Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Севлиево, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Х. гражданско дело № 891/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ДАЙНЪРС КЛУБ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представлявано от законния си представител С.Б.И.срещу Д.К.Д., с
ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 06.10.2017 г. бил сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит между „Дайнърс Клуб България" АД и
ответницата Д.К.Д.. На физическото лице била предоставена карта с кредитен
лимит в размер на 500 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или
ПОС. Непогасените суми по горецитирания договор били в размер на 491,10 лева,
от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от
Раздел X на Общите условия в размер на 394,22 лева и лихва, дължима съгласно т.
7 и т. 8 от Договора и т. 11.1. от Раздел XI на Общите условия, считано от
01.03.2018 г. до 31.05.2019 г., в размер на 96,90 лева. С договора било
уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един
отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни,
през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на
12%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил
пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Отчетен период бил всеки период от срока на действие на договора, считано от
1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен
месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът получавал извлечение по
карта и бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.
10.1 от общите условия или бил задължен да погасява минималната погасителна
вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от договора/,
освен ако не е сторил това в гратисния период и не бил погасил пълния размер на
разходите си. Минималната погасителна вноска била сумата, която титулярът по
картата бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера на
главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период,
плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна
вноска, титулярът на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер
на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта /т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от ОУ/. След подписване на
представени документи ответникът получил и кредитната си карта, заедно със запечатан
плик, в който бил ПИН кода за картата на 12.10.17 г. и от този момент
кредитният лимит по картата бил предаден на негово разположение за
изразходване. Кредитът от самото начало не бил обслужван редовно, като били
допускани закъснения в погасяванията от падежа или изобщо вноски не били
правени. Според приложено извлечение 4 от 01.04.18 г. минималната погасителна
вноска била в размер на 19,93 лева и била дължима до 16.04.18 г. Видно и от
следващите извлечения погасителни вноски изобщо не били правени. Съгласно чл.
13.2.1. от общите условия, кредитът ставал автоматично изцяло и предсрочно
изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в
плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение станало изискуемо. С
изтичане на 150 календарни дни, считано от 16.04.18 г. кредитът станал
предсрочно изискуем. Поради неизпълнението на договорното задължение, кредиторът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано посоченото по - горе ч. гр. дело
на Районен съд - Севлиево. След като длъжникът не бил намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането. С оглед гореизложеното ищеца
иска постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на
вземане в негова полза срещу ответницата в размер на сумите: 394,22 лева,
представляваща главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от
Раздел X на Общите условия и 96,90 лева, представляваща лихва, дължима съгласно
т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от
01.03.2018 г. до 31.05.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 576/19 г. на Районен съд - Севлиево. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначения му особен представител.
В отговора особения представител на ответника претендира неоснователност на
исковете. Заявява, че тъй като Д.К.Д. е в неизвестност, това значително
стеснявало възможностите за ефикасна защита на интересите й от страна на
особения представител. Счита, че с оглед справедливото решаване на спора е
желателно най-напред да се издири евентуалното местонахождение на Д.. Иска да
се направи справка за настоящият й адрес чрез съответните органи на ГРАО и МВР
- паспортен отдел при Община Севлиево. Оспорва представените от ищеца
доказателства, като частни документи, изходящи от страна на ищеца и
удостоверяващи изгодни за него обстоятелства.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба развива съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява, неоснователност на предявените искове. В писмена защита развива
съображения за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен
съд - Севлиево и е издадена срещу Д.К.Д., заповед № 338/03.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 394,22 лв.,
преставляваща главница; 96,90 лв., представляваща лихва за периода от 01.03.2018
г. до 31.05.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски
за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на
настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на
указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от съвкупната преценка на договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне
на кредитен лимит от 06.10.17 г., общи условия приложими към договора, тарифа,
експресно искане за издаване на кредитна карта Дайнърс клуб от 04.10.2017 г., протокол
за получаване на кредитна карта и ПИН код от 12.10.17 г., извлечения за периода
от 01.10.17 г. до 31.07.19 г. и заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание
следното: на 06.10.2017 г. между ищеца, като издател и Д.К.Д., като титуляр,
бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс
клуб и предоставяне на кредитен лимит в размер на сумата 500,00 лв.; кредитния
лимит бил предоставен за извършване на плащания на стоки и услуги и за теглене
на пари в брой от терминално устройство; картата била получена с протокол за
получаване на карта и ПИН код от 12.10.2017 г.; срокът за ползване и погасяване
на кредитния лимит бил до 30.09.2018 г., като същият може да бъде подновен
автоматично при условията предвидени в общите условия; уговорена е при
непогасяване на датата на падежа на пълния размер на задълженията по картата
фиксирана годишна лихва в размер на 19 %, като за първите 12 месеца е
договорена промоционална годишна лихва от 12 %, при условие, че картата не бъде
закрита; уговорени са ГПР 12,68 % и обща дължима сума от титуляра 552,96 лв.,
при изчисление въз основа на посочената промоционална лихва; ответницата не
обслужвала редовно кредитната карта и не изпълнявала задълженията си съгласно
сключения договор и общите условия; ответницата Д.К.Д. по договора от
06.10.2017 г., усвоила на следните
дати следните суми чрез ATM: на
12.10.2017 г. – 200,00 лв., на 13.10.2017 г. – 200,00 лв., на 14.10.2017 г. –
100,00 лв.; начислени били лихви в общ размер 120,08 лв.; за покриване на
разходите по кредитната карта били извършени следните плащания: на 19.01.2018
г. - 86,00 лв., на 28.02.2018 г. - 22,00
лв., на 30.03.2018 г. - 22,00 лв.,
всичко 129,00лв.; размера на дължимата главница до датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на сумата 394,22 лева, а размера на
претендираните лихви до 31.05.2019 г. е 96,86 лева или всичко задължение: 491,08
лева.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
него и ответницата, чиито клаузи съдържат задължение за ответницата да му
заплати процесните суми, изпълнението на задълженията си по него, настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираните суми, както и всички други
твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне на кредитен лимит от
06.10.17 г., общите условия приложими към договора, тарифата, експресното
искане за издаване на кредитна карта Дайнърс клуб от 04.10.2017 г., протокола
за получаване на кредитна карта и ПИН код от 12.10.17 г., извлеченията за
периода от 01.10.17 г. до 31.07.19 г. и от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, че между
ищеца и ответницата се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД е предоставило на ответницата
Д.К.Д., сума в размер на 500,00 лв., която е получена от Д., съобразно установеното от заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза. Ответницата и
кредитополучател Д.К.Д. се е задължила с договора да върне предоставената сума,
заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответницата и
ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане
на ответницата на сумата 500,00 лв. по кредита. Установи се от посочените по –
горе документи и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит,
същият е сключен при задължение на ответницата Д.К.Д. да върне заетата сума при
срок за ползване и погасяване на кредитния лимит до 30.09.2018 г., като по
делото няма данни договора да е подновен автоматично. Уговорена е между
страните, при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на задълженията
по картата и фиксирана годишна лихва в размер на 19 %, като за първите 12 месеца
е договорена промоционална годишна лихва от 12 %, при условие, че картата не
бъде закрита. Уговорени са ГПР 12,68% и обща дължима сума от титуляра 552,96
лв., при изчисление въз основа на посочената промоционална лихва. Установи се
от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, че ответницата не е обслужвала редовно
кредитната карта и не е изпълнявала задълженията си съгласно сключения договор
и общите условия, като за покриване на
разходите по кредитната карта били извършени следните плащания: на 19.01.2018
г. - 86,00 лв., на 28.02.2018 г. - 22,00 лв., на 30.03.2018 г. - 22,00 лв. или
всичко 129,00 лв.. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните
вземания, доколкото с изтичане уговорения срок за ползване и погасяване на кредитния
лимит на 30.09.2018 г., при липса на спор, че договора не е подновяван, е настъпила уговорена в договора изискуемост за всички претендирани вноски.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на
задължението на ответника, установи се основателност на исковете за сумата 394,22
лева – главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне
на кредитен лимит от 06.10.2017 г., и за сумата 96,86
лева, представляваща лихва, дължима по същия договор, за периода от 01.03.2018
г. до 31.05.2019 г. и за тези суми следва исковете да се уважат, като неоснователен е за разликата над сумата 96,86
лева до сумата 96,90 лева, иска за
лихва, дължима по същия договор, за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2019 г., поради
което в посочената част, тази претенция
следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответницата, че претенциите на ищеца са неоснователни, като
основаващи се на доказателства, представляващи частни документи, изходящи от страна на
ищеца и удостоверяващи изгодни за него обстоятелства. Ответницата е подписала представения договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне
на кредитен лимит от 06.10.2017 г., а също и протокола за получаване на
кредитна карта и ПИН код от 12.10. 2017
г., като договора и сумите посочени в него, напълно съответстват с
представените от ищеца счетоводни документи и изчисленията на вещото лице в
заключението по съдебно - счетоводната експертиза, като тези обстоятелства
обуславят извод за редовност на вписванията в счетоводни книги на ищеца и неоснователност на възражението на особения
представител на ответницата. Частен свидетелстващ документ, основаващ се на
вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 ГПК, по изключение е
възможно да установява изгодни за издателя си факти, като вписванията се
преценяват от съда според редовността им и с оглед другите обстоятелства по
делото, като в конкретния случай обсъденото по – горе обуславя извод за съответствие
на вписванията с установените по делото обстоятелства и за тяхната редовност. В
тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договора между страните, е да докаже плащане, като доказателства за плащане на
сумите, посочени по – горе, като дължими от ответницата, липсват по делото и не
следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от
страна на ответницата на задълженията ѝ по договора.
Относно разноските, предвид частичното уважаване
на исковете, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
на ищеца направени по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 574,95
лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете, само
за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери,
че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт по ч. гр. д. № 576/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като се
намалят до общата сума 74,99 лева.
С оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представлявано от законния си представител С.Б.И., съществуват
парични вземания за: сумата от 394,22 лева, представляваща главница, дължима по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и
предоставяне на кредитен лимит от 06.10.2017 г. и сумата 96,86 лева,
представляваща лихва, дължима по същия договор, за периода от 01.03.2018 г. до
31.05.2019 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника Д.К.Д., с ЕГН
**********,***; като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в ЧАСТТА: за разликата над сумата 96,86
лева до сумата 96,90 лева, представляваща лихва,
дължима по същия договор, за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2019 г.; за
които вземания е издадена заповед № 338/03.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д.К.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано
от законния си представител С.Б.И., направени по гр. д. № 891/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 574,95 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Д.К.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представлявано от законния си представител С.Б.И., направени по ч.
гр. д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 74,99
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: