Р Е Ш Е Н И Е № 75
Гр. Пловдив, 16. 03.
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела Добрева
Станислава Бозева
при секретар Величка Илиева,
при участието на прокурора Албена
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д.
№ 250 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С
присъда № 45 от 04. 12. 2019 г. по н.о.х.д. № 535/ 2019г. РС Асеновград е
признал подсъдимата Т.И.Х., родена на *** ***, българка, българска гражданка,
живуща ***, със средно образование, пенсионерка, личен асистент на сина си,
омъжена, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г. в гр. А.,
обл. П., в условията на продължавано престъпление, с
три деяния, в съучастие като подбудител с извършителите П.
Н.Д.,
В.З.Я.
и И. Б.
К., пред надлежен орган на властта – нотариус С.
К., вписана в нотариалната камара под № ***с район на действие район РС – гр. А.
е склонила П. Н.
Д., В.
З. Я.и
И.Б.
К., като свидетели по нотариално дело №
748/2016 г. по описа на горепосочения нотариус, устно и съзнателно да потвърдят
неистина – че лицето Т.И.Х. е владяла необезпокоявано и непрекъснато в
продължение на повече от десет години следните имоти: имот с № *** в землището на с. Ч.
с ЕКАТТЕ *** общ. С.,
обл. П.с площ 3,002 дка., начин на трайно ползване
на нива, четвърта категория в местността „П. ****“ и имот с № ***в
землището на с. Ч. с ЕКАТТЕ *** общ. .
обл. П. с площ 5,202 дка., начин на трайно ползване
на нива, четвърта категория в местността „Д.“,
никой не е оспорвал собствеността ѝ върху тези имоти и никой не ѝ е
пречил да ги стопанисва, поради което и на основание чл. 290 ал. 1, във вр. с
чл. 20 ал. 3 вр. ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК я
е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖИЛ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от подсъдимата, чрез защитника ѝ адв. Т.А..
Иска от въззивния съд да се отмени атакуваната присъда и подсъдимата да бъде
оправдана. В допълнение към жалба твърди, че спорът е гражданско правен, а не
наказателен. Твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
нотариусът се приравнява на орган на държавна власт, а отразеното в протокола
за обстоятелствена проверка синтезирал с правна терминология показанията на
свидетелите, а не отразявал буквално техните показания които от друга страна
свидетелите заявили и пред първата инстанция с прости думи личните си
възприятия. Първоинстанционният съд не бил анализирал техните показания и не ги
бил съпоставил с показанията пред нотариуса. Поради това се твърди, че
присъдата е неправилна и необоснована и не отговаря на събраните доказателства.
Твърди и че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Въззивният съд, след като
се запозна с оплакванията на жалбоподателите, при направената служебна проверка
установи следното:
Жалбата е подадена
в законния срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество ПОС я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда
ПРС е приел за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 11 за възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ч., област П.от *****
г. на поземлената комисия гр. С.е било възстановено правото на собственост на
наследниците на И. Г. П., бивш жител на селото, върху три недвижими имота. Това
били: имот с № *** в землището на с. Ч.с ЕКАТТЕ ***община С., област П.с площ
3,002 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта категория в местността
„П.***“; имот с № **** в землището на с. Ч. с ЕКАТТЕ *** община С., област П. с
площ 5,202 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта категория в
местността „Д.“; и имот с № ***в землището на с. Ч.с ЕКАТТЕ ***община С., област
П. с площ 3,999 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта и шеста
категория в местността „П.“. Сред наследниците на И. П.били и свидетелите А.В.И.
и В. Л. Н., а подсъдимата Т.Х. им е роднина. До 2010 г. свидидетелят А. И.с
други свои роднини обработвали сами и лично втората посочена нива. Засаждали са
я със слънчоглед, дини, жито и други култури. Част от роднините на свидидетеля
А.И., обаче, починали през *** г. и той започнал да изпитва трудности при
обработка на земята, поради което и започнал да отдава нивата в местността „Д.“
под наем на „Семенарска къща – С.“ ООД, чийто управител бил свидетелят П.И. Д..
Дружеството се занимавало със земеделие. Наемните отношения между дружеството и
свидетеля И. продължили от 2011 г. до 2016 г. като били сключени общо 5 броя договори
за наем. През м. 08. *** г. свидетелят А. И. се срещнал с представители на
посоченото дружество, за да си получи рентата, когато с учудване разбрал, че
вече не е собственик на най-големия от гореописаните три имота, а именно имота
в местността „Д.“. Срещнал се със свидетелката В. Л. Н.– съпруга на покойния му
братовчед, с когото до 2010 г. заедно обработвали имота, и ѝ потърсил
сметка за продажбата му. Н., обаче, била категорична, че не тя е сторила това.
Тогава двамата извършили проверка и установили, че имотът, а и други такива са
продадени от подсъдимата Т.Х., която била тяхна племенница, след което А.И.депозирал
жалба в Районна прокуратура гр. Асеновград.
Действително в началото на 2016 г. подсъдимата Т.Х. се консултирала със
свидетеля Г. Н. Д.– адвокат, който упражнява професията си в гр. А., за да се
снабди с информация как може да продаде възстановения с Решението на ПК гр. С.
имот, който тя стопанисвала – имот с № *** в землището на с. Ч.с ЕКАТТЕ *** община
С., област П. с площ 3,999 дка., начин на трайно ползване на нива, четвърта и
шеста категория в местността „П.“. Тогава обаче подсъдимата Т.Х. решила да се
сдобие и с нотариални актове за собственост и за другите два, възстановени със
същото Решение, имота. Споделила на свидетеля Д., че реално тя ги притежава по
наследство и ги обработва, а последният от своя страна ѝ разяснил
процедурата, по която тя може да стане официално техен собственик, а именно
чрез изслушване пред нотариус на трима свидетели, които да заявят, че
съответният имот е владян необезпокоявано и непрекъснато от подсъдимата в
продължение на повече от 10 години. Впоследствие по молба-декларация от Т.Х. от
*** г. било образувано нотариално дело № 748/2016 г. по описа на свидетелката С.
К.– нотариус с района на действие Районен съд гр. А.. На *** г. подсъдимата Т.Х.
завела при посочения нотариус свидетелите В.Я., П.Д.и И.К.. Преди това същата
помолила тримата да заявят, че същата е владяла необезпокоявано и непрекъснато
в продължение на повече от десет години имотите в местностите „Д.“ и „П. к.“.
Подсъдимата Т.Х. сторила това, въпреки че знаела, че това не отговаря на
истината, тъй като тя не е владяла изобщо имотите в местностите „П. к.“ и „Д.“
и че по този начин подтиква тримата свидетели да потвърдят неистина пред
нотариус С.К.. Свидетелите В. Я., П.Д. и И. К.изобщо не били наясно дали това е
истина и не били възприемали лично тези обстоятелства, които подсъдимата ги
помолила да потвърдят пред нотариуса, тъй като никой от тях не бил ходил и не
знаел къде точно се намират посочените имоти, а още по-малко – кой в
действителност ги владее и обработва. Всеки от тях обаче бил в близки отношения
с подсъдимата и затова и се съгласил под нейно давление да и направи услуга,
като каже това, което го накарала подсъдимата, а именно, че реално тя е
владелец и собственик на тези имоти и те се съгласили. Така на горепосочената
дата, пред нотариус С. К. свидетелите В. Я., П. Д. и И. К., единствено под
давление на подсъдимата, заявили, че последната е владяла необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на повече от десет години имотите в местността „П.“,
както било наистина, и в местностите „Д.“ и „П.к.“, което не отговаряло на
истината. Като свидетели в нотариалното производство заявили категорично и че
никой не бил оспорвал собствеността ѝ върху тези имоти и никой не ѝ
бил пречил да ги стопанисва, което било неистина, депозирана с цел да се
обслужат единствено интересите на подсъдимата. Тези техни изявления били
обективирани в съответния протокол на нотариуса и който тримата подписали. На
тази база бил съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по наследство и давностно владение, с № 178, том IV, рег. № 3420 дело
№ 748 от **** г. на същият нотариус, с който подсъдимата Т.Х. била призната за
индивидуален собственик на имотите. От решаващо значение за съставянето на
нотариалния акт били изявленията на тримата свидетели, направени изцяло под
давлението на подсъдимата Т.Х.. Незабавно след това при същият нотариус
последвали сделки. С нотариален акт за продажба на недвижим имот със следващия
номер на същия нотариус, нивата в местността „П****“ била продадена на свидетелката
М.Р. М.. Със следващия нотариален акт, имотите в местностите „Д.“ и „П.“ били
продадени на свидетеля Б. А. А..
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите свидетели В. Я., П. Д.и
И.К., А. И., В.Н., П. Д., Г. Д., С. К., М. М. и Б. А., писмените
доказателства (препис от нотариално дело № 748/2016 г.; Решение на ПК гр. С.,
копия от нотариални актове, копия от договори, характеристична справка, справка
за съдимост) прочетени на основание чл. 283 от НПК и включени в
доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният съд е коментирал
доказателствата и доказателствените средства поотделно и в съпоставка, като е
направил съвкупна преценка, излагайки изчерпателни мотиви дали, в каква степен
и защо ги възприема или не.
Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с деянието си подсъдимият
От обективна страна първоинстанционният съд е счел,
че от коментираните по делото доказателства е безспорно установено, че с
действията си подсъдимата е осъществила всички съставомерни признаци на
престъпния състав по чл. 290 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 3 вр. ал. 1, във вр. с
чл. 26 ал. 1 от НК.
От субективна страна първоинстанционният
съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, като е
съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е желаела настъпването им. Съзнавала е че кара
свидетелите по обстоятелствената проверка да лъжат, за да може сдобивайки се с
нотариални актове за собственост върху чужди имоти, незабавно да ги проде на
трети лица, с което сторила и се е облагодетелствала от цената им.
При индивидуализиране
на наказанието, първоинстанционният съд е приложил правилата на чл.54 от НК и в
границите на определеното от закона наказание лишаване от свобода (до пет
години) е наложил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от една
година, като съответстващо на целите по чл.36 от НК, чието изтърпяване е
отложил по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Този размер на
наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд е определил отчитайки
характера и степента на участие на подсъдимата, като подбудител, като е
инициирала, координирала престъпната деятелност и мотивирала останалите
съучастници към лъжесвидетелстване, видена от собствени користни мотиви и в
крайна сметка облагодетелствайки се лично от него. На тази база
първоинстанционният съд е наложил наказанието над минималния предвиден в НК
размер он 3месеца – като е наложил наказание в размер на една година лишаване
от свобода. В същото време съдът е отчел предпоставките по чл.66 от НК и е
отложил изтърпяването му за срок от три години.
Въззивното
производство е инициирано по жалба на подсъдимата, чрез защитника ѝ. Твърди се, че присъдата е
неправилна и необоснована и не отговаря на събраните доказателства. Спорът
бил гражданско правен, а не
наказателен. Твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд,
нотариусът да се
приравнява на орган на държавна власт. Отразеното
в протокола за обстоятелствена проверка не отразявал буквално показания на свидетелите,
а правна интерпретация на заявените от тях лични възприятия.
Първоинстанционният съд не бил анализирал показания им дадени в хода
на съдебното следствие и
не ги бил съпоставил с показанията пред нотариуса. Твърди и че присъдата е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд
намери възраженията на жалбоподателката за неоснователни, тъй като при
самостоятелния си прочит на делото възприе събраните доказателства и изгради
представата си за фактическата обстановка по начин идентичен с преценката на
първоинстанционния съд, като споделя анализа на събраните по делото
доказателства и направения въз основа на тях правен анализ на казуса.
За неоснователни, намира въззивният съд, твърденията на
жалбоподателката, че присъдата е необоснована и не отговаря на събраните
доказателства. Мотивите на присъдата съдържат всички изискуеми по чл.305 от НПК
елементи. Въззивният съд при самостоятелния си прочит на делото, не установи
наличие на неправилно, неточно или некоректно интерпретиране на доказателства
по делото. Всички доказателства са обсъдени освен точно и коректно сами за себе
си, така и във връзката им с казуса и съпоставени помежду си.
Защитата твърди, че първоинстанционният съд не бил
анализирал показанията на свидетелите, участвали като такива в производството
по извършване на обстоятелствена проверка пред нотариуса, обстоятелството, че отразеното
в протокола за обстоятелствена проверка не отразявал буквално показания на
свидетелите, а правна интерпретация на заявените от тях лични възприятия и
показанията им дадени в хода на съдебното следствие. Твърдението не отговаря на
действителното съдържание на мотивите на атакуваната присъда. Напротив
първоинстанционният съд е извършил в пълнота съпоставка между изслушаните
непосредствено пред него показания на свидетелите Я., Д. и К.и тези отразени в
протокола за обстоятелствена проверка – за да направи извода си, че макар и
незапознати с действителното ползване на процесните две ниви, под давлението на
подсъдимата са заявили, че именно тя ги ползва и владее необезпокоявано в
продължение на повече от десет години. Именно това свидетелите са заявили пред
първоинстанционния съд (а основание да не се дава вяра на тези им показания,
въззивният съд не намери). Това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на свидетелката Кожухарова, която е заявила, че при обстоятелствена проверка
задава множество въпроси към свидетелите, с помощта на които да установи дали
твърденията на свидетелите са верни.
Неоснователно е възражението на защитата, че неправилно
първоинстанционният съд е приел нотариуса за приравнен на орган на държавна
власт, държавно управление и на съдебна власт. Константната практика на
съдилищата е, че „надлежните органи“ по смисъла на чл.290 ал.1 от НК са тези,
които могат да разпитват свидетели, а съобразно чл.587 от ГПК нотариусът е
именно такъв орган.
Възражението, че деянието, предмет на обвинението е
несъставомерно, тъй като въпросът бил гражданско правен, а не наказателен, е
неоснователно. Именно гражданско-правните отношения в установената фактическа
обстановка и тяхното нарушаване прави деянието, предмет на обвинението,
престъпление. Без значение за съставомерността му е обстоятелството има ли
предхождащо гражданско производство, което да отменя констативния нотариален
акт резултат от обстоятелствената проверка. Отговорността на подсъдимата е
лична и не зависи от това дали такава е търсена от свидетелите в охранителното
производство, поради което и е неоснователно възражението, че няма осъдително
решение, установяващо, че свидетелите са дали неверни показания и че
подсъдимата не е собственик на двата обсъждани земеделски имота. Тези
обстоятелства няма ограничение да се установяват в наказателното производство
за нуждите на установяването дали деянието на подсъдимата е съставомерно. А
първоинстанционният съд е сторил това с необходимата грижа за разкриване на
обективната истина и спазване на правата на подсъдимата за защита.
В основната жалба се твърди от защитата, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивният съд не установи такива, а защитата не излага конкретни
доводи в тази насока.
Въз основа на горните мотиви и като не намери основателно
възражение направено от инициатора на въззивното производство, което да
обосновава отмяна на атакуваната присъда и не установи други нарушения на
материалния и процесуалния закон, на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45 от 04. 12. 2019 г. по н.о.х.д. № 535/ 2019г. РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.