Р Е Ш Е Н И Е
….. /…..
16.08.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря А.Пушевска,
като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №1423 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано, след като
в РС-Шумен е постъпила искова молба от М.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Д.
от ШАК, със съдебен адрес: *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес: гр. Варна, бул. ***“ № 258, кула Г, представлявано заедно от
всеки двама членове на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д., Г.К., с посочено
правно основание: иск по чл. 439 от ГПК и цена на иска - 3 123,21 лв. и иск по
чл. 124 от ГПК, с цена на иска 905.07 лв.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С
изпълнителен лист, издаден на 27.05.2010г. по ч.гр.д. № 1375/2010г. по описа на
PC Шумен ищецът е осъден да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна
сумата от 3123,21 лв., от която 2413,59 лв. - главница, 709.62 лв. - мораторна
лихва за периода от м.03.2006г. до м. 09.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата от 2 413.59 лв., считано от 20.04.2010 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 62.47 лв. държавна такса и 293.60 лв. - разноски по
делото. Вземането произтичало от дължима сума за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по фактури. Изпълнителният лист е издаден на 27.05.2010г.
въз основа на депозираното заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед за
изпълнение. На гърба на изпълнителния лист ЧСИ е отразил, че е образувано
изп.д. № 197/2011г., като същото е прекратено на 04.09.2015г. на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според
ищеца е налице недължимост на посочената сума поради изтекла давност. Позовава
се на това, че двете образувани изпълнителни дела са прекратени на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, както и на
т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., на ВКС. При условията на евентуалност претендира, че
вземането, предмет на изпълнителен лист, издаден на 25.05.2010г. е погасено по
давност.
Ищецът
предявява и иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, с посочена цена иска 905.07 лв. относно
фактура, издадена на 26.09.2014г. Тази исковата си претенция се обосновава с
това, че на 26.09.2014г. е издадена фактура на стойност 905,07 лв., със срок на
плащане 26.09.2014г. Ищецът оспорва изцяло посочената фактура, тъй като в
периода от 29.09.2009г. до 21.10.2015г. и от 20.01.2016г. до датата на исковата
молба, електрозахранването в дома му е
прекъснато и няма как да бъде издадена Фактура за консумирана ел.енергия. Прави
възражение за изтекла давност, предвид факта, че дължимите суми за ел.енергия
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б “в“ от ЗЗД и се
погасяват с изтичането на тригодишна давност.
В
съдебно заседание, чрез процесуален представител моли да бъдат уважени изцяло
предявените искове, тъй като са доказани по същество. Твърди, че в случая следва да бъде приложена
кратката давност отнасяща се за
периодични плащания. Претендира разноски. В писмени бележки подробно изразява
цялостната позиция на ищеца по спора.
Възражения
на ответната страна:
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор на исковата
молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е допустим, но
изцяло неоснователен. Ответната
страна изразява становище, че вземането не е погасено по давност, поради това,
че на 15.04.2010 срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК пред Районен съд Шумен във връзка със съществуващи задължения по
отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Със
заповед за изпълнение №849/21.04.2010г. по ч. гр. д. №1375/2010г. по описа на
Районен съд Шумен, длъжникът М.М.М. е осъден да заплати сумата от 3123.21 лв.,
от които 2413.79 лв. представляваща главница за неплатена ел. енергия по
фактури издадени в периода 03.2006 - 09.2009г., 709.62лв. представляваща
мораторна лихва за периода 03.2006 - 09.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.04.2010 до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 62.47 лв. държавна такса и 293.60 лв. разноски по делото. Не
е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК и заповедта е влязла в сила. Влязлата
в сила заповед за изпълнение освен изпълнителна сила има и присъщите на
съдебното решение последици - установително действие, непререшаемост и стабилитет. Според
ответника, приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и същата
съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В тази връзка, посочва, че в развилото се изпълнително
производство са извършени множество действия, с които давността е била
прекъсната.
По
отношение на втория предявен иск за сумата от 905,07 лв. , посочва, че същата
представлява извършени съдебно деловодни разноски. Въпросните суми са включени
в счетоводната система на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД“ с цел улесняване на
клиентите на дружеството, тъй като при посещаване на каса на ЕНЕРГО-ПРО,
клиентите получават информация само за текущи задължения за ел. енергия и
лихви, но не и за дължимите от тяхна страна съдебно деловодни разноски.
В
съдебно заседание моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Поддържа
становищата си, поддържани в хода на производството. Относно втория иск,
посочва, че въпросната фактура е
отписана от системата на дружеството и моли производството да бъде
прекратено.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба документи, както следва:
заповед №849 от 21.04.2010 г. по гр.д.№1375/2010 г. по описа на ШРС,
изпълнителен лист №5472 от 22.06.2020 г. по гр.д.№1375/2010 г. по описа на ШРС,
съобщение по изп.д.№20157740400506 с изх. №3781 от 18.07.2019 г. от ЧСИ Я. Д.,
проверка на сметка и плащане от 20.07.2020 г., удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. №95-М-512 от 25.06.2015 г. изд. от обл.Шумен; представените
с отговора на исковата молба: фактура №********** от 30.11.2006 г., фактура
№********** от 29.12.2006 г., фактура №********** от 31.01.2007 г., фактура
№********** от 28.02.2007 г., фактура №********** от 31.03.2007 г., фактура
№********** от 30.04.2007 г., фактура №********** от 31.05.2007 г., фактура
№********** от 30.06.2007 г., фактура №********** от 31.07.2007 г., фактура
№********** от 30.11.2007 г., фактура №********** от 31.12.2007 г., фактура
№********** от 31.01.2008 г., фактура №********** от 29.02.2008 г., фактура
№********** от 31.03.2008 г., фактура №********** от 30.04.2008 г., фактура
№********** от 31.05.2007 г., фактура №********** от 01.07.2008 г., фактура
№********** от 31.07.2008 г., фактура №********** от 31.08.2008 г., фактура
№********** от 30.09.2008 г., фактура №********** от 31.10.2008 г., фактура
№********** от 30.11.2008 г., фактура №********** от 31.12.2008 г., фактура
№********** от 31.01.2009 г., фактура №********** от 28.02.2009 г., фактура
№********** от 31.03.2009 г., фактура №********** от 30.04.2009 г., фактура
№********** от 31.07.2009 г., фактура №********** от 27.08.2007 г., фактура
№********** от 28.07.2008 г., фактура №********** от 30.07.2008 г., фактура
№********** от 15.04.2009 г., фактура №********** от 29.06.2009 г., фактура
№********** от 29.09.2009 г., фактура №********* от 30.09.2009 г., фактура
№********** от 27.08.2007 г., фактура №********** от 30.07.2008 г., фактура
№********** от 01.07.2009 г., фактура №********** от 29.09.2009 г., фактура
№********** от 30.09.2009 г., фактура №********** от 09.11.2009 г., фактура
№********** от 30.09.2009 г., справка за потреблението през последните 12/24/36
м. към дата 30.07.2020 г., извлечение фактури плащания за период към дата
30.07.2020 г., искане №2631599 от 21.01.2014 г., предложение №3260356 от
03.09.2014 г., искане №4892872 от 19.07.2018 г.; изисканите копия на изп.д.
№197/2011 г. и изп.д. №506/2015 г. от ЧСИ Я. Д., както и писмо от “Енерго Про
Продажби“ АД, вх. рег. № 263183/25.02.2021 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът намира, че не се спори за фактите, като приема следното от правна страна:
Относно исковата претенция с правно основание
чл. 439 от ГПК и цена на иска - 3 123,21 лв.
Основните въпроси, по които спорят страните е
приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.н. преклузивен срок по перемция
и приложението за чл.110 от ЗЗД, относно т.н. погасителна давност.
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да
реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи по изпълнителното дело
търсената парична сума.
Предявеният
отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът следва да установи
и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба
основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност. Давността като материалноправен институт, може
и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в
рамките на съдебно производство, при участието на двете страни, което
законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно
основание чл. 439 от ГПК.
По съществото на спора, съдът формира следното
мнение:
Съгласно чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение. Изпълнителният процес
съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като
предприема съответните изпълнителни действия.
Перемцията е
обусловена от активността на взискателя. В
изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Давността ще тече от датата,
когато е следвало да бъде предприето
последното по време валидно изпълнително действие от страна на взискателя. Противното би означавало, че се кредитира
бездействието на взискателя.
От материалите по изпълнително дело №197/2011 г. по описа на ЧСИ Я. Д.
при ШОС, е видно, че налице постановление
за прекратяване на издадено на 04.09.2015г. с основание чл.
433, ал. 1, т.8 от ГПК. Последното
изпълнително действие по делото е осъществено на 23.06.2011г. В този смисъл, перемпцията е настъпила на 23.06.2013г.,
предвид приложението на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
От материалите по изпълнително дело №506/2015
г. по описа на ЧСИ Я. Д. при ШОС, е видно, че последното
изпълнително действие е осъществено на 11.04.2016г. В този смисъл, перемпцията е
настъпила на 11.04.2018г., предвид приложението на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С Разпореждане на ЧСИ Я. Д. от
17.07.2019г., влязло в сила на 28.07.2019г. изпълнителното дело е прекратено.
В
конкретният случай, е налице безспорна
съдебната практика, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 ГПК иск, не съществуването или несъществуването
на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. В този
смисъл в настоящото производство, според настоящият съдебен състав могат да
бъдат обсъждани само двете изпълнителни дела. Видно от двата акта на ЧСИ Я.Д.,
двете изпълнителни дела са прекратени, с влезли в сила актове, т.е. към момента
не съществуват действия на принудително изпълнение.
За пълнота
следва да се отбележи, че на съда е известна и друга незадължителна съдебна
практика касаеща
правния интерес на ищеца, от осуетяване възможността за иницииране на бъдещо изпълнително
производство. Настоящият съдебен състав не споделя тази практика, тъй като се
касае за бъдещо несигурно събитие от реализиране на евентуални права, които
могат и да не доведат до принудително изпълнение.
В тази връзка, предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Относно исковата претенция с правно основание чл.
124 от ГПК и цена на иска 905,07 лв.
Предявен
е установителен иск, с който ищецът иска
да се установи, че ищецът не дължи посочената сума. Ответникът в хода на
производството не оспорва исковата претенция, посочва, че процесната сума е отписана като задължение на ищеца и по
същество признава иска. В този смисъл съдът намира, че спор по същество не
съществува. Доколкото
посоченото е станало в хода да делото, съдът намира, че ответникът с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, във връзка с чл.78, ал.2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
направени в настоящето производство, както следва – за държавна такса в размер
на 179,73 лв., както и с оглед представените доказателства за действително
извършени разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер но 650,00
лева. Така платеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че М.М.М.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Д. от ШАК, със съдебен адрес: ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. ***“ № 258, кула
Г, представлявано заедно от всеки двама членове на Управителния съвет - П.С.С.,
Я.М.Д., Г.К.,
сума в размер на 3123,21 лв., /от която 2413,59 лв.
- главница, 709.62 лв. - мораторна лихва за периода от м.03.2006г. до м.
09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 413.59 лв., считано
от 20.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 62.47 лв. държавна
такса и 293.60 лв. - разноски по делото/, за която сума има издаден изпълнителен
лист от 21.04.2010г., на основание заповед на РС-Шумен по ч.гр.д №1375/2010 г.
по описа на РС-Шумен, за което са водени изпълнително дело №197/2011 г.
по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, прекратено на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на
04.09.2015г. и изпълнително дело
№506/2015 г. по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, прекратено на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК на 28.07.2019г.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.М.М. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ж.Д. от ШАК, със съдебен адрес: ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес: гр. Варна, бул. ***“ № 258, кула Г, представлявано заедно от
всеки двама членове на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д., Г.К., сума в размер
на 905, 07 лв., посочена от ответника, като сума представлява извършени съдебно
деловодни разноски, включени в счетоводната система на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД“.
ОСЪЖДА „„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес: гр. Варна, бул. ***“ № 258, кула Г, представлявано заедно от
всеки двама членове на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д., Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Ж.Д. от ШАК, със съдебен адрес: *** сумата от 829,73
лева, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: