РЕШЕНИЕ
№ ………, 20 април 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1494 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени установителни искове за обявяване за недействителни по силата на
чл.59, ал.5 или ал.3 от ЗБН или евентуално за прогласяване за нищожни поради
противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН, или евентуално на основание чл.3, ал.3 във
вр. с ал.2 от ЗБН на прихващания, извършени от ответника с негови задължения
към банка.
В исковата молба, подадена от
синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), се твърди, че ответникът е
имал задължения към банката по силата на три договора за отпуснати банкови
кредити от 20.08.2013г., 27.09.2013г. и 25.03.2014г. , възлизащи към 16.10.2014г. на съответно на 14 977
315,95 евро, 15 423 864,12 евро и 5 140 14 евро. Твърдят, че по силата на 2
уведомления за прехвърляния на вземания от трето лице към банката, ответникът е
заявил, че е придобил тези вземания, възлизащи общо на 8 761 084,77лв. и на
17.10.2014г. е отправил искания за незабавни плащания на прехвърлените
вземания. Същевременно на 17.10.2014г. ответникът е направил и изявления за
прихващане с вх. № 9475 на придобитите
вземания срещу свои задължения по
договорите за кредит от 20.08.2013г. и 27.09.2013г. в общ размер 3 515
510,10лв. На 27.02.2015г. ответникът е отправил второ изявление за
прихващане с вх. № 1150 за останалата
част от придобитите вземания срещу свои
задължения по същите два договора за кредит в общ размер 4 426 270,24лв. Според
ищците посочените прихващания са нищожни поради противоречие с императивната
норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото са извършени след поставяне на „КТБ“ АД под
особен надзор. При условията на евентуалност поддържат, че прихващанията са
нищожни, защото не са направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма –
писмена с нотариална заверка на подписите. Ищците твърдят освен това, че
посочените прихващания са недействителни, защото са направени след началната
дата на неплатежоспособност на банката и
след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ,
раздел VІІІ от ЗКИ, а при условията на евентуалност – че макар и вземанията на
ответника да са придоби преди решението
за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на
придобиване на вземанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност
на банката. По тези съображения ищците искат да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, на основание чл.59,
ал.5 или евентуално чл.59, ал.3 от ЗБН,
или при условията на евентуалност да бъдат признати за нищожни на основание
чл.59, ал.2 или чл.3, ал.3 във вр. с ал.2, прихващанията извършени от ответника
с посочените по-горе изявления. Претендират се и разноски по делото.
„П.“ АД (в несъстоятелност) оспорва
исковете изцяло, като потвърждава фактите относно придобиването на вземания и
извършените прихващания, изложени в исковата молба. Твърди обаче, че
прихващанията не попадат в кръга на
забраната по чл.3, ал.2 от ЗБН. Поддържа освен това, нормата на чл.59,
ал.2 от ЗБН намира приложение само след като производството по несъстоятелност
спрямо банката вече е открито и синдикът и назначен. Доколкото прихващанията са
извършени преди този момент, ответникът твърди, че не е съществувало задължение
за спазване на някаква форма на
изявленията за прихващане към периода, в който банката е била поставена под
особен надзор. Твърди, че към момента на изявленията за прихващане в сила е била
старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБНТ преди изменението, влязло в сила на
28.11.2014г., поради което основанията, посочени от ищеца за недействителност
на прихващанията са неприложими в конкретния случай, а по силата на старата редакция на текста от закона също не
може да се твърди недействителност на прихващанията, защото към момента на
прихващанията банката не е била в неплатежоспособност. Относно евентуалния иск
по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържа, че не е доказано знание от негова страна за
настъпила неплатежоспособност.
По повод възраженията на ответника
ищците - синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) поддържат, че нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН следва да се
прилага в редакцията й към датата на обявяване на банката в несъстоятелност,
защото едва в този момент възниква правото да се предяви иск на основание тази
норма. Също така поддържат, че правилото на чл.59, ал.2 от ЗБН следва да се
тълкува разширително и да обхване и периода, в който банката е под особен
надзор.
Софийски градски съд, след преценка
на събраните доказателства приема за установени следните обстоятелства:
Относно
неплатежоспособността и производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД
С решение № 73 от 20.06.2014г. на
Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е
спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С последващо решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет
на БНБ е продължен срокът за поставяне
под специален надзор до 20.11.2014г.
С
решение № 138 от 6.11.2014г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение
е вписано в търговския регистър на 7.11.2014г.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по
т.д. 7549/20143г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на
„КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014г.,
открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в
несъстоятелност и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от
3.07.2015г. по т.д. 2218/2015г. на Софийски апелативен съд посоченото решение
на Софийски градски съд е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността на банката и за такава
дата е определен 20.06.2014г.
Посочените обстоятелства са
общодостъпни, тъй като се пораждат от решения и актове, подлежащи на вписване
или на публично оповестяване.
Безспорни
между страните обстоятелства:
С определението по доклада на
делото на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между страните са обявени следните факти: че с две
споразумения от 17.10.2014г. с „Б.Т.К.“ ЕАД ответникът е придобил вземания на
това трето лице към „К.т.б.“ АД с размери съответно 2 994 563,51лв. и 5 766
521,26лв.; че с изявление за прихващане с вх. №
9475/17.10.2014г. и с друго такова с вх. № 1150/27.02.2015г. ответникът
е извършил прихващания на свои задължения по договорите за кредит от
20.08.2013г. и от 27.09.2013г. в размери съответно 3 515 510,10лв. и 4 426
270,24лв.
Относно
задълженията на ответника „П.С.“ АД (н) към „КТБ“ АД (н)
На 20.08.2013г. е сключен договор за
банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на дружеството „П.С.“
АД банков кредит в размер 15 000 000
евро с краен срок на погасяване 30.10.2013г.
Според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД последното плащане по този
договор за кредит е направено на 25.06.2014г., а към 16.10.2014г. задълженията
на ответника по договора възлизат 14 977 315,95 евро.
На 27.09.2013г. е сключен договор за
банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на дружеството „П.С.“
АД банков кредит в размер 15 000 000
евро с краен срок на погасяване
30.12.2013г. Според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД последното
частично плащане по този договор за кредит е направено на 25.07.2014г., а към
16.10.2014г. задълженията на ответника по договора възлизат 15 423 864,12 евро.
На 25.03.2014г. е сключен договор за
банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на дружеството „П.С.“
АД банков кредит в размер 5 000 000
евро с краен срок на погасяване
30.10.2014г. Според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД последното
плащане по този договор за кредит е направено на 25.06.2014г., а към
16.10.2014г. задълженията на ответника по договора възлизат 5 140 970,14 евро.
Относно
извършени прехвърляния на вземания и прихващания от ответника „П.С.“ АД
Със споразумение №1 от 17.10.2014г. „Б.Т.К.“
ЕАД е прехвърлила в полза на „П.С.“ АД, като цена по сключен между двете
дружества предварителен договор за продажба на недвижими имоти, част от свое
вземане към „КТБ“ АД произтичащо от открита в банката разплащателна сметка,
която част възлиза на 2 994 563,51лв. С друго споразумение №2 от същата дата „Б.Т.К.“
ЕАД е прехвърлила в полза на „П.С.“ АД, като цена по сключен между двете
дружества договор за продажба на активи, част от същото свое вземане към „КТБ“
АД произтичащо от откритата в банката разплащателна сметка, която част възлиза
на 5 766 521,26лв.
На 17.10.2014г. банката е получила
уведомление № 9458 по чл.99 от ЗЗД от „Б.Т.К.“ ЕАД за прехвърлено вземане в
полза на „П.С.“ АД в размер 2 994 563,51лв., представляващо част от вземането
на БТК по разплащателна сметка, открита в „КТБ“ АД. На същата дата банката е
получила и уведомление № 9468 по чл.99 от ЗЗД от „Б.Т.К.“ ЕАД за прехвърлено
вземане в полза на „П.С.“ АД в размер 5 766 521,26лв., представляващо част от
вземането на БТК по разплащателна сметка, открита в „КТБ“ АД.
С уведомления с входящи номера 9472 и
9473 от 17.10.2014г. „П.С.“
АД е уведомило „КТБ“ АД за извършените прехвърляния на вземания с посочените
размери и е поискало незабавното им изплащане. На същата дата в банката е
получено и описаното по-горе изявление за прихващане с входящ номер 9475 за
посочените две суми или в общ размер 8 761 084,77лв., които да се прихванат
срещу конкретни задължения на дружеството към банката по описаните по-горе три
договора за кредит, възлизащи общо на 1 797 451,77 евро или 3 515 510,10лв.
На 27.02.2015г. в „КТБ“ АД е получено второто
описано по-горе изявление за прихващане на придобитите чрез прехвърляния
вземания в общ размер 8 761 084,77лв., които да се прихванат срещу конкретни
задължения на дружеството към банката по
договорите за кредит от 20.08.2013г. и от 27.09.2013г., възлизащи общо
на 2 263 116,04 евро или 4 426 270,24лв.
При тези обстоятелства съдът намира
от правна страна следното:
І. Относно надлежната легитимация на страните по исковете
Специалната норма на чл.60, ал. 3 от ЗБН
предвижда изричната възможност за предявяване на иск по чл.3, ал.3 от ЗБН за
признаване нищожността на сделки, в това число и прихващания, извършени в
нарушение на чл.3, ал.2 от същия закон. Цитираната специална норма урежда и
надлежна легитимация на ищеца по такъв иск, като сочи за легитимиран синдика на
банката в несъстоятелност. Идентично правило се съдържа и в чл.62, ал.1 от ЗБН
и чрез препращане към цитирания чл.60, ал.3 предвижда специални искове и
надлежна легитимация отново за синдиците на банката, по отношение на искове за
признаване на прихващания за недействителни, които искове са основани на
фактическите състави по чл.59, ал.3 или ал.5 от ЗБН.
Не такава е обаче правната уредба
относно иск за признаване на едно прихващане за нищожно поради нарушение на
чл.59, ал.2 от ЗБН. Предявеният установителен иск за признаване за нищожни на
извършените прихващания на основание неспазване на изискуемата в този законов
текст специална форма не е сред специалните искове, изрично предвидени в ЗБН за
попълване на масата на несъстоятелността. Чл.59, ал.2 от ЗБН съдържа единствено
императивно изискване за спазване на определена форма при извършване на
прихващане със вземания към банка в несъстоятелност, но не предвижда правна
възможност да се предявяват особени искове, каквито възможности се предвиждат в
споменатите чл.59 ал.3 и 5 от ЗБН. Чл.59, ал.2 от ЗБН също така не съдържа и
конкретни правила за процесуална
легитимация на страните по иск, целящ да се релевира неспазването на
императивното изискване за форма, за разлика от правилата на чл.59, ал.3 и 5,
чл.60 и чл.62 от ЗБН, които уреждат конкретни искове, насочени към попълване
масата на несъстоятелността и предвиждат надлежна легитимация на страните.
Нормите на чл.60 и чл.62 от ЗБН са специални правила и не могат да бъдат
тълкувани и прилагани разширително. Така искът за признаване за нищожна на една
правна сделка поради нарушено изискване за форма, включително и на едно
прихващане, може да бъде предявен на
общо основание и за него не е необходимо да е налице открито производство по
несъстоятелност. Активно легитимирана да предявява такъв иск е страната, която
участва в извършеното прихващане. Следователно, в разглеждания случай активната
легитимация по тези евентуални искове е на страната на банката, която е и ищец
по тях, а синдиците са единствено нейни представляващи.
ІІ.
По главните искове за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение
на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл.59,
ал.5 от ЗБН
1)
Изменения в редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН,
относими към поставения за решаване правен спор
Чл.59, ал.5 от ЗБН е предвиждал в
редакцията си до 28.11.2014г., че
недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. С изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник на посочената
дата и влезли в сила в деня на обнародването, разпоредбата на чл.59, ал.5 от
ЗБН е изменена както следва: „Недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при
разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от
това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от
кредитор или от банката:
1. след началната дата на
неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката
под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ
от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2,
т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“
Със закона за изменение и допълнение на
ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила от
16.03.2018г., чрез §8 от ПЗР е придадено обратно действие на цитираната
разпоредба, заедно с две други правила, като е предвидено, че чл.59, ал. 5, 6 и
7 се прилагат от 20.06.2014 г.
2)
Правни последици от приложението на §8 от ПЗР на ЗИД
на ЗБН, ДВ бр.22 от 2018г.
С цитираната норма се придава обратно
действие към датата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н) на предвидените в
чл.59, ал.5 от ЗБН основания за относителна недействителност на извършени от
кредитори на банката или от самата банка прихващания. На базата на така
измененото времево действие на правилото
на чл.59, ал.5 от ЗБН и при изрично удълженият преклузивен срок по чл.62, ал.1
от ЗБН с §3 от ЗИД на ЗБН, ДВ бр.22 от 2018г. се дава възможност на синдиците
на „КТБ“ АД (н) да предявяват искове за прогласяване за недействителни по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при
които кредитор на банката е погасил свои задължения към нея чрез вземане или
вземания, които е имал към тази банка или при
които инициативата за такова погасяване на взаимни вземания и задължения
е изхождала от самата банка. Последицата от уважаване на такива искове би била,
че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на
банката, които управляват масата на несъстоятелността, прихващането не се е
състояло, т.е. за нуждите на попълването на масата на несъстоятелността
вземането на банката към съответния неин кредитор продължава да съществува и
става незабавно изискуемо, съгласно чл.23, ал.1 от ЗБН, а вземането на
кредитора към банката също продължава да съществува. Кредиторовото вземане
обаче в този случай остава без защита и без реална възможност за реализация. За
кредиторите, които, смятайки вземанията си за реализирани и погасени чрез
извършеното прихващане, не са ги предявили пред синдиците на банката за
приемане по надлежния ред, всякакви възможности да реализират вземанията си
практически са изчерпани, защото са изтекли преклузивните срокове за това.
Правилата на чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗБН не предоставят на посочената група
кредитори някаква възможност за удовлетворяване на вземанията им чрез
поясненията, че извършеното прихващане все пак е действително „за частта, която
всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество“ и че
действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка по
разпределението, защото тези пояснения предполагат, че кредиторовото вземане, с
което е извършено прихващане, е било включено в списъка на приетите от
синдиците на банката вземания. За тях не съществува и възможност да реализират
вземанията си чрез прихващания, поради изричните законови забрани, в това число
и ограничителното условие в чл.59, ал.1 от ЗБН и поради разширените възможности
такова прихващане да бъде атакувано от синдиците. За кредиторите, които,
независимо от извършеното прихващане, все пак са заявили вземанията си и пред
синдиците и тези вземания са били приети, реализацията на тези вземания се
счита по отношение на масата на несъстоятелността за нестанала, а евентуалната
възможност за реализация впоследствие остава бъдещо несигурно събитие. Дори и съгласно
правилата на чл.59, ал.5 и 6 от ЗБН реализацията им няма да е възможна по
свободната воля и по преценката на носителя на вземането, а ще бъде поставена в
зависимост от настъпването на несигурни събития, върху които този носител не е
в състояние да повлияе. Така непосредствените резултати от приложението на
разглежданото изменение в закона е, че кредиторите на банката, в това число и
ответникът по настоящото дело, се превръщат в нейни длъжници с незабавно
изискуеми задължения в размер, многократно по-висок от очаквания от самите тях,
а от друга страна се заличава с обратна сила реализацията на техните вземания
срещу банката по начина, по който те са избрали, а в качеството им на кредитори
на банката, те нямат никаква или имат само хипотетична възможност да реализират
своите вземания срещу нея.
3)
Съответствие на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, ДВ бр.22 от
2018г., в частта му, отнасяща се до чл.59, ал.5 от ЗБН, на Конституцията и
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
А) ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен
вестник, бр.22 от 13.03.2108г., и в частност неговия § 8 са създадени intuitu
personae за уреждане на правното положение на обявената в несъстоятелност банка
„КТБ“ АД, на кредиторите с приети вземания и на възможностите на нейните синдици,
както и за предоставяне на синдиците на банката на нови и допълнителни правни
възможности за попълване на масата на несъстоятелността. Това предназначение на
закона прозира ясно и от кратките мотиви към законопроекта, които са достъпни
на интернет страницата на Народното събрание. По този начин законът очевидно
има извънреден характер и обслужва интересите на ограничен кръг от правни субекти, като
същевременно игнорира интересите на друг кръг правни субекти, включително и на
тези, които чрез прихващания на свои вземания са постигнали пълно или частично
погасяване на свои задължения към банката. Посочените характеристика на ЗИД на
ЗБН са достатъчни сами по себе си, за да поставят под сериозно съмнение
неговото съответствие с принципа на правотата държава, прогласен в чл.4, ал.1
от Конституцията.
Специалното и извънредно по своя
характер правило на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не съдържа изрично споменаване на
наименованието на „КТБ“ АД (н), за разлика, например от параграфи 5 и 6 от
същия закон, а освен това е и систематично разделено от тях чрез друга
разпоредба. С това правило се създават други, по-широки времеви граници на част
от правните норми на ЗБН, който е общ закон, предназначен да уреди по еднакъв и
справедлив начин всички въпроси, свързани с несъстоятелността на банките
изобщо, а не само проблемите, възникнали при и по повод обявяването в
несъстоятелност на „КТБ“ АД. Описаните особености на разглеждания §8 от ЗИД на
ЗБН дават възможности за две противоположни тълкувания относно приложното му
поле и кръга от правни субекти, до които то се отнася. В съответствие с
изяснените цели на ЗБН като цяло и на ЗИД на ЗБН в частност, правилото на §8 от
ПЗР на ЗИД на ЗБН, с което се придава обратно действие на конкретни законови норми, може да се
разглежда като насочено и приложимо единствено спрямо производството по
несъстоятелност на банка „КТБ“ АД. Последица от подобно тълкуване е, че спрямо
еднакви по вид правни субекти – търговските банки и по отношение на едни и същи
ситуации – откриване и провеждане на производство по несъстоятелност на банки,
ще се прилагат различни законодателни разрешения: спрямо „КТБ“ АД (н) синдиците и кредиторите на
масата на несъстоятелността ще се ползват от привилегията на обратното действие
на част от основанията за относителна недействителност на прихващанията, докато
синдиците и кредиторите на останалите банки, обявени в несъстоятелност, няма да
имат такава правна възможност. Подобен подход обаче е в пряко противоречие с
прогласения в Конституцията, чл.19, ал.2, принцип на равнопоставеност на всички
правни субекти и съответно – на принципа на правовата държава, произтичащ от
чл.4, ал.1 от Конституцията.
Другото възможно тълкуване на §8 от ПЗР
на ЗИД на ЗБН, ДВ бр.22 от 2018г. е, че посочената норма се прилага и ще се
прилага еднакво за всички банки, намиращи се в производство по несъстоятелност.
В такъв случай следва да се посочи, че докато придаването на обратно действие
на определени законови норми към 20.06.2014г., датата на изпадане на „КТБ“ АД в
неплатежоспособност, има смисъл по отношение на тази банка и кредиторите на
масата на несъстоятелността й, макар и да е спорно от конституционно правна
гледна точка, по отношение на всички останали банки подобен подход представлява
правен нонсенс.
Изложеното противоречие на разглежданата
правна норма с Конституцията обаче не предоставя на съдилищата правомощие да
откажат прилагането на тази норма, позовавайки се на прякото действие на
Конституцията.
Б) Чл. 1 от Допълнителен протокол № 1
(Протокол 1) към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС) защитава правото на мирно ползване на собствеността. Както
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал многократно възможност да
изясни, основната цел на въпросния текст е да защити всяко лице срещу
необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността
му (B.v. Poland, §143), а произтичащото от чл.1 от ЕКЗПЧОС задължение на всяка
от държавите-страни по Конвенцията е да осигури на всеки под нейна юрисдикция
правата и свободите, предоставени от Конвенцията (Ališić and others
v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav
Republic of Macedonia, §100). Текстът на
разглежданото правило от Конвенцията има значително по-широко приложно поле от
правото на собственост, тъй като предоставя защита на „притежания“. В
практиката си ЕСПЧ е изяснил съдържанието на въпросното правило, като безспорно
се приема, че терминът „притежания“ има самостоятелно значение, което не е
ограничено само до собственост върху материални блага и е независимо от формалната класификация на националното право
на държавите-страни по Конвенцията. Като притежания по смисъла на разглеждания
текст от Конвенцията се приемат и вземания, и други материални права с
икономически характер (В. v. Poland, §129). При преценката си за съответствието
на разглежданата мярка с изискванията на чл.1 от Протокол 1 за допустима намеса
ЕСПЧ обсъжда дали мярката е била законна, т.е. съдържаща се в ясен, достъпен и
предвидим закон, дали е преследвала легитимна цел в защита на обществен
интерес, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел, или съставлява
прекомерна тежест за засегнатия индивид и дали на засегнатите лица е била
предоставена адекватна възможност за защита.
В
споменатото дело В. v. Poland изрично е поставено ударението върху това,
че всяко вмешателство на държавата в
правото на собственост трябва да бъде законно, като е припомнено, че върховенството
на закона като фундаментален принцип на демократичното общество се съдържа във
всички правила на Конвенцията (§147). В допълнение, в посоченото решение ЕСПЧ
още веднъж е повторил установената си практика, че принципът на законност
предполага приложимите норми от националното право да са ясни, достъпни и предвидими. Не на последно
място, ЕСПЧ е посочил, че наличието на несигурност, независимо дали произтичаща
от закона, от изпълнителната власт или от практиките на националните органи, е
фактор, който трябва да бъде взет предвид при преценка на действията на
държавата (В. v. Poland, §151). Същите
принципи са изложени и по делото N.K.M.
v. Hungary, §48, като ЕСПЧ изрично е подчертал, че наличието на законово
основание според националното законодателство само по себе си не е достатъчно,
за да бъде задоволено изискването за законност на дадена мярка, а е необходимо
законовото основание да съответства на принципа на върховенство на закона и да
предоставя гаранции срещу произвол (§ 47).
Изискването всяко вмешателство в мирното
ползване на правото на собственост да преследва легитимна цел и да е
пропорционално на тази цел също е фактор, който винаги се взема предвид от ЕСПЧ
защото произтича пряко от структурата на чл.1 от Протокол 1 (D.v. Bulgaria,
§51, Application no. 12655/09; N.K.M. v. Hungary, § 42). Относно преценката за
пропорционалност или наличие на справедлив баланс между намесата в
индивидуалните признати права и обществения интерес ЕСПЧ е имал възможност да
приеме, че приемането на закон с обратно действие, с който са отнети права,
признати от арбитражни решения, не отговаря на разглежданото изискване за
справедлив баланс (S. and others v. Greece).
По отношение на преценката за наличието
на легитимна цел в защита на обществен интерес ЕСПЧ винаги е подчертавал, че
държавите-страни по Конвенцията притежават определена свобода на преценка,
както и че понятието „обществен интерес“ е по необходимост широко (N.K.M. v.
Hungary, §55). При преценка дали позитивните или негативните задължения на
държавите-страни по Конвенцията относно спазване на чл.1 от Протокол 1 са
изпълнени, ЕСПЧ изследва дали е налице справедлив баланс между интересите на
обществото и на частния индивид (Ališić and others v. Bosnia and
Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of
Macedonia, §101). Не на последно място, при преценката за спазване на правилото
на чл.1 от Протокол 1 ЕСПЧ се произнася и по това дали действието или
бездействието на държавата води до непропорционална и прекомерна тежест по
отношение на засегнатото лице (Ališić and others v. Bosnia and
Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of
Macedonia, §10; N.K.M. v. Hungary, §42).
В) Посочените принципни разрешения
намират приложение и при преценката на съответствието на §8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН с чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. В случая разглежданата
разпоредба на §8 несъмнено засяга вземания, които кредитори на „КТБ“ АД (н)
притежават срещу банката. Вземанията представляват права с имуществено
изражение и безспорно попадат в приложното поле на понятието „притежания“ по
смисъла на чл.1 от Протокол 1, както беше изяснено по-горе. Нещо повече, ЕСПЧ е
имал възможност да се произнесе именно по казус, засягащ вземания на кредитори
срещу банки. В цитираното дело Ališić and others v. Bosnia and
Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of
Macedonia е установено нарушение на разглеждания текст от Конвенцията поради
невъзможността на жалбоподателите в продължение на дълги години да изтеглят
своите валутни спестявания от банковите си сметки, т.е да реализират свои
вземания срещу банки.
Разглежданият §8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН не съответства на принципа на върховенство на закона, изяснен по-горе. Това
несъответствие се базира на първо място на изложените съображения за
противоречие на посочената разпоредба с Конституцията и по-конкретно с принципа
на правовата държава и с нормата на чл. 19, ал.2 от основния закон.
В допълнение, разглежданият §8 е
предложен и приет в рамките на законодателния процес в нарушение на редица
норми от Закона за нормативните актове, които целят именно съблюдаване на
върховенството на закона, като поставят към процеса на изработване на
нормативните актове, в това число и на законите, редица изисквания, които са
насочени към създаване на обосновани, пропорционални и предвидими правни норми
при открит и достъпен законотворчески процес.
От достъпната публична информация на интернет-страницата на Народното събрание (http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77851 и http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2577/reports/ID/7571
) се установява, че §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не фигурира в първоначалния вариант
на законопроекта и че е добавен по предложение на народния представител Данаил
Кирилов на 31.01.2018г., между първо и второ четене, без мотиви и без обосновка
на това предложение. Така остава съмнението дали въпросната правна норма
съответства на общите мотиви на законопроекта, а от друга страна е очевидно, че
тя не е била подложена на изискуемата от ЗНА предварителна оценка на
въздействието й, нито на публична консултация със заинтересованите лица. Поради
липсата на каквато и да е обосновка на това законодателно предложение не може
да се поддържа становище, че то отговаря на принципите на необходимост,
обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност
и стабилност, изискуеми от чл.26 от ЗНА. Начинът на предлагане и на гласуване
от законодателя на правилото на §8 нарушава следните, неизчерпателно изброени,
правила на ЗНА относно изработването на нормативните актове: чл.15, ал.1 и ал.2,
чл.19, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 всички алинеи на чл.26, чл.28, ал.2 и др.
Разглежданият §8 от ПЗР очевидно не
издържа и проверката за предвидимост, въздигната в практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл.1 от Протокол 1 в необходимо условие, за да се допусне
вмешателство в правото на мирно ползване на
притежанията. Придаването на обратно действие на законова норма повече
от 3 години след влизането й в сила, осъществено чрез непублично и немотивирано
законодателно предложение между първо и второ четене на законопроекта, е всичко
друго, но не и предвидим законодателен акт и поставя всички засегнати правни
субекти в невъзможност да съобразят своето поведение с посочената правна норма,
нито да оценят нейното въздействие върху правата им.
По нататъшната преценка на §8 поставя
под съмнение и доколко тази норма преследва легитимна цел. Наистина, както беше
посочено ЕСПЧ признава на държавите компетентността да преценяват обществения
интерес и наличието на легитимни цели, като им предоставя и широки граници на
такава преценка. От мотивите към законопроекта за изменение допълнение на ЗБН
обаче такава легитимна цел не е видна. Макар и мотивите да започват с
декларацията, че законопроектът се предлага в обществен интерес, те не съдържат
обосновка какъв е този обществен интерес и дали този законопроект е най-добрия
начин за защитата му. От съдържанието на мотивите е видно, че законопроектът е
продиктуван единствено от интересите на синдиците на „КТБ“ АД (н) и на
кредиторите на масата на несъстоятелността. Посоченият ограничен кръг от правни
субекти не е представителен за обществото и неговите икономически интереси по
никакъв начин не могат и не бива да се отъждествяват с обществения интерес. В
допълнение, мотивите към законопроекта не анализират ефекта, който този законопроект
ще има върху засегнатите от него страни. Тези обстоятелства са достатъчни, за
да се приеме, че законопроектът не е създаден в обществен интерес, т.е не
преследва легитимна цел. На още по-голямо основание този извод се налага за разглеждания §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН,
предвид описания по-горе начин на предлагане и приемане на това правило без
никакво реално обсъждане на неговата цел и на неговия ефект.
Като последица от това, че ЗИД на ЗБН,
обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., и в частност неговия § 8, не са предназначени да отговорят на ясен и
защитим обществен интерес, те възлагат върху кредиторите на банката, извършили
прихващания на свои задължения към „КТБ“ АД (н) със свои вземания към същата
банка, прекомерна тежест. Това е така, предвид описания ефект от §8, изразяващ
се, от една страна, в утежняване с обратна сила на положението им като длъжници
на банката в несъстоятелност с незабавно изискуеми вземания в размери,
надвишаващи техните легитимни очаквания и, от друга страна, в заличаването с
обратна сила на изпълнението на споменатите вземания, постигнато чрез
прихващанията, както и в лишаването на кредиторите от реални възможности да
реализират своите вземания срещу банката по своя воля и в обозрим период от
време, т.е. в поставянето им в положение на правна несигурност. Нито от
мотивите на законопроекта, нито от цялостната преценка на всички текстове на
ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., може да се
направи обоснован извод, че поставянето на определен кръг от правни субекти в
подобно положение е необходимо и справедливо.
Накърнявайки по недопустим начин правото
на мирно ползване на собствеността по смисъла на чл.1 от Протокол 1,
разглежданият §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не предоставя на засегнатите лица и
ефективна възможност за защита. Това е така и поради начина на предлагане и
приемане на посочената норма, а и поради липсата на възможност за подаване на
индивидуална жалба до Конституционния съд. На практика действащия в момента
правов ред в държавата не позволява на
засегнатите лица да се борят срещу ретроактивно законодателство, което засяга
техните права и интереси.
Наличието на описаните дефицити на
правилото на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН води до извода, че това правило
противоречи на чл.1 от Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на
международен договор, по който Република България е страна. Съгласно изричната
норма на чл.5, ал.4 от Конституцията, въпросният международен договор е част от
вътрешното право на Република България и има предимство пред нормите, които му
противоречат. Прякото действие на Конституцията, съгласно чл.5, ал.2, дава
правомощие на съдилищата да приложат нормите на международния договор с
предимство пред вътрешноправните норми, които им противоречат. В разглеждания
случай предимството на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС пред
националното право означава правомощие на съдилищата да откажат прилагането на
§8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН. Ето защо тази правна норма не следва да се прилага към
разглеждания правен спор по настоящото дело.
Г) В исковата молба, предявена преди
последното изменение на ЗБН в Държавен
вестник, бр.22 от 13.03.2108г., се излагат правни доводи, даващи основание да
се приеме, че искът се основава на редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН, въведена с
измененията в закона в Държавен вестник бр.98 от 28 ноември 2014г., в сила от
същата дата.
Съдът намира, че преценката на
основателността на разглежданите искове следва да се направи в съответствие с
редакцията на закона, действаща към датата на извършване на оспорваните
прихващания. Това е така, защото исковете целят постигане на правните последици
от недействителност на една едностранна сделка, каквато е прихващането, а
преценката за това дали една сделка е действителна следва да се извършва
съгласно нормите, в сила към момента на извършването й. Недействителността на
една сделка е законова санкция за наличието на тежък порок при извършването й,
затова е необходимо както порокът, така и прикрепената към него санкция да
следват от изрична законова норма. Основополагащият принцип на правовата
държава, закрепен и в чл.4, ал.1 от Конституцията, предполага правните субекти
да съобразяват поведението си и актовете си със законите, действащи към момента
на извършване на съответното действие или акт. Последица от този принцип е
недопустимостта правните субекти да бъдат санкционирани за извършване на
действия, които към момента на извършването им не са били в нарушение на
закона, дори и ако с последващи изменения на закона е предвидена такава
санкция.
В разглеждания казус изявленията на
ответника за прихващане са достигнали до ищеца на 17.10.2014г. по отношение на
сумата 3 515 510,10лв. и на 27.02.2015г. по отношение на сумата 4 426 270,24лв.
Посочените дати следва да се приемат за момент на извършване на съответното прихващане.
Към първата от посочените дати ал.5 от чл.59 от ЗБН е предвиждала, че е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Преценката за основателността на предявените евентуални искове
следва да се базира именно на посочената редакция на законова разпоредба.
Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е материално-правна по своето естество, защото
урежда въпроси, свързани с възникването и действителността на определени видове
едностранни сделки. Материално-правните норми поначало нямат обратно действие,
освен ако такова им е придадено с изрична законова норма. По тези причини, а и
поради формираният извод за противоречие на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с чл.1 от
Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС последващото изменение в чл.59, ал.5 от
ЗБН с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ
относителната недействителност, не може да намери приложение към прихващания,
извършени преди влизането му в сила.
Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в
редакцията й преди 28.11.2014г., т.е. към датата на извършване на първото
прихващане, е предвиждала относителна недействителност единствено на
прихващания, извършвани от длъжника. Предвид предметния обхват и субективните
предели на ЗБН, както и използваните в него термини, разглежданата норма следва
да бъде подложена на тълкуване, за да се изясни точния смисъл на понятието
„длъжник“, доколкото то не е дефинирано в този закон. В правната уредба на
производството по несъстоятелност на банка, развиващо се съгласно ЗБН, поначало
не се използва понятието „длъжник“ за обозначаване на някой от участниците в
това производство. Доколкото чл.59 от ЗБН в частност, а и изцяло глави ІV и V
от ЗБН уреждат определени материални и процесуални правоотношения във връзка с
банковата несъстоятелност, надлежни субекти в тези правоотношения са банката,
нейните кредитори, синдикът, както и фондът за гарантиране на влоговете в
банките. Конкретно чл.59 е предназначен да уреди правоотношения при които две
лица, едното от които е банката, имат едновременно качествата на кредитор и
длъжник по отношение на взаимни насрещни вземания. Както в цитирания текст
обаче, така и като цяло в останалите норми от ЗБН кредиторите на банката винаги
неизменно са обозначени от закона с думите „кредитор“, или „кредитори“, или
техните производни. При това положение се налага извод, че „длъжник“ по смисъла
на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията му до 28.11.2014г. е правният субект, който
е насрещна страна на кредитора на банка в несъстоятелност по правоотношението,
елемент от което се явява извършеното прихващане. Този правен субект, както е
очевидно от цялостния правен анализ на чл.59, е само и единствено банката.
Следователно, чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията си преди 28.11.2014г. е
предвиждала относителна недействителност само на прихващания, извършени от
банката след началната дата на неплатежоспособността.
Правилността на изложените изводи се
подкрепя от съпоставката на разглежданата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН с
нейния първообраз и аналог в общото производство по несъстоятелност, развиващо
се съгласно правилата на ТЗ. Така чл.645, ал.4 от ТЗ съдържа идентично по
правни последици правило, прогласяващо за относително недействителни спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността прихващания, извършени от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността. От гледна точка на
производството, уредено в част ІV от ТЗ е безспорно, че „длъжник“ по смисъла на
разглежданата разпоредба е правният субект, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност. Доколкото
двете сравнявани норми показват изключително висока степен на сходство по
отношение на използваните в тях формулировки, преследват една и съща цел и
предвиждат идентични правни последици, правилото на чл.59, ал.5 от ЗБН следва
да бъде разбирано по същия начин –
„длъжник“ по смисъла на посочената норма е правният субект, спрямо
когото е открито производство по несъстоятелност, т.е. банката.
Изложеното тълкуване на приложимата към
разглежданото изявление за прихващане правна норма води до извода, че тя не
обхваща хипотезата, когато изявлението за прихващане е направено не от банката,
а от насрещна страна в правоотношението с нея, каквато страна е някой от
кредиторите на банката. Именно такива са разглежданите случаи, поради което
следва да се приеме, че правните последици на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията
му към датата на извършване на оспорваните прихващания от 17.10.2014г. е
неприложимо към това прихващане. Следователно, искът за обявяване на прихващането
от 17.10.2014г. за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обратните съображения обаче следва да
намерят приложение спрямо второто прихващане, предмет на настоящото дело,
извършено на 27.02.2015г. Това изявление за прихващане се счита завършено
именно на посочената дата, защото едва тогава ответникът е уточнил конкретните
свои задължения, които иска да бъдат погасени чрез прихващане. Въпросното
прихващане обаче е извършено след влизане в сила на изменената редакция на
чл.59, ал.5 от ЗБН. Тази редакция предвижда относителна недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от
тях би получил при разпределението на осребреното имущество, на всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността. В
разглеждания казус е налице прихващане, извършено от ответника в качеството му
на кредитор на банката, което прихващане е извършено с достигане на изявлението
за това до банката на 27.02.2015г. и следователно – след началната дата на
неплатежоспособността. Редакцията на така изменената след 28.11.2014г. правна
норма показва, че за настъпване на относителната недействителност на такова
прихващане е без значение дали извършилия прихващането кредитор е знаел за
настъпилата неплатежоспобност на банката. Достатъчен е простият факт на
извършване на прихващането след по-ранната от двете дати, посочени в нормата.
След като са се осъществили изцяло всички предпоставки за приложение на
разглежданата правна норма в редакцията й след 28.11.2014г., оспорваното
прихващане от 27.02.2015г. следва да бъде прогласено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
ІІІ.По
евентуалните искове
Предвид така формираните изводи, по
отношение на прихващането, извършено на 27.02.2015г. не са налице процесуалните
условия за разглеждане по същество на евентуалните искове, защото главният иск
спрямо това прихващане е основателен. Затова тези евентуални искове следва да
се оставят без разглеждане. По отношение на прихващането от 17.10.2014г.
евентуалните искове следва да се разгледат в поредността, заявена от ищеца.
По
евентуалния иск за обявяване на прихващането от 17.10.2014г. за недействително
по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на
основание чл.59, ал.3 от ЗБН
Нормата на чл.59, ал.3 от ЗБН предвижда
такава относителна недействителност при определени предпоставки: придобиване на
вземането или задължението на кредитора преди датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност и знание към момента на придобиването, че
е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Изискването на разглежданата норма за знание
предполага кредиторът да има обективно и конкретно познание относно
настъпването на релевантните факти. В допълнение, относно знанието се прилага фикцията на ал.4
от същия текст, в случаите, когато вземането или задължението е придобито след
датата на вписване на решението относно отнемане на лицензията на банката.
Цитираната фикция не намира приложение
спрямо изявлението за прихващане от 17.10.2014г. Спрямо това прихващане не е
доказано по несъмнен начин наличието на знание у ответника относно настъпила
неплатежоспособност на „КТБ“ АД в момента на придобиване на вземането срещу
банката или на задълженията му към нея. Договорът за прехвърляне на вземането е
с дата 17.10.2014г. и на същата дата е съобщен на „КТБ“ АД, затова следва да се
приеме, че вземането е придобито преди 7.11.2014г., когато е вписано решението на БНБ за отнемане
лицензията на „КТБ“ АД. Събраните
доказателства не позволяват да се направи извод, че датата на договора за цесия
е недостоверна и че ответникът реално е придобил вземането след 7.11.2014г. По
тази причина съдът приема, че не е налице предпоставката за прилагане на
фикцията по чл.59, ал.4 от ЗБН и че
обективният факт на знание отстрана на ответника на релевантните обстоятелства
подлежи на доказване от страна на ищеца.
Събраните доказателства не позволяват да
се направи извод, че на 17.10.2014г. ответникът е знаел, че „КТБ“ АД е в
състояние на неплатежоспособност. Понятието „неплатежоспособност“ както по ЗБН,
така и по ТЗ представлява правна квалификация на определен фактически състав.
Конкретно по отношение на банките, неплатежоспособността е дефинирана в чл.36,
ал.2 от ЗКИ и предполага собственият капитал на банката да е отрицателна
величина и да не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1,
т.1-3 от ЗВПКИИП. Затова, за да е налице знание за настъпване на
неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, следва да се установи по
несъмнен начин, че кредиторът на банката е знаел фактите, които могат да
попаднат под правната квалификация „неплатежоспособност“. В разглеждания казус
горните принципни положения означават доказване, че ответникът е знаел, че
собственият капитал на „КТБ“ АД към 17.10.2014г. е отрицателна величина и че не
са взети, съответно направени, решенията и констатациите, посочени чл.51,
ал.1,т.1-3 от ЗВПКИИП, тъй като са липсвали условия за това. Подобни твърдения
не се излагат в исковата молба, а и доказателства в тази насока не са
представени.
Доводите в исковата молба, че настъпилата неплатежоспособност на банката е
било общоизвестен факт още след 20.06.2014г. са неоснователни. Както беше
посочено, понятието „неплатежоспособност“ е правна квалификация и предполага
осъществяването на определени релевантни факти, които са посочени в закона.
Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка
(БНБ) за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца,
както и последващото решение № 114 от
16.09.2014г. на управителния съвет на БНБ за продължаване на срока за поставяне под специален надзор до
20.11.2014г. не са такива релевантни факти, макар и да сочат към съществуването
на сериозни ликвидни затруднения на банката. Ето защо с вписването на тези
решения в търговския регистър или с медийното им отразяване до знанието на
обществото се довеждат други факти и обстоятелства, но не и тези, посочени в
чл. чл.36, ал.2 от ЗКИ. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с
решението по откриване на производството по несъстоятелност на банката за
начална дата на неплатежоспособността е приета 20.06.2014г. Това е така, защото
изводът на съда, че именно на посочената дата „КТБ“ АД е изпаднала в
неплатежоспособност, се базира на доказването и съвкупната преценка на
значителен брой факти и обстоятелства, с които не се доказва ответникът да е
бил запознат към момента на придобиване на вземанията.
При това положение следва да се приеме,
че към момента на придобиване на вземането от „Б.Т.К.“ АД ответникът не е знаел
за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Последица от липсата на такова
знание е неосъщественият фактически състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, пораждащ
правната възможност да се иска обявяване на прихващането за недействително по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска за прогласяване на прихващането от 17.10.2014г. за нищожно поради
противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН
Този иск също е неоснователен. Чл.59,
ал.2 от ЗБН въвежда специално изискване за форма за извършване на прихващане на
вземания, които кредитор има срещу банка в несъстоятелност, в допълнение към
условията за валидност на такова прихващане, изброени в ал.1 на същата норма.
Систематичното място на разглежданите разпоредби е в главата на ЗБН относно
запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността, което
означава, че въпросните правила намират приложение само в хипотезите, когато
производството по несъстоятелност срещу банка вече е започнало и е назначен
синдик, на когото са възложени действията по запазване, попълване и управление
на масата на несъстоятелността. В съответствие с посоченото систематично място
и предназначение на разглежданите разпоредби, чл.59, ал.2 от ЗБН предвижда, че
изявлението за прихващане, освен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, следва да бъде извършено и насочено към синдика на банката в
несъстоятелност. Следователно, специалната форма, предвидена в чл.59, ал.2 от
ЗБН намира приложение само за прихващания, извършени след като спрямо банката е
открито производство в несъстоятелност и след като за представляващ и
управляващ орган на банката е назначен синдик. Прихващания, извършени преди
посочения момент, не попадат в приложното поле на разглежданите правила и за
тях не съществува изискване да бъдат направени в писмена форма с нотариална
заверка.
В настоящия случай разглежданото
прихващане е извършено на 17.10.2014г. преди откриване на производство по
несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД. Към момента на достигането на изявлението за
прихващане до банката, последната още не е имала и назначен синдик, а
правомощията по управлението й са били предоставени на квестор. Правния статус
на квестора на банката и на синдика са коренно различни, както и правното
положение на банка под специален надзор в сравнение с банка в открито
производство по несъстоятелност. Тези разлики са очевидни при съпоставка на
всички норми на ЗБН и обуславят извод, че не е допустимо правила, които се
отнасят до производството по несъстоятелност и до синдика, да се прилагат и
спрямо банка под специален надзор, управлявана от квестор. В частност,
недопустимо е специалното правило на чл.59, ал.2 от ЗБН да се тълкува и прилага
разширително, като се приеме, че изискването за специална форма се прилага не
само за прихващания, заявени пред синдика, но и пред такива, направени пред
квестора. По изложените съображения
следва да се приеме, че към датата на извършване на изявлението за прихващания
вх.№ от 17.10.2014г. за ответника не е съществувало задължение да направи
прихващането си във формата, посочена в чл.59, ал.2 от ЗБН. Липсата на такова
задължение означава и липса на твърдения порок в изявлението за прихващане и
води до извод за неоснователност на предявения иск.
По
иска за признаване за нищожно на прихващането от 17.10.2014г. поради
противоречие с правилото на чл.3, ал.2 от ЗБН
Предявеният евентуален иск се основава
на довод, че прихващането представлява сделка, която е насочена към изпълнение
на парични задължения на банката или към събиране на такива задължения, поради
което попада в приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗБН и, доколкото нарушава забраната
в цитираното правило, тъй като е извършена след датата на решението за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност, е нищожно. Цитираното становище
не държи сметка за предназначението и приложното поле на цитираната законова
разпоредба.
Чл. 3, ал.2 от ЗБН забранява да се
извършват, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност насетне, действия и сделки с имуществото на банката, които
действия и сделки имат една обща характеристика – реално намаляват или
застрашават по някакъв друг начин масата по несъстоятелността. От така
изясненото предназначение на разглежданата забрана следва да се извлекат и
адресатите й. Извършването на разпоредителни действия и сделки по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗБН предполага активното и съзнателно участие на самата банка,
чрез нейните органи, в действия от правен или фактически характер, които
увреждат или могат да увредят масата на несъстоятелността. Този извод се налага
от формулировката на законовия текст, която показва, че в приложното поле на
разглеждана забрана се включват именно онези сделки и действия, чрез които
банката би могла да намали или да застраши масата на несъстоятелността. Подобна
забрана не е насочена срещу действия или сделки между трети лица или срещу
едностранни действия на кредиторите на банката. В случая следва да се има предвид и това, че
разглежданата норма има своя аналог в чл.646 от ТЗ, който също съдържа
аналогична забрана за извършване на действия и сделки, увреждащи или заплашващи
да увредят масата на несъстоятелността, по отношение на длъжника в
производството по несъстоятелност и я скрепва с идентична санкция -
недействителност. Самостоятелното тълкуване на чл.3, ал.2 от ЗБН, както и
съпоставянето на тази норма с нейния аналог в общото производство по
несъстоятелност показва, че с нея се създава забрана, под страх от
недействителност на извършваните действия или сделки, единствено за банката, по
отношение на която има решение за отнемане на лиценза, да извършва изброените в
нормата сделки или действия. Посочената забрана не разпростира действието си
спрямо кредиторите на банката. По отношение на действия и сделки, извършени от
последните без участието или съдействието на банката, приложение намират
правилата на чл.12 от ЗБН, а след откриване на производство по несъстоятелност
- тези от раздел ІІІ от глава ІІ на ЗБН, които имат за предназначение да
предотвратят възможността някой от кредиторите да се опита да получи
удовлетворение на вземанията си не по реда, предвиден в ЗБН.
В допълнение, следва да се има предвид и
че самият ЗБН въвежда специални правила относно извършвани от кредитори на
банката в несъстоятелност прихващания. Тези правила се съдържат в чл.59 и,
поради специалния си характер, изключват приложението на общото правило на
чл.3, ал.2 от ЗБН относно признаването за недействителни спрямо масата на
несъстоятелността на определени действия или сделки. Прихващанията, извършени
от кредитори на банката, могат да са недействителни само при наличие на някой
от пороците, изрично предвидени в специалните норми на чл.59 от ЗБН.
Изложеното дотук обуславя извода, че
нормата на чл.3, ал.2 от ЗБН е неприложима спрямо прихващания, извършени от
кредитори на банката, когато от страна на последната не са извършени някакви
действия или сделки, водещи до увреждане или застрашаване на масата на
несъстоятелността. По тази причина евентуалният иск, основан на чл.3, ал.2 от
ЗБН, който има за цел да бъде прогласена нищожността на прихващането, извършено
от ответника на 17.10.2014г. без участието на банката, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
ІV.
По разноските
При този изход на спора, на основание
чл.62, ал.2, изр.2 от ЗБН, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна
такса върху уважения иск. В тежест на масата по несъстоятелността по силата на
същата разпоредба следва да се възложи държавната такса върху отхвърлените
искове по отношение на прихващането от 17.10.2014г. за 3 515 510,10лв.
На основание чл.78 от ГПК и двете страни имат право на разноски по делото, но
липсват доказателства за извършването на такива разноски, затова те не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София,
ул. „********, освен за частта, която кредиторът „П.“ АД (н) би получил при
разпределението на осребреното имущество, на основание чл.59, ал.5, предл.1 от
ЗБН, прихващане за сумата 4 426 270,24лв. извършено от „П.“ АД (н) с изявление
вх.№ 1150/27.02.2015г., по иск, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********,
гр.София, ул. „******** срещу „П.“ АД ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните
искове, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********,
гр.София, ул. „******** и от „К.т.б.“ АД (н) чрез синдиците й, срещу „П.С.“ АД,
за обявяване за недействително по силата на чл.59, ал.3 от ЗБН или евентуално
за прогласяване за нищожно поради противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН, или
евентуално на основание чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН на прихващане,
извършени от ответника с вх. № 1150/27.02.2015г.
ОТХВЪРЛЯ главния иск, предявен от А.Н.Д.
и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, ул. „******** срещу „П.“ АД *** за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
основание чл.59, ал.5 от ЗБН на прихващане за сумата 3 515 510,10лв.,
извършено от ответника с изявление вх.№ 9475/17.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск, предявен от А.Н.Д.
и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, ул. „******** срещу „П.“ АД *** за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
основание чл.59, ал.3 от ЗБН на прихващане за сумата 3 515 510,10лв., извършено
от ответника с изявление вх.№ 9475/17.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск, предявен „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК
********, гр.София, ул. „******** чрез синдиците й А.Н.Д. и К.Х.М., срещу „П.“
АД *** за признаване за нищожно на основание чл.59, ал.2 от ЗБН прихващане за
сумата 3 515 510,10лв., извършено от ответника с изявление вх.№
9475/17.10.2014г.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск, предявен от А.Н.Д.
и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, ул. „******** срещу „П.“ АД *** за
признаване за нищожно на основание чл.3, ал.2 от ЗБН на прихващане за сумата 3
515 510,10лв., извършено от ответника с изявление вх.№ 9475/17.10.2014г.
ОСЪЖДА „П.“ АД *** да плати на Софийски
градски съд на основание чл.62, ал.2 от ЗБН сумата 177 050,81лв. държавна такса
по уважения иск.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност),
ЕИК ********, гр.София, ул. „******** да заплати на Софийски градски съд на
основание чл.62, ал.2 от ЗБН сумата 140 620,40лв. държавна такса по
отхвърлените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: