Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Варна, 03.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети декември, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Е. ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№597
по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от С.К.К., лично и със съгласието на своята майка И.Д.Ч., чрез
адв.М., срещу постановеното решение №67/14.05.2019г., поправено с решение
№367/13.08.2019г., по т.д.№328/2018г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Гаранционен фонд“ гр. София искове за
заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от загубата на брат му С. К.К., вследствие на
ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
уведомяване на ответника – 17.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на
определените в КЗ предпоставки за уважаване на предявените искове – виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил – В. А. Ш. за настъпване
на произшествието, вследствие на което е настъпила смъртта на С. К.; причинно
следствената връзка между ПТП и смъртта на брата на ищеца, която е резултат от
получените при инцидента травми; към момента на настъпване на произшествието
виновният водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
родствената връзка между ищеца и пострадалото лице.
Твърди се, че в хода
на производството е установено, че между двамата братя са съществували
изключително близки отношения и дълбока емоционална връзка. От показанията на
свидетелите се установява, че въпреки, че са от две различни майки, двамата са
били изключително близки, като С. К. е участвал в отглеждането на своя брат С..
Въпреки, че по делото са представени доказателства, че С. К. е отглеждан от
своите баба и дядо се установи, че двете момчета са израснали заедно, а преди
самия инцидент С. К. и момичето, с което е съжителствал са живеели в къщата на
бащата К.. Установено е, че ищецът е приел новината за смъртта на брат си изключително
тежко, разболял се е и не може да свикне с липсата на своя брат и към настоящия
момент.
По същество моли съда
да отмени решението и уважи предявените искове в пълен размер. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38а от ЗА.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество
моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София с писмен отговор, чрез адв.В., оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. В хода на
първоинстанционното производство са останали недоказани фактите и
обстоятелствата, за които ищецът е следвало да събере доказателства, а именно
създадената трайна и дълбока емоционална връзка, поради което претенцията е
изцяло неоснователна. В този смисъл е и ТР №1/2016г. на ВКС в мотивите, на
което е прието, че наличието на житейска връзка, даваща основание за присъждане
на обезщетение, следва да се преценява във всеки конкретен случай. Още повече,
че по делото е установено обстоятелството, че ищецът и починалият му брат са
живеели в отделни домакинства.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ОС – Добрич да
бъде потвърдено.
В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Третото
лице – помагач К.Р.Щ., редовно призована, не е депозирала писмен отговор, не се
явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.
С
определение №682/04.10.2019г. като страна в производството, на основание чл.15,
ал.6 от ЗЗД, е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ гр.София. Същата,
с писмено становище, посочва, че уважаването на иска е в интерес на детето С.К.,
който е имал близки отношения със своя брат С. К..
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението
и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС – Добрич е образувано по предявени искове от С.К.К., представляван от
законния си представител К.С.К., срещу „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София, за
заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените болки и страдания от загубата на брат си С. К.К., причинена при
ПТП от 13.04.2017г., от водача на л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ АН, ведно с
обезщетение за забавено плащане от датата на уведомяване на ответника –
17.09.2018г. до окончателното плащане на обезщетението.
В
исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 13.04.2017г., при
управление на л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ АН, В. А. Ш. по междуселищен път
ІІІ-293,с.Крушари –гр.Добрич, на около километър и половина на разклона за
с.Ломница , е предприел маневра
за изпреварване на движещ се пред него лек автомобил марка “Фиат“,
модел“Брава“, с рег.№ТХ ХХХХ ТХ, управляван от М. Д. Д.,
като по същото време срещу него в противоположна посока се движил трети лек
автомобил, останал неустановен при разследването. След като л.а.“Опел“,
управляван от Ш., изпреварил л.а.“Фиат“, управляван от Д., водачът Ш. предприел маневра завой в
дясно, с цел да върне автомобила си в лентата си за движение и да се размине
безпрепятствено с движещото се насреща МПС, при което изгубил контрол върху
управлението, автомобилът му започнал да се върти по часовниковата стрелка,
излязъл от пътното платно в дясно и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на
удара е причинена смъртта на пътуващия на предната дясна седалка С. К.К..
За настъпилото ПТП е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24001716,2017-1035-199
от 18.04.2017г. Образуваното ДП №86/2017г. по описа на Второ РУ на МВР е
прекратено с Постановление изх.№435 от 25.10.2017г.на ОП – Добрич, на основание
чл.24 ал.1 т.4 от НПК -поради смъртта на виновния деец.
Починалият в резултат
на произшествието е брат на ищеца. Двамата са израснали в едно домакинство и
били силно привързани един към друг, много близки и задружни. С. К. бил десет
години по-голям от С. и помагал на родителите си при отглеждането на по-малкия
брат, грижел се за него и му бил пример за подражание.
Към датата на ПТП
-13.04.2017г. виновният водач, управлявал л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ТХ ХХХХ АН,
не е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което на
основание чл.557 ал.1 от КЗ, обосновава отговорността на ответника Гаранционен
фонд. Последният е бил уведомен за произшествието и за претендираните вреди с
молба вх.№24-01-711/ 17.09.2018г., по която е получил отказ за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че по делото не са установени
топлите и близки отношения между ищеца и починалия му брат. Същите не са живели
в едно домакинство, тъй като са налице данни, че за пострадалия са се грижили
неговите баба и дядо, поради отказ на родителите му. Изложеното обосновава
извод, че между него и ищеца не е имало братски отношения.
Оспорва
претенцията и като завишена по размер с твърдения, че обезщетението не
съответства на понятието справедливост и не е съобразено с икономическите
условия в страната и стандарта на живот. Твърди, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземе предвид разпоредбата на пар.96, ал.1 от КЗ,
като същото се определи до 5 000лв.
По
същество моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
определение №94/18.02.2019г. като трето лице – помагач на страната на ответника
е конституирана К.Р.Щ., наследник на виновния водач В. А. Ш.. Същата, с писмено
становище твърди, че се е отказала от наследството на починалия В. Ш., който
отказ е вписан в особената книга при РС – гр.Добрич.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното
от ОС - Добрич решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на ответника Гаранционен фонд по чл.557
ал.1 ,т.2 б.“а“ от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на
виновни противоправни действия на лице, което не е обхванато от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че
е налице противоправност на действията или бездействията на лицето, което не е
сключило застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил
вредоносния резултат. Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният
водач не може ли отказва да изплати обезщетението /чл.558, ал.4 от КЗ/.
Съобразно
разпоредбата на чл.558 ал.5 от КЗ увреденият,
спрямо когото деликвентът е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
Гаранционния фонд.
Предявените
искове са допустими, на основание чл.558, ал.5 от КЗ.
Не
е спорно между страните и от приложеното заверено копие на КП за ПТП
№24001716/13.04.2017г., изготвен от служители на СПП на МВР Добрич се установява,
че л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ ТХ, управляван от В. А. Ш., с който е
предизвикано ПТП на посочената дата, няма валидна застраховка Гражданска
отговорност, поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за
предявените спрямо него искове.
С Постановление от
25.10.2017г. на ОП - гр.Добрич по пр.№435/2017г. наказателното производство
срещу виновния водач е прекратено, на основание чл.24 ал.1 ,т.4 от НПК, поради
смърт на водача на автомобила.
Не са спорни и
обстоятелствата за механизма на произшествието, вината на водача и причинно
следствената връзка между ПТП и смъртта на лицето С. К.К.. Посочените
обстоятелства се установяват и от заключенията по допуснатите пред ОС – Добрич
съдебно – медицинска и съдебно-автотехнически експертизи, приети като
обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото.
В заключението по
автотехническата експертиза е посочено, че непосредствено преди произшествието
лекият автомобил се е движил със скорост 138,85км/ч. Към момента на удара му в
крайпътното дърво, скоростта му е била около 122,08км./ч. По отношение
механизма на произшествието вещото лице посочва, че същото е осъществено по
следния начин: наближавайки мястото, водачът на автомобила е предприел маневра
изпреварване на движещия се преди него лек автомобил „Фиат Брава“ с ДК №ТХ ХХХХ
ТХ, като при извършването й скоростта му на движение е била 138,85км./ч. В
същото време срещу двата автомобила, в противоположна посока към с.Крушари, се
е движил друг автомобил. По тази причина, след като е извършил изпреварването
водачът В. Ш. предприел маневра завой в дясно, с цел връщане в лентата си за
движение и безпрепятствено разминаване с насрещно движещото се превозно
средство. Тази маневра не е била съобразена със скоростта му на движение в този
момент, поради което е изгубил управление върху автомобила. Последният е
изгубил своята динамична устойчивост и е започнал да се отклонява в дясно, като
в същото време се е завъртял и около вертикалната си ос по посока на часовниковата
стрелка, изнасяйки лявата странична част напред. Плъзгайки се по асфалта, той е
преминал напред, върху десния банкет и след като е изминал разстояние от около
30м и завъртян на 90 градуса, се е ударил в крайпътното дърво, което се е
намирало там. Ударът на автомобила в дървото е реализиран в областта на
предната му лява врата, като в пряко съприкосновение са били следните детайли:
задна част на преден ляв калник, основа колонка предна лява, колонка предна
лява, врата предна лява, праг ляв, под лява врата, предна лява част на тавана.
След удара и възникналите моментни сили, е последвало завъртане на автомобила
около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка под ъгъл от 90
градуса, след което автомобилът се е установил в покой на мястото посочено в
огледния протокол.
От заключението по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че при огледа и
аутопсията на С. К. са установени следните травматични увреждания: 1/ черепно
мозъчна травма: разкъсване на мозъчното вещество; счупване на костите на
черепната основа; кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; разкъсно контузна рана,
ожулвания и кръвонасядания по лицето; 2/ гръдна травма: счупване на първо,
четвърто и девето ребро в дясно; контузия на белите дробове; 3/ коремна травма:
разкъсване на черния дроб и слезка; кръвоизлив в коремната кухина; 4/ травма на
крайниците: счупване на лява раменна кост и раменна, лакетна и лъчеви кости в
дясно. Причината за смъртта е несъвместима с живота черепно мозъчна травма –
разкъсване на мозъчния ствол. Установените травматични увреждания, довели до
смъртта на С. К. са резултат от много силен удар с или върху тъп предмет с
голяма маса и отговарят да са получени при настъпилото ПТП. Налице е причинно
следствена връзка между произшествието и смъртта на К..
Спорни пред
настоящата инстанция са въведените в жалбата твърдения за наличие на
изключително близки и топли отношения между ищеца и починалия му брат, които са
основание за присъждане на обезщетение, както и за размера на претендираното
обезщетение.
Разрешаването на
първия въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. В същото е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Отчетено е, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Основание за присъждане на обезщетение е налице, когато от доказателствата по
делото може да се направи извод за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС, според което в случай на смърт, право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
От
събраните по делото доказателства показанията на разпитаните по делото
свидетели Н. И. И., Н. А. К. и Н. М. А., които съдът кредитира при условията на
чл.172 от ГПК, се установява, че ищецът С.К. и починалия му брат, са живеели в
един двор, но в отделни къщи, като С. е живеел с родителите си, а С. е живеел
при баба си и дядо си. Независимо от отделните жилища, които са обитавали,
двамата са били много близки. С. се е грижил за по-малкия си брат – наглеждал
го е докато родителите му са били на работа, давал му е пари, купувал му е
дрехи, ходили са на разходки. Водил го е и го е прибирал от училище, като е
настоявал да учи. Грижел се е да има каквото му е необходимо, за да „не прави
глупости“. Установява се още, че след катастрофата ищецът С. е реагирал много
тежко на новината за смъртта на брат си: припаднал е, плачел е, плаче и сега.
Има стая, в която са подредени снимките на брат му и споделя с приятели, че
много му липсва, че му е много тежко, че е останал сам. Свидетелят К. посочва,
че всяка вечер, след като се е връщал от работа К. е навестявал брат си,
говорели, смеели се и се е грижил за него.
Установените в производството обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че между въззивника и неговия брат е съществувала здрава, продължителна
и
дълбока емоционална семейна връзка,
както и, че въззивникът е понесъл сериозни морални болки и страдания от
смъртта му. Признаването на материалноправна легитимация на въззивника да
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена
единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между
него и брат му, които са се характеризирали с особено силна привързаност и
взаимна обич. Обстоятелството, че починалият С. К. е бил настанен за отглеждане
при баба си и дядо си не са се отразили на отношенията с брат му С.. Двамата,
макар в отделни къщи, са били в един двор, имали са ежедневен контакт, С. се е
грижел за по-малкия си брат, като го е водил и вземал от училище, излизали са
по празници, купувал му е дрехи, давал му е джобни пари, наглеждал го е когато
родителите му са били заети, както и му е давал напътствия. Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че
е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г. и въззивникът да получи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
С оглед на така
установеното съдът намира, че въззивникът е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя брат,
които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1
от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля
размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило пътно- транспортното произшествие.
Същият следва да бъде съобразен и със социално икономическите условия към
датата на произшествието - април 2017г.
С приемане на
разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн.ДВ, бр.101/18г./ е определен
максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения кръг лица,
между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г.
Макар и относима към
процесния случай, доколкото претенцията по делото е предявена на 18.10.2018г. и
подлежи на разглеждане по реда на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, съдът намира, че
посочената разпоредба противоречи на правото на ЕС, по следните съображения:
Същата предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са предвидени следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите.
В Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267
ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил
в Съда на 1 юни 2012 г., е прието, че член
3, параграф 1 от Директива 72/166 и член
1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5, не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1,
пар.2 от Втора директива 84/5.
Така даденото
разрешение не противоречи на решение на СЕС от 23.01.2014г. по дело С-371/12г.
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Tribunale di Tivoli /Италия/ с акт от 20.02.2012г., постъпил в Съда на
03.08.2012г. В същото е посочено, че член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО
на Съвета, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото
в главното производство, което предвижда особен
режим за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на леки телесни
наранявания, причинени при ПТП, който ограничава обезщетяването на тези
вреди в сравнение с приетото обезщетяване на идентични вреди, настъпили при
други обстоятелства. Основния принцип възприет в решението е дали съответната
национална правна уредба изключва автоматично или ограничава несъразмерно
правото на пострадалото лице на обезщетение по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използване на МПС.
Съобразно
разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки и в Република
България, поради което при зачитане на посочените актове, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди /в този смисъл
е и определение по г.д.№681/2019г. на ВКС, ІІ т.о./.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му,
отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.
При
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни
обективно съществуващи обстоятелства: внезапността на настъпилата смърт на С. К.,
съществувалите между него и брат му С. отношения и емоционална връзка,
интензитета и необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
както и обстоятелството, че същите не се ограничават до тези, изживени в
момента на самото произшествие, а продължават и след това.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че вследствие на произшествието на ищеца, в качеството
му на брат на починалия С. К.К., са причинени болки и страдания с по-силен от
обичайното интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за
компенсацията им, а именно 50 000 лв.
Не са налице
основания за определяне на по-висок размер на обезщетението, като по този начин е постигнат справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на ищеца.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорният иск за
мораторна лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
Предявената претенция
е за заплащане на законната лихва, считано от датата на уведомяване на
ответника – 17.09.2017г. за извънсъдебната претенция.
Съобразно
разпоредбата на чл.558, ал.1 от КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, по правилата на чл.497 от КЗ.
В настоящия случай
Фондът е постановил отказ за заплащане на обезщетение, поради липса на
доказателства, удостоверяващи съществувалата между ищеца и загиналия му брат С.
К.К. емоционална връзка и претърпените вследствие на смъртта му значителни по
интензитет болки и страдания.
С оглед горното,
съдът намира, че законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи считано
от изтичане срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно 09.10.2018г.
Предвид не съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на ОС – Добрич следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени предявените от С.К.К. срещу Гаранционен фонд
искове за заплащане на сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва
считано от 09.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата и вместо него
да бъде постановено друго, с което същите да бъдат уважени в посочените размери.
Решението в
останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от С.К.К. срещу
„Гаранционен фонд“, гр.София иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му С. К. за
разликата над 50 000лв. до претендираните 80 000лв. следва да бъде
потвърдено.
Пред настоящата
инстанция е направено искане за присъждане на разноски от въззивника в размер
на 3 000лв., представляващи адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 03.12.2019г., заплатено в брой. Съразмерно уважената част от иска, на същия
следва да се присъдят разноски в размер на 1875лв., на основание чл.78 от ГПК.
На осн. чл.78 ал.6
вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения ответник следва да се възложи заплащането на
държавна такса по уважената част от исковете в размер на 3000лв. /от които 2000лв.
държавна такса за разглеждане на делото пред ОС - Добрич и 1000лв., за
разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна. На същия следва да бъдат
възложени и разноските за изготвените експертизи, съразмерно уважената част от
претенциите в размер на 250лв.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №67/14.05.2019г., поправено с решение №367/13.08.2019г., по
т.д.№328/2018г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от С.К.К.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч., ЕГН **********
с адрес ***, срещу „Гаранционен фонд“ БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, искове за заплащане на
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му С. К.К.,
вследствие на ПТП на 13.04.2017г., виновно причинено от В. А. Ш., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на С.К.К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на брат му С. К.К., вследствие
на ПТП на 13.04.2017г., виновно причинено от В. А. Ш., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 09.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№67/14.05.2019г., поправено с решение №367/13.08.2019г., по т.д.№328/2018г. на
ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от С.К.К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***,
срещу „Гаранционен фонд“ БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, искове за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му С. К.К.,
вследствие на ПТП на 13.04.2017г., виновно причинено от В. А. Ш., за разликата
над 50 000лв. до претендираните 80 000лв.
ОСЪЖДА „Гаранционен
фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на С.К.К., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на майка си И.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1875лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
уважената част от исковете, на основани чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Гаранционен
фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от
3000лв., представляваща дължимата за произовдството държавна такса /2000лв. за
разглеждане на делото пред ОС – Добрич и 1000лв., за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция/, както и сумата от 250лв., представляваща заплатените
възнаграждения по допуснатите експертизи, съразмерно уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника - К.Р.Щ.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.219 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: