РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

                      

                      

                          

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                       

        № 988

 

 

          гр. Пловдив, 22.05. 2018 год.

                 

                      

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

   ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                          

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

разгледа докладваното от съдията Мариана Михайлова административно дело  № 1172 по описа за 2018 год. на Административен съд – гр.Пловдив и взе предвид следното:      

             Производството е по реда на чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

  Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предявена от Ц.Н.Ц., ЕГН ********** ***, против Централна избирателна комисия/ЦИК/, с която се претендира обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 7200 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016г. до окончателното изплащане на същата, представляващи пропуснати ползи от това, че в периода 27.10.2015г. – 12.10.2016г. не е бил избран за общински съветник при Общински съвет – Пловдив вследствие на избора на последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на Община Пловдив, обявен с Решение № 524-МИ от 27.10.2015г. на Общинска избирателна комисия/ОИК/ – община Пловдив, област Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд гр.Пловдив с Решение № 882/03.05.2016г. по административно дело № 789/2016г., оставено в сила с Решение № 10547/11.10.2016г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 6688/2016г.

  Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявената искова молба, и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същата, е процесуално НЕДОПУСТИМА,  на основание чл. 130 ГПК във вр. чл. 144 АПК, поради липса на пасивна процесуално - правна легитимация на ответника, като аргументите в подкрепа на този си извод са следните :

   Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай вредите за ищеца са причинени от акт на Общинската избирателна комисия за местни избори, която безспорно не е юридическо лице.

От друга страна правомощията на ЦИК по глава осемнадесета от Изборния кодекс /ИК/ са изчерпателно разписани в чл.402 от кодекса и тези правомощия са изцяло технически, като ЦИК упражнява контрол единствено върху регистрацията на партиите, коалициите, инициативните комитети и кандидатите в общинската избирателна комисия, но не и върху актовете на ОИК, с които се обявяват изборни резултати,  нито спрямо последващи актове по смисъла на чл.458 от кодекса, които подлежат на пряко обжалване пред съд. Отговорността по ЗОДОВ е гаранционно-обезпечителна, в какъвто смисъл е т. 6 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от ЗДД, а ЦИК назначава членовете на ОИК по предложения на политическите партии, т.е. тази дейност е чисто техническа, а комисията действа в условията на обвързана компетентност. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съгласно чл.49 от ЗЗД „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.“ ЦИК, която чисто технически назначава членовете на ОИК, не им възлага извършването на определен вид работа, а прави това възлагане опосредено.

В този смисъл е нелогично  ЦИК да носи имуществена отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ за посочените актове, действия и бездействия на ОИК, поради което искът е следвало да бъде насочен срещу Министерския съвет, който се явява практическия „възложител на работа“. Това е така, тъй като  всички разходи по подготовката и произвеждането на местни избори /нормата следва да се тълкува „включително всички разходи, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при провеждането на местни избори/ са за сметка на държавния бюджет, изпълнението на който е възложено на Министерския съвет.

Поради това следва да се приеме, че отговорност за действията на ОИК следва да носи Министерският съвет на Република България, следователно той е пасивно легитимиран да отговаря по исковете. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната процесуална легитимация съвпадат с тези за пасивната материалноправна легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, като процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В тази насока, следва да се посочи още, че съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, а е длъжен само да даде указания във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като в исковото производство съдът не може служебно да конституира надлежния ответник, тъй като кръгът от страни в исковия процес се сочи само от ищеца (така и в този смисъл са Определение № 9424 от 13.07.2009г. на Върховен административен съд по адм.дело № 8922/2009г., III  отделение, Определение № 12871 от 02.11.2010г. на Върховен административен съд по адм.дело № 13362/2010г., III  отделение и други).

  Предвид гореизложеното, Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната на подателя на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс, като недопустима, а съдебното производството по делото да бъде прекратено.

  Водим от горното, Съдът

 

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

   ВРЪЩА исковата молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предявена от Ц.Н.Ц., ЕГН ********** ***, против Централна избирателна комисия/ЦИК/, с която се претендира обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 7200 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016г. до окончателното изплащане на същата, представляващи пропуснати ползи от това, че в периода 27.10.2015г. – 12.10.2016г. не е бил избран за общински съветник при Общински съвет – Пловдив вследствие на избора на последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на Община Пловдив, обявен с Решение № 524-МИ от 27.10.2015г. на Общинска избирателна комисия/ОИК/ – община Пловдив, област Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд гр.Пловдив с Решение № 882/03.05.2016г. по административно дело № 789/2016г., оставено в сила с Решение № 10547/11.10.2016г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 6688/2016г.

           ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1172 по описа за 2018г. на Административен съд – град Пловдив.

               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в  едноседмичен срок от съобщаването  му.

                    

 

 

 

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :