Присъда по дело №1959/2020 на Районен съд - Стара Загора

Мотиви към Присъда № 260019 от 29.01.2021 година

по н.о.х.дело № 1959/2020 г.

по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия Б.Д.С. - роден на *** ***, български гражданин, неженен, с начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН: **********, е за това, че на неустановена дата, в средата на месец юли 2019 година, в село Хрищени, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - А.М.М., родена на *** година, на 13 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага за извършеното престъпление по чл.151, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът да наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Служебният защитник счита, че подзащитния му следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Деянието не е престъпление, тъй като е извършено със съгласието на М.. Излага подробни съображения  в насока, че деянието е извършено поради лекомислие. Алтернативно, предлага да се наложат възпитателни мерки по чл.61 ал.1 от НК вр. чл.13 ал.1 от ЗБППМН.

Подсъдимият дава обяснения, че не знаел, че извършва престъпление.

 Съдът, след като обсъди доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства анализирани поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:

    Подсъдимият Б.Д.С. е роден на *** ***, български гражданин, не е женен, с начално образование, не работи, не е осъждан.

Свидетелката А.М.М. е родена на *** ***.

Подсъдимият и свидетелката А.М. се познавали и поддържали близки приятелски отношения, излизали заедно, като изпитвали взаимна симпатия, която с времето прераснала в чувства на обич и привързаност. Подсъдимият знаел, че А.М. е на 13 години и че е девствена. Майката на М. одобрявала подсъдимия като приятел на дъщеря си. На неустановена дата в средата на юли 2019 година подсъдимият отишъл да нощува две последователни вечери в дома на М.. Там А.М. и Б.С. решили да осъществят полов акт /да правят „секс"/, за да изгуби А. девствеността си и според ромските традиции и етнос, да не може да стане жена на друг.

В изпълнение на намеренията си, на неустановена дата, в средата на месец юли 2019 година, подсъдимият и А.М. били в дома на М.,*** и правили секс по взаимно желание. Там С. и малолетната, тринадесет годишната А.М. съблекли дрехите, с които били облечени и останали голи. Първа върху леглото в стаята легнала М. по гръб и разтворила доброволно краката си. След това подсъдимият легнал върху нея и с еректиралия си полов член проникнал във влагалището й и започнал да извършва съвкупителни действия.                

През цялото време докато траел доброволния полов акт А.М. усещала болка в областта на женския си полов орган. След няколко минути подсъдимият еякулирал във влагалището на свидетелката А.М.. След това С. и А.М. станали и се облекли.

След като тези две дни живели в дома на А.М., двамата отишли да живеят в дома на подсъдимия, в къщата на родителите му – свидетелите З.С. и Д.Ч. /този свидетел твърди, че е биологичен баща на подсъдимия/.

Подсъдимият и М. споделили с близките си за случилото се и за намеренията си да живеят заедно като мъж и жена.

Родителите им не одобрили „постъпката на младите“, но въпреки това приели тяхното решение.

Подсъдимият и А.М. заживели заедно при родителите на подсъдимия за около два месеца. С времето възникнали противоречия и конфликти между двама им.

Майката на А.М. често идвала до двора където живеели родителите на подсъдимия, викала и искала дъщеря й да се върне при нея. А. отказала да се прибере в дома си, тъй като вече била станала жена на подсъдимия според ромските традиции и етнос. Същевременно самата А. споделила нееднократно на майка си, че подсъдимият е удрял и биел, защото я ревнувал.

Свидетелката А.Р. /баба на А.М./ узнала от дъщеря си, че подсъдимият и малката А. имат проблеми, и заедно съсъ свидетелката И. ***, където живеела бабата на А.М./*** и „си прибрали А.“.

Майката на А.М. подала сигнал в полицията и било образувано настоящото наказателно дело.

За случилото се е уведомена Дирекция „Социално подпомагане" отдел" Закрила на детето" - Стара Загора, като е изготвен и социален доклад във връзка с произтеклото събитие.

По отношение на съдържащите се доказателства в делото за престъпление по чл.191 ал.3  вр. ал.2 от НК, с постановление РП- Стара Загора е разделила от досъдебното производство относимите материали в друго отделно наказателно досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство е изпълнена комплексна психолого психиатрична експертиза. От заключението на тази експертиза е видно и съдът приема, че: - А.М.М. към момента на извършване на деянието и след него е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице била психическа годност А.М. правилно да възприема фактите, които имали значение за делото и дава достоверни показания за тях. А.М. не страдала от психично заболяване. Не била налице склонност М. да интерпретира фактите. А.М. можела да участва във фазите на процеса и да дава достоверни показания.

В хода на досъдебното производство е изпълнена комплексна психолого - психиатрична експертиза.

 От заключението й е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване и е психично здрав. Той е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Налице е психическа годност С. правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, свързани с инкриминираното деяние, както и дава достоверни обяснения за него, поради непълнолетната си възраст и недостатъчната му социална зрялост експертите са приели, че деянието е извършено поради увлечение и лекомислие. Б.С. можел да участва във фазите на процеса и да дава достоверни обяснения.

Със съгласието на страните заключенията са прочетени в хода на съдебното следствие и са приети като доказателства по делото без да се провежда разпит на експертите.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от: - първо: събраните в хода на разследването доказателства приложени към досъдебно производство: разпореждане на РП – Стара Загора от 13.10.2019 г.; писмо от ДСП – Стара Загора от 03.12.2019 г. с информация относно Б.Д.С. и А.М.М.; справка за съдимост, рег. № 5099/02.12.2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; характеристична справка на Б.Д.С.; препис-извлечение от акт за раждане на А.М.М.; удостоверение за раждане № 100601/*** г. на Б.Д.С.;*** от 06.01.2019 г.; постановление на РП – Стара Загора за удължаване срока на разследване от 27.02.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора от 25.03.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора за удължаване срока на разследване от 23.04.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора за разделяне на досъдебното производство от 10.06.2020 г.; постановление на РП – Стара Загора от 10.06.2020 г.; постановление за привличане на обвиняем от 30.06.2020 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; справка за съдимост, рег. № 2267/15.06.2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; постановление на РП – Стара Загора за удължаване срока на разследване от 02.07.2020 г.; постановление за привличане на обвиняем от 07.07.2020 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; протоколи за предявяване на разследване; - второ: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели А.М., А.Р., Д.Б., Р.И., Р.И., З.П., Д.С., М.К., които не са противоречиви относно съществените факти и съдът кредитира с доверие; Показанията на свидетелите не само, че не са противоречиви, но и  си кореспондират взаимно и съдът следва да ги ползва като изходна база за изводи от съставомерен характер; - трето: прочетените в съдебно заседание показания на свидетелката З.С. дадени на досъдебното производство, който свидетелката заяви, че поддържа изцяло; - четвърто: приетата в съдебно заседание като писмено доказателство - справка за съдимост; -  пето: прочетените със съгласието на страните заключения на вещите лица посочени по – горе. Съдът не споделя извода направен в заключението касаещо подсъдимия, че деянието е извършено поради увлечение и лекомислие, тъй като това е правен извод; - шесто: обясненията на подсъдимия в съдебно заседание – ..“че с А. се залюбили и се взели… спали за първи път когато отишъл да живее два дни при майката на А...“.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият на неустановена дата, в средата на месец юли 2019 година, в село Хрищени, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - А.М.М., родена на *** год., на 13 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление  по чл.151 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.

 

Съдът не намира основания за приложение на чл.9 ал.2 от НК.

За това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност.

Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. Следователно степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Касае се за увреждане на важни обществени отношения, свързани с половата неприкосновеност на малолетно дете, като деянието е със сериозна социална нетърпимост. Посоченото определя обществената опасност на извършеното деяние, която очевидно е налице и не е явно незначителна.

В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на  чл.9 ал.2 от НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта – отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност.

При разискване на признаците на нормата на чл.9 ал.2 от НК в отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9 ал.2 от НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете не само личността на подсъдимия (който безспорно е с ниска степен на обществена опасност), като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, но и конкретиката на самото деяние. При създаването на състава на чл.151 ал.1 от НК, законодателят е взел предвид всички обективни обстоятелства, които имат връзка с престъпното деяние и основателно е приел, че то представлява престъпление независимо от субектите между които е извършено. Да се приеме, че традициите в определени групи от населението изключват съставомерния характер на деянието, означава да се допусне неравнопоставено третиране на гражданите, което е недопустимо. В същата връзка не бива да се подценява обществената опасност на деянието, което се обективира в няколко направления - преждевременното сексуално общуване смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и квалификация. Поради това законът е презюмирал, че извършването на полов акт (дори доброволен), преди навършване на 14 години всякога засяга негативно личността на пострадалия и именно поради това не е необходимо във всеки отделен случай да се изследва дали реално деянието е довело до травми у него или не. Нещо повече – ненавършилите 14 години лица се считат за „деца” по смисъла на закона и се ползват с особена закрила, поради което и всяко посегателство спрямо тях е с повишена обществена опасност.

Именно това, в комбинация с обстоятелството, че все пак инициатор за осъществяване на половия акт е бил именно подсъдимият, който отишъл да нощува в дома при А., води до извода, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.

Изпълнителното деяние се състои в осъществяването на полов акт с лице, ненавършило 14-годишна възраст, независимо от съгласието на пострадалата. Събраните по делото доказателства сочат, че към инкриминираната дата А.М., която била на 13 години, дала съгласие за осъществяването на половия контакт, но това обстоятелство не изключва съставомерността на стореното от подсъдимия. По същество престъплението засяга половата и психологическа неприкосновеност на малолетната.

     Квалифицирането на престъплението, извършено от подсъдимия по чл.63 ал.1 т.3 от НК се обосновава от факта, че към момента на извършването му същият е бил непълнолетен - на 15 години.

От друга страна, съгласно приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебна психиатрично-психологическа експертиза, подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

 Подсъдимият макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си /чл.63 ал.1 т.3 от НК/. По делото няма доказателства в противния смисъл.

Следва да се има предвид, че според Семейния кодекс т.н.брачна дееспособност, настъпва с навършването на 18 г. възраст. По изключение и само с разрешение на районен съд, законът допуска встъпване в брак на лица, навършили 16 г. възраст. Съжителство на съпружески начала между лица, поне едно от които не е навършило пълнолетие, без разрешение на районния съд, законът допуска вече като обществено опасно. Престъплението е на просто извършване. Посочената разпоредба е еднаква за извършителите, без да има привилегирован състав за представители на етнически групи /напр. роми/ и не може да се приеме, че за тях заживяването на съпружески начала преди навършването на 16-годишна възраст е привилегия.

Да се подценява обществената опасност на това деяние на практика би означавало да се приеме, че ранните бракове между непълнолетни, в частност ненавършили 16 годишна възраст, са нормално обществено явление.

Встъпването в брак на лица ненавършили предвидената в закона възраст води до риск от преждевременно раждане, опасност за нормалното физическо и нерво-психическо развитие на непълнолетния, неговото обучение, възпитание и реализация.

Подсъдимият е съзнавал ниската възраст на А., но независимо от това е искал и е целял извършване на съвкупление, в този смисъл е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е действал от субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предложение първо от НК. На този извод сочи начина на извършване на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а също така съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

За престъплението по чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.

Съдът отчете като:

- смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, признания и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина;

- отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице такива, необхванати от състава на престъплението.

Съдът не намира основания да отчете наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът, след като съобрази горните обстоятелства, конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, както и не ниската степен на обществена опасност на деянието, наложи на подсъдимия на основание чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства - шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което основание чл.69 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от една година.

Подсъдимият е на млада възраст. Съдът приема, че в конкретния случай неприлагането на чл.69 ал.1 от НК би било прекалено използване на наказателната репресия. 

Наложеното наказание в максимална степен ще спомогне за превъзпитаването на дееца, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски: сумата 1683.60 лева, разноски направени на досъдебно производство и 20.00 лева, разноски направени в съдебно заседание.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

                                  СЪДИЯ: