Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….. 16.01.2015
г. гр. Шумен.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Шуменския
окръжен съд
наказателен състав
На
шестнадесети януари две хиляди и петнадесета
година
В
открито съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ЛУКОВ
ЧЛЕНОВЕ : СОФИЯ РАДОСЛАВОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
Секретар
: Г.С.
Прокурор
: Румен Рачев
като
разгледа докладваното от съдия София Радославова
ЧНД
№ 477 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРФОРНФС/.
Образувано е по искане на Районен съд
гр.Корнету, Р Румъния за признаване и изпълнение на присъда №91 от 31.01.2014г.,
в сила от 03.07.2014г., с която българския гражданин Е.Г.Н. с ЕГН **********,***
е осъден да заплати съдебни разходи в размер на 8 000,00 румънски леи.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде
уважено.
Засегнатото лице Е.Г.Н., редовно призовано се явява лично в съдебно заседание. Изразява
становище, че искането е частично основателно и моли да му се приспаднат
заплатените от него разноски по делото за изготвяне на автотехническа
експертиза в размер на 1000 румънски леи и медицински изследвания в размер на
414 румънски леи. Представя и писмени
доказателства за заплатени от него суми. В последното съд. заседание
потвърждава искането си, както и прави искане ако в сумата на присъдените
разноски е включена част която е за заплащане на възнаграждение на преводач в
първата инстанция, тези суми да се приспаднат. Сочи, че на първа инстанция в Р
Румъния не е ползвал преводач.
Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата
по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено
следното:
С присъда №91 от 31.01.2014г., влязла в
сила от 03.07.2014г., българския гражданин Е.Г.Н. с ЕГН ********** е признат за
виновен в извършване на престъпления по чл.178 ал.1, 2 и 5 от НК от 1969г. и по
чл.184 ал.2 и ал.4 от НК от 1969г. на Р Р. – при управление на товарен
автомобил - влекач марка „Ивеко” с рег.№ Т 8486 КТ и полуремарке с рег.№ Т 4598 Е, причинил
смъртта на лицата Т. К. и О. С. и тежко телесно увреждане на лицето Т. Щ.. Със
същата присъда Н. е осъден да заплати солидарно с граждански отговорната страна
Т.Д. „П. Т.” – Б. и съдебните разходи по
наказателното производство в размер на 8 000 румънски леи.
Деянията, за които Е.Г.Н. е признат за
виновен представляват престъпление и по
българското законодателство - по чл.343 ал.3 предл. 5, б.б предл.1
във вр. с ал.1, б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК на Р
Б.
Шуменският окръжен съд намира, че горепосочената
присъда представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на
чл.3, ал. 1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила съдебен акт,
постановен от съдебен орган в държава- членка на Европейския съюз. С този
съдебен акт признатият за виновен български гражданин е осъден да запрати и
разходите по съдебните процедури, довели до постановяване на осъдителната
присъда.
В съответствие с изискването на чл. 4,
ал. 1 от същия закон заверено копие от присъдата е придружено от удостоверение
по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения
№ 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на 15.10.2014г.,
преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава на Р Р.
Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен
орган да признае присъдата, издадена в
друга държава- членка на Европейския съюз – Р Р., по смисъла на чл. 6, ал. 1 и
чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и
обичайното пребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че решението за налагане
на финансова санкция – присъда 91 от 31.01.2014г., в сила от 03.07.2014г.,
постановена от Районен съд гр.К., Р Р. по отношение на засегнатото лице Е.Г.Н. следва
да бъде призната и изпълнена на територията на РБ., тъй като е постановена в съдебно
производство в държава- членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което
съставлява престъпление и по българското законодателство, независимо от
елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за
налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р Б.
Съдът намира, че изпратеното решение за
налагане на финансова санкция /присъда №91 от 31.01.2014г., в сила от 03.07.2014г.,
постановена от Районен съд гр. К., Р Р./, с което са присъдени съдебни разходи
следва да бъде признато и изпълнено на територията на Р Б. и поради това, че не
са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението :
1.Представеното удостоверение по член 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на присъда от 31.01.2014г.,
в сила от 03.07.2014г., постановена от Районен
съд гр.К., Р Р.;
2.Липсват доказателства, че срещу
осъденото лице за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за
деяние, подсъдно на български съд;
4.Не е налице имунитет или привилегия
по българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния,
които :
а/ по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или
б/ са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е
по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което
представлява престъпление според българското законодателство – по чл.343 ал.3
предл. 5, б.б предл.1 във вр. с ал.1, б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК на Р Б.;
8.Решението не е постановено срещу
физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не
носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за
деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е
видно, че производството по делото е било писмено, като засегнатото лице Е.Г.Н.
е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител за правото си да обжалва решението,
както и за сроковете за обжалване и за възможността лично да се яви на делото.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка
с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на
финансова санкция се отнася до парична сума –съдебни разноски в размер на 8 000,00
румънски леи, съдът следва да определи равностойността на сумата в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –31.01.2014г. От
изисканата справка от БНБ за 31.01.2014г. е видно, че фиксираният курс на 10 румънски
леи е 4,35 лева или равностойността на 8
000 румънски леи е 3 481,00 лева.
С горепосочената присъда Е.Г.Н. е
осъден да заплати солидарно с граждански отговорната страна Т.Д. „П.Т.” съдебните
разходи по наказателното производство в
размер на 8 000 румънски леи. Съдът като взе предвид, че в искането за
признаване на присъдата и в изпратеното Удостоверение е направено искане за признаване на присъдата
само по отношение на лицето Е.Г.Н., но не и по отношение на солидарно
отговорното Т.Д. „П. Т.” намира, че
следва да признае присъдата само в частта й, в която по отношение на Н. е
наложена финансова санкция, представляваща парична сума за разходите по
съдебната процедура. Доколкото присъдената сума за съдебни разноски е възложена
солидарно, съдът следва да признае присъдата в частта на присъдените съдебните
разноски в целия им размер от 8000,00 румънски леи.
В хода на съдебното следствие е направено искане от страна
на засегнатото лице от присъдените съдебни разноски да се направи частично
приспадане, като се вземат предвид представените от него писмени доказателства
за заплатени 1000,00 румънски леи за съдебна експертиза на МПС и 414,00
румънски леи за медицински изследвания. Във връзка с така направеното искане
ШОС на основание чл.32 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС се консултира с компетентния орган на
издаващата държава, в случая с Районен съд гр.К.у, Р Р. като направи писмено запитване дали са
включени в присъдените съдебни разноски заплатените от Е.Г.Н. разноски за
автомобилна техническа експертиза в размер на 1000,00 леи, както и заплатените
от него такси в размер на 414,00 леи за медицински изследвания и следва ли същите
да бъдат приспаднати от присъдените съдебни разноски по делото. От писмената справка, изпратена от РС гр.К.,
Р Р. с вх. № 6603/ 12.12.2014г. се установява, че заплатените от Е.Г.Н. суми както следва: такса за съдебна
експертиза на МПС в размер на 1000,00 румънски леи и медицински изследвания в
размер на 414,00 румънски леи не следва да се приспадат от общия размер на
присъдените 8000 румънски леи съдебни разноски.
ШОС като обсъди представените от засегнатото лице писмени
доказателства и писмената справка от РС гр.К., Р Р. намира, че заплатените от Е.Н.
суми не представляват частично изпълнение на наложената финансова санкция в
размер на 8000,00 румънски леи за съдебни разходи, поради което приема че не са
налице основанията на чл.33 от ЗПИИРКОРНФС
за приспадане на заплатените суми в размер на 1414,00 румънски леи от
присъденото общо задължение – 8000,00 румънски леи.
От
представените с искането доказателства, претендираната сума в размер на 8000
леи не е разбита по пера – вид разходи. Поради което ШОС не може да направи
извод съдържат ли се в тази сума възнаграждения за преводач пред първата
инстанция в Р Р. Поради което това искане следва да не се уважава.
По изложените съображения и на
основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА присъда
от 31.01.2014г., влязла в сила от 03.07.2014г.,
постановена от Районен съд гр.К., Р Р. в частта, в която по отношение на
българския гражданин Е.Г.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Б. гр.Ш.
ул.”****” №** ет.*, е наложена финансова санкция, представляваща
парична сума за разходите по съдебната процедура в размер на 8000 /осем хиляди/
румънски леи, равностойни на 3 481,00лв. /три хиляди четиристотин и осемдесет и
един лева/ по курс на БНБ към момента на постановяване на присъдата-
31.01.2014г.
На основание чл. 36, във връзка с чл.
22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС присъда от 31.01.2014г., в сила от 03.07.2014г.,
постановена от Районен съд гр.К., Р Р., да се изпрати ведно с препис от
настоящото решение на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-
гр.В., офис гр. Ш. за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4
от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава – Районен
съд гр.К., Р Р., за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция на Териториална дирекция на НАП- гр. В., офис гр.Ш., както и
за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния
орган на издаващата държава да се изпрати и на министерство на правосъдието на
Р Б.
На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски
по настоящото производство са за сметка на българската държава.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд- гр. В. в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, като
обжалването не спира изпълнението на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.