О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ …………/16.06.2021
г., гр. Варна
Административен съд - Варна, XXIX състав, в
закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
като
разгледа докладваното от съдия
Данаилова адм. дело № 34/2021 г.
по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е за проверка за допустимост по реда на чл.159 от АПК.
Образувано
е по жалба от Н.С.Ж. ЕГН ********** и В.В.С. ЕГН ********** срещу Заповед № Г-***/10.12.2020
г. издадена от заместник – кмет на Община Варна, с която е одобрен подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване и работен устройствен план
за УПИ Х-29,30 „за жилищно строителство“ и за УПИ IV-28 „за жилищно строителство“,
кв. 279 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, ул. ***, № 93 и ул. ***,
представляващ изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993 г.
на кмет на Община Варна, като оспорването е в частта за одобрения ПУП – ПРЗ и
РУП относно УПИ Х-29,30.
Жалбоподателите сочат, че градоустройствената
разработка не е съобразена със заварената и новопреустроена през 1999 г. жилищна
сграда в УПИ I – 10, кв. 279, ул. ***, в нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗУТ. В
молба от 09.02.2021 г. /л.32 от делото/ сочат, че правния им интерес се
обуславя от опасността да живеят срещу бетонна стена, която ще е три пъти
по-висока от тяхната сграда и е разположена само на три метра от източната
фасада на къщата им. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед в
частта за одобрения ПУП – ПРЗ и РУП относно УПИ Х-29,30.
Ответник – заместник – кмет на Община Варна в
становище от 08.03.2021 г. – /л. 81 от делото/, посочва, че свързаното
застрояване не е създадено с оспорената заповед, а с предходен план одобрен със
Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмет на Община Варна. В молба от 05.04.2021 г.
/л.79 от делото/ жалбата е оспорена и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В молба от 17.05.2021 г. /л.99 от делото/ е
отправено искане жалбата да се остави без разглеждане, поради липса на правен
интерес от оспорването. Отправено е отново искане за присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
намира жалбата за недопустима поради следното:
Съгласно чл. 131, ал.1 от ЗУТ - Заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.
Ал.2 Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния
устройствен план недвижими имоти са:
1. имотите - предмет на самия план;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните
имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване
между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;
3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния;
4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана;
5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25
от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения
в режима на застрояване и ползване.
Не е спорно, че имотът на жалбоподателите не е в хипотезите на:
чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ, защото не е предмет на плана;
чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ, защото не е съседен имот, включително имот през
улица, когато се допускат намалени разстояние – /отговор 2.3 от СТЕ/, с оглед
установяването, че предвидената застройка към вътрешната южна граница на УПИ
Х-29,30 е на 6 м от страничната граница и е с височина 12,9 м за частта „М/Г+3“
/към калкана с УПИ І -10/, в съответствие с чл. 31, ал.2, т.1 от ЗУТ; Предвидената
височина на сградата в УПИ І -10 – „3+Т“ по плана за застрояване от 1993 г. е
изрично изписана върху него като кота стеха 11,50 м в съответствие с действащото
законодателство;
чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ, поради това, че с процесния план не се променя
предназначението на УПИ Х-29,30 и УПИ – ІV-28, с оглед установяването че по
плана от 1993 г. посочените имоти са били с жилищно предназначите и с процесния
ПУП се предвижда отново те да са „за жилищно строителство“.
Относно допустимостта на жалбата следва да се установи имотът на
жалбоподателите попада ли в категорията имоти по чл. 131, ал.2, т.2 и т.5 от ЗУТ.
Оспорената заповед е издадена на
10.12.2020 г., когато е действала старата редакция на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ. Нормата на чл.131, ал.2 от ЗУТ е процесуална, поради което за установяване
допустимостта на жалбата следва да се извърши преценка на база действащата към
момента редакция на нормата.
Съгласно Протокол от 09.12.1988 г. по гр. дело № 2528/1988 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна /л. 86 от делото/ е извършена делба на ПИ:10 находящ се
в гр. Варна ул. ***, 9 м.р, кв. 279 с площ 259 кв. м, която според спогодбата
се разделя, както следва:
-
Дял първи: включващ жилищна сграда, състояща се от две
стаи, антре, две складови помещения, ½ и.д. от клозет в двора, гараж и
1/3 и.д. от дворното място. Делът се дава на Н.С.Ж.. На Приложение №2 към СТЕ
контура на дяла е означен с червен цвят.
-
Дял втори: включващ жилищна сграда, състояща се от две
стаи, салон, ½ и.д. от клозет в двора, изба и 1/3 и.д. от дворното
място. Делът се дава на С.В.С.и съпругата му В.В.Г./В.В.С. видно от справка НБД
– л. 144 от делото/. На Приложение №2 към СТЕ контура на дяла е означен с зелен
цвят.
-
Дял трети: включващ жилищна сграда, състояща се от антре,
три стаи, склад, клозет в двора, както и
1/3 и.д. от дворното място. Делът се дава на Г.В.Г.. На Приложение №2
към СТЕ контура на дяла е означен със син цвят.
От гореизложеното и от сравнителния анализ на
Приложение №1 и Приложение №2 от приетата по делото СТЕ се налагат следните
изводи:
-
Съгласно кадастралния план върху, който е изготвен ПУП
одобрен със Заповед №Г-35/30.03.1993 на Кмета на Община Варна, трите дяла
попадат в ПИ:10 в кв.279 видно в Приложение №2 към СТЕ.
-
Съгласно регулационния план по Заповед №Г-35/30.03.1993
на Кмета на Община Варна е отреден УПИ I-10, в който попада дял 1 и дял 2, а
дял 3 е в регулацията на булевард „Левски“.
-
Съгласно кадастрална карта върху, която е изготвен ПУП
одобрен със Заповед №Г – ***/10.12.2020 г. на зам. - кмета на Община Варна,
трите дяла попадат в ПИ:10135.1501.23 в кв.279 видно в Приложение №1 към СТЕ,
като на мястото на дял 1 и дял 2 фигурира двуетажна масивна сграда по РС №129
(на лист 37 от делото) на основание чл.148 от ППЗТСУ (временно строителство за
задоволяване на неотложни жилищни нужди).
-
Съгласно регулационния план на процесния ПУП,
ПИ:10135.1501.23 стар ПИ:10) не е предмет на процесния ПУП, а се явява съседен
с отразено УПИ I-10, както е по ПУП/1993 г., видно на Приложение №1 към СТЕ.
-
В актуалната кадастрална карта, дял 1 и дял 2 не
съществуват, а на тяхно място е отразена в КК, жилищна еднофамилна сграда на
два етажа с ид. 10135.1501.23.1, а в зоната на дял 3 са означени по КК 4 броя
селскостопански едноетажни сгради с
кодове, както следва: 10135.1501.23.2; 10135.1501.23.3 и 10135.1501.23.4.
От изложеното следва, че в УПИ I-10
еднофамилна сграда на два етажа с ид. 10135.1501.23.1 е собственост на
жалбоподателите, т.е. те притежават вещно право в посочения имот.
Имотите предмет на оспорения ПУП са:
- УПИ IV-28 „за жил. стр.“, (ПИ: 10135.1501.28 по КК), кв.279, 9 м.р., гр.
Варна;
- УПИ X-29,30 ‚„за жил. стр.“, (ПИ: 10135.1501.29 и ПИ:10135.1501.30 по
КК), кв.279, 9 м.р., гр. Варна
Процесната заповед се оспорва само относно ПУП за УПИ X-29,30, уточнението е
направено от жалбоподателите с молба от 09.02.2021 г. – л. 33 от делото.
Съседен имот на УПИ X-29,30 (предмет на
ПУП) се явява УПИ I-10 (извън обхвата на ПУП), в който е сградата на жалбоподателите.
С плана за застрояване е предвидено свързано застрояване (на калкан между тях),
така както е по одобрения и влязъл в сила ЗРП на 9 м. р., гр. Варна със Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмет на Община Варна /лист 129 от адм. преписка и лист 34 от делото/. В зоната на допирането
им е запазено отразеното триетажно застрояване в УПИ I-10 (предвидено със
ЗРП/1993 г. до триметровия участък на застройката в
УПИ X-29,30 (предмет на оспорен ПУП) – чл.
82, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Последното е илюстрирано на Приложение №1 към
СТЕ.
Предвидената застройка в УПИ X-29,30 е
с височина 12,9 м за частта „М/Г +3“ (към калкана с УПИ I-10 ), /видно от лист
128 от адм. пр./, ситуация и Разрез 2-2. Предвидената височина на сградата в
УПИ I-10 – „3+Т“, по плана за застрояване от 1993 г. е изрично изписана върху
него като кота стреха 11,50 м – л. 135 от делото.
По плана от 1993 г. височината на
сградите в УПИ I-10 е била до трети етаж плюс магазин/гараж - 11,50 м, с
настоящия план до трети етаж височината в УПИ УПИ X-29,30 е 12,90 м.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗУТ - Начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или
свързано застрояване.
Чл. 23, ал.1 от ЗУТ предвижда, че характерът на застрояването се определя в зависимост от
височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10 м; 2. средно застрояване - с височина до 15 м; 3. високо
застрояване - с височина над 15 м.
От посочените
норми следва, че при преценка допустимостта на жалбата при наличие на свързано
застрояване /чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ/ следва да се извърши анализ само
относно начина на застрояване /налице ли е свързано застрояване за пръв път с оспорения
план/, а не относно характера /височината/ на застрояването. Въпреки, че
височината на застрояването в УПИ X-29,30 се
променя дори до трети етаж, като от 11,50 м става на 12,90 м това не е
предпоставка за допустимостта на жалбата, поради това, че свързаното
застрояване, което е предвидено с плана от 1993 г. не е променено, т.е. свързаното
застрояване не се създава с оспорения план. Поради това съдът приема, че
жалбоподателите не са заинтересовани страни по чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Относно чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ - имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване.
Режима
на застрояване и ползване на имотите се определя с чл. 7 – чл. 14 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. В случая не е установена
промяна както в режима на застрояване, така и ползване на УПИ I-10 и сградата в него. Засенчването не е
предвидено като параметър, който обуславя непосредствена засегнатост от
предвижданията на плана по см. на чл.131, ал.2, т.1 – 5 от ЗУТ. Отделно
от това жалбоподателите сочат, че сградата в УПИ I-10 е изградена въз основа на
Разрешение за строеж 129/17.07.1996 г. издадено
от главен архитект на Община Варна. Видно от посоченото разрешение за строеж, то е
издадено на основание чл. 148, ал.1 от ППЗТСУ, като е разрешен основен ремонт
на покрива на съществуваща сграда, надзид 1,5 м, преустройство на жилищна
сграда в имот пл. № 10, кв. 279 по плана на 9 м. район. Вещото лице е дало
заключение, което не е оспорено от жалбоподателите, че сградата е изградена на основание чл. 148
от ППЗТСУ /отм./ и не отговаря не предвижданията на ЗРП на 9 м. р. от 1993 г.
След като строежът е временен, засенчването не следва да обуславя наличие на
предпоставките по чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателите нямат правен интерес
да оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2,
т.1-5 от ЗУТ, който изчерпателно определя кръга на лицата, които могат да
оспорват актовете по изменение на ПУП. Жалбата е недопустима, поради което на
основание чл.159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство да се
прекрати.
На основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от
НЗПП искането за ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минималния предвиден размер от 100 лева е основателно, поради което всеки от жалбоподателите следва да бъде
осъден да заплати по 50 лева в полза на Община Варна, към която се числи
ответника.
Водим от горното, на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд –
Варна,
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Н.С.Ж. ЕГН **********
и В.В.С. ЕГН ********** срещу Заповед № Г-***/10.12.2020 г. издадена от
заместник – кмет на Община Варна в частта относно УПИ Х-29,30.
ОСЪЖДА Н.С.Ж. ЕГН ********** да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 /петдесет/
лева в полза на Община Варна.
ОСЪЖДА В.В.С. ЕГН ********** да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 /петдесет/ лева в полза на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 34/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: