РЕШЕНИЕ
№ 370/ 25.10.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №521 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №114/03.05.2019г., постановено по гр.д.№968/2016г. по описа на РС- В.
са осъдени, на основание чл.109 от ЗС, Е.В.Г.,
с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***, да
предат ключовете и държането на имота- втори жилищен етаж от двуетажна къща
построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв… по плана на В. и гаража построен в
същото дворно място, на В.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., с ЕГН **********
***.
Осъдени са Е.В.Г., с ЕГН **********
и К. Ц. К. ***, да заплатят на В.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., ЕГН **********
***, сумата от 380лв.- разноски за производството.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Е.В.Г. и К. Ц. К..
Твърди се в нея, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като предмета и пределите на търсената от ищците
защита не е бил изяснен, нито с исковата молба, нито с допълнителната такава,
нито по време на процеса.
Визира се, че съдът е приел в
мотивите си, че е установено, че ответниците ползват втория етаж от двуетажна
къща на ЗП от 80кв.м., съставляваща западната половина от къща двойник и
едноетажна сграда- гараж на ЗП от 20кв.м., който е западен гараж от три гаража,
които сгради са построени в УПИ V-1751, в кв... по плана на гр.В..
Приема се, че тези
обстоятелства не съответстват на заявеното искане от ищците. Последните искат
предаване на държането върху втори жилищен етаж без да сочат в коя от двете
сгради, построени на калкан се намира този етаж и на каква площ е застроен.
Ищците искат предаване на гараж, без да индивидуализират къде се намира той и
каква е застроената му площ. На база така заявеното искане, съдът е постановил
диспозитив възпроизвеждащ дословно заявения петитум. Нито в обстоятелствената
част на исковата молба, нито в искането е конкретизирано, кой от трите гаража
се ползва от ответниците и кои съответно гараж, ищците желаят да им се предаде.
Нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в искането е
конкретизирано, колко жилищни сгради има в имота, на каква застроена площ са,
за коя от сградите претендират да е тяхна собственост, от колко етажа същата се
състои и кой обект се ползва от ответниците който ищците искат да им бъде
освободен.
Твърди се, че липсата на
надлежно описание на самостоятелните обекти, както в исковата молба, така и в
допълнителната такава, както и неотстраняването на нередовностите по време на
производството пред първата инстанция са предпоставили резултата, при който
съдът се е произнесъл и разгледал нередовна искова молба.
Моли се за обезсилване на обжалваното определение и
прекратяване на производството по делото.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор от другата страна в процеса- В.Ц.Г. и И.Ц.Г. не е постъпил.
В съдебно заседание,
жалбоподателите Е.В.Г. и К. Ц. К., редовно призовани не се явяват. За същите се
явява пълномощника им адв.К.. От страна на последната се поддържа подадената
въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
В тази връзка моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно, като се отхвърли исковата претенция.
Съображения в тази насока излага в представени писмени бележки.
Моли се да се уважи предявения
иск, като не претендира разноски.
Ответниците по въззивната жалба-
В.Ц.Г. и И.Ц.Г., редовно призовани не се явяват. За същите се явява
пълномощникът им адв.Х., която моли да бъде оставена без уважение подадената
жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Излага съображения в тази насока в представени писмени бележки. Моли се за
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК,
проверявайки изцяло валидността на обжалваното решение и неговата допустимост в
обжалваната му част, прие за установено следното:
Депозираната жалба е редовна и
допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
С оглед на извършената от съда
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването
допустимо.
В тази насока следва да се
посочи, че съдебната практика последователно се придържа към становището, че
определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция,
и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор
съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като
обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон.
Аналогични са задълженията на въззивната
инстанция, чиято дейност е тъждествена с тази на първата инстанция и
представлява нейно продължение.
В случай, че въззивният съд при
непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна
от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на
предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно
основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във
връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност
или неоснователност на иска. Неправилната правна квалификация е резултат от
неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание
за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество
чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до
недопустимост на решението, като основание за неговото обезсилване .
Въззивната инстанция намира, че
в конкретния случай е изправена пред такава хипотеза, като счита, че дадената
от първоинстанционния съд квалификация по иска по чл.109 от ЗС е неправилна, но
това не води до недопустимост на решението, а до неговата неправилност, като
съображенията си за това ще се развият при произнасянето на спора по същество.
В конкретният казус, производството
пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на ищците В.Ц.Г. и И.Ц.Г., срещу Е.В.Г. и К. Ц. К..
С нея е предявен е иск за
защита на собствеността, с посочено правно основание чл.108, във вр. с чл.109
от ЗС- за осъждане на ответниците да предат ключовете и държането на имота-
втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв...
по плана на В. и гаража построен в същото дворно място.
От страна на ищците се твърди,
че те са собственици при равни права и на по ½ ид.ч. от имота,
представляващ Втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар
1751/ от кв... по плана на В. с административен адрес: гр.В., ул.”Т.К.” №,
както и на обзавеждането на етажа, както и на дворното място и гаража.
Собствеността върху дворното място и гаража ищците придобили по наследство от
своите родители- Ц. и М.И.. Собствеността върху етажа придобили по дарение от
своите родители при равни права на двамата. Освен това ищецът В.Г. бил
собственик на 4/6ид.ч. от Първия етаж от западната половина на къщата, която
собственост придобил по силата на НА №/18.07.2010г. за гледане и издръжка на
майка им М.И.. От своя страна, ответникът Е.Г. бил собственик на 1/3ид.ч. от
първия етаж на къщата по силата на НА №/2016г. за дарение, но нямал собственост
във Втория етаж, а го държал без основание. Ответницата К. К. изобщо не
притежавала собственост в имота.
Твърди се, че ответниците Е.Г.
и К.К., живеели на семейни начала в имота собственост на ищците имот, без да
притежават право на собственост, а ползвали собствените на ищците вещи, с които
втория етаж от къщата бил обзаведен без да имат правно основание за това.
Визира се, че по този начин се възпрепятствали
ищците, като ги лишавали от възможността да ползват собствеността си.
Сочи се, че са поканени
ответниците с нотариални покани от 20.04.2016г. и от 15.04.2016г., според които
те трябвало да се явят при нотариуса на 19.05.2016г. за да заявят ще освободят
ли имота или ще заплащат наем за ползването му или в 30 дневен срок да го
освободят и предадат ключовете и владението. Същите не се явили на указания в
нотариалната покана ден и в дадения срок не освободили имота и не заплащали
наем. Оттогава били изминали четири месеца, което обосновавало и правния им
интерес от предявения иск.
Съгласно уточнението на искова
молба отразено в протокол от о.с.з. проведено на 06.07.2017г. пред районния съд
се иска осъждане на ответниците да предат ключовете и държането на имота- втори
жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв... по
плана на В. и гаража построен в същото дворно място, като е посочено, че
предявения иск е по чл.109 от ЗС.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответникът Е.Г., в които се оспорва иска. Твърди се
от страна на последния, че той е собственик на 1/3ид.ч. от подробно описания
имот, ведно с полагащите се общи части от сградата. Описаните движими вещи били
придобити по време на брака на неговите родители. След бракоразводното им дело
не била извършвана делба на вещите придобити от майка му и баща му. Майка му
била взела само една чанта с лични вещи- дрехи.
Относно основателността на
ползването на имота от Е.Г. се визира, че от раждането си и до момента същия живее
в тази къща. След като навършил 18 години продължил да я ползва с намерение на
добросъвестен владелец, а от 8 години и плащал консумативите за цялата къща.
Приема се от страна на последния, че е придобил имота, като погасителната
давност на ищците е изтекла.
Твърди, че баща му живеел и
ползвал неговата 1/3ид.ч. от имота, а ответника от своя страна ползвал две стаи
от неговия дял от собствеността. Водил разговори с баща си да се разменят и
всеки да ползва своя дял, но се стигнало до разбирателство. Поради това и счита
претенциите за наем за неоснователни. По тези съображения се иска отхвърляне на
исковете.
В срокът по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника К.К..
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Нотариален акт №/20.02.1975г.
се установява, че Ц. И. Г. е дарил на синовете си- ищците В.Ц.Г. и И.Ц.Г., при
равни права следния имот: Втори етаж от къща цялата на 80кв.м. без мястото,
застроена в УПИ V-1751 в кв... по план на гр. В..
Собствеността на дарителя Ц. И.
Г. върху този имот се установява от представения Нотариален акт №/1968г. за
покупко-продажба, по силата на който е закупен имота- дворно място съставляващо
им.№1751 с площ от 640кв.м., за който е отредено УПИ V-1751 в кв... по план на гр.В. и в което
дворно място е построена двуетажна жилищна сграда.
Видно от Скица- Виза за
строителство на две гаражни клетки УПИ V1751 в кв... по план на гр.В.,
Разрешение за строеж №164/07.08.1997г. и Протокол №73/07.08.1997г. за
строителна линия и ниво се установява, че те са издадени на собственика Ц. И. Г.,
респективно последния е построил законно в собственото си дворно място
въпросните две гаражни клетки.
Видно от Нотариален акт № /20.02.1975г.,
както и от Удостоверение за наследници на Ц. И. Г.- починал на г. и оставил
след смъртта си за свои наследници съпруга М.Г. И.а /починала ./ и двама сина,
се установява в резултат на дарение по силата на цитирания по- горе нотариален
акт, ищците са станали собственици на процесния имот: Втори етаж от къща цялата
на 80кв.м. без мястото, застроена в УПИ V-1751 в кв... по план на гр.В., при
равни права и по 1/2ид.ч. по този имот- Втори жилищен етаж от къща- за всеки от
ищците.
Видно от Нотариален акт №/18.06.2000г.,
М.Г. И.а е прехвърлила срещу задължението за издръжка и гледане собствените си
4/6ид.ч. от Първи етаж на двуетажна къща на 80кв.м., застроена в УПИ V1751 в
кв... по плана на гр. В. на сина си В.Ц.Г..
От Нотариален акт за дарение №/13.05.2016г.,
Ц.а И.а Г е дарила сина си- ответника Е.В.Г. имота с 1/3ид.ч. от Първи етаж на
двуетажна къща на 80кв.м., застроена в УПИ V1751 в кв... по план на гр. В..
Дворното място съставляващо УПИ
V-1751 в кв... по план на гр. В. и построените в него две гаражни клетки не са
били предмет на прехвърлителни сделки.
Установява се, че собственик на
двете гаражни клетки е бил Ц. И. Г., а те представляват самостоятелен обект на
собственост след неговата смърт, собствеността му е наследена от неговите
наследници- съпруга и двама сина. След смъртта на съпругата М.Г. И.а /починала ./
собствеността е преминала към наследниците по закон синовете им – ищците В. и И.
Г..
От Удостоверение за идентичност
на имоти №170/24.03.2017г. издадено от Община В. се установява, че УПИ V-3521 в
кв... по сега действащия план на гр.В. е
идентичен с УПИ V-1751 в кв... по обезсиления план на гр.В. от 1966г.
Представен е по делото план за
строителство на жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два жилищни
етажа, за което строителство има одобрени строителни книжа от 16.03.1970г.
Според представените скици тази сграда е заснета в плана като „2мж“
От Констативен нотариален акт №/07.03.2017г.
за собственост по давностно владение на имотите- втори етаж от двуетажна къща
със ЗП от 80кв.м., съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна
сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които
сгради са построени в УПИ V-3521 в кв... по план на гр. В., се установява, че
за тези имоти е легитимиран, като собственик, ответникът В.Г..
Видно от влязло в законна сила на
07.01.2019г. Решение №8/05.01.2018г., постановено по гр.д.№688/2017г. по описа
на РС- В. /Решение №10/07.01.2019г. по гр.д.№2623/18г., ІІг.о. на ВКС, с което
не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №132 от 10.04.2018г.,
постановено по в.гр.д.№155/18г. по описа на ОС- Пазарджик се установява, че с
него е разрешен спорът относно собствеността върху Втори етаж от двуетажна къща
със ЗП от 80кв.м. и Гараж със ЗП от 20кв.м.,
построени в УПИ V-3521 в кв... по план на гр.В.. От този съдебен акт се
установява, че с него е признато, че
ответника Е.В.Г. не е собственик тези имоти, а на основание чл.537 от ГПК е
отменен Нотариален акт №/07.03.2017г. за собственост по давностно владение на
имотите- втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., съставляващ западна
половина от къща двойник и едноетажна сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е
западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ V-3521 в кв... по
действащия план на гр. В.- т.е. титула за собственост на ответника.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че целта на негаторния
иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение, поради което и предпоставките за уважаването му
са наличие на смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца,
действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях.
Неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване
на собствената вещ.
В случая, както бе отразено по-
горе, настоящата инстанция приема с оглед наведените доводи в исковата молба не
може да приеме, че правилната квалификация дадена от страна на
първоинстанционният съд е по чл.109 от ЗС. На практика се твърди, че от ищците
са собственици на процесните имоти като се иска от същите, ответниците, които
на практика владеят техните имоти без да имат основание за това, като реално не
се сочат конкретни неоснователни действия накърняващо правото на собственост на
ищците изискуемо се по чл.109 от ЗС.
Тези данни реално визират
хипотезата на чл.108 от ЗС, с оглед на което въззивният съд приема, че следва
да квалифицира предявения иск от ищците именно по този член.
За да бъде уважен иска по
чл.108 от ЗС следва да се установи наличието на три предпоставки: ищецът да е
собственик- обект на спорното материално право, вещта да се намира във владение
или държане на ответника, ответникът да владее и държи вещта без основание.
Тези предпоставки, настоящата инстанция, с оглед на събраните по делото
доказателства приема, че са налице.
В конкретният казус, въззивния съд
не може да не сподели изведените изводи на първоинстанционния съд, че между
страните не е спорно, че ответникът Е.Г. е във владение на процесните имоти, а
именно: втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/
от кв... по плана на В. и гаража построен в него, както и в този имот да живее
и той да се владее от него и от ответника К.К., като по отношение на последната
няма и твърдения тя да е собственик на процесните имоти.
Титулът за собственост на които
Е.Г. се позовава, а именно: Констативен нотариален акт №/07.03.2017г. за
собственост по давностно владение на имотите- втори етаж от двуетажна къща със
ЗП от 80кв.м., съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна сграда
Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които сгради са
построени в УПИ V-3521 в кв... по план на гр. В. на практика е отменен с Решение
№8/05.01.2018г., постановено по гр.д.№688/2017г. по описа на РС- В., влязло в
законна сила. С това решение е признато за установено в отношенията между В.Ц.Г. и И.Ц.Г. от една
страна и Е.В.Г. от друга, че последния не е собственик на имотите описани в
цитирания по- горе констативен нотариален акт, като на основание чл.537, ал.2
от ГПК същия е и отменен.
При тези данни съдът намира за
безспорно, че собственици на процесния втори етаж и гараж, построени в УПИ
V-1751 в кв... по план на гр. В. от са ищците В. и И. Г., а ответника Е.Г. не
техен собственик. По отношение на ответника К.К. няма данни, а няма и твърдения
тя да е собственик на процесните имоти.
В случая, ответниците нямат
законово основание да владеят тези имоти, с оглед на което, собствениците им-
ищците в конкретния казус имат право да искат тяхното получаване.
Възражението което се излага
във възивната жалба е, че ищците не са конкретизирали процесните имоти, с оглед
на което предмета и пределите на търсената защита не е изяснен, като се визира,
че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.
С подаването на исковата молба
и последващо уточнение, се визира втори етаж и гараж с посочване тяхното
местонахождение. Действително излагат се данни, че там те не са единствени, тъй
като там се намират и други имоти, но с оглед на индивидуализацията дадена в
решението на РС- В. №8/05.01.2018г., постановено по гр.д.№688/2017г., то няма
основание да се приеме, че за която и да е от страните липсва неяснота и това
да е основание за обезсилване на решението. Следва отново да се отбележи, че
реално не се спори от ответниците, че те владеят въпросните имоти, предмет на
делото. Реално това е Втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м.,
съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна сграда Гараж със ЗП от
20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ
V-1751 в кв... по план на гр. В., за
който се установява по делото, че е собственост на ищците, като съответно
ответниците нямат законово основание да го владеят.
Предвид на гореизложеното, то
обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно мотивирано от
дадената неправилна квалификация на предявения иск от страна на районния съд.
Същото следва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени пред първата
инстанция, но следва да се присъдят след постановяване на новия диспозитив с
което се уважи предявени иск с правилната квалификация.
В последица от това и с оглед
на определената нова квалификация на предявения иск на двамата ищци по чл.108
от ЗС, то въззивната инстанция споделяйки значителна част от изложените доводи
касаещи относимите към спора факти и доказателства следва да уважи същия, с
правно основание по чл.108 от ЗС, като признае за установено по отношение на ответниците Е.В.Г. и К. Ц. К., че ищците В.Ц.Г. и И.Ц.Г.,
са собственици на втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., съставляващ
западна половина от къща двойник и едноетажна сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м.,
който е западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ V-3521 в
кв... по план на гр. В..
Следва да бъдат осъдени Е.В.Г.
и К. Ц. К., да предадат владението върху горепосочените имоти на ищците В.Ц.Г.
и И.Ц.Г..
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците направените от последните пред първоинстанционния
съд разноски в размер на 380лв.
По отношение на разноските пред
настоящата инстанция, съдът приема, че такива не следва да се присъждат, тъй
като защитата на жалбоподателя не претендира такива, а ответната страна въпреки
изявление в насока, че се претендират такива, не са представени доказателства
за реално направени, за да бъде съответно обсъждано тяхното основание.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение №114/03.05.2019г., постановено по гр.д.№968/2016г. по описа на РС- В.,
с което са осъдени, на основание чл.109
от ЗС, Е.В.Г., с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***,
да предат ключовете и държането на имота- втори жилищен етаж от
двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв... по плана на В. и
гаража построен в същото дворно място, на В.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г.,
с ЕГН ********** ***, както и са осъдени Е.В.Г., с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***,
да заплатят на В.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., ЕГН ********** ***,
сумата от 380лв.- разноски за производството, вместо което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Е.В.Г., с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***, че
ищците В.Ц.Г.,
с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., с ЕГН ********** *** са собственици на втори етаж от двуетажна къща
със ЗП от 80кв.м., съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна
сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които
сгради са построени в УПИ V-3521 в кв... по плана на гр. В..
ОСЪЖДА Е.В.Г.,
с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***, да
предадат владението върху горепосочените имоти на ищците В.Ц.Г., с ЕГН **********
*** и И.Ц.Г., с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Е.В.Г.,
с ЕГН ********** и К. Ц. К. ***, да заплатят на В.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и И.Ц.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата от 380/триста и осемдесет/лв.- разноски за
производството пред първата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.