О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ,в закрито заседание на втори и юли през две хиляди и деветнайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша докладваното от
член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 370/2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от”Рокон Изследователски център” АД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Витоша”, ул.”21 век”№56А, представлявано
от адв.С.П.-САК, против Разпореждане
№1741/10.05.2019г.,пост. по ч.гр.д.№612/2019г.на Рс-Ловеч. Счита атакуваното
определение за необосновано и постановено в противоречие със закона. Излага,че
неоснователно съдът е приел,че от заявлението не става ясно какво е
основанието,на което се претендира вземането.Твърди,че в подаденото заявление
вземането е индивидуализирано по
основание и размер в съответствие с изискванията на ТР
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Сочи,че в т.12 изрично е записано,че ответникът дължи
сумите по отпуснатия й от дружеството заем,също и възстановяване на присвоена
сума в пълен размер от 113 957.50лв. Конкретизирано е, че се дължи
разсрочено връщане на сумата с месечни
вноски от 1250лв.,от 03.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата. В т.9
също ясно е посочено,че се претендира за непогасени месечни вноски от
03.06.2014г. до подаване на заявлението,плюс законна лихва върху тази сума ,в
размер на 12 964.54лв.,за което е представен лихвен лист.
Сочи,че
с оглед спецификата на заповедното производство не е необходимо да се сочи дали
между страните е постигната спогодба за уреждане на отношенията и как се
разпределят вземанията.Това би било предмет на доказване в производството по
чл.422 от ГПК. В молбата за изпълнение на указанията на съда е представено признание от ответника за това,че дължи
връщане на 113 957.50лв. на равни месечни вноски по 1250лв., без да е
необходимо да се прави разграничение дали се погасява част от присвоената сума
или отпуснатият заем.
Не
се съгласява с тезата на съда,че не е посочен периодът на претендираното
обезщетение. Пояснява,че се търси законна лихва за забава, която се дължи по
силата на закона,,а не обезщетение.
Твърди също,че е конкретизиран и периодът- от 30.06.до 31.07.2018г.-датата
на подаване на заявлението. В лихвеният лист изрично е посочено,че е част от
т.9,б.”б” от заявлението. Затова твърди,че е изпълнил указанието да се посочи
период на търсеното обезщетение.
Позовава
се на представеното „Признание”, посочено и в т.12 от заявлението, като
„обстоятелства,от които произтича вземането”,съгласно което длъжникът се е
задължил на месечни вноски общо за цялото задължение, без да е конкретизирано
каква част от сумата ще покрива полученият заем и каква неправомерно взетите от
нея средства. Затова и мораторната лихва е изчислена общо върху сумата от
1250лв. Не споделя извода на съда,че „Признанието” не е юридически
факт,пораждащ вземане. Счита,че има ли или не вземане следва да се доказва в
производството по чл.422 от ГПК и не е необходимо в заявлението да се
представят доказателства в тази насока.
Не
споделя е тезата на съда,че заявлението не отговаря на изискването на нормите
на чл.410,ал.1,т.1,във вр.с чл.104,т.4 от ГПК.Твърди,че в заявлението са
предявени обективно съединени искове,произтичащи от едно правоотношение,между
едни и същи страни,със стойност на всяко вземане от 1250лв. Касае се за 50
отделни вземания,всяко от които е в размер под 25 000лв.
Цялото
вземане е 113 975.50лв.,от която сума заемът е 20 769.85лв. и
представлява 18% от сумата, а 92 205.65лв. са неправомерно взетите
средства-съответно 82%. При това съотношение с месечната вноска от 1250лв. се
погасяват 225лв.от заема и 1025лв. от неправомерно взетите средства.Така със
заявлението се претендират 50бр. дължими неплатени месечни вноски.При описаното
разпределение, сумата-предмет на заявлението,представляваща главница от
62 500лв.,представлява 18% от заема- т.е. 11 250лв. и 82%-неправомерно
взети средства- 51 250лв. Така претендираната мораторна
лихва върху тези вземания в общ размер от 12 964.54лв.,се разпределя,както
следва-18% лихви върху заема- 2 333.61лв. и 82% лихви върху неправомерно
взетите средства- 10 630.92лв.Така
по отношение на заема се претендира сумата
13 583.61лв.,представляваща-главница от 11 250лв. и 2 333.61лв.-мораторна лихва и заплащане
на неправомерно взети средства в размер на 61 880.92лв.-главница от
51 250лв. и 10 630.92лв.-мораторна лихва.
Позовава
се на т.2а от ТРеш.4/2013г. на ОСГТК на ВКС,където е
разгледана хипотезата,когато вземането се предявява частично,но не е взето
отношение как следва да се процедира,когато с едно заявление се претендират
повече от едно отделни вземания под 25 000лв. и се касае за обективно съединяване на искове,всеки от които е под
посочената сума.
По
изложените съображения моли да се уважи частната жалба,да се отмени обжалваното
разпореждане и постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
По допустимостта.
При съобразяване,че жалбоподателят е
уведомен за обжалваното разпореждане на 04.06.2019г. (видно от приложеното пред
настоящата инстанция съобщение с писмо с вх.№4402/24.06.2019г.от РС-Ловеч), то
подадената на 11.06.2019г. частна жалба е в законния срок. Подадена е от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При тези констатации
съставът приема,че частната жалба е
допустима.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
612/2019г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
На 22.01.2019г. пред РС-София е
подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№3824/2019г. по описа на съда.
Заявителят „Рокон Изследователски център”АД,чрез
пълномощник адв.С.П. е предявил вземане срещу К.Б.Б.,
с посочен адрес в гр.София. Вземането е описано в следния вид „Общо
75 464.54лв.- 62 500 лева главница, ведно с лихви общо за
периода 12 964.54,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното му изплащане. Посочено е,че
вземането е „задължение по непогасен
заем към дружеството-взискател и неправомерно
присвоени от длъжника пари”. В т.12 е описано, че на 03.06.2014г. длъжникът К.Б.Б.
е подписала признание за неправомерно усвоените от нея пари и е декларирала,че
дължи сумите по отпуснатия й заем от дружеството,както и възстановяване на
присвоената сума в пълен размер от
113 975.50лв. Посочено е,че е уговорено разсрочено месечно плащане,считано
от датата на подписване – 03.06.2014г.,в размер на 1250лв. на месец до
окончателното изплащане на сумата. Заявено е,че до 01.12.2017г. няма направено
плащане.
След проверка по чл.411,ал.1 от ГПК РС-София
е изпратил заявлението по подсъдност на РС-Ловеч,с оглед установения постоянен
адрес ***.
С Разпореждане № 1190/27.03.2019г. РС-Ловеч
е оставил заявлението без движение,с указания за допълване на обстоятелствената
част,като: се посочи размерът на вземанията по всяко от основанията, размерът
на обезщетението за забава за всяко вземане, уточнение сумата по договора за
заем, била ли е реално предадена и при какви условия е уговорено връщането й,за
присвоените суми– да се наведат твърдения за обстоятелствата,при които е
сторено-в какво качество и правоотношение са получени средствата, да се подпише
заявлението от подателя.
Своевременно е постъпило уточнение с Молба
с вх. №5082/07.05.2019г., в което адв.П. е посочил,че въз основа на представеното „Признание”
К.Б.Б.,считано от 03.06.2014г. дължи по 1250лв. в продължение на 120 месеца.
Сумата е за погасяване на задължението й от 113 975.50лв. Задължението се
формира от 20 769.85лв.-получен от нея заем и 92 205.65лв.-неправомерно
взети от нея средства ,като счетоводител на дружеството.По тази причина и
мораторната лихва е изчислена общо върху сумата 1250лв. Независимо от това,ако
се приеме,че се погасява вземане на две основания,то заемът от
20 769.85лв. представлява 18% от общо претендираната сума,а неправомерно
взетите средства 82лв. или 92 205.65лв.при това съотношение от месечната
вноска от 1250лв.,с 225лв. се погасява заемът,а с 1025лв.-неправомерно взетите
средства. Заявено е,че със заявлението се претендира заплащане на 50 бр.
дължими неплатени вноски.Разпределението
на главниците в общата сума е – 62 500лв.-за заема (18%)-11 250лв. и
51 250лв. (82%)- неправомерно взети средства Мораторната
лихва се разпределя,като от общо 12 964.54лв.-лихви по заема (18%),са в
размер 2 333.61лв. и лихва върху неправомерно взети средства (82%)-
10 630.92лв. Конкретизира вземането от заема общо в размер на
13 583.61лв.,от който
глваница-11 250лв.и мораторна
лихва-2333.61лв..От неправомерно взетите средства в общ размер на 61 880.92лв.,главницата
е 51 250лв. и 10 630.92лв.-мораторна лихва.
Заявлението е подписано от адв.П.. Приложен е
документ, определен като „признание” и лихвен лист.
С обжалваното Разпореждане
№1741/10.05.2019г. РС-Ловеч е приел,че не са отстранени нередовностите на
заявлението поради което го е отхвърлил.Съдът е посочил,че е останало неясно
основанието, от което произтича вземането и не е посочен периодът на
претендираната мораторна лихва.Посочил е,че за част
от вземанията производството по чл.410,ал.1,т.1 от ГПК е недопустимо,с оглед
размера им над 25 000лв.
Въззивният състав споделя изцяло приетото от РС-Ловеч.
Установява се,че въпреки дадените към
заявителя подробни указания за обстоятелствата, които трябва да уточни,това не
е сторено и заявлението е нередовно.
Макар в заповедното производство по
чл.410 от ГПК заявителят да е освободен от задължението да представя
доказателства в подкрепа на твърденията си, съгласно нормата на чл.410,ал.2 от ГПК, заявлението му следва да отговаря на реквизитите на исковата
молба-конкретно на чл.127,ал.1 и ал.2,съотв.
чл.128,т.1 и 2 от ГПК. Съгласно чл.127,ал.1,т.4 от ГПК е нужно да са изложени
обстоятелствата,на които се основава претенцията. Това изявление е изключително
важно,защото в хипотезата на чл.410 от ГПК, единствено от него заповедният съд може
да направи заключение съществува ли вземането,може ли да се упражни по този
ред, в какъв размер е, основание, изискуемо ли е и т.н. индивидуализиращите
вземането характеристики. Затова и тези данни следва да са заявени точно и
ясно. С оглед посочените по-горе особености на производството, е нужно да са
наведени твърдения за тези характеристики на вземането,не и да се представят
доказателства.
В случая заявителят е възприел
математически подход за индивидуализация на вземането си, с който,обаче не е
уточнил юридическите предпоставки,
необходими за реализацията му по реда на чл.410 от ГПК. Както в
уточнението,така и в частната жалба, се говори както за общо вземане в размер
на 113 975.50лв., така и за отделни вземания с основание заем,
неправомерно взети суми,също и „признание”. Макар в частната жалба да се
уточняват главниците на заема и присвоените суми, липсват изявления за
съществените характеристики на тези претенции. Така- по заема не е уточнено
кога е сключен, предадена ли е реално сумата, какви са били уговорките на
страните за връщането му. По претенцията за неправомерно взети суми не е ясно
как е установена, кога, с какъв акт. Представеният документ,озаглавен
„признание” не би могло да се съобразява,с оглед посоченото по-горе ограничение
в производството по чл.410 от ГПК-от една страна. От друга-само по себе си
признанието на определени факти, заявено в такава форма (дори и да се придаде
характер на обещание за плащане), не би могло да бъде юридическо основание, годно
да породи вземане.
Неясна е и претенцията за лихви. Макар
да е конкретизиран размерът по двете претенции (заем и присвоени суми), както в
заявлението, така и в уточнителната молба, също и в
частната жалба-не е посочен ясно и конкретно периодът,за който се търси.
Позоваването и препращането към т.н.”Лихвен лист” е недопустимо по вече
изложените по-горе ограничения.
Съставът намира за нужно да отбележи,че
заявителят следва да съобрази, че макар да не е задължен да представя
доказателства за обосноваване на вземането си, дори и в хипотезата на чл.410 от ГПК е нужно да направи твърдения за индивидуализацията му- основание, размер, период,
страни и т.н. Нужно е да има изложение на фактическите обстоятелства,които са
от значение за съществуване, възникване и изискуемост на вземането.
Конкретизацията трябва да е в степен,която да даде възможност на съда да
прецени налице ли е вземане,което може да се предяви по реда на чл.410 от ГПК. Нужна
е и за длъжника,за да може да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или да не оспорва вземането. Индивидуализацията на вземането следва да
бъде направена и с цел да се обезпечи изискването за идентичност на предмета на
заповедното и производството по чл.422 от ГПК,в случай,че постъпи възражение от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК (в т.см.Опр.№744/28.10.2010г.,пост.по
ч.т.д.№731/2010г. на ІІ ТО на ВКС, Опр.№30/16.01.2009г.
пост по ч.т.д.№361/2008г. на ВКС, Опр.№139/05.03.2009г.,
пост. по ч.т.д.№41/2009г.и др.).
Не
на последно място-по отношение на вземането,определено като „за неправомерно
взети средства”, с оглед уточнения му размер от 61 880.92лв., е
недопустимо да бъде заявено по реда на чл.410 от ГПК,при императивно установения лимит от
25 000лв.,съгласно нормата на чл.410, ал.1,т.1, вр.с чл.104,т.4 от ГПК.
По
възражението за наличие на обективно съединяване на вземания в едно заявление,
съставът не отрича такава възможност,стига всяко от тях да е с размер до
законовия лимит. В случая дори опитът вземането да се представи като 50 бр.периодични
платежи, дължими на едно основание („признанието”), също не може да обоснове
възможност да се реализира по реда на чл.410 от ГПК,тъй като по правилото на
чл.69,ал.1,т.6 от ГПК- цената на
претенцията се формира от сбора на всички платежи. Последната надвишава 25 000лв.(в т.см.ТРеш. 03/18.05.2012г.,по т.д.№3/2011г.на ОСГТК на ВКС).
По
изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Разпореждане №1741/10.05.2019г. ,постановено по ч.гр.д.№612/2019г.на РС-Ловеч,
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1741/10.05.2019г.,
пост. по ч.гр.д.№ 612/2019г. по описа на РС–Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.