№ 27
гр. Никопол, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20244420200046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление ***4-0305-000011/29.01.2024г. на началника на РУ
в ОД на МВР–Плевен, упълномощен със заповед №8121з/02.12.2021г. на М. В. К.,
ЕГН********** от гр.***, ул.“***“*** за нарушение на чл.150 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от
ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 100лв.; на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а във връзка
с Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. отнети 8 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя К., който го е обжалвал. В жалбата се излагат доводи относно
фактическата обстановка, констатациите в АУАН и наказателното постановление, като
в крайна сметка жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и с ангажиран защитник,
който е взел становище по жалбата.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се представлява в
съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до
1
минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
ПлРП е била редовно призована, но не се е явил представител, който да вземе
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2024г. актосъставителят У. и свидетелят Н., двамата служители на ПУ-
*** били дежурни по график. Денят бил почивен, но други двама служители на същия
ПУ, а именно П. и Й. били посетили ПТП.
В 08,35ч. на 01.01.2024г. У. и Н. посетили същото ПТП в гр.*** на ул.»***»,
където на място установили, че С. М. В. на петнадесет години, при управление на лек
автомобил «***» с рег.№ *** с несъобразена скорост, изгубил контрол над МПС,
отклонил се в ляво, като напуснал пътното платно, блъска се в електрически стълб пред
дома му и причинява ПТП с материални щети по управляваното от него МПС и
електрическия стълб, който откъсва от основата и същия при посещението на
свидетелите се държал само на проводниците. На място У. извършил изпробване за
алкохол на непълнолетния, като техническото средство отчело 0,79 промила. На място
на бащата на непълнолетния бил съставен АУАН, който му бил предявен и той го
подписал без възражения, като получил и копие от него. С АУАН била запозната и
майката на непълнолетния, но на нея АУАН не бил съставен, въпреки че управлявания
от непълнолетния лек автомобил бил нейна собственост. Жалбоподателят взел копие
от акта.
С АУАН били иззети и два броя регистрационни табели на лекия автомобил.
Бил съставен и талон за изследване с бл.№0064893/01.01.2024г., с който на
непълнолетния С. В. било определено време да се яви ЦСМП-*** за извършване на
изследване за съдържание на алкохол в кръвта му.
Бил съставен и протокол за предупреждение по ЗМВР от 01.01.2024г., с който
В.З. – майка на непълнолетния нарушител била предупредена да полага необходимия
родителски контрол над сина си С. В. и да не допуска същият да управлява МПС без да
е правоспособен водач.
По реда на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП била издадена ЗППАМ ***4-0305-
000001/01.01.2024г.
2
В АУАН серия GA №874212/01.01.2024г., съставен срещу М. В. К. извършените
нарушения били квалифицирани от актосъставителя по чл.150 от ЗДвП – управлява
ППС без да е правоспособен водач; по чл.5, ал.3, т.1 – водач на ППС, което не е
моторно управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техните аналози и по чл.20, ал.2 от ЗДвП –
водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите У., Н. и В., които съдът
кредитира като непротиворечиви, обективни и достоверни.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.4.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание в качеството му на баща на С. В., за това, че допуснал В.
като неправоспособен да управлява ППС без да е правоспособен водач. Към момента
на извършване на деянието 01.01.2024г., С. В. е бил на петнадесет години и
следователно не е административнонаказателно отговорно лице според правилата
на чл.26, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14
до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. По
приложението на разпоредбата по чл.26, ал.3 от ЗАНН има формирана трайна съдебна
практика, като съгласно Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, т.5
понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от
малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение в
разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина у
родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и
евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Същевременно с правилото по чл.11
3
от ЗАНН изрично се препраща към разпоредбите от общата част на НК по въпросите
на вината, а следователно и досежно формите на вината. По тези съображения съдът
приема, че в случаите по чл.26, ал.3 от ЗАНН е налице хипотеза по чл.7, ал. 2 от ЗАНН,
когато непредпазливите деяния не се наказват.
Умишлените форми на вина, които съгласно т.5 от Постановление № 10 от
28.09.1973г. на Пленума на ВС са единствените, даващи основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на родителя на малолетния деец и те са
регламентирани с разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК. Същата гласи, че деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Характерно за интелектуалния момент на умишлените форми на вината –
както при прекия, така и при евентуалния умисъл е, че деецът предвижда настъпването
на конкретните общественоопасни последици. В тази връзка разграничението между
прекия и евентуалния умисъл се прави в зависимост от отношението на дееца към
настъпването на тези последици във волеви аспект – дали те са желана и преследвана
от негова цел (при прекия умисъл) или само допуска и се примирява с тяхното
проявление (при косвения умисъл).
Пренесено на плоскостта на настоящия казус съдът намира, че при правилно
установена в НП фактическа обстановка, то по делото не се доказва жалбоподателят
съзнателно да е допуснал извършването на административно нарушение по чл.150 от
ЗДвП от страна на неговия син. От доказателствата по делото се установява, че по
време на инцидента с управлението на лекия автомобил от страна на С. В., родителите
му са се намирали в друг техен имот в гр.*** на ул.“***“***. При това положение е
изключено да се приеме, че жалбоподателят съзнателно е допуснал синът му да
извърши административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. Посоченото налага отмяна
на наказателното постановление.
Освен това следва да се посочи, че при съставяне на АУАН и при издаване на
НП не са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, касаещи посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. В
АУАН и в НП, нарушението е било квалифицирано като такова по чл.150 от ЗДвП, без
да е посочена разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, а именно по силата на която за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14
до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. С
некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя и от наказващия орган се
е стигнало до липса на реквизити по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН и по смисъла
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които са задължителни и непосочването им нарушава
съществено правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е съществено,
4
защото то ограничава нарушителя да разбере въз основа на коя законова разпоредба за
него е възникнало задължението, което той не е спазил, за да организира правилно
защитата си. Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно
нарушение, трябва да са съответни на изписването на самото административно
нарушение в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени,
тъй като именно те определят рамката на административното обвинение, което се
отнася и за нарушението квалифицирано като извършено от жалбоподателя по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа обстановка в
АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят в качеството му на родител на
С. В. е извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.". Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП: "Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200лв., ако деянието не съставлява престъпление.". Съдът
счита, че в конкретния случай и в АУАН, и в НП, АНО не е конкретизирал в
достатъчна степен нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В случая е налице неяснота и вътрешно
противоречие между текстовото описание на нарушението и въвеждането на
недостатъчно прецизна правна квалификация, както в АУАН, така и в НП. В
конкретния случай в обжалваното НП, АНО е цитирал в пълнота като нарушена
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, без да е съобразено относимата, приложима към
деянието хипотеза при налични в посочената норма алтернативни предложения, което
нарушение е допуснато и при съставянето на АУАН. Съдът счита, че в конкретния
случай АНО не доказа конкретно коя хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДвП приема за
нарушена – каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са били
атмосферните условия в конкретния случай, релефа на местността, състоянието на пътя
и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост и др. обстоятелства, като по този начин при издаването на АУАН
и НП не е посочен конкретно и ясно състава на извършеното нарушение и нарушените
правни норми, съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, които съставляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна
5
накърняват правото на защита на нарушителя.
Не на последно място, като детайл следва да се посочи, че управлявания от С. В.
лек автомобил е собственост по приложената по делото справка на неговата майка,
което според съда в конкретния случай изключва жалбоподателя като лице, на което е
следвало да се състав АУАН и в последствие издаде обжалваното НП.
Поради изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на НП, право на разноски има
жалбоподателят, като в случая не е направено своевременно искане за присъждане на
разноски. Ето защо и съда не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1 във връзка с ал. 2, т.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление ***4-0305-000011/29.01.2024г. на
началника на РУ в ОД на МВР–Плевен, упълномощен със заповед
№8121з/02.12.2021г., с което на М. В. К., ЕГН********** от гр.***, ул.“***“ *** за
нарушение на чл.150 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 100лв.; на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. и на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а във връзка с Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните
за изготвянето му пред Административен съд Плевен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
6