ограничава правата на
потребителя, регламентирани в закона.Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 3 от
ЗЗП ограничаването на законовите права на потребителя е уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.В този
смисъл районният съд се е позовал на решение № 125/07.08.2015г. по търг. дело №
990/2015г. на I ТО на ВКС,
чийто мотиви се споделят и от настоящия състав на съда.
В
мотивите на обжалваното решение е отбелязано още, че ответникът въобще не
посочва какви и на каква стойност са направените от него разходи по
възобновяване на захранването, като дори действително да са извършени такива,
неплащането им не може да бъде условие за отказ да се възобнови снабдяването.В
тази насока са изложени доводи, че между доставчика и абоната има договорни
отношения, поради което доставчикът трябва да докаже неизпълнение на
задълженията на клиента, виновното му поведение, както и вредите, които
възникват за дружеството.В този смисъл потребителят пак е поставен в
неравноправно положение, защото доставчикът изисква от него предварително
заплащане на суми и едностранно определя размера им.Така е налице неравноправна
клауза и на друго основание - чл. 143, т. 18 от ЗЗП, която е нищожна с оглед
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като в случая клаузата не е
уговорена индивидуално, а е предвидена в ОУ на дружеството.Поради това
районният съд е приел, че клиента не дължи такса за възстановяване на спряното
ел. захранване, а платената такава от него се явява недължима, като платена без
основание и същата подлежи на връщане.Приел е също, че ищецът се явява надлежно
легитимиран кредитор на сумата, придобита по договор за цесия, поради което има
правото да я претендира.И тъй като в полза на ищеца съществува съответно
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение, искът е счетен за основателен и уважен.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка,
установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен
акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се изводите на
първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, поради
което същите не следва да бъдат повторно анализирани.Поради това и на основание
чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение, които са подробни, прецизни, безпротиворечиви и се споделят изцяло.
Не
се споделят доводите във въззивната жалба, че възстановяването на
електроснабдяването на потребителя, не било предпоставено от допълнителни
условия, тъй като и при липса на извършено плащане на таксата,
електрозахранването е щяло да бъде възстановено.Доколкото в случая таксата е
била начислена на основание чл. 62, ал. 1 от ОУ на оператора, то същата
разпоредба предвижда именно като условие за възстановяване на доставката на ел.
енергия, отстраняването на причините за преустановяването и компенсиране на
разходите за прекъсване и възобновяване на доставката от клиента, ако
преустановяването е било по негова вина.
По изложените съображения
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение, а решението за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото
пред настоящата инстанция въззивникът дължи и разноските на въззиваемия за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, които са в минималния размер, предвиден
в Наредба № 1/09.07.2004г.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2056/23.05.2019г. на Пловдивския районен съд, ХVI гр. с., постановено
но гр. д. № 1490 по описа на същия съд за 2019г.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр. П., ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, представлявано от Г. Ч. и К. В. да заплати на „Морски дюнер“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. З., Община Аврен,
Област Варна, ул. „*** *, представлявано от управителя Ж. С. Ж., сумата 300
лева разноски, направени при въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: