Р Е Ш Е Н И Е
260235/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1166 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава, а в условията на евентуалност - три осъдителни иска за същите
суми.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, община Младост, ж.к. ******, сграда 14, представлявано от Д. Д.– заместник
управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.срещу П.А.А., с ЕГН**********,***.
Ищцовото
дружество твърди, че по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит и
за издаване и ползване на кредитна карта №CARD-11506585
от 10.12.2018 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен
кредит с максимален кредитен лимит в размер на 10000 лева. Последният е
следвало да се погасява без погасителен план, като дължимата сума автоматично
се погасявала от средства, постъпващи по сметката, след което средствата по
револвиращата сметка отново можело да бъдат използвани. При настъпване на
посочения в договора падеж вземането ставало изискуемо, но въпреки ищецът
твърди, че са изпратили покана до длъжника, с която го поканили в срок до
12.08.2019 год. да изпълни доброволно задължението си.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението
си, поради което на основание чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за
изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати
посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по
делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен
ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че О. А. Р.дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК*** сумите от 2248.28
лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит и за издаване и ползване на кредитна карта №CARD-11506585 от 10.12.2018 год., 549.52 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2019 год. до 12.08.2019 год. и 110.98 лева - обезщетение за
забава за периода от 01.02.2019 год. до 11.02.2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят
също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото
производство и в заповедното производство. В условията на евентуалност
предявяват осъдителни искове, като молят ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество посочените по-горе суми.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
От тяхно име е депозирана писмена молба на 17.11.2020 год., в която излагат
становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като молят за
постановяване на неприсъствено решение, при неявяване на ответницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 03.07.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Пълномощно, Договор за револвиращ потребителски
кредит и за издаване и ползване на кредитна карта №CARD-11506585
от 10.12.2018 год., Сертификат,
Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към
13.03.2018 год., Общи условия, Фактура, Извлечения по кредит, Списък на
разноски №1, Вносна бележка за заплатена държавна такса и материалите,
приложени по ЧГД №463/2020 год. по описа на ШРС, счита така предявените искове
за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира,
че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено
решение.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото същите са предявени при условие,
че първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените
от страната основания, то следва и извода, че доколкото не се е сбъднало
условието, при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове, то същият не дължи произнасяне по тях.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски както в хода на заповедното
производство, така също и в настоящото в общ размер на 339.93 лева, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, община Младост, ж.к. ******, сграда
14, представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.сумите от 2248.28 лева /две хиляди двеста четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ –
главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит и за издаване и ползване на кредитна карта №CARD-11506585 от 10.12.2018 год.,
549.52 лева /петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/
– възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 год. до 12.08.2019 год. и 110.98 лева /сто и десет лева и
деветдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2019
год. до 11.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника П.А.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, община Младост, ж.к. ******, сграда
14, представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.сумата от 339.93 лева /триста тридесет
и девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направените от него
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в
исковото производство.
На основание разпоредбата
на чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: