Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 843 по описа за 2019 г.:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу С.Д. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено съществуване на вземане в размер на
1 074, 19 лв., претендирана
като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ***за
периода от 14.06.2014г. до 09.10.2018г. по партида с абонатен № 1194245, във връзка с която доставка са издадени 53 броя фактури, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 209, 71 лв., претендирана
като обезщетение за забава за периода от 21.08.2014г. до 12.11.2018г. по
издадени 53 броя фактури, за които суми е издадена заповед №
8636/21.11.2018г. по ч.гр.д. № 17485/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника С.Д.
водоснабдителни и канализационни услуги до обект, находящ се в ***за периода от
14.06.2014г. до 09.10.2018г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6,
т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В
и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителните искове ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК след постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ответникът С.Д. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 25.03.2019г.
В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 8636/21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17485/2018г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства сочат, че
ответникът С.Д. е абонат на
“В.К.В.” ООД, като за периода от 21.07.2014г. до 12.10.2018г. до собствения обект, представляващ
обект, находящ се в с. Въглен, Община Аксаково, Област Варна, са доставени В и К услуги, чрез сертифицирано
средство за търговско измерване на обща стойност 1 074, 19 лв., обективирани в 53 броя фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня следваща падежа
на всяка сума по всяка фактура до 12.11.2018г., чиито размер възлиза на 209, 71
лв.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в
претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер
за настоящото производство възлиза на 175 лв., а за производството по ч.гр.д. 17485/2018г.
на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Н.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от 1 074, 19 лв. /хиляда
седемдесет и четири лева и деветнадесет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени
В и К услуги за обект, находящ се в ***за периода от 14.06.2014г. до
09.10.2018г. по партида с абонатен №
1194245, във връзка с която доставка са издадени 53 броя фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 209, 71 лв.
/двеста и девет лева и седемдесет и една ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.08.2014г. до 12.11.2018г. по издадени 53 броя
фактури, за които суми е издадена заповед №
8636/21.11.2018г. по ч.гр.д. № 17485/2018г. на ВРС по предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***,
гр. Варна сумата от сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, от които 175 лв. за настоящото производство, а за
производството по ч.гр.д. № 17485/2018г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: