№ 3167
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110110566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. Г. Я. срещу „Б.“ АД, с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи на банката сумата от 2757,13 лева –
задължение по изпълнителен лист от 18.03.2016 г. по частно гражданско дело
№ 13898/2016 г. на Софийския районен съд, 32. състав, издаден в полза на „Б.“
АД, за което е образувано изпълнително дело № ************* на частен
съдебен изпълнител В.М.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
18.03.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, „Б.“ ЕАД
образувала изпълнително дело на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) У.Д, което
било прекратено поради 2-годишно бездействие на взискателя, като
междувременно „О.Б“ ЕАД бил конституиран като взискател въз основа на
сключен договор за цесия. Твърди се, че било образувано срещу ищцата
изпълнително дело № ************* на ЧСИ В.М, като „О.Б“ ЕАД бил
конституиран като взискател без никакви доказателства за извършената цесия,
нито за уведомяване на ищцата за извършеното прехвърляне. Твърди се, че не
са извършвани действия по изпълнителното дело, поради което вземането се
било погасило с изтичане на 5-годишна погасителна давност. Иска се
уважаване на иска. Претендират се разноски, на които е направен списък в
исковата молба.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Б.“ АД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен – поради това, че
ответникът бил искал редовно изпълнителни действия по изпълнителните
дела, подробно описани в отговора и частично извършени от ответника, а
1
частично – от цесионера –„О.Б“ ЕАД, а именно – през 2016 г., на 16.04.2018 г.,
05.03.2020 г., 26.04.2021 г., 08.07.2021 г. и 08.01.2024 г. Поради това иска
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание,
проведено на 06.11.2024 г. (протокол на лист 298 по делото) за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че
срещу ищцата в полза на ответника „Б.“ АД е издаден изпълнителен лист от
18.03.2016 г. по частно гражданско дело № 13898/2016 г. на Софийския
районен съд, 32. състав; че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително
дело пред ЧСИ Димоларова през 2017 г., по което ответникът „О.Б“ ЕАД е бил
конституиран като взискател – частен правоприемник, като е образувано и
изпълнително дело от „Б.“ АД през януари 2024 г. под № ************* на
ЧСИ В.М.
С доклада по делото, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ за
служебно известно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството,
че „О.Б“ ЕАД е заличен като юридическо лице.
Съгласно представената на лист 6 по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.03.2016 г.,
издадена по ч.гр.д. № 13898/2016 г. по описа на СРС, 32 състав, ищцата М.Г.Д
е осъден да заплати на „Б.“ АД следните суми: 862,96 лева – главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.09.2013 г., ведно със
законната лихва за периода от 11.03.2016 г. до изплащане на вземането, 133,71
лева – заемни такси, 254,26 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2014 г.
– 11.03.2016 г., 3,84 лева – наказателна лихва за периода 09.02.2016 г. –
11.03.2016 г. и 325,10 лева – разноски по делото, от които 25,10 лева държавна
такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно представения на лист 5 по делото изпълнителен лист, на
18.03.2016 г. е издаден такъв по ч.гр.д. № 13898/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 52 състав въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
18.03.2016 г. в полза на „Б.“ АД срещу М.Г.Д за следните суми: 862,96 лева –
главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.09.2013
г., ведно със законната лихва за периода от 11.03.2016 г. до изплащане на
вземането, 133,71 лева – заемни такси, 254,26 лева – договорна лихва за
периода от 20.07.2014 г. – 11.03.2016 г., 3,84 лева – наказателна лихва за
периода 09.02.2016 г. – 11.03.2016 г. и 325,10 лева – разноски по делото, от
които 25,10 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.12.2016 г. (на
лист 54-61) и Приемо-предавателен протокол от 15.12.2016 г. (лист 62) „Б.“ АС
е прехвърлила вземанията срещу ищцата М.Г.Д на „О.Б“ ЕАД.
Видно от представената на лист 132 по делото молба, на 14.04.2016 г.
ответникът „Б.“ АД е поискал образуване на изпълнително дело срещу
2
ищцата М.Г.Д въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13898/2016 г., като е предоставил на ЧСИ У.Д правата по чл. 18 ЗЧСИ да
определи способа за принудително изпълнение, и е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в „Б.“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 153 по делото, на
20.04.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „Б.“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 184 по делото, на
28.04.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „Т.И“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 186 по делото, на
28.04.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „Т.Б“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 198 по делото, на
11.05.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „Т.Б“ ЕАД.
Съгласно молба, находяща се на лист 205 по делото, на 02.06.2016 г.
длъжникът М. Я., чрез процесуалния си представител (пълномощно на лист
176 по делото) е депозирал молба за разсрочване изпълнението на
задължението по изпълнителното дело.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 206 по делото, на
30.05.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „С.Ж.Е“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 208 по делото, на
30.05.2016 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „Р.Б“ ЕАД.
Съгласно молба, находяща се на лист 221 по делото, на 26.05.2017 г. от
„О.Б“ ЕАД е поискал да бъде констутиран като взискател по образуваното
изпълнително дело № 422/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д въз основа на
сключения с „Б.“ АД договор за цесия, оттеглил е праВ.Мощията по чл. 18
ЗЧСИ, дадени от предходния взискател и е поискал налагане на запор върху
всички левови и валутни банкови сметки на длъжника в „У.Б“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 235 по делото, на
06.11.2017 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „У.Б“ АД.
Съгласно молба, находяща се на лист 240 по делото, на 16.04.2018 г. от
„О.Б“ ЕАД е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
в случай, че са налице такива.
Съгласно молба, находяща се на лист 254 по делото, на 05.03.2020 г.
„О.Б“ ЕАД е поискал насрочване на опис на движимото имущество,
собственост на длъжника към деня на описа.
Съгласно молба, находяща се на лист 264 по делото, на 26.04.2021 г.
„О.Б“ ЕАД е поискал налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в
3
„ПИБ“ АД.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 267 по делото, на
06.07.2021 г. ЧСИ У.Д е наложила запор върху банковите сметки на длъжника
М. Я. в „ПИБ“ АД.
Съгласно молба, находяща се на лист 277 по делото, на 29.09.2023 г. „Б.“
АД е поискал налагане на запор върху банковите сметки, налагане на възбрана
върху недвижимите имоти, запор върху моторните превозни средства и запор
върху вземания на длъжника.
Съгласно Постановление за прекратяване от 13.11.2023 г., находящо се
на лист 281 по делото, изпълнително дело № 422/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д
е прекратено поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно молба, находяща се на лист 89 по делото, на 08.01.2024 г. „Б.“
АД, въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13898/2016 г. по
описа на СРС, 32 състав, е поискала от ЧСИ В.М образуване на изпълнително
производство срещу М. Г. Я., и налагане на запори върху имуществата на
длъжника.
Съгласно запорни съобщения по изпълнително дело № 55/2024 т. по
описа на ЧСИ В.М, находящи се на лист 109-112 по делото, на 09.01.2024 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника М.Г.Я в „Б.“ АД, „Т.Б“
АД, „Т.И“ АД и „Т.Б“ АД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са в условия на кумулативно субективно съединяване искове
признаване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително
изпълнение, с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Исковете се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищцата има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, по който
ответниците са взискатели, и се уважава, ако от издаването на този титул са
изминали повече от пет години (според двете страни), освен ако ответник не
докаже прекъсване на давностния срок с предявяване на редовно искане за
извършване на изпълнителни действия, след като е имал право да поиска
принудително изпълнение на вземането (след прехвърлянето му).
В случая, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ на съда е служебно
известно обстоятелството, че на 25.05.2023 г. „О.Б“ ЕАД е заличен като
юридическо лице, поради преобразуване чрез вливане, като негов
правоприемник е „Б.“ АД. Поради това, банката е универсален правоприемник
на заличеното дружество и като такъв се ползва от последиците от
направените от последното искания за извършване на изпълнителни действия
и извършените такива.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
18.03.2016 г., издаден по частно гр. дело № 13898/2016 г. на Софийски
районен съд, 32 състав срещу М. Г. Я. са погасени по давност или не, като
според ищеца за период по-дълъг от пет години след издаване на
4
изпълнителния лист не са предприемани валидни изпълнителни действия.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва
със сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по изпълнителните дела, образувани
след 26.06.2015 г., какъвто е и настоящият случай давност тече в рамките на
изпълнителния процес, като същата се прекъсва с отделни изпълнителни
действия. Съгласно цитираното решение давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. След прекъсване на давността
започва да тече нова давност за вземането. Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. 2/2023 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищцата, че 5-
годишната погасителна давност за вземането е изтекла, се явяват
неоснователни. От представените доказателства по делото съдът приема, че
давността е прекъсната за първи път на 14.04.2016 г. с искането за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. Впоследствие давността е била
прекъсната последователно с налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника на 20.04.2016 г. (лист 153), на 28.04.2016 г. (на лист 184) и на
5
11.05.2016 г. (лист 198), с налагането на запор върху банковите сметки на
ищцата на 30.05.2016 г., с признаването на вземането от нея чрез подаване на
молба за разсрочване на изпълнението на 02.06.2016 г. (на лист 205), с
подаване на молба за конституиране като взискател от „О.Б“ ЕАД и за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника на 26.05.2017 г. (лист
221), с депозиране на молба за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника на 16.04.2018 г. (лист 240), с искането за извършване на опис на
движимото имущество на длъжника на 05.03.2020 г. (лист 254), с искането за
налагане на запор върху банковите сметки на ищцата на 26.04.2021 г. (лист
264), и с молбата за налагане на запори и възбрани върху имуществото на
ищцата на 29.09.2023 г. Впоследствие, давността е била прекъсната на
08.01.2024 г. с подаване на молба до ЧСИ В.М за налагане на запори и
възбрани върху имуществата на длъжника (лист 89-90), както и на 09.01.2024
г. с налагане на запори върху банковите сметки на ищцата в „Б.“ АД, „Т.Б“ АД
и „Т.Б“ АД (лист 109-112).
Предвид обстоятелството, че между отделно извършените изпълнителни
действия за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист не е
изтекъл срок от 5 години, и от датата на последното предприето изпълнително
действие, което прекъсва давността до момента на подаване на исковата
молба, предмет на настоящото дело – 26.02.2024 г. е изтекъл срок много по-
кратък от 5 години, вземанията на ответника не са погасени по давност,
съответно предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на
разноски има ответникът, който претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи
на 100 лева, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Я. искове с правна квалификация чл.
439 ГПК за признаване на установено по отношение на „Б.“ АД, че М. Г. Я., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, ***********, не дължи на „Б.“ АД, с
ЕИК: ******, и адрес на управление: С., ул. „М.“ ***, сумата от 2757,13 лева
(две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 13 стотинки) – задължение
по изпълнителен лист от 18.03.2016 г. по частно гражданско дело №
13898/2016 г. на Софийския районен съд, 32. състав, издаден в полза на „Б.“
АД, за което е образувано изпълнително дело № ************* на частен
съдебен изпълнител В.М.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Я., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „С.“, ***********, да заплати на „Б.“ АД, с ЕИК: ******, и
адрес на управление: С., ул. „М.“ ***, сумата от 100 лева (сто лева) разноски
по делото.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7