Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260542 22.02.2021
година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8100 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
УНИВЕРСИТЕТ БОРНМУТ, висше учебно заведение, учредено съгласно Закон за
образователната реформа 1988 (а) на Обединено кралство на Великобритания и
Северна Ирландия, със седалище и адрес на управление: Pool House, Talbot Campus, Fern
Barrow, Poole, Dorset, BH125BB, Обединено кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, чрез адв. К. В., против С.И.К., ЕГН **********,***,
с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД
и чл. 228 ЗЗД във връзка с основните принципи на английското договорно право за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4625 британски лири за такса обучение по специалността
„Археология и антропология“ за учебната
година 2017-2018, както и сумата от 1
175.07 британски лири – дължим наем на стая, за периода от 02.01.2018 г. до
14.03.2018 г., ведно със законна лихва
върху сумите, считано от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №3055/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното
и настоящото исково производство.
Ищецът посочва, че посредством
електронна платформа на Университета ответникът е изразил желанието си за
започване на обучение по специалността „Археология и Антропология“, като след
получаване на запитването до него е изпратено електронно съобщение с оферта –
ценова листа, включваща цена за академично обучение за избраната специалност и
наемна цена за студентско общежитие, допълнителна информация за процеса на
записване, студентско споразумение за обучение , включващо и Политиката за
студентските такси за обучение и Пояснения за студенти, напускащи общежития,
управлявани от университета. В така изпратената оферта – ценова листа била
отразена годишната такса за обучение в размер на 9250 британски лири и наемна
цена на стая в общежитие 4572 британски лири, като обхваща наемен период от 40
седмици, без включен автобусен билет. Сочи се, че е отразено, че за запазване
на стая се дължат 330 британски лири, от които 250 лири – депозит и 80 лири –
невъзвращаема такса за резервация. Наемната цена се дължи на три равни вноски
от по 1523 британски лири, съгласно Поясненията. Сочи се, че ответникът се е
съгласил с посочените от Университета условия на ценова листа и студентско
споразумение за обучение, като договорът се счита сключен на 31.07.2017 г.,
когато е приключила онлайн регистрацията и ответникът е получил от ищеца онлайн
потвърждение и поздравително съобщение за успешно записване в съответната
специалност. Сочи се, че предмет на сключения договор е обучение по специалността
„Археология и Антропология“ и наем на студентско общежитие, съгласно приетите
условия. Съгласно чл. 2.2. от споразумението с приемане на офертата, ответникът
се съгласява със студентското споразумение и неговите разпоредби. Съгласно чл.
5 споразумението влиза в сила с факта на регистрация на студента.
На 31.07.2017 г. ответникът, в
изпълнение на сключения договор, е заплатил депозит в размер на 250 лири, както
и такса за резервация в размер на 80 лири, касаещи възникналото наемно
правоотношение.
На 02.10.2017 г. ответникът
заплатил и първата вноска от дължимото по наемното правоотношение
възнаграждение в размер на 1523 британски лири.
От справката в регистрите на
учебното заведение се установява, че ответникът е записан за учебната 2017/2018
г., като занятията са започнали на 18.09.2017 г. и е следвало да приключат на
22.08.2018 г., като през този период на ответника не е отпускана стипендия,
нито е освобождаван от заплащане на такси за обучение.
В процеса на обучение, ответникът
е посещавал занятията, предвидени по програма, явява се на по – голяма част от
изпитите си, като изготвя и курсови работи по предметите, влизащи в програмата
по избраната от него специалност.
На 05.01.2018 г., посредством
електронно съобщение, ответникът уведомява университета, че няма възможност да
плаща дължимата и приета от него такса за обучение. В изпълнение на чл. 26 от
Споразумението, на 11.01.2018 г. ищецът е уведомил ответника за възможностите,
които има, а именно: прекъсване или прекратяване на обучението си и съответно
последиците от това. При прекъсване на обучението, както и при прекратяване се
сочи, че дължимата такса за обучение са намалява наполовина, като ответникът е
уведомен за дължимата в този случай такса на 11.01.2018 г. Съгласно чл. 23.3.
от споразумението студентът отговоря лично за гарантиране плащанията на таксите
си за обучение, като при неизпълнение на задължението, Университетът има право
да прекрати обучението на студента.
На 29.01.2018 г. ответникът е
заявил желание за прекратяване на обучението си, но не е попълнил изпратения му
формуляр по образец за прекратяване на обучението му. С оглед невъзможността ищецът да се свърже с
ответника, то Университетът е прекратил обучението на ответника.
Предвид заявеното от ответника
желание за прекъсване на обучението, му е предоставено заявление за
предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение по образец, което обаче
не е попълнено и предадено от ответника. С оглед липсата на предизвестие, на
08.02.2018 г. стаята на ответника е открита освободена, като ответникът не бил
предал ключа в офиса на общежитието, а го оставил на вратата на стаята. Поради прекратяване на обучението на студента
– ответник, университетът е прекратил наемното правоотношение, считано от 14.03.2018
г., като е приел за дата на предизвестие датата на прекратяване на студентските
му права. Сочи се, че съгласно поясненията при приспадане на дължимите наеми и
такси от депозита се начислява административна такса в размер на 25 британски
лири, като след приспадане на платения депозит в размер на 250 британски лири,
дължимата сума по неплатената вноска за наем в стая възлиза на 1175.07
британски лири.
В уточнителна молба посочва, че
периодът, за който се дължи наема е от 02.01.2018 г. (началото на втория
тримесечен период, за който се дължи наемна цена) до 14.03.2018 г. (датата, на
която изтича 28 – дневния срок от деня,
в който договорът за обучение е прекратен – 14.02.2018 г.). Относно датата на
прекратяване на договора за обучение се сочи 14.02.2018 г., когато е връчено
предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение, като срокът на
предизвестието изтича на 14.03.2018 г. Сочи се, че с прекратяването на договора
за обучение – 14.02.2018 г. настъпва падежа за заплащане на половината от
предвидената такса обучение на ответника.
Моли се исковете да се уважат, като се претендират разноски за исковото
и заповедното производство.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорват се фактическите твърдения
за възникналите между страните правоотношения. Отрича за него да са възникнали
задължения към ищеца. Ответникът оспорва представената електронна
кореспонденция, както и твърденията за направени от него частични плащания,
включително и документите в тази насока. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3055/2019 г. по описа на РС - Пловдив, в
полза на Университета Борнмут, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 22.03.2019 г. срещу ответника за следните суми: сумата от 5 800.07 британски лири – главница, представляваща сбор от
следните суми – 4 625 британски лири - неплатена такса за обучение
2017/2018 г. и сумата от 1 175.07 британски лири - неплатен наем на стая
по фактура № *****/11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
21.02.2019 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
По отношение на приложимото право,
в настоящия случай, следва да се приложат разпоредбите на Регламент Рим І.
Правоотношението между страните е договорно, доколкото Съдът на ЕС е дефинирал
като договорно правоотношението, по силата на което, едната страна доброволно
да е поела спрямо другата страна задължения, които не са възникнали въз основа
на закон.
Съгласно чл. 4 от Регламента, в случай, че
страните не са уговорили приложимо право (липсват твърдения и доказателства в
тази насока), то договорът за предоставяне на услуги се урежда от правото на
държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата т.е.
английското право.
В тази насока, с оглед
задължението за установяване на съдържанието на английското право, и на
основание чл. 43 КМЧП, съдът на основание чл. 4 от Европейската конвенция за
обмен на правна информация между държави, е изискал информация, въз основа на
която е получил Отговори на Министерството на правосъдието на
Обединеното кралство на искането от Министерството на правосъдието на Република
България, относно кои са конкретните правни норми на английското
законодателство, уреждащи правоотношенията във връзка със сключени договори за
обучение и за наем – тълкуване, изпълнение на права и задължения на страните в
договорното правоотношение; кои са нормите, уреждащи последиците от
неизпълнението на договори за обучение и за наем, в т.ч. нормите, уреждащи
подлежащите на установяване факти и обстоятелства, които са от значение за
пораждането на облигационната връзка и които са от значение за предмета на
делото.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции – валидно възникнало и
действащо правоотношение между ищеца и ответника по договор за обучение,
настъпването на предпоставките за прекратяване на договора и съответно за
заплащане на претендираната такса, както и нейния размер. Ищецът следва да
установи и наличието на правоотношение с ответника по сключен договор за наем,
както и размера на претенцията си за съответния период.
Основният спорен по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е
дали между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения
по договор за обучение, респ. договор за наем.
В тази насока, ответникът оспорва представената от ищеца електронна
кореспонденция, със съображения, че същата не е автентична, поради което и
оспорва изцяло фактическите и юридическите основания на исковете, както и
техните размери.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушан ответникът С.И.К., който на
зададените му от ищеца въпроси е отговорил, че през есента на 2017
г. е бил във В., в гр. Б., по повод образователната му квалификация – бакалавър
със специалност „Археология и антропология“. Не може да отговори на въпроса как
и кога се е регистрирал за обучение в Университета Борнмут, тъй като
апликацията, с кандидатстването в университета, се занимавала майка му Х..
Поради неговото желание да се реализира в западния свят с английски език,
предпочел и изявил желанието си пред майка му да следва във В., като до тогава
учил в Университета в П. „П. Х.“, но не останал удовлетворен от качеството на
образованието. Започнал в Пловдивския университет есента на 2014 г. и вече до
2016 г., и лятото на 2017 г. бил оформил окончателното мнение относно
образователните институции в България. От 2017 г., лятото, тогава вече било в
процес неговото кандидатстване, което майка му била осъществила, чрез нейните
финансови помощи и също така данните, които са необходими за прилагане при
кандидатстване в английски университет. Ответникът отговаря, че е изразил
желание пред родителите си, за започване на обучение по специалността
„Археология и антропология“ в Университета Борнмут за учебната година 2017/2018
г., но относно регистрацията в електронната платформа на Университета Борнмут,
нямал никаква информация, понеже майка му я била осъществила и я била пуснала в
действие. Заявява, че косвено бил наясно с тази регистрация. Отговаря, че няма
представа каква е била таксата за обучение, защото не се е занимавал с проблеми
от естество финанси. Няма представа и каква е била наемната месечна цена за общежитието,
защото майка му се заела с този проблем. Чувал, от колеги и приятели във В., за
таксите, но не е имал конкретна представа за таксите, защото родителите му казали,
че те ще се погрижат. Заявява, че депозитът и таксата за резервация за наема на
общежитието били заплатени, но не лично от него, а от майка му, но знае, че са
били заплатени. Била заплатена и първата вноска по наемното правоотношение, но
не лично от него, а майка му се е погрижила за този финансов проблем и
следователно той започнал да живее и учи там. Заплатени били, но конкретно
цифри не може да каже, защото не го интересуват финансите. Ответникът заявява
още, че в началото на 2018 г. разговарял с родителите му, които му съобщили, че
не могат повече да му финансират образованието и да му помагат, освен ако той
не си намери начин сам да финансира образованието си. Заявява, че лично той е
изпратил електронно съобщение до Университета Борнмут, че няма възможност да
изплаща дължимата такса за обучение, или да се самофинансира и, че трябва да
прекъсне образованието си. Таксата била непосилна за неговите финанси.
Ответникът заявява още, че е освободил стаята в общежитието си в началото на
2018 г., през януари – февруари, но не може да си спомни дата. В общежитието е
живял от момента, в който е започнал семестъра – края на октомври 2017 г., до
момента, в който решил, че няма да продължи – януари – февруари 2018 г.
Съдът
намира, че по делото, по безспорен начин, се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа
на сключен между тях Договор за обучение. Съгласно отговорите на Министерството
на правосъдието на Обединеното кралство на искането от Министерството на
правосъдието на Република България, съставянето на договор изисква наличието на
четири ключови елемента: 1. предложение, направено от едната страна до другата;
2. приемане на предложението от другата страна; 3. заплащане, т.е. нещо със
стойност и 4. намерението за създаване на правни отношения. Трябва също да има
сигурност по отношение на условията на договора.
Според Отговорите на Министерството на правосъдието на Обединеното
кралство, договорите могат да се сключват, чрез електронни средства, напр. по
имейл или чрез щракване на бутон на уебсайт, при условие, че присъстват
ключовите елементи, споменати по-горе.
В конкретния случай, са налице и четирите ключови елемента, за да се
приеме, че е налице сключен договор между страните по делото.
Същият е сключен, посредством електронната платформа на Университета, в
която се съдържа, както предложението на Университета за обучение на студенти в
него, така и всички съществени условия във връзка с предлаганото обучение –
специалности, такса за обучение (т.е. заплащането), условия за ползване на
студентско общежитие, такси, начало и край на учебната година и т.н. Налице са
и предпоставките – за приемане на предложението от ответника и намерението му
за създаване на правни отношения. Този извод, се потвърждава и от дадените
обяснения от ответника К., по реда на чл. 176 ГПК, доколкото същият заявява, че
е изразил желание пред родителите си, за започване на обучение по
специалността „Археология и антропология“ в Университета Борнмут за учебната
година 2017/2018 г. и косвено бил наясно с регистрацията в електронната
платформа на Университета Борнмут, макар и последната, по негови твърдения да е
била извършена от майка му Х. К..
По-конкретно, в настоящия случай, договорните отношения, между страните са
възникнали, посредством сключването на договор, чрез електронната платформа на
Университета Борнмут, с последователно извършване на няколко стъпки и маркиране
на бутон за регистрация. Следователно, спазена е и формата на договора,
доколкото според Отговорите на Министерството на правосъдието на Обединеното
кралство, договорите могат да бъдат сключени и, чрез електронни средства – чрез
щракване на бутон на уебсайт. По този начин, ответникът не само е приел
предложението на Университета за обучение в него, но и е изразил намерението си
за създаване на правни отношения с него, по-конкретно е изразил желанието си за
започване на обучение по специалността „Археология и Антропология“.
От представените по делото писмени доказателства – електронна
кореспонденция, безспорно се установява, че в изпълнение на информацията и
стъпките, описани в Превод– извлечение от електронно съобщение на Университет
Борнмут (л.12-14), К. се е съгласил с условията на Офертата – ценова листа
(л.10-11), със Студентското споразумение за обучение в Университета
(л.17-л.21), с Политиката за студентските такси (л.26-27), с Поясненията за
студенти, напускащи общежития, управлявани от Университета (л. 33-35), след
което успешно е приключена онлайн регистрацията на 31.07.2017 г., за което е
получил от Университета автоматично генерирано Потвърждение за попълнена онлайн
регистрация (л.39), съответно записването на ответника К. като студент по
бакалавърска програма, специалност „Археология и антропология“ в Университета
Борнмут, за учебната 2017/2018 г.
От приетата по делото Оферта – ценова листа, се установява, че годишната
такса за обучение на избраната от ответника специалност, е в размер на
9 250 британски лири, а годишната наемна цена на стая в общежитие на
Университета възлиза на 4 572 британски лири, без включен автобусен билет.
Посочено е също, че при плащане за запазване на стая се дължат 330 британски
лири, включително 250 британски лири депозит и 80 британски лири такса за
резервация, която не подлежи на връщане, вкл. застраховка на личното имущество
по време на наема.
С оглед на горното, съдът приема, че между страните безспорно е сключен
Договор за обучение и наем на общежитие от 31.07.2017 г., при условията на
изпратената и приета Оферта – ценова листа от страна на К. и Студентско
споразумение.
Този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Че ответникът К. е бил наясно със сключения договор, се потвърждава и от
неговите обяснения, като заявява, че косвено е бил наясно с тази регистрация.
Самият ответник посочва, че от лятото на 2017 г. неговото кандидатстване е било
в процес и данните, които са необходими за прилагане при кандидатстването му в
английския университет.
Нещо повече, според Отговорите на Министерството на правосъдието на
Обединеното кралство, когато споразумението на страните е в писмена форма, ако
реда и условията са ясно видими за договарящата страна, е твърдо установено, че
тези условия ще бъдат част от съответния договор. Посочено е също, че с
подписването на договора, страните ще бъдат обвързани от условията, независимо
дали приемащата страна ги е чела или не и дали тази страна знае или не точното
им правно действие.
Ако страната, която предлага документа, направи това, което се счита за
разумно достатъчно, за да уведоми другата страна за условията и ако другата
страна е знаела, че върху документа има нещо написано или напечатано, но не
знае, че съдържа условия, тогава условията ще станат условия на договора между
тях.
Ето защо и, дори, в конкретния случай, да се приеме, че самата онлайн
регистрация и сключването на договора, да е извършена от майката на ответника,
това обстоятелство не означава, че няма сключен договор при приетите му
условия. Напротив, от всички събрани доказателства по делото, се извежда
изводът, че ответникът е бил наясно, както със сключения Договор за обучение и
наем с Университета в Б., но и с неговите условия.
Именно, предвид, сключения между страните договор за обучение и наем,
ответникът К., е занимал през есента на 2017 г., за гр. Б., В., за да се
обучава в Университет Б., по специалност „Археология и антропология“. Факт,
който самият ответник, не оспорва.
В тази връзка и е заплатена, чрез онлайн платформата на Университета и
сумата в размер на 1523 британски лири – за такса за обучение, депозит от 250
британски лири и такса за резервация – 80 британски лири, за наем на общежитие
(л.41-42).
От представените писмени доказателства – Препис – извлечение от Платформата
на студентско информационно обслужване за резултатите на Университета
(л.46-47), се установява, че ответникът е посещавал занятията, предвидени по
учебната програма, явявал се е на изпити, изготвял е курсови работи по
предмети, влизащи в програмата за избраната от него специалност.
Поради финансови затруднения и по свое усмотрение, ответникът, на
05.01.2018 г., посредством електронно съобщение (л.50) е уведомил Университета,
че няма възможност да плаща дължимата и приета от него такса за обучение. Освен
това е освободил и наетата стая от него в общежитието в Университета, на
08.02.2018 г. Тези обстоятелства, се потвърждават и от обясненията на
ответника, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
В отговор на електронното съобщение от ответника, и съгласно чл. 26 от
Студентското споразумение, на 11.01.2018 г., Университетът го е информирал за
възможностите, които има – прекъсване или прекратяване на обучението си.
Съгласно Политиката за студентските такси за обучение, при прекъсване, респ.
прекратяване на обучението, дължимата такса за обучение се намалява наполовина
(л.52).
Съдът намира, че изпратеното електронно съобщение до Университета – ищец,
представлява, само по себе си, признание от страна на ответника, че е бил
наясно със сключения Договор за обучение и наем на общежитие от 31.07.2017 г.,
както и с условията, свързани с него.
Според чл.23.3 от Споразумението, студентът отговаря лично за гарантиране
на плащанията за таксите си за обучение, дори и същият да е спонсиран от трета
страна, или ако е кандидатствал за студентски заем. На студента, е вменено задължение да заплаща
таксите за обучение навреме. Предвидено е, че при неизпълнение на задължението,
Университетът има право да прекрати обучението на студента.
На основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 6 от Студентското
споразумение, Университетът е прекратил обучението на ответника, считано от
14.02.2018 г., а считано от 14.03.2018 г. (след изтичане на едномесечно
предизвестие от датата на прекратяване на студентските му права, съгласно
Студентското споразумение за обучение) е прекратено и наемното му
правоотношение.
Поради тази причина и, на основание чл. 7. 11. от Студентската политика за
таксите за обучение на Университета, дължимата такса е намалена наполовина, а
именно: от 9 250 британски лири, на 4 625 британски лири.
Следва да се отбележи, че това договорно право на Университета, напълно
съответства и на дадените отговори от Министерството на правосъдието на
Обединеното кралство, според които, най-честите средства за защита при
нарушаване на договора, е, че изправната страна може да иска обезщетение за
нарушението, както и да прекрати договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 4625 британски лири – за
такса за обучение, се явява основателен.
По отношение на дължимия наем за общежитие, видно от приложената Оферта –
ценова листа, наемната цена на стая в общежитие е 4 572 британски лири,
като обхваща наемен период от 40 седмици, без включен автобусен билет. Посочено
е също, че наемната цена се дължи на три равни вноски от по 1 523
британски лири.
По делото не е спорно, че ответникът е ползвал и живял в предоставеното му
от Университета общежитие. Това обстоятелство, се признава от самият ответник,
който заявява, че е живял в общежитието от момента, в който е започнал
семестъра, края на октомври 2017 г. до момента, в който решихме (с неговите
родители), че няма да продължа– януари – февруари 2018 г.
По делото не е спорно, а и видно от представените по делото доказателства,
на 02.10.2017 г. е заплатена от ответника първата вноска от наемната цена, в
размер на 1 523 британски лири.
Претендираната от ищеца сума за наемна цена е в размер на 1 175
британски лири, за периода от 02.01.2018 г. (началото на втория триместър, за
който се дължи наемна цена) до 14.03.2018 г. (датата на която изтича 28-дния
срок от деня, в който договорът за обучение е прекратен – 14.02.2018 г.).
Видно от Поясненията за студенти, напускащи общежития, управлявани от
Университета Борнмут, наемът се плаща на три равни вноски по време на договора,
като вноските не са свързани със семестрите в Университета; вноските са 1/3 от
договорения наем. Според същите пояснения, депозитът в размер на 250 британски
лири ще бъде използван за покриване на незаплатени наеми и такси, като
административна такса в размер от 25 британски лири, ще бъде приспадната от
депозита.
Следователно, дължимата от ответника наемна цена е в размер на 1523
британски лири, за периода от 02.01.2018 г. до 14.03.2018 г.. От същата, следва
да се приспадне сумата от 250 британски лири – внесен депозит, или дължимата
сума е в размер на 1 273 британски лири. Ищецът претендира сума в размер на
1 175 британски лири, която е в рамките на този размер, поради което и
този иск, се явява изцяло основателен.
Изложеното
дотук, налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение в заявените размери.
Върху главницата
се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване
на заявлението - 21.02.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо предявените
искове следва да се уважат, като
основателни и доказани.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 522 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Следва да се присъди изцяло в тежест на ответника и заплатени разноски за
преводи в размер на 140 лева.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер от 655 лева, както и в настоящото исково производство
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство, същото ще се
присъди изцяло в тежест на ответника, доколкото видно от Договора за правна помощ
и процесуално представителство от 18.05.2019 г. /л.144/, същото е заплатено в
брой. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, обаче, видно и от Заповедта за изпълнение на парично задължение,
е отхвърлено заявлението в частта, с която се претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 655 лева, тъй като по делото не са били
представени доказателства за уговорено и заплатено такава. В тази част,
разпореждането на съда, е влязло в законна сила. Освен това, настоящият съд,
намира, че разноските за заповедното производство следва да се установят с
доказателства към момента на произнасянето на съда в заповедното производство,
т.е. към момента на издаването на заповедта за изпълнение. По отношение на
по-късното представяне на доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, след издаването на заповедта за
изпълнение, съдът намира, че искането е преклудирано, поради което и не следва
да се уважава.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като
същият е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с
оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 2 062 лева, от които 261 лева за заповедното производство и 1 801 лева
за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на УНИВЕРСИТЕТ
БОРНМУТ (Bournemouth
University Higher Education Corporation), висше учебно заведение,
учредено съгласно Закон за образователната реформа 1988 (а) на Обединено
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, със седалище и адрес на
управление: Pool House,
Talbot Campus, Fern Barrow, Poole, Dorset, BH125BB, Обединено
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, представлявано от **** Д. В. сумата от 5 800.07 британски лири /пет
хиляди и осемстотин британски лири и седем пенита/ – главница, представляваща сбор от следните суми – 4 625 британски лири /четири
хиляди шестстотин двадесет и пет британски лири/ - неплатена такса за обучение по специалността „Археология и антропология“ за
учебната година 2017/2018 г. и сумата от 1 175.07 британски лири /хиляда
сто седемдесет и пет британски лири и седем пенита/ - неплатен наем на стая, за периода от 02.01.2018
г. до 14.03.2018 г., по фактура № *****/11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2019
г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2477/22.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3055/2019 г. но описа на PC-Пловдив,
ХІ гр. състав.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на УНИВЕРСИТЕТ БОРНМУТ (Bournemouth
University Higher Education Corporation), висше учебно заведение,
учредено съгласно Закон за образователната реформа 1988 (а) на Обединено
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, със седалище и адрес на управление:
Pool House,
Talbot Campus, Fern Barrow, Poole, Dorset, BH125BB, Обединено
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, представлявано от ****** Д. В., сумата от 2 062 лв. /две хиляди и шестдесет и два
лева/ - разноски, от които сумата от
261 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 3055/2019 г. по
описа на РС - Пловдив, ХІ гр. състав и сумата от 1 801 лева – деловодни
разноски по настоящото гр.д. № 8100 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, V-ти
състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала.
Д. К.