№ 908
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110201738 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ХР. КР. Д.-ЕГН**********, против Електронен фиш серия К
№5782461 , с който за нарушение на чл.21 ал.2вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателят е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на процесния ЕФ, като се твърди, че на
процесната дата въззивникът не е бил в страната и не е управлявал
процесното МПС,като се твърди, че снимката на процесното МПС е тъмна и
рег.№ на автомобила е размазан.
В съдебно заседание, въз.Д., редовно призован, се явява лично,поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП с аргументи,
аналогични с изложените в жалбата, като д0опълнително се изразява и
съмнение дали снимката е направена от сертифицирано техническо средство.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 28.10.2021г. в 05:49 часа, в обл.Варна, ибщ.Аврен,по път първи
клас №9/ извън населено място/ н посока от гр.Варна, към гр.Бургас, преди
кръстовището за к.к.”Камчия” при ограничение на скоростта с пътен знак В-
26 ог 60 км. в час е било констатирано, че с автомобил марка „БМВ-Х5
ХДРАЙВ 25 Д ” с рег.№ Х0909КР е било извършено нарушение на чл.21
ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със
скорост 87 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при
фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 60 км. в час и е прието,
че превишението е с 27 км. в час. Нарушението било констатирано с
Дигитална стационарна радарна установка №100В948С010800ВD.В ЕФ като
собственик и ползвател е вписан въз.Д..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП
и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като ползвател, в размер на 200лв. на основание чл.189 ал.4
вр.чл. 182 ал.4 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено
повторно в едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ К № 4058322.
В с.з. се приобщи и отговор от сектор ПП-ОД на МВР-Варна от който
се установи, че визираното в ЕФ АТСС представлява Дигитална стационарна
радарна установка и за използването й не се изготвя протокол.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з.,
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
2
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като нарушителят
изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това
число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на
нарушението.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2чл.21,
ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с Дигитална стационарна радарна
установка №100В948С010800ВD.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
3
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 28.10.21г.., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол,а в конкретния случай АТСС е стационарно.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока не се споделят.
4
На кадрите от снимковия материал, поне на втората снимка, се
наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, поради
което липсва съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, поради което
възраженията в тази насока не се споделят.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че
електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и
утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението,
правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е
допуснато съществено нарушение при издаването му.Очевидно в срок
въззивникът е депозирал жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването
на този срок в ЕФ не е съществено процесуално нарушение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 90 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша
е отразена наказуема скорост от 87 км/ч, поради което и в тази насока няма
нарушение на закона..
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34, а изисквания за посочване на датата на
издаване на ЕФ не фигурират законово.
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин..
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, ЕФ, който се издава
срещу собственика, се връчва на същия и собственикът има право да в 14
дневен срок да предостави в съответната ТС на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото СУМПС, след
което първоначално издаденият фиш се анулира.Въззивникът безспорно не се
е възползвал от тази възможност, а е подал единствено жалба срещу ЕФ.Няма
как да се приеме, че безспорно въззивникът на посочената дата и час не е бил
в страната, първо, тъй като е ноторно известно че данните за задграничните
пътувания са непълни и второ, тъй като от представеното лично от
въззивника Удостоверение за пътуванията е видно, че специално на 07.12.21г.
същия е влязъл в страната през аерогара Варна в 20,25ч. и отново през
аерогара Варна е напуснал страната на същата дата в 20,36ч., поради което
фактът, че е отбелязано влизане в страната ни на 28.10.21г. в 22,21ч. през
ГКПП Малко Търново не води до безспорния извод, че в 05,49ч. въззивникът
5
не е бил в страната, тъй като очевидно същият пътува не само чрез въздушен
транспорт, а и чрез сухопътен такъв.В този смисъл съдът не споделя
възраженията относно авторството на деянието, тъй като самият
жалбоподател не се е възползвал от правото да посочи евентуално кое друго
лице е управлявало МПС и съгласно разпоредбите на ЗДвП /чл. 188 ал. /
именно жалбоподателят следва да понесе отговорност, като собственик, за
съответното нарушение.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок от
влизането в сила на ЕФ серия К № 4058322 за същото нарушение, като този
ЕФ е влязъл в сила на 03.12.2020г.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 27 км./ч. законодателят в
разпоредбата на чл.182 ал. 1 т.3 от същия текст е предвидил наказание глоба в
размер на 100лв., а при условията на повторност, съгласно чл.189 ал.4 от
ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т.е. 200лв., поради което съдът намира
наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
6
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.2т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №5782461 , с който за
нарушение на чл.21 ал.2вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП на ХР. КР. Д.-ЕГН**********
е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.189
ал.4 вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ХР. КР. Д.-ЕГН**********,, да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7