Номер 97322.10.2020 г.Град Кърджали
Окръжен съд – КърджалиI. състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско
дело № 20205100500225 по описа за 2020 година
Производството е по чл.121 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
С определение № 43/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 211 по описа
за 2020 г., Момчилградският районен съд е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по компетентност на Софийски районен съд.
Недоволна от така постановеното определение е останала частната
жалбодателка С. М. М. , която го обжалва чрез своя процесуален
представител - адв. С.М., като неправилно поради нарушение на материалния
закон. В жалбата излагат съображения, че в случая намира приложение
разпоредбата на чл.113 от ГПК, съгласно която исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда по настоящия адрес на потребителя, а
при липса на такъв по постоянния адрес. Застъпва се становището, че
изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК била приложима към искове
за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани
лица. Искът бил предявен от потребител срещу застрахователя по застраховка
"Любим дом" за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди. По този иск частната жалбодателка имала качеството на потребител на
застрахователни услуги по смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ (отм.), поради което
имала правото да се ползува от подсъдността по чл.113 от ГПК и компетентен
бил РС - Момчилград. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС -
Момчилград и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
1
Ответникът по частната жалба "Г.З." ЕАД - гр.С., представляван от
процесуалния си представител - ю.к. Д.З., е представил отговор на основание
чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна.
Излага съображения, че когато се претендира обезщетение по щета, свързана
с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, не е налице
непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да
бъде реализирано и като ПТП. Сочи се, че особената местна подсъдност по
чл.115, ал.2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а
само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно
легитимиран по тях е увреденото лице. В случая не било налице непозволено
увреждане, нито ищецът имал качеството на увредено лице, поради което
приложение намирала общата местна подсъдност по седалището на ответното
дружество. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС -
Момчилград. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
По същество разгледана частната жалба е основателна.
Гр.д. № 211/2020 г. по описа на РС - Момчилград е било образувано по
предявен иск от С. М. М. против "Г.З." ЕАД - гр.С., с правно основание чл.405
от КЗ за заплащане на сумата в размер на 500 лв., частичен иск от 23 000 лв.,
представляваща имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие
по застрахователен договор/застрахователна полица № 8501080618033811.
С отговора на исковата молба ответникът "Г.З." ЕАД - гр.С. е направил
възражение за местна неподсъдност на делото, което е било уважено от РС -
Момчилград.
При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира,
че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по компетентност на Софийски районен съд. Това
е така, защото в случая е предявен иск на застраховано лице по
2
застрахователен договор против застраховател. Ищцата, като застраховано
лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ има качеството на потребител на
застрахователна услуга с оглед легалната дефиниция на застрахован, като
лице чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор. А, съгласно
разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Ето защо, ищцата има
качеството на потребител и в тази връзка приложение ще намери
разпоредбата на чл.113 от ГПК относно местната подсъдност. В този смисъл е
и определение № 272/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 797/2019 г. на ВКС, ТК, I о.
Като е достигнал до обратни на изложените доводи, Момчилградският
районен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде
отменено, а делото следва да се върна на същия съд и състав за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 43/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 211
по описа за 2020 г. на Момчилградския районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3