Решение по дело №66/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

  

при секретаря Даниела Ангелова и в присъствието на прокурор Марчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 66/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на И.  М.М. *** срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че с постановление на РП-С. от 17.10.2012 год. било образувано производство срещу неизвестен извършител за това, че на 14.11.2009 год. с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. И., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е. Д. К. от гр. София и с това й причинил имотна вреда в размер на 18 500 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като ищецът неколкократно бил разпитван в качеството на свидетел. По-късно с постановление от 05.08.2013 год. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че на 15.08.2009 год. в с. И. с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – УПИ № 31 в кв. 67 по плана на селото с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е. К. заблуждение, че ще й прехвърли собствеността върху имота, като на 13.11.2009 год. с н.а. № 2075/2009 год. продал на П. Д. К. същия имот, с което причинил на К. имотна вреда в големи размери – 18 500 евро с левова равностойност 35 182,86 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На същата дата му била взета мярка за неотклонение „подписка“. След внасянето на обвинителния акт в РС-С. ищецът бил изключително притеснен както от факта на повдигане на обвинение, така и от наказанието, което НК предвижда, а именно – лишаване от свобода от 1 до 8 години, като до този момент ищецът не бил осъждан и срещу него не са водени наказателни производства. В резултат на привличането му като обвиняем се влошило и здравословното състояние на ищеца – започнал да вдига високо кръвно налягане, съпроводено със затруднено дишане стягане и болки в сърдечната област, изтръпване на лявата ръка, което наложило по спешност да постъпи в УСБАЛССЗ „С.Е.“ ЕАД, а впоследствие претърпял операция. В РС-С. било образувано нохд. № 236/2016 год., като непосредствено след операцията се наложило ищецът да се явява в откритите съдебни заседания. Дни наред преди всяко съдебно заседание ищецът вземал успокоителни, за да може да издържи несправедливите обвинения от страна на прокуратурата. Повдигнатото обвинение довело до влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му, родителите и брат му, с които живее в една къща. През времето, докато било висящо делото пред РС-С. непосредствено след операцията изненадващо в дома му в с. И. по повод спора с Е. К. бил посетен от журналистката М. М., която в предаването „Конфликти“, излъчено по Канал 3 на 22.01.2014 год. разгласила, че е подсъдим и че прокуратурата му е повдигнала обвинение за измама, което станало достояние на близки и познати на ищеца.  В резултат на това в обществото се насадило мнение, че ищецът е измамник, като това се коментирало дълго време в с. И. и сред колегите на ищеца, което се отразило зле на работата му. Наложило се ищецът да прекъсне работа, като голяма част от курсистите, които обучавал като инструктор във фирма „Ш. 66“ се оттеглили. Около шест месеца след това ищецът не излизал от дома си, като през това време по телефона му се обаждали познати с негативни коментари по негов адрес. Приятелите му преустановили контакт с него; ищецът се затворил в себе си и спрял да разговаря дори със своите близки; наложило се да потърси консултация с психиатър и психолог; чувствал се унизен. Делото пред РС-С. продължило доста време, като обвинението било изменено в по-тежко – в престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което се предвиждало по-тежко наказание – от 3 до 10 години. В крайна сметка С.нският районен съд се произнесъл с оправдателна присъда, но Софийският окръжен съд я отменил и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, след което последвали нови процесуално-следствени действия. Ищецът всекидневно изпитвал несигурност и страх от изхода на воденото срещу него наказателно производство. На 30.06.2018 год. било издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство. Освен неимуществени вреди ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно производство в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.08.2013 год. до окончателното изплащане, както и обезщетение за понесените имуществени вреди – 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В писмения отговор ответникът счита иска за допустим и предявен срещу пасивно легитимиран държавен орган – прокуратурата на Република България по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за образуване на гражданско дело, но в тежест на ищеца е да докаже твърдяните вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Сочи също така, че досъдебната фаза по делото е приключила в разумен срок; наложената на досъдебното производство мярка за неотклонение на ищеца „подписка“ не е довела до ограничаване на правата му; фактът, че журналист е разгласил обстоятелства за воденото срещу ищеца наказателно производство, не би могло да ангажира отговорността на ответника, тъй като прокуратурата не е разпространявала информация за разследването и не би могла да отговаря за чужди действия; не може да се предполага и подлежи на доказване наличието на влошено здравословно състояние на ищеца, накърнена чест и достойнство, срам, душевни страдания и притеснения в личен и професионален план като пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди, че приложената към исковата молба медицинска документация установява заболявания с дългогодишна давност, които не са последица от воденото срещу ищеца наказателно производство. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.08.2013 год., тъй като началния момент на забавата е датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 30.06.2018 год. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, поради липса на доказателства за заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение от ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП се установява, че с Постановление на РП-гр. С. от 17.10.2012 год. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 14.11.2009 год. с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. И., Община С., с цел да набави за себе си или другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е. Д. К. от гр. София и с това й е причинил имотна вреда в размер на 18 500 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С постановление от 05.08.2013 год. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 15.08.2009 год. в с. И. с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – УПИ № 31 в кв. 67 по плана на селото с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е. К. заблуждение, че ще й прехвърли собствеността върху имота, като на 13.11.2009 год. с н.а. № 2075/2009 год. продал на П. Д. К. същия имот, с което причинил на К. имотна вреда в големи размери – 18 500 евро с левова равностойност 35 182,86 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На същата дата му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Внесен е и обвинителен акт в РС-С. против М. за описаното по-горе престъпление. В хода на съдебното следствие по нохд. № 236/2013 год. по искане на прокурора обвинението е изменено по чл. 211 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. С присъда № 17/18.05.2015 год. по нохд. № 236/2013 год. РС-С. е оправдал М. по така повдигнатото обвинение. С решение от 15.10.2015 год. по нохд. № 484/2015 год. по описа на СОС изцяло е отменена присъда № 17/18.05.2015 год. и делото е върнато на РП-С. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление за прекратяване на досъдебното производство от 28.10.2016 год. на РП-Пирдоп е прекратено ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и повдигнатото обвинение срещу И.М. за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК поради това, че се касае до гражданско-правни отношения, създадени между свидетелката К. и обвиняемия М., но не е осъществен състав на престъплението „измама“. Постановлението е влязло в сила на 30.06.2018 год.

Според епикриза от 30.09.2013 год. УСБАЛССЗ „Св. Е.“ ЕАД, гр. София И.М. е приет с диагноза „стенокардия II-III“, стволова стеноза, триклонова коронарна болест, хипертонично сърце. Изписан е с препоръка за оперативна реваскуларизация на миокарда. Оперативната интервенция е извършена на 23.10.2013 год.

Представена е епикриза от 01.11.2013 год. на МБАЛ „Н. К.Б.“ ЕАД, гр. София за проведена рехабилитация на И.М. след сърдечната операция – двоен аорто-коронарен бай-пас.

На 16.02.2017 год. ищецът е постъпил в СБПФЗ „Ц.Ф.“ ЕООД, с. И. с диагноза „декомпенсирана ХДН II ст., състояние след АКБ“ с оплаквания от задух и умора при незначителни физически усилия, стягане в гърдите, кашлица. Изписан  ес предписания за поддържащо медикаментозно лечение.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. М. от 29.05.2019 год. ищецът страда от артериална хипертония, усложнена с хипертонично сърце и коронарна болест на сърцето, като според медицинската документация хипертонията датира от 2007 год., а коронарната болест е диагностицирана през 2008 год. По отношение на артериалната хипертония се провежда медикаментозно лечение, а по отношение на коронарната болест е проведено оперативно лечение – аорто-коронарен бай-пас на две коронарни артерии през м. октомври 2013 год. Според вещото лице в края на месец август 2013 год. са се засилили стенокардните прояви – болки зад гръдната кост с ирадиация към двете ръце на широка площ при физически усилия, което е станало повод за хоспитализация в К.клиника „Св. Е.“ и провеждане на СКАГ. Влошаването на заболяването вероятно  е свързано с повишаване на психоемоционалното напрежение във връзка с воденото през този период наказателно производство, което е довело до повишено отделяне на адреналин в кръвта, което води до повишаване на артериалното налягане и сърдечната честота и повишава кислородните нужди на сърдечните клетки, които не могат да бъдат задоволени поради коронарната болест на сърцето и като резултат се засилват стенокардните пристъпи в покой и при малки физически усилия. При ищеца е проведено оперативно лечение на исхемичната болест на сърцето, изразяващо се в поставяне на аорто-коронарен бай-пас. Проведеното оперативно лечение не е свързано с наказателното производство при ищеца, тъй като и без да се провежда такова, поведението за лечение на подлежащата коронарна болест отново би било оперативно. Болките и страданията на ищеца са свързани с провеждането на оперативното лечение и продължават до неговото възстановяване, което стандартно е около 2-3 месеца. Промените по коронарните артерии от атеросклеротичен вид са необратими. Левокамерната хипертрофия е усложнение на хипертоничната болест, като в повечето случаи е необратима.

Съгласно показанията на св. М. – съпруга на ищеца, след привличането на ищеца като обвиняем в средата на 2013 год. ищецът бил викан многократно за разпити в полицията и РП-Своге. Тогава започнали сериозни проблеми за ищеца – в края на 2013 год. претърпял сърдечна операция заради заболяване, което имал отдавна, но което се влошило поради стреса в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. След операцията се наложило да пропусне явяването на разпити поради влошеното здравословно състояние, за което го заплашвали със санкции; малко след операцията бил обект на журналистическо разследване във връзка с образуваното дело, като в  предаване, излъчено през месец януари 2014 год. по телевизионния канал „Канал 3“ били оповестени повдигнатите срещу ищеца обвинения в измама. Всички, които гледали предаването, разбрали, че И.М. е наричан „измамник“, „селски тарикат“ и „мошеник“, в резултат на което същият се почувствал много зле, с накърнено достойнство, като наред с това изпитвал и страх от налагане на най-тежкото наказание лишаване от свобода, започнал да вдига високо кръвно налягане и да взема успокоителни, не спял през нощта и се затворил в себе си, спрял да излиза от дома си и не вдигал телефона на приятелите си; някои от тях започнали да го отбягват, защото го смятали за мошеник; загубил и много клиенти във фирмата, където работел като инструктор по кормуване във връзка с обвиненията срещу него; много познати  и колеги също се отдръпнали от него и му се подигравали, като се наложило да ползва отпуск и останал без работа повече от една година заради притесненията покрай наказателното преследване.

Според показанията на св. Т. – приятел на ищеца, след образуването на наказателно дело срещу него през 2013-2014 год. същият бил силно притеснен и изпитвал страх да не го осъдят или задържат под стража; вдигал високо кръвно налягане; започнал по-често да се задъхва; бил изнервен; загубил част от курсистите в работата, които обучавал; непрекъснато се оплаквал от притесненията във връзка с воденото срещу него наказателно преследване и от злепоставянето му в журналистическото предаване във връзка с обвиненията; бил превъзбуден и нервен.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

            Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица. Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни лица в резултат на повдигнатото обвинение.

Установи се, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и е бил привлечен като обвиняем през 2013 год. по дознание ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП. Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на досъдебното производство от 28.10.2016 год., влязло в сила на 30.06.2018 год., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление.

С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на обективната отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди от незаконното обвинение.

Съдът намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Т., че повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, е причинило на ищеца неимуществени вреди от психологическия стрес, изразяващи се в непрекъснато нервно напрежение, страх, отчужденост и срам от близки и приятели. Установи се и причинната връзка между тези неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. Според показанията на свидетелите оплакванията и притесненията на ищеца започнали именно след привличането му като обвиняем и били резултат от образуваното наказателно производство. Установи се също така, че в резултат на наказателното преследване срещу ищеца се влошило здравословното му състояние, а именно – получил е усложнения на хипертоничната болест, провокирани от продължителен стрес /наказателното преследване  е продължило около 5 години/ и намиращи се в причинно-следствена връзка с образуваното срещу него досъдебно производство през м. август 2013 год. /заключение на съдебно-медицинската експертиза и епикризи/. Съдът отчита също така, че образуването на досъдебно производство срещу ищеца е станало достояние на широк кръг хора. Излъченото по телевизионен „Канал 3“ предаване „Конфликти“ през 2014 год.  допълнително допринесло за широкия отзвук на воденото срещу него наказателно дело за извършено престъпление в качеството му на „измамник“ и т.н. Журналистите от средствата за масова информация упражняват конституционно признатото право за разпространение на информация, за да бъде обществеността в достатъчна степен осведомена, вкл. и да получава информация за действията на държавните органи при предотвратяване и разкриване на престъпления. Когато обаче вярната сама по себе си информация за образувано наказателно производство срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание, по телевизия и радио и др. вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство са злепоставени пред неограничен кръг лица. Поради тези съображения, независимо че органи на ответника не са разпореждали разпространяване на тази информация по масмедиите, обективно тази информация е допринесла за настъпване на по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнство на ищеца, което обуславя и по-високият интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение. Следователно, отразяването на наказателното преследване срещу него е накърнило достойнството му и неговото добро име. По същество в този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 132/3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2015 г., IV г. о., ГК и др.

С оглед това съдът намира, че по делото са доказани всички елементи на фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените вреди от незаконното обвинение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода”; обстоятелството, че ищецът е преживял психическа травма в резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия, като се е чувствал депресиран и злепоставен в обществото, претърпял е унижения, стрес и психически тормоз, страх от евентуално наказание, изпитвани болки и притеснения от влошаване на здравословното му състояние – хронична артериална хипертония и причинените неудобства и стрес за период от около 5 години до приключване на наказателния процес с постановление за прекратяване на наказателното производство. Съдът определя  обезщетението за тези неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в размер на 10 000 лева, въз основа на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вредите възниква в хипотезата на прекратяване на наказателното производство от влизане в сила на постановлението за прекратяване, като от този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху присъденото обезщетение в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД. По делото се установи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 30.06.2018 год., поради което от тази дата ответникът дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени в размер на 10 000 лв. до окончателното изплащане.

По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 1000 лв., съдът намира следното:

Според разясненията, дадени в ТР № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 год. изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Видно от приложеното в досъдебното производство пълномощно от 05.08.2013 год. /том III, л. 213 по ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП/ обвиняемият – ищец в настоящото производство е бил представляван от адв. Е.М., като заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лв. поради което до този размер искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателен, като ответникът следва да заплати и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2019 год. /съгласно искането в петитума на исковата молба/ до окончателното изплащане. По делото не се доказа ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лв., поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът е направил искане за разноски по делото, като с оглед изхода на правния спор и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да му се присъдят такива в размер на 510 лв., от които 10 лв. - за внесена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да възстанови на съда сторените разноски за експертиза в размер на 250 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И    :

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.  М.М. ***, ЕГН ********** сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2018 год. до окончателното изплащане, на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва, както и иска за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.08.2013 год. до 30.06.2018 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца И.  М.М. ***, ЕГН ********** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на образуваното срещу ищеца наказателно производство по ДП № 5/2012 год. по описа на ОСлО при СОП, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.01.2019 год. до окончателното изплащане, на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв., ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.  М.М. ***, ЕГН ********** сумата от 510 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Софийски окръжен съд сумата 250 лв. деловодни разноски, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            СЪДИЯ: