Решение по дело №943/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Сдружение за „Напояване Старосел“ срещу заповед № РД09-361 от 31.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е прогласил приетите на 17.08.2024 г. решения на Общото събрание на сдружението по т.1 и т.2 за нищожни.

Според сдружението-жалбоподател оспорената заповед е нищожна, тъй като надзорният орган не разполага с компетенции да прогласява нищожност на решенията на юридическите лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдруженията за напояване, министърът може само да отменя решенията като противоречащи на закона или на устава на сдружението. Алтернативно счита заповедта за незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Иска се прогласяване на нищожност на оспорената заповед или нейната отмяна като незаконосъобразна, както и присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения по същество се излагат в представените на 03.06.2025 г. писмени бележки.

Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в представената на 05.06.2025 г. писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито законни интереси са пряко и непосредствено, неблагоприятно засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването (известие за доставяне – л.24), срещу акт, който подлежи на обжалване пред съд съгласно чл.37, ал.4 ЗСН, поради което жалбата е допустима, но разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена във връзка с подадена до министъра на земеделието и храните жалба от ЕТ „***. “ (л.283,гръб-292) срещу приети решения по т.1, т.2, т.4 и т.5 от Общото събрание на Сдружение за напояване „Старосел“ като незаконосъобразни, неоснователни и взети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да постанови оспорената заповед, надзорният орган е установил, , че Сдружение за напояване „Старосел“ е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Пловдив с решение № 1090 от 11.02.2004 г. по ф. д. № 3555/2003 г., с управителен съвет в състав: К. Д., председател на УС, Г. П., Д. Ц., И. У. и Н. Б.; с решение № 503 от 10.11.2016 г. е вписано освобождаването на управителния и контролния съвети и на председателя и избор на нов УС в състав: А. К., председател на УС, Г. М., П. Н., Д. К. и Н. Б., с мандат от три години – до 21.03.2018 г.; на 20.04.2019 г. е проведено редовно годишно отчетно-изборно събрание на сдружението, като в дневния ред е включена т.5. Освобождаване членовете на УС, КС и председателя поради изтичане на мандата и избор на нови членове, но до 2021 г. няма данни за предприети действия от страна на СН „Старосел“ по вписване на взетите решения. След извършена справка в регистъра на ЮЛНЦ по партидата на СН „Старосел“, публично достъпен и видим по партидата на сдружението, надзорният орган е установил, че на 28.06.2021 г. е вписан УС в състав: А. К., Г. М., П. Н., Д. К., Н. Б., който УС е избран с решение на общото събрание на сдружението от 21.03.2015 г., т.е., при пререгистрацията в търговския регистър е отразен последният вписан УС по ф. д. № 3555/2003 г. на ПОС.

Въз основа на тези констатации административният орган е приел, че мандатът на УС е изтекъл на 21.03.2018 г., а избраният впоследствие УС през 2019 г. никога не е бил вписан. Съответно, към момента на вземане на обжалваните решения от 17.08.2024 г. сдружението не е имало действащи управителни органи – управителен съвет, който да внесе предложенията за вземане на решения, такъв орган не е имало и към 10.07.2024 г., когато е проведено заседание на УС и е взето решение за свикване на годишно общо събрание и е определен реда за провеждането му.

За да обяви нищожност на решенията по т.1 и т.2, приети от Общото събрание на 17.08.2024 г., надзорният орган е приел, че е нарушен чл.40, ал.1 ЗСН и чл.26, ал.1 от устава на сдружението, тъй като мандатът на УС е изтекъл на 21.03.2018 г., а в търговския регистър не е вписан управителният съвет, избран с решение на общото събрание от 20.04.2019 г., чийто мандат е изтекъл преди 17.08.2024 г. и не са предприети мерки за избор на нов УС, както и защото общото събрание не е свикано в съответствие с предвидените в закона и устава срокове и не е проведено ново общо събрание за избор на ръководство, с което са нарушени чл.40, ал.1 ЗСН и чл.26, ал.1 от устава на сдружението, съответно решенията по т.1 и т.2, приети от общото събрание на 17.08.2024 г., са взети при липса на материална компетентност на управителния съвет, произтичаща от липсата на съставляващите го членове, което обуславят тяхната нищожност.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

По принцип министърът на земеделието и храните е компетентният орган, пред когото съгласно чл.37, ал.4 ЗСН подлежат на обжалване решенията на общото събрание на сдружението, когато противоречат на закона или на устава. Т.е., министърът в качеството на надзорен орган по чл.65 ЗСН и горестоящ административен орган по смисъла на чл.81, ал.1 АПК има правомощието да разгледа и реши спора за законосъобразността или целесъобразността на решение на общото събрание на сдружение за напояване, което правомощие включва в себе си правомощие да се отхвърли жалбата, да се отмени оспореното решение или да се прогласи неговата нищожност (чл.97 АПК). Специалният закон (ЗСН) не предвижда някакво ограничение на правомощията на решаващия орган, следователно в пълна степен важат общите правила на чл.97 АПК.

В случая, обаче, оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми, защото чл.37, ал.4 ЗСН разпорежда, че подлежат на обжалване само онези решения на общото събрание, които противоречат на закона или на устава. Приемането и изключването на членове на сдружението не противоречи нито на закона, нито на устава на сдружението, предвид изричните норми, уреждащи създаването и прекратяването на членството в сдружението – Глава трета. Членство, права и задължения на членовете, чл.23-чл.33 от Закона за сдружения за напояване и Раздел трети. Членство, права и задължения от устава (л.263-282). Следователно в случая министърът не е имал право да разглежда по същество подадената жалба срещу решенията на общото събрание от 17.08.2024 г. по точка 1 и точка 2, защото касаят именно утвърждаване приемането на нови членове и изключването на членове. Начинът, по който е извършено приемането и изключването, включително компетентността на управителния съвет на сдружението за свикване на общото събрание от 17.08.2024 г. и определяне на неговия дневен ред, са въпроси от областта на търговското право и излизат извън обхвата на административния контрол, който министърът може да упражнява по реда на чл.37, ал.4 ЗСН, поради което основателно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми.

Съгласно чл.24, ал.1 ЗСН и чл.12, ал.1 от устава (л.268) сдружението е длъжно да приеме за свои членове всички собственици и ползватели на земеделски земи на територията му. Съгласно чл.25, ал.1 ЗСН и чл.13, ал.1 от устава нов член се приема по писмено искане на лицето до управителния съвет и представени документи и скици, удостоверяващи собствеността или правото на ползване върху земеделските земи.

Липсват доказателства по делото приетите нови членове да не отговарят на цитираните по-горе изисквания. Липсват и такива констатации в оспорената заповед. Следователно упражненият от министъра административен контрол изобщо не е обхванал проверка, дали новоприетите членове отговарят на изискванията на закона и устава.

Същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на решението за прекратяване на членството на 20 физически и юридически лица чрез изключване, условията за което са уредени съответно в чл.31, ал.1, т.2 ЗСН и чл.18, ал.1, т.2 от устава. Министърът не е извършил проверка, дали действително изключените членове са извършили разпоредителни сделки със собствените си земеделски земи или са прекратили ползването на земеделски земи в обхвата на територията на сдружението, за да може да направи извод за съответствието или противоречието на взетото решение за изключване със закона или устава и за прогласяване на неговата нищожност.

Вместо проверка на обжалваните пред него решения на общото събрание на сдружението за противоречие със закона или устава министърът е извършил проверка за законността на състава на управителния съвет и оттам е извел изводи за нищожността на взетите решения, но такива правомощия министърът няма. Неговите правомощия, включени в обхвата на правния надзор, който може да упражнява по реда на чл.67, ал.1 ЗСН, са изчерпателно изброени и по този ред министърът е оправомощен да отстранява членове на управителния съвет при доказано виновно неизпълнение на правомощията и съответно да свиква общо събрание за избор на нов управителен съвет, но преценката за законосъобразността на взетите от управителния съвет решения е предоставена единствено и само на гражданския съд.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер на 50 лева за платената държавна такса следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 АПК да бъде осъдено Министерството на земеделието и храните да плати на сдружението тази сума. Затова и на основание чл. чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

 

Р ЕШ И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Сдружение за „Напояване Старосел“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Х., област П., [улица], представлявано от председателя А. П. К., заповед № РД09-361 от 31.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е прогласил приетите на 17.08.2024 г. решения на Общото събрание на сдружението по т.1 и т.2 за нищожни.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на „Сдружение за „Напояване Старосел“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Х., област П., [улица], представлявано от председателя А. П. К., сумата от 50 (петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.