РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Враца,
10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 11.06.2020г., единадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 887 по описа на АдмС – Враца за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е въз основа на жалба на К.Ц.К.
*** против ЗАПОВЕД №ЗСП/Д –ВР-БС/6732/05.11.2019г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” гр.Бяла Слатина, потвърдена с РЕШЕНИЕ №06-РД06-0079/25.11.2019г. на Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане Враца, с която се отказва да му
бъде отпусната целева помощ за отопление по подадено от него Заявление –
декларация вх.№6732/08.10.2019г.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е незаконосъобразна и се иска нейната
отмяна, като се изтъква, че посоченото основание за отказ не отговаря на
действителността, тъй като жалбодателят живее
на посочения настоящ адрес, поради което
необосновано не е изготвен цялостен социален доклад и му е отказана
целева помощ за отопление.
Ответникът Директор на Дирекция
“Социално подпомагане” Бяла Слатина в писмения си отговор и в с.з. чрез юрисконсулт Т. счита, че жалбата
е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена, като изтъква,
че преди издаването й са спазени всички административнопроцесуални
правила и правилно е приложен материалният закон.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят е подал заявление -декларация за отпускане на
целева помощ за отопление с * с вх.№6732/08.10.2019г., в която е посочил като
свой настоящ адрес ***. Съобразно задължението си по чл.4 ал.3 на Наредба №РД-07-5/ 16.05.2008г.
двама социални работници са посетили адреса на
28.10.2019г. 14.00часа и на 01.11.2019г. в 11.00часа. За второто
извършено посещение е съставен протокол, в който е отразено, че лицето-заявител
не живее на посочения от него адрес,
поради което не може да се направи
преценка дали се нуждае от търсената помощ. В административната преписка се
намират две уведомления, по образец, без към тях да са приложени протоколи
за поставянето им. Изготвен е социален доклад, в който е отразено, че поради невъзможността да бъде направена
социална анкета на място, се прави предложение да бъде отказано отпускането на целева помощ
за отопление. Заповедта е връчена на лицето на посочения от него адрес в с.Г.,
видно от приложеното известие за
доставяне. Недоволен от така издадената заповед, жалбодателят е оспорил същата
пред Регионална дирекция за социално подпомагане Враца, чийто директор се е
произнесъл с мотивирано решение №06-РД06-0079/25.11.2019г.
и е отхвърлил жалбата. Преди произнасянето си
Директорът на РДСП е изискал от
ответника социален доклад, заедно с цялата преписка по случая. Такъв доклад е представен с писмо
изх.№30-113241/22.11.2019г., с приложен към него протокол от двамата социални
работници, в който е отразено, че посоченият от настоящия жалбодател адрес е
посетен на същата дата в 15.50 часа и
лицето отново не е намерено там.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е допустимо. Направено е от надлежна страна, участник в
административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от
издадения индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване. Направено е и в законоустановения преклузивен срок.
Разгледано по същество, оспорването
е и основателно, поради което следва да бъде уважено, по следните съображения:
Съгласно задължението си по чл.168
от АПК съдът следва да се произнесе по
всички основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, а
също така и относно неговата нищожност, дори да няма направено искане за това.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и
съдържа мотиви, от които може да се направи еднозначен извод за волята на издателя й, поради което същата не е нищожен
административен акт.
При издаването й обаче е допуснато
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, което сочи на нейната
незаконосъобразност. За да се прецени
дали едно лице има право да получи целева помощ за отопление, следва да бъдат
установени и изследвани факти и обстоятелства, свързани с неговия граждански
статус, имуществено състояние, възможности за издръжка по друг ред и т.н. Преди
издаване на заповедта си за отказ за
предоставяне на целева помощ за отопление административният орган формално е
спазил процедурата, предвидена в Наредба №РД-07-5/16.05.2008г., изискал е и е
приел социален доклад, както и приложените към него писмени доказателства. Съдът
намира обаче, че макар и да е спазена процедурата по издаване на заповедта от
Дирекция “СП” Бяла Слатина, извършените преди да се изготви и приеме социалният доклад действия на социалните работници не са достатъчни, за да се приеме категорично, че посоченият от заявителя настоящ адрес не се
обитава от него. Представеното пред съда
удостоверение за настоящ адрес с изх.№3407/01.10.2019г. удостоверява, че лицето
живее на посочения адрес от 24.03.2005г. Няма
доказателства, че приложените
уведомления с покана за явяване на лицето в Дирекцията в гр.Бяла Слатина
действително са били поставени на
къщата, тъй като не са съставени протоколи от извършилите това действие
лица. Голословни се явяват и твърденията, че
заявителят е търсен многократно на посочения от него адрес, тъй като за
това не са представени никакви доказателства. Освен това, както оспорената пред
съда заповед, така и решението на горестоящия орган, с което жалбата на заявителя е отхвърлена, са получени от
него на същия адрес и то по време, съвсем близко като период от времето, за
което се твърди, че не е намерен. На
същия адрес са връчвани и всички
съобщения по настоящето дело. Като не е
осъществил разписаната в Наредбата и
Правилника за приложение на ЗСП
процедура в нейната пълнота, административният орган е допуснал и
неправилно прилагане на материалния
закон, приемайки, че поради невъзможността да извърши проверка на
условията, в които лицето твърди, че живее, поради ненамирането му при две посещения, следва да постанови отказ от търсената социална помощ.
По тези
съображения съдът намира,че жалбата следва да се уважи. Оспорената заповед
следва да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган
за издаване на нов административен акт, като бъде изготвен нов социален доклад,
при който да бъде установено с допълнителни писмени и гласни доказателства живее
ли действително настоящият жалбодател
на посочения от него настоящ адрес ***.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
№ЗСП-Д-ВР-БС/6732/05.11.2019г. на
Директора на Дирекция ”Социално
подпомагане” Бяла Слатина, потвърдена с
РЕШЕНИЕ №06-РД06-0079/25.11.2019г. на
Директора на РДСП Враца.
ВРЪЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане”
Бяла Слатина за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите
на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
АДМ.СЪДИЯ: