О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213
гр. Стара
Загора, 30.03.2022 г.
Старозагорският административен съд, VIII състав, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Като разгледа адм.д. № 221 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.172, ал.6 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по молба
от С.М.В. *** чрез адв. С.С. – АК Стара Загора с искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000205 по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП от 26.03.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Искането за спиране на предварителното
изпълнение на Заповедта за прилагане на ПАМ се обосновава с твърдения, че
жалбоподателката е майка на малко дете, за което се грижи сама; работи по
трудов договор на длъжност търговски представител към „Агро гигант“ ООД, а
работата й е свързана с непрекъснато пътуване с МПС до търговски обекти на
територията на страната. Според изложените доводи, отнемането на СУМПС ще
остави жалбоподателката без трудови доходи за продължителен период от време,
евентуално ще доведе до прекратяване на трудовото й правоотношение, респ. няма
да може да отглежда малкото си дете и това може да доведе до отнемане на детето
от съответните държавни органи. С молбата са представени като писмени
доказателства заверени копия от административния акт, удостоверение за раждане,
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 548578 от 26.03.2022 г., трудов договор №
003/05.10.2020 г. и длъжностна характеристика на длъжността „търговски
представител“ на фирма Агро гигант ООД.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, установи
следното:
Предмет на настоящото производство е искане за спиране
на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане
на ПАМ № 22-1228-000205/26.03.2022
г., издадена от Началник група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Стара
Загора, което е допуснато по силата на закона. Заповедта е връчена на
жалбоподателката лично на 28.03.2022 г.
Искането е процесуално
допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес –
жалбоподателката е адресат на оспорената заповед и срещу нея е насочено предварителното
й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за
прилагане на ПАМ.
По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.
Доколкото специалният ЗДвП не регламентира
основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4,
вр. ал.2 от АПК.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по
разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно
върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във
всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият,
който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното
изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни
от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както
имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането
на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно
вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а
не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи
необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително
изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени
средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по
силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид
обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати
осъществяването на разпоредените с обжалвания акт
правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност.
Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже
необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно
положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния
акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно
поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на
значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че жалбоподателката
се грижи за малолетно дете и изпълнението на задълженията по упражняваната от
жалбоподателката трудова дейност налагат пътуване с МПС до търговски обекти на
територията на страната. Касае се до описание на обичайни неудобства от организационен
и личен характер. Сочените обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за
наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2
от АПК. Към молбата не са представени доказателства, от които да се заключи, че
допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ би
възпрепятствало жалбоподателката да изпълнява трудовите си задължения. В
представения трудов договор е посочено място на работа Стара Загора със
задължения, съгласно длъжностна характеристика, неразделна част от договора.
Приложената длъжностна характеристика не съдържа задължения за управление на
МПС, нито въвежда като изискване за заемане на длъжността „търговски
представител“ правоспособност за управление на МПС от конкретна категория. Описаната
характеристика на работата и конкретните длъжностни задължения не са свързани с
лично задължение за управление на МПС. С т.2 от раздел III от длъжностната характеристика е въведено задължение
при изпълнение на длъжността търговският представител да осъществява
организационни връзки и взаимоотношения с различни лица, между които шофьори,
доставящи стоки за съответната територия.
В този смисъл съдът приема, че описаните в молбата евентуални неудобства в работата и в ежедневието от предварителното изпълнение на приложената заповед за ПАМ, не сочат на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Твърденията за възможно прекратяване на трудовия договор, загуба на трудово възнаграждение, респ. липса на средства за издръжка на малолетното дете на жалбоподателката и отнемането му поради това от съответните държавни власти, са изцяло хипотетични и не намират подкрепа в приложените доказателства. Изложеното в молбата не води до извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване, като градски транспорт или таксиметров превоз. Дори да се приеме, че на жалбоподателката би се причинила вреда от невъзможността да управлява автомобил, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. /в под. см. напр. Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др./
Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно
доказана вероятност за жалбоподателката да настъпят значителни или трудно
поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото
вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на
материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорения административен акт.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на ЗППАМ № 22-1228-000205 от 26.03.2022г. на Началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на
основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.М.В. ***, чрез адв. С.С. – АК Стара
Загора за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП № 22-1228-000205 от 26.03.2022г., издадена от Началник група в
ОД на МВР сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд
Стара Загора, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: