Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 18.11.1997 г. между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОП /отм./, като продавач и “Армел” ООД гр.Кърджали, като купувач, е бил сключен договор за продажба на 12 950 броя поименни акции, представляващи 80% от капитала на “Арда” ЕАД гр.Кърджали. На 07.06.2000 г. било сключено допълнително споразумение РД 50-914 към приватизационния договор от 18.11.1997 г. На основание чл.3.1 от договора, изменен с допълнително споразумение от 07.06.2000 г., купувачът поел задължение за инвестиции в приватизираното дружество в размер на 3 150 000 деноминирани лева за период от 10 години, считано от 1999 г., разпределени както следва: за 2000 г. – в размер на 150 000 лв.; за 2001 г. – в размер на 428 888 лв.; за 2002 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2003 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2004 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2005 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2006 година - в размер на 431 000 лв.; за 2007 г. – в размер на 429 000 лв. На основание чл.10.1 от договора, при неизпълнение на задължението за влагане на инвестиции в приватизираното дружество, купувачът дължал неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени инвестиции за съответната година. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. в размер на 428 000 лв. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г. в размер на 428 000 лв. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г. в размер на 428 000 лв. С протоколно решение № 819/15.06.2004 г. на купувача били начислени неустойки, както следва: неустойка в размер на 214 000 лв. за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2001 г.; неустойка в размер на 214 000 лв. за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2002 г.; неустойка в размер на 214 000 лв. за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2003 г. На основание чл.3.3 от договора купувачът бил поел задължение да запази съществуващите 23 броя работни места за срок от 6 години, считано от 1998 г., както и да разкрие нови 70 броя работни места, съгласно приложение № 4 към договора, разпределени по години, както следва: за 1997 г. – в размер на 23 броя работни места; за 1998 г. – в размер на 25 броя работни места; за 1999 г. – в размер на 43 броя работни места; за 2000 г. – в размер на 65 броя работни места; за 2001 г. – в размер на 75 броя работни места; за 2002 г. – в размер на 83 броя работни места и за 2003 г. – в размер на 93 броя работни места. На основание чл.10.2. от договора, при неизпълнение на задължението за поддържане на определен брой работни места, купувачът дължал неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г. в размер на 62 броя работни места. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. в размер на 70 броя работни места. С констативен протокол от 15.06.2004 г. било установено частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. в размер на 86 броя работни места. С протоколно решение № 819/15.06.2004 г. на купувача били начислени неустойки, както следва: неустойка в размер на 267 840 лв. за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г.; неустойка в размер на 324 555 лв. за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. и неустойка в размер на 439 632 лв. за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. На основание чл.10.5. от договора, купувачът бил длъжен да заплати начислените неустойки в седемдневен срок след уведомление от страна на продавача за техния размер. С писмо с изх.№ 26-00-2982/15.06.2004 год., на купувача било изпратено уведомление за размера на начислената неустойка и бил поканен да я заплати в срок от 7 дни от уведомлението, като писмото било получено на 29.06.2004 г. До този момент неустойката не била платена, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за събирането й, заедно с лихвата за забава върху дължимата сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди „Армел” ООД гр.Кърджали да му заплати сумата в размер на 1 765 231.72 лева, от която: 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2001 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2002 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2003 г.; 267 840 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г.; 324 555 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г.; 439 632 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г., всички претендирани на основание сключен на 18.11.1997 г. договор за продажба на 12 950 броя поименни акции и допълнително споразумение към него от 07.06.2000 г., и мораторна лихва върху начислената неустойка, считано от 06.07.2004 г. до предявяване на исковата молба в размер на 91 204.72 лева. Ответникът - “Армел” ООД гр.Кърджали, редовно призован не се представлява и не взима становище по предявените искове. Съдът, като прецени събрани‗е по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представеното по делото заверено копие от Договор за продажба на акции от 18.11.1997 г., между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОП /отм./, като продавач и “Армел” ООД гр.Кърджали, като купувач, е бил сключен договор за продажба на 12 950 броя поименни акции, представляващи 80% от капитала на “Арда” ЕАД гр.Кърджали. Приложено е и Допълнително споразумение към договор за продажба на акции от капитала на “Арда” ЕАД гр.Кърджали № РД 50-914/ 07.06.2000 г. Видно от договора и допълнителното споразумение към него, купувачът “Армел” ООД гр. Кърджали се е задължил да инвестира в дружеството 3 150 000 лева, по график, посочен в нова инвестиционна програма. Към допълнителното споразумение е приложен и график за извършване на инвестиции, съгласно който следва да се извършат следните инвестиции: за 2000 г. – в размер на 150 000 лв.; за 2001 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2002 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2003 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2004 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2005 г. – в размер на 428 000 лв.; за 2006 г. – в размер на 431 000 лв.; за 2007 г. – в размер на 429 000 лв. Съгласно чл.10.1 от договора, при неизпълнение на задължението за влагане на инвестиции в приватизираното дружество, купувачът дължи неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени инвестиции. Видно от чл.3.3 от договора, ответникът е поел задължение да запази съществуващите 23 броя работни места за срок от 6 години, считано от 1998 г., както и да разкрие нови 70 броя работни места, съгласно приложение № 4 към договора /приложено към исковата молба/, както следва: за 1997 г. – в размер на 23 броя работни места; за 1998 г. – в размер на 25 броя работни места; за 1999 г.- в размер на 43 броя работни места; за 2000 г. – в размер на 65 броя работни места; за 2001 г. – в размер на 75 броя работни места; за 2002 г. – в размер на 83 броя работни места и за 2003 г. – в размер на 93 броя работни места. Съгласно чл.10.2. от договора, при неизпълнение на задължението за поддържане на определен брой работни места по т.3.3, купувачът дължи неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. Към исковата молба са приложени 3 броя констативни протоколи от 15.06.2004 год., с които е констатирано пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., както и частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., като са били начислени неустойки общо в размер на претендираните с исковата молба 1 674 027 лева. Приложено е също и протоколно решение № 819/15.06.2004 г. на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол за начисляване на посочените неустойки. Представено е и писмо с изх.№ 26-00-2982/15.06.2004 г., ведно с обратна разписка, с което Агенцията за следприватизационен контрол уведомява купувача за дължимите от него неустойки за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. и го кани в седемдневен срок от получаване на писмото да внесе горепосочените суми, като видно от обратната разписка писмото е получено на 29.06.2004 г. По отношение на претендираната от ищеца неустойка за пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. общо в размер на 642 000 лева /по 214 000 лева за всяка година/, по делото не са представени доказателства, опровергаващи констатираното пълно неизпълнение от страна на ответното дружество на инвестиционната програма за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., респективно установяващи изпълнение на същата за тези години. Напротив, от назначената по делото съдебна експертиза, която не е оспорена и се възприема изцяло от съда, се установява пълно неизпълнение от страна на „Армел” ООД гр.Кърджали на задължението му за инвестиции за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. – по 428 000 лева за всяка година. При това положение, съгласно чл.10.1 от договора, дружеството дължи неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени инвестиции или общо неустойка в размер на 642 000 лева, от която 214 000 лева – неустойка за 2001 г., 214 000 лева – неустойка за 2002 г. и 214 000 лева – неустойка за 2003 г. Що се касае до претендираната от ищеца неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., съдът съобрази следното: Съгласно чл.3.3 от приватизационния договор, ответното дружество се е задължило да запази съществуващите 23 работни места за срок от шест години, считано от 1998 г. и да разкрие нови 70 работни места, съгласно приложение № 4, като: през 2001 г. се е задължил да поддържа 75 работни места, от които 23 съществуващи при сключването на договора; през 2002 г. се е задължил да поддържа 83 работни места, от които 23 съществуващи при сключването на договора и през 2003 г. - да поддържа 93 работни места, от които 23 съществуващи при сключването на договора. Видно от цитираните по – горе 3 броя констативни протоколи от 15.06.2004 г., за 2001 г. е констатирано неизпълнение на програмата за трудова заетост за 62 работни места, за 2002 г. - неизпълнение на програмата за трудова заетост за 70 работни места и за 2003 г. - неизпълнение на програмата за трудова заетост за 86 работни места. Във връзка с горното, по делото не са представени каквито и да са доказателства, опровергаващи така констатираното частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за процесните три години. Напротив, от назначената по делото съдебна експертиза, която не е оспорена и се възприема изцяло от съда, се установява, че за 2001 г. от договорените 75 работни места са били заети 13 работни места или е налице неизпълнение за 62 работни места; за 2002 г. от договорените 83 работни места са били заети 13 работни места или е налице неизпълнение за 70 работни места и за 2003 г. от договорените 93 работни места са били заети 7 работни места или е налице неизпълнение за 86 работни места. Съгласно чл.10.2. от договора, ответникът дължи неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. В тази връзка, видно от назначената по делото съдебна експертиза размерът на неустойката по приватизационния договор за 2001 г. е 267 840 лева, за 2002 г. – неустойката е в размер на 324 555 лева и за 2003 г. – неустойката е в размер на 423 120 лева, като вещото лице уточнява, че разликата между констатираната от него неустойка за 2003 г и претендираната от ищеца се дължи на обстоятелството, че в констативния протокол са ползвани предварителните данни за средната годишна заплата за 2003 г., а в експертизата са използвани окончателните такива. При това положение следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1 657 515 лева, от която 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 267 840 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 324 555 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова зает¯ст за 2002 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г. и 423 120 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г. Искът в останалата му част и за разликата от 1 657 515 лева до пълния предявен размер от 1 674 027 лева, или за 16 512 лева, представляващи неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г., следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на претенциите за заплащане на обезщетения за забава върху претендираните суми за неустойки, настоящия състав приема, че същите са допустими, защото договорената и претендирана неустойка е за неизпълнение, поради което може да се кумулира с обезщетение за забава. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката цели да обезпечи изпълнението на договора и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно същите да се доказват. В настоящия случай неустойката е уговорена като парична сума с определен начин на изпълнение и падеж, и се дължи в случай на неизпълнение /изцяло или частично/ на задължението за инвестиции и на задължението за трудова заетост, съгласно сключения между страните договор, при което неизпълнението на задължението за неустойка води до възможност кредитора да иска обезщетение за забава на парично задължение, а именно за забавеното изпълнение на договореното задължение за неустойка, и то докато дължимата парична неустойка бъде платена. Или, неустойката в случая е санкция за неизпълнение на първичното задължение по договора – за инвестиции и за трудова заетост, а претендираното мораторно обезщетение – санкция за неизпълнение на договореното задължение за неустойка, поради което кумулацията е допустима с оглед наличието на две самостоятелни форми на неизпълнение, както и с оглед на това, че отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено изпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди. Във връзка с изложеното дотук относно допустимостта на претендираното обезщетение за забава, последното е основателно и за претендирания период – от 06.07.2004 г. до 13.12.2004 г. /датата на завеждане на делото/. Това е така, тъй като съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение – каквото е договореното задължение за неустойка, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение – след като бъде поканен от кредитора. В тази връзка съгласно чл.10.5 от приватизационния договор, ответното дружество се задължава да плати на ищеца договорените неустойки в седемдневен срок след уведомление от ищеца за техния размер. А видно от цитираната по – горе обратна разписка, ответникът е бил уведомен за дължимите от него неустойки на 29.06.2004 г. Ето защо следва да се приеме, че считано от 06.07.2004 г. длъжникът е в забава. Във връзка с гореизложеното, видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда в тази му част, размерът на мораторната лихва върху общо претендираните неустойки по приватизационния договор, за периода от 06.07.2004 г. до 13.12.2004 г., е 70 861.08 лева, като поотделно е определен размера на мораторната лихва върху всяка от претендираните неустойки. Ето защо следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата общо в размер на 70 861.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2004 г. до 13.12.2004 г., от която 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г.; 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г.; 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г.; 11 450.53 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г.; 13 875.18 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. и 18 088.97 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. Искът за мораторна лихва в останалата му част и за разликата от 70 861.08 лева до пълния предявен размер от 91 204.72 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото на ищеца се следват разноски за вещо лице съобразно уважената част на исковете в размер на 78.33 лева, която сума следва да се осъди ответника да заплати на ищеца. Следва също така, на основание чл.64, ал.5 от ГПК, на ищеца да се присъди и адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед уважената част на исковете е в размер на 34 907.52 лева. Следва да се осъди ответното дружество да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 69 135.04 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “АРМЕЛ” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.”България” № 100 да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол – София, бул.”Г.М.Димитров” № 52А, сумата в размер на 1 657 515 лева, от която 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 214 000 лева – неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 267 840 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г.; 324 555 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г. и 423 120 лева – неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. по договор за продажба на акции от 15.11.1997 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 1 657 515 лева до пълния предявен размер от 1 674 027 лева, или за 16 512 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г., като неоснователен. ОСЪЖДА “АРМЕЛ” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.”България” № 100 да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол – София, бул.”Г.М.Димитров” № 52А, сумата общо в размер на 70 861.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2004 г. до 13.12.2004 г., от която 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г.; 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2002 г.; 9 148.80 лева – мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г.; 11 450.53 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г.; 13 875.18 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. и 18 088.97 лева – мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 70 861.08 лева до пълния предявен размер от 91 204.72 лева, като неоснователен. ОСЪЖДА “АРМЕЛ” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.”България” № 100 да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол – София, бул.”Г.М.Димитров” № 52А сумата в размер на 34 985.85 лева, от която 34 907.52 лева – адвокатско възнаграждение за юрисконсулт и 78.33 лева – разноски за вещо лице. ОСЪЖДА “АРМЕЛ” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.”България” № 100 да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 69 135.04 лева. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |