Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 04.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.
въззивно гражданско дело № 7141 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 24.11.2019г. по гр. д. № 40836/2018г. Софийски районен съд, ГО, 171
състав, е уважил предявеният от В.К.Д. срещу Н.Е.Д. иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1 200
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо напрежение, стрес, негативни емоции, тормоз и безпокойство,
настъпили в резултат на теч в собствения на ищеца апартамент № 31, находящ се в
гр. София, жк „Красна поляна“, ******, на 04.12.2017г., причинени от
бездействието на ответницата, собственик на апартамент № 36 в същата жилищна
сграда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н.Е.Д., в която излагат
доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че ищците
не са установили по реда на пълното и главно доказване нито един от
кумулативните елементи на предявената претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Обръща
внимание на обстоятелството, че първоинстанционният съд е изградил своите
изводи въз основа на частен документ, който не е протипоставим на ответницата,
и който е бил своевременно оспорен от нея. Събраните гласни доказателствени
средства не били точни, не съдържали нито едно конкретно твърдение за релевантни
за спора обстоятелства, не се съдържали данни, че ищецът се е страхувал за
живота си и този на своите близки, че е станал избухлив, но съдът е приел, че
точно тези обстоятелства били установени посредством разпита на съпругата на
ищеца. В жалбата се поддържа, че по делото не бил установен механизмът на
твърдяното увреждане, а същевременно не бил изследван въпросът, че балконът на
ищеца е усвоен към апартамента без никакви строителни книжа и дали самите
строително-монтажни работи в тази връзка не са довели до увреждането. По тези
съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.
Насрещната
страна В.К.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени
съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от виновно противоправно бездействие на
ответницата, изразяващо се в неполагане на грижа на добър стопанин по отношение
на собствения й имот, довело до причиняване на теч в жилището на ищеца.
Отговорността
при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има
увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или
бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка между
виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до
доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника.
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно
деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да
установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния
резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства.
В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът дължи пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
вредата /в случая се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо напрежение, стрес, негативни емоции, тормоз и безпокойство/; размера
на вредата; противоправното деяние на ответника; причинната връзка между
деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на
виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за вината
на ответника.
Материално-правната
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди,
претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на
вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно
доказване да установи това свое качество.
Вредата
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане
само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено
увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на
този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите,
респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават
длъжници.
Основният
обективен елемент от правопораждащият фактически състав на деликтната
отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
Между
страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че ищецът е собственик на апартамент № 31, находящ се в гр.
София, жк „Красна поляна“, ******, а и същото се установява от представения
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 153, нот. дело № 3963/1983г.
Ответницата Н.Е.Д. притежава правото на собственост върху ап. 36, находящ се в
същата жилищна сграда. Не е спорно, че жилището на ищеца се намира
непосредствено под собствения на ответницата апартамент.
Настоящият
съдебен състав счита, че въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установяват кумулативните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответницата. Механизмът на увреждането, както и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на Н.Д. и
настъпилите вреди, се установяват въз основа на събраните гласни
доказателствени средства и приетата във въззивното производство
съдебно-техническа експертиза. За да стигне до този извод съдът съобрази следното.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обосновано, се установява, че към момента на огледа – 13.11.2020г., по стените
и тавана на остъкления балкон на ищеца, няма следи от теч, тъй като е направен
цялостен ремонт на помещението. Установени са леки надигания на новата боя и
слаби следи от влага около осветителното тяло на тавана на балкона и по
външната стена, които според вещото лице се дължат на периодичен теч от горната
тереса при дъжд. В заключението е направен категоричен извод, че причина за теч
по стените и тавана на остъкления балкон на ищците са напуканите фуги на
терасата на ответницата. Терасата на жилището над това на ищците е открита и с
настилка от мозаечни плочки 25/25 на фуга. Всички фуги на тази тераса са
ронливи и с пукнатини около 0, 5 мм, които позволяват проникването на вода под
тях. Посочено е, че през лятото при по-обилен дъжд с вятър, попадналата вода на
терасата се оттича през двата чучура, но относително малка част от нея се
просмуква през фугите до плочата на седмия етаж. По друг начин обаче протичал
процеса през зимата. При навяване на сняг на терасата на осмия етаж, той се
задържа по-дълго, а чучурите замръзват. При повишаване на температурата, разтопеният
сняг няма възможност за бързо оттичане и през компроментираните фуги преминава
по-голямо количество разтопена вода, което би предизвикало пораженията на
стените и тавана на балкона на ищеца. Вещото лице е посочило, че за
отстраняване на причините за теч е необходимо изпълнението на нова настилка на
тересата на ответницата от гранитогрес за външна употреба, като преди това
терасата се обмаже с течна хидроизолация за създаване на водонепропусклива
мембрана.
Следва
да бъде посочено, че действително при извършения оглед не са констатирани
вреди, описани в исковата молба, но причината за това е, че ищецът е извършил
ремонт след инцидента през м.12.2017г. Твърдението на ищеца, че на 04.12.2017г.
в неговото жилище е имало теч /конкретно - теч в остъклената тереса/ се
установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка – К.Д., негова
съпруга. В практиката на Върховния
касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно
спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед
всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на
делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази
доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни
противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или
противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното,
дори и да се приеме, че свидетелката Д. е заинтересована от изхода на спора, то
при преценка на нейните показания по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод,
че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други
доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях
липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти. Освен това
свидетелката има непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства, което е житейски логично, предвид обстоятелството, че двамата
съпрузи живеят заедно в процесното жилище.
При
съобразяване на изложеното съдът приема, че през м.12.2017г. в имота на ищеца е
имало теч, който се е изразявал в проникване на вода по стените и тавана на
терасата на жилището. Свидетелката Д. излага, че именно по това време
/м.12.2017г./ е станало наводнение и започнало да капе на балкона на тяхното
жилище, мазилката паднала, имало бактерии от влагата. Посоченото кореспондира
изцяло и с приетия по делото протокол за оглед от представители на
застрахователно дружество, извършен на 07.12.2017г. на балкона на жилището на
ищеца. Причината за така установения теч е установена от заключението на
съдебно-техническата експертиза, а именно – от напуканите фуги по терасата на
ответницата. Действително при извършване на огледа от вещото лице не са били
налице следи от процесния теч и в този смисъл неговите изводи се основават на
приетото за установено и от съда обстоятелство, че такъв теч е имало и от него
са били увредени тавана и стените на балкона. Следва да се посочи, че по делото
не е установена друга възможна причина за теча /например - че течът е от общите
части на сградата или от по-горните етажи, или се дължи на действия или
бездействия на ищците/, поради което съдът възприема посочения от вещото лице
механизъм.
С
оглед изложеното съдът приема, че по делото е установено твърдяното противоправно
бездействие на ответницата, изразяващо се в неотстраняване причините за
протичане на вода от нейното жилище в жилището на ищеца. Същевременно тя е била
задължена да извърши това действие, тъй като по този начин препятства
пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца /по аргумент от чл.
109, ал. 1 от ЗС/. В такъв случай бездействието на ответника се явява
противоправно. Без значение за настоящия спор е обстоятелството дали ищците са
имали разрешение за остъкляване на балкона при липсата на установена причинна
връзка между това обстоятелство и настъпилия теч.
Наличието
на теч в жилището на ищеца и настъпилите повреди са причинили на В.Д.
/собственик на увредения апартамент/ неимуществени вреди – притеснения,
неудобства и неприятни изживявания. Безспорно необходимостта от организиране
извършването на ремонт за отстраняване на вреди в резултат от противоправното
поведение на ответницата е от естество да предизвика твърдените негативни
преживявания.
Установи се по делото от ангажираните гласни доказателствени
средства, че ищецът е преживял битови неудобства, притеснения и емоционален
дискомфорт, тъй като се наложило да организира извършването на ремонтни
дейности в засегнатото помещение. Ремонтът продължил около една седмица, било
необходимо да се организира и извършването на оглед на помещението от
представител на застраховател с оглед определяне на дължимо застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди. Така изяснените обстоятелства
водят до извода за основателност на иска за претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди. По отношение на неговия размер, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а именно, че съдът го определя по
справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968
г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални
страдания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други
обстоятелства практиката на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Съдът следва да посочи, че по делото не се установяват други
/извън приетите по-горе от съда/ конкретни
значими психически страдания поради теча за ищеца, включително не се установява,
че е била повредена електрическата инсталация, която повреда да е довела до
страх у ищеца за собствения му живот и
здраве, и тези на своите близки, които живеят в имота. Не се доказва и
конкретно влошаване на здравословното му състояние, доколкото не е установена
причинна връзка между твърдяното от свидетелката повишаване на кръвното му
налягане и процесния деликт.
С
оглед изяснените по-горе критерии съдът приема за справедлив размер на
претендираното обезщетение сумата от 400 лева, до който размер исковата
претенция е основателна. Ето защо първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е присъдено обезщетение за разликата над сумата от 400
лева до 1 200 лева и да се постанови друго, с което предявеният иск да се
отхвърли в посочената част. В останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивницата
следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част
от въззивната жалба /съразмерно на отхвърлената част от иска/, които възлизат
на сумата от 17 лева за заплатена държавна такса. Не се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят своевременно
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба
/съразмерно на уважената част от иска/, които възлизат на сумата от 117 лева за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора първоинстанционниото решение следва да бъде
отменено и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебни
разноски за сумата над 164, 17 лева.
В полза на ответницата следва да се присъдят сторени в първоинстанционното
производство съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, които
възлизат на сумата от 233, 33 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото
решение на подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 283561 от 24.11.2019г., постановено по гр.д. № 40836/2018г., по описа на СРС, ГО, 171
състав, в частта, в която е уважен
предявеният от В.К.Д. срещу Н.Е.Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за разликата над сумата от 400 лева до пълния предявен размер от 1 200
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2018г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която
ответницата е осъдена да заплати на В.К.Д. съдебни разноски в
първоинстанционното производство за сумата над 164, 17 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.Д., ЕГН **********,***
срещу Н.Е.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
разликата над сумата от 400 лева до присъдения с първоинстанционното решение
размер от 1 200 лева /т. е. за сумата от 800 лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение, стрес,
негативни емоции и безпокойство, настъпили в резултат на теч в собствения на
ищеца апартамент № 31, находящ се в гр. София, жк „Красна поляна“, ******,
настъпил на 04.12.2017г., причинени от бездействието на ответницата, собственик
на апартамент № 36 в същата жилищна сграда, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 21.06.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 283561 от 24.11.2019г., постановено по гр.д. № 40836/2018г., по описа на СРС, ГО, 171
състав, в останалата част.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.Е.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 233, 33 /двеста тридесет и три лева и 33 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 17
/седемнадесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.Е.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на В.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 117 /сто и седемнадесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.