Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Балчик
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 4 юни 2025 г. |
| Съдия: | Галин Христов Георгиев |
| Дело: | 20223210200154 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 август 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда №7 по НОХД №154/2022 г. по описа на
Балчишкия районен съд.
По отношение на подсъдимата Р.Т.К. с ЕГН**********, **** СУ
“Х.С.“ ***, ***, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура-Добрич ТО-
Балчик, за това,че:
1./ На 22.07.2016г в ***, като длъжностно лице - директор на Средно
училище „Х.С.“, *** е присвоила чужди пари на стойност 5000,00 лева,
собственост на СУ „Х.С.“- ***, връчени в това 1 качество и поверени й да ги
пази и управлява, на основание получена рента от "И." ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П.Г.П., изплатени с
квитанция към ПКО № 36 от 22.07.2016 г. за сумата от 5000,00 лева, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените
пари са внесени в касата на училище „Х.С.“, *** - престъпление по чл. 205,
ал.1, т.1, във връзка с чл. 201, ал.1 от НК.
2./ В периода 10.07.2018г. до 18.07.2018г. в ***, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице - директор на Средно
училище „Х.С.”, *** е присвоила чужди пари на обща стойност 10 000,00
лева, собственост на СУ „Х.С.“- ***, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява, както следва:
На 10.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „И.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П.Г.П. - с
квитанция към ПКО № 39 от 10.07.2018 г. за сумата от 5000,00 лева за
стопанската 2017г.
На 18.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „И.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П.Г.П. - с
квитанция към ПКО № 40 от 18.07.2018 г. за сумата от 5000,00 лева, за
стопанската 2018г., като общата стойност на присвоените суми е в размер на
10 000,00 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоените пари са внесени в касата на училище
„Х.С.”, *** - престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, във връзка с чл. 201, ал. 1, във
връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
Ощетеното юридическо лице Средно училище „Х.С.“ -***, ***, с ЕИК
***, с адрес в ***, чрез своя Директор П.С.Т. е предявило граждански иск за
причинени неимуществени вреди. Искът е за заплащане за обезщетение в
размер на 10 000лева., ведно със законната лихва считано от датата на
извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата.
Юридическото лице е конституирано като граждански ищец, а
подсъдимата като граждански ответник. Гражданския иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство
Подсъдимата, редовно призована се явява лично в съдебно заседание и
представлявана от процесуален представител, а именно адвокат П.Г. от АК-В..
1
Представляващия обвинението, прокурор Красимир Димитров от
Районна прокуратура-Добрич, ТО-Балчик поддържа първоначалното
обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по всички
предявени обвинения, като и се наложат наказания към минимума, предвиден
в закона, които наказания да бъдат отложени с подходящ изпитателен срок на
основание чл.66 от НК. Пледира да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК,
като се определи за изтърпяване общо най-тежко наказание, което да се
отложи на основание чл.66 от НК. Пледира, с присъдата подсъдимата да бъде
осъдена да заплати направените деловодни разноски.
По отношение на предявения граждански иск, пледира да се уважи по
справедливост.
Разпитана в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание,
подсъдимата не се признава виновна. Дава обяснения в съдебно заседание,
като твърди, че не е извършила престъпленията в които е обвинена. В
последната си дума, подсъдимата поддържа казано от нейния процесуален
представител. Твърди, че е върналата парите. Твърди, че извършеното от нея
може да е грешка, но не е престъпление.
Процесуалният представител твърди, че неговата подзащитна е
невинна. Пледира, че процесната сума не е собственост на училището, тъй
като не е осчетоводена. Твърди, че подсъдимата не е имала пряк умисъл при
извършване на изпълнителните деяния, т.е. не е налице субективния елемент
на инкриминираните деяния. Твърди, че парите предмет на производството са
предадени от подсъдимата още преди започване на досъдебното производство.
С оглед изложеното, моли съда да признае Р.К. са невинна и да я
оправдае изцяло по повдигнатите обвинения. Процесуалният представител
пледира алтернативно, ако съдът признае подсъдимата за виновна да й наложи
минимално наказание, с приложението на разпоредбата на чл.66 от НК.
По отношение на гражданския иск, адвокат Гонов моли съда да
отхвърли същия, като неоснователен.
В последната си дума подсъдимата завява, че желае да бъде
постановена оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата е била Директор на СУ“Х.С.“-***, ***, въз основа на
споразумение ***, в резултат на проведен конкурс. Съгласно трудов договор
№ ***г. за директор учебното заведение е назначена П. Т..
На 27.07.2016г. подсъдимата Р.К., в качеството си Директор на
училището, сключва Договор аренда на земеделски земи, собственост на
учебното заведение, с арендатор фирма „И.“ ЕООД. Дружеството е
представлявано от П.Г.П. от ***. Договорът е сключен в кантората на
нотариус С. И. И.- нотариус с район на действие РС-Балчик с рег. № ***
Нотариалната камара и заверен под № 2151 в регистъра на нотариуса.
Предмета на договора е отдаване на поземлен имот - нива с площ от
2
100 декара, находящ се в местността „К.“ - ***. Срокът на договора е десет
години с уговорена цена за плащане 26 евро за декар/50.91 лева по курс на
БНБ - 1 Евро - 1.96 лева/.
Свидетелят П.П. сключил лично договора за аренда,но възложил на
Х.М.И., с когото са приятели осъществяването на дейността по обработка на
земеделски земи,с намерението в последствие да му прехвърлил
дружествените дялове на „И.“-ЕООД.
На 22.07.2016г. в *** свидетелят Х.И., в качеството на представител на
„И.“-ЕООД, предал на подсъдимата К. сумата от 5000 лв. на основание
изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2016г. За
предадената сума била съставена квитанция към приходен касов ордер №
36/22.07.2016г.
На 10.07.2018г. в *** същия свидетел, в качеството на представител на
„И.“-ЕООД, предал на подсъдимата Р.К. сумата от 5000 лв., на основание
изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2017г. За
предадената сумата била съставена квитанция към приходен касов ордер
№39/10.07.2018г.
На 18.07.2018г. в *** свидетелят Х.И., в качеството на представител на
„И.“-ЕООД, предал на подсъдимата сумата от 5000 лв., на основание
изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2018г. За
предадената сумата бил съставена квитанция към приходен касов ордер №
40/18.07.2018г.
Посочените суми са били изплащани на ръка от лице с посочените
имена Х.М.И. от ***, който реално е обработвал земеделските земи, както и е
заплащал сумите, отразени в ПКО.
Общата сума по описаните три касови ордера била в размер от 15 000
лв.
Тази сума била заплатена на три пъти лично от свидетеля Х.И. на
подсъдимата Р.К., в качеството й на директор на учебното заведение и в
изпълнение на договор за аренда.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената графическа
експертиза, трите приходни касови ордери са подписани от подсъдимата К..
Видно от същата подписите в графите „Получил сумата касиер“ са положени
от К..
След като получила сумите, Р.К. вместо да внесе сумите в касата на
учебното заведение или да ги приведе по банков път, решила да се разпорежда
със средствата, като със свои и да покрива с тях собствените си материални
нужди.
Видно от събраните при разследването доказателства, в счетоводството
на учебното заведение, за периода 2016г. - 2018г. не са открити документи и
данни изплатените аренди вноски да са отчетени в касата училището. В тази
насока са и показанията на свидетелите М.И.Д. на длъжност касиер - домакин
в СУ“Х.С.“ - *** и св. Д.Д.Д. заемаща длъжността счетоводител.
3
И двете заявяват, че сумите до визираните по-горе ПКО в общ размер
от 15 000 лева, за стопанските 2016, 2017 и 2018г., не са постъпвали и
осчетоводяван в касата на училището..
От уведомителното писмо на О. - Б. е видно, че за периода с 2016г. до
2018г. няма отчетени по сметка 2406 - приходи от наем за земеделска земя от
страна на учебното заведение.
Обстоятелството, че получените от К. суми, по арендния договор
размер на 15 000 лв. не са осчетоводени и постъпили в касата на учебно
заведение се установява и от заключението на вещото лице по назначена
икономическа експертиза.
От дадените от подсъдимата обяснения се установява, че сумите
получавани от нея по арендния договор са се съхранявали в метална каса,
находяща се в директорския кабинет. К. заявява, че при излизането и отпуск
през месец октомври 2020г., тъй като предположила, че ще и бъдат създадени
проблеми и вероятно уволнена, вземала всички ценни вещи, включително
сумата от 15 000 лв.
К. твърди в досъдебното производство, че е отразила получените
арендни суми инвентарна книга на каса № 2, инвентарен № 447, заведена от
01.01.2016г., а съдържание 12 листа, както и 2 бр. квитанции за внесена сума в
касата учебното заведение в общ размер на 15 000 лева., като същевременно
доброволно предава книгата на водещия разследването.
На 25.01.2021г., преди започване на процесуалните действия във връзка
с разпита на подсъдимата, в качеството й на обвиняемата, К. предала в
учебното заведение сумата от 15 000 лв.
Видно от заключението на вещото лице по назначена икономическа
експертиза приобщената по делото тетрадка с твърди корици, условно
обозначен като „инвентарна книга„ на каса № 2, инвентарен № 447, заведена
от 01.01.2016 г. условно номерирана със съдържание 99 бр. листи, не отговаря
на изискванията на закона за счетоводството, тъй като не е прошнурована и
подпечатана. Би могла да бъде използвана, като дневник за входяща/изходяща
информация, но не и за касова книга.
Видно от събраните при разследването гласни и писмени доказателства
въпросната книга е съставена в един-по-късен период с цел документиране на
неотчетените от подсъдимата К. парични суми от аренда на земеделска земя
по сметка на СУ “Х.С.“ - ***. От показанията на свидетелката В.П. се
установява, че тя е полагала подписи в графата „получил бланката“ по
разпореждане на подсъдимата. Свидетелката не може да каже към кой период
от време е била заведена въпросната тетрадка, условно водена, като
инвентарна книга под № 447, каса №2. От разпита на същата свидетелката се
установява, че описаните в съдържанието на книгата документи по номера, са
заведени и в други книги, което прави воденето на тази тетрадка
безпредметно.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна
компютърна техническа експертиза е видно, че при изследване на
4
информацията от служебен компютър използван от СУ „Х.С.“ - ***, е било
нареден устно на служителите К.Б. и Т.Х. да копират страници от
регистрационните книги, като информацията е изпратена на имейл ***,
ползван от подсъдимата К.. Действието се развива през есента на 2020г.
Информацията съвпада с тази отразена в предоставената за нуждите на
разследването „инвентарна книга„ под № 447 на каса № 2.
Според съда, същата тетрадка е съставена от страна на Р.К. единствено
и само с цел, удостоверяване на привидна отчетност от страна на МОЛ, което
към периода на инкриминираното деяние е била именно подсъдимата Р.К.. В
тази връзка е направената проверка, относно пускането в печат на корицата на
въпросната тетрадка.
По отношение на направените твърдения от страна на подсъдимата и
нейната защита, съдът съобразява следното:
Изпълнителното деяние при присвояване се обективира във външно
проявена промяна на отношението на дееца към повереното имущество, което
той владее или управлява за сметка на определена обществена организация,
предприятие, учреждение, която в случая е процесното училище, което е
изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен
интерес или в интерес на другиго. За да е доказано присвояване на чуждо
имущество от фактическа страна следва да се установи, че е имало
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество.
Противозаконността на разпореждането произтича от това, че деецът няма
право да го извърши, като чрез този свой акт той изразява намерение да
третира обекта на посегателство, като свой. За доказване на наличието на
разпоредителни действия на дееца върху повереното имущество не е
задължително да се установи по какъв начин са изразходвани средствата,
какво е платено с тях и т.н. Достатъчно е да се установи, че единствено дееца е
имал достъп до имуществото и не е имало чужда намеса при разходване на
средствата.
В конкретния случай, само подсъдимата е имала достъп до паричните
средства и единствено само тя е могла да се разпорежда с тях.
Инкриминираните суми са получени лично от подсъдимата в качеството й на
директор на училището, като тя не ги е внесла по надлежен начин в
училището.
Неоснователно е и твърдението на защита на подсъдимата,че същата не
следва да носи наказателна отговорност, тъй като е нямала намерение да
присвои сумите общо в размер на 15000лева. Според трайно установената
съдебна практика, когато решението завръщане/възстановяване на паричните
суми е било взето, след довършване на престъплението, няма основания то да
не бъде квалифицирано като длъжностно присвояване, защото към този
момент, деецът се е разпоредил с предмета на престъпление като свой.
Изложеното налага извода, че подсъдимата е осъществила фактическо
разпореждане с чуждо имущество, собственост на учебното заведение. Това
разпореждане е противоправно, тъй като получените суми не са внесени в
каса на училището или по банков път. Вместо да стори това подсъдимата К. се
5
разпоредила с паричните средства в своя полза, третирайки ги като свои.
За доказване наличието на разпоредителни действия на дееца върху
повереното му за пазене и управление имущество не е задължително да се
установи по какъв точно начин са разходвани. Достатъчно е да се установи,
че единствено дееца е имал достъп до имуществото и не е имало чужда
намеса по разходването на средствата. В този смисъла е постоянната съдебна
практика решение № 394/86г. на първо н.о. на ВС и решение №460/94г. на
първо н.о. ВС.
Видно от събраните при разследването гласни и писмени доказателства
са и единствено подсъдимата К. е имала достъп до сумата от 15 000 лв. и
единствено е имала възможност да се разпорежда с тях.
Факта, че К. е укрила средствата и не е предприела законосъобразните
действия по внасянето им в касата или посредством банков превод, и
осчетоводяването им обективира умисъла за присвояването им.
Видно от заключението на вещото лице по назначената икономическа
експертиза, не са констатирани липси на сумата от 15 000 лв., а такива не
могат да бъдат установени в случай, че средствата не са осчетоводени.
При разследването не са установени обективни пречки К. да е внесла
посочените суми в касата или по банковата сметка на учебното заведение. Тя
сторила това три и повече години след получаването им и то не защото е има
намерение да ги върне, а по повод привличането и в качеството на обвиняема
за длъжностно присвояване по настоящото наказателно производство.
От субективна страна е налице пряк умисъл, като форма на вината по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
С оглед изложеното, съдът приема, че с оглед събраните доказателства,
подсъдимата Р.К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 205, ал.1, т.1, във връзка с чл. 201, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1
от НК.
Последните две деяния осъществяващи състава на едно и също
престъпление са извършени през непродължителен период от време , при една
и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото от
обективна и субективна страна се явява продължение на предходното, поради
което тази част от престъпната дейност на К. е квалифицирана като
„продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.
С присъдата си,съдът признава подсъдимата Р.Т.К. за виновна в това,че:
На 22.07.2016г в ***, ***, *** , като длъжностно лице - директор на
Средно училище „Х.С.", ***., ***, *** е присвоила чужди пари на стойност
5000,00 лева, собственост на СУ „Х.С.“- ***, връчени в това 1 качество и
поверени й да ги пази и управлява, на основание получена рента от "И."
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление- ***, представлявано от
П.Г.П., изплатени с квитанция към ПКО № 36 от 22.07.2016г за сумата от
5000,00 лева, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоените пари са внесени в касата на училище
6
„Х.С.", ***., ***, ***- престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, във връзка с чл. 201,
ал.1 от НК.
В периода 10.07.2018г. до 18.07.2018г в ***, ***, ***, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице - директор на Средно
училище „Х.С.”, ***, ***, *** е присвоила чужди пари на обща стойност 10
000,00 лева, собственост на СУ „Х.С.“- ***, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява, както следва:
На 10.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „И.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П.Г.П. - с
квитанция към ПКО № 39 от 10.07.2018 г. за сумата от 5000,00 лева за
стопанската 2017г.
На 18.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „И.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от П.Г.П. - с
квитанция към ПКО № 40 от 18.07.2018 г. за сумата от 5000,00 лева, за
стопанската 2018г., като общата стойност на присвоените суми е в размер на
10 000,00 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоените пари са внесени в касата на училище
„Х.С.”, ***, ***, *** - престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, във връзка с чл. 201,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
Причини за извършване на деянието - са незачитане на установения
страната правов ред и стремежа към неследваща се материална облага.
При определяне на вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанията, съдът взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Наказанията следва да се определят в хипотезата на
разпоредбата на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата К. са необремененото съдебно минало и добрите
характеристични данни.
Съдът съобразява и факта, че подсъдимата е възстановила
инкриминираните суми преди приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд.
Според съда следва и за двете извършени престъпления от подсъдимата
да се наложат наказания лишаване от свобода. В предвид на наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че следва да се определи
размера на наказанието за първото престъпление да бъде към минимума
предвиден в закона, тъй като такъв в законовия текст липсва. Следва да се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
По отношение на това престъпление, следва да се приложи института
на условното осъждане, с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Налице за това са както обективните така и субективни условия. Наказанието
е под три години лишаване от свобода, подсъдимата е с чисто съдебно минало.
За нейното превъзпитание не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Според настоящия съдебен състав подходящия срок на
изпитателния срок е три години.
7
По отношение на второто престъпление,съдът счита, че следва освен
факта за наличие на смекчаващи вината обстоятелства следва да се съобрази и
факта, че се касае за продължавано престъпление, поради което размерът на
наказанието следва да бъде над предвидения в закона минимум, т.е. следва да
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
По отношение на това престъпление, следва да се приложи института
на условното осъждане,с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Налице за това са както обективните така и субективни условия. Наказанието
е под три години лишаване от свобода, подсъдимата е с чисто съдебно минало.
За нейното превъзпитание не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Според настоящият съдебен състав подходящия срок
на изпитателния срок е три години.
С оглед факта, че е налице множество от престъпления, при които за
всяко от тях няма влязла в сила присъда, то са налице условия за групиране на
наложените наказания при приложението на разпоредбата на чл.23 от НК.
Съдът приема, че следва да се наложи по-тежкото от двете наказания за
изтърпяване, а именно ЛИШИАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест месеца,
което наказание следва да се ОТЛОЖИ ,на основание чл.66 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така определени и групирани наложените наказания, според съда най-
пълно е ефективно ще постигнат целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение на предявения граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лева,
ведно със законната лихва, съдът счита, че съгласно трайната съдебна
практика, юридическите лица не могат да претърпяват неимуществени вреди,
следователно не могат да претендират такива. В предвид на това, с присъдата
си, съдът следва да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
С присъдата си, съдът осъжда подсъдимата да заплати направените
деловодни разноски в полза на ОДМВР-Добрич,в размер на 1204,88лв.
С присъдата си съдът осъжда подсъдимата да заплати и направени
деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС,
в размер на 280,09лева. В случай на служебно издаване на изпълнителни
листи, подсъдимата е осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на БРС в размер на 5 лева, за всеки един от
тях.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
8