Р Е
Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Дряново, 22.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря К.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 349 по описа за 2012г. на
Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
В исковата молба на
Д.Ц.М. ***, чрез пълномощник адв. Р. И.,***, представлявана от Кмета, И.Н., гр. Д., се излага че ищцата
е собственик по давност и дарение на следния недвижим имот, земеделска земя,
находяща се в землището на град Д., а именно: - Имот
№ ***, с площ от 727 кв.м. по кадастралната карта на град Д. Имотът бил придобит с нотариален акт
№ ***. чрез дарение от родители си Ц.Й.Ц. и Д.П. Ц. и по давностно владение.
Родителите й от своя страна придобили имота през 1973г. с нотариален акт № ***.
и от тогава било налице необезпокоявано владение на имота повече от 35 години.
Имотът бил с друг номер, пл. №72, по нотариален акт и скица №***. на община Д.
Имотът не бил внасян в ТКЗС, не бил одържавяван и никой не им оспорвал
собствеността. Владеел се много повече от 10 години.
Същевременно, тъй като имотът се
водел земеделска земя и не бил заявяван по ЗСПЗЗ от собственика в Общинска
служба „Земеделие и гори” Д., бил записан като „имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ" -
Община Д. стопанисва и управлява, и евентуален собственик след изтичане на
определения в Закона срок.
Ищцата, въпреки че била собственик, не била отразена като такъв на картата
на възстановената собственост.
Претендира се да се постанови
решение, с което да се признае за установено спрямо Община Д., че ищцата е
собственик на следния недвижим имот, земеделска земя, находяща се в землището
на гр. Д., а именно: Имот №***, с площ от 727 кв.м. по кадастралната карта на град Д., както и да й се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения
иск.
В съдебно заседание, проведено на 26.09.2012г. ищецът поддържа предявения иск.
В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ответната община, заявява, че признава изцяло
предявения иск. Излага, че Общината никога не се е инициирала като собственик
на процесния имот, не е осъществявала фактическо владение върху него, като той
й е бил формално предаден съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ, да го стопанисва и
управлява. С оглед на това, че до Община Д. не е
било отправено искане за предоставяне на имота по параграф 27 от ДР на ЗСПЗЗ,
както и не е правено искане за разрешаване на спора по извън съдебен ред, се
твърди, че ответникът по никакъв начин не е дал повод за завеждане на делото. В
тази връзка се прави искане разноските по делото да останат в тежест на ищеца.
Поради направеното от
ответника признание на иска, представителят на ищцата е направил искане за
постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.
След като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намери за установено следното:
Не е спорно, а и
това се установява от приложените по делото доказателства, че с нотариален акт № ***. на съдия при
Районен съд Д., Ц.Й.Ц. и Д.П. Ц. са дарили на дъщеря си –
ищцата Д.Ц.М. недвижим имот, представляващ нива и лозе от 500кв.м., находящо се
в м. М.-К.п., заедно с построената в него сезонна постройка със застроена на 28
кв.м. В документа за собственост е описано, че дареният имот представлява
дворище пл. № 72.
От свидетелските
показания се установява, че този имот е придобит от бащата на ищцата през 1968
г. и от този момент се е владял от него, като след това и до сега го е владяла
ищцата Д.Ц.М.. В представената по
делото скица № 108 от 1303.1990г. на имота, като собственик е записан Ц.Й.Ц..
От заключението на
вещото лице става ясно, че в разписния лист към неодобрения кадастрален
план за м. „Л.-И.” в гр. Д. от 1989г., като собственик на имота е записан Ц.Й.Ц..
По
одобрената Кадастрална карта на гр. Д. процесният имот
представлява нива с идентификатор ***, с граници: *** Квадратурата на имота е
727 кв.м. В кадастралния регистър в графата собственик на имота е записано „Земи
по чл.19 ЗСПЗЗ”, т.е. земята е предоставена за стопанисване
и управление на Община Д..
Според
заключението на вещото лице описаният в нот. акт № 34/1994г. имот пл. №72, представляващ нива с лозе, е идентичен с ПИ с
идентификатор *** по КК на гр. Д.. Границите на
имота, описани в документа за собственост съвпадат с границите от разписния
лист към неодобрения кадастрален план от 1989 г. и с границите от действащата в
момента Кадастрална карта на гр. Д.. Реалната площ на
имота е 727 кв.м., а не посочената в нотариалния акт – 500кв. м.
Не се спори между
страните, че заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността
по отношение на процесния имот не е подавано.
Ответникът признава
предявения иск.
Налице са
предпоставките за постановяване на РЕШЕНИЕ ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА по делото по
чл.237 ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК – ответникът е признал иска, като признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, както и е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
Следва да се
признае за установено по отношение на Община Д., че Д.Ц.М. е собственик на
следния недвижим имот - нива, находяща се в землището на гр. Д., представляваща поземлен имот с идентификатор *** (двадесет и три хиляди деветстотин
четиридесет и седем, точка, тридесет и девет, точка, тридесет) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Д.,
одобрени със Заповед РД-18-108 /
18.12.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 727 кв.м., при граници: ***
Съдът намира, че искането да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски не
следва да бъде уважено. В случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Идва
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Общината не оспорва собствеността на ищцата. По делото не бяха
представени доказателства процесният имот да е актуван като общинска
собственост. Фактът, че ищцата е пропуснала да подаде в срок заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на имота си, не може да обуслови извод, че
Общината е станала причина за завеждане на делото, поради, което направените
разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Д., представлявана от Кмета И.Н., гр.
Д***, че Д.Ц.М.,
с ЕГН **********,*** е собственик по дарение и давностно
владение на следния недвижим имот: нива, находяща се в землището
на гр. Д., представляваща поземлен имот с
идентификатор *** (*****)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Д., одобрени със Заповед
РД-18-108/18.12.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 727 кв.м., при граници: ***
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: