Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2024г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12362 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от И.Н.М. срещу „МР С. “ ЕООД, за установяване в отношенията
между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата 64628.00лв.,
представляваща вземане за съдебни разноски, за която е издаден изпълнителен лист
от 13.11.2017г., по т.д. № 2033/2-16г. на ВКС, по който е образувано изп.дело №
20188000401232 по описа на ЧСИ И.Б., представляваща сторени по делото съдебни
разноски, като погасено поради извършено извънсъдебно прихващане с вземането на
ищеца за сумата 75000.00лв., от „Т. – 1“ ООД, което придобил по силата на
Договор за цесия от 12.03.2020г. от „Н.**“ ЕООД, поради липса на качеството
кредитор, респ. на вземане на „МР С. “ ЕООД, както и поради нищожност, в
евентуалност недействителност на Договор за продажба на вземане от
18.11.2017г.
В исковата молба ищеца твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 13.11.2017г.,
по т.д. № 2033/2-16г. на ВКС, дължи на „Т. – 1“ ООД сумата 64628.00лв.,
представляваща вземане за съдебни разноски.
С Договор за продажба на вземане от 18.11.2017г. „Т. – 1“ ООД прехвърлило на „МР С. “ ЕООД
вземането си за сумата 64628.00лв., представляваща съдебни разноски, дължимо по
силата на издаден изпълнителен лист от 13.11.2017г., по т.д. № 2033/2-16г. на
ВКС, а „МР С. “ ЕООД образувало срещу
ищеца И.Н.М. изп.дело № 20188000401232, за събирането му.
С Договор за цесия от 01.10.2018г.
прехвърлил на „Н.**“ ЕООД
вземането си от „Т. – 1“ ООД за сумата 427000.00лв., ведно с лихви и разноски.
Това вземане било частично признато на основание арбитражно решение от
10.10.2017г., по арб.дело № 1/2016г., и издаден изпълнителен лист по ч.т.д. №
568/2017г. на БОС.
След обявяване на „Т. – 1“ ООД в несъстоятелност с решение по т.д. №
159/2016г. на БОС, на 19.12.2018г. „Н.**“ ЕООД предявило вземането си и същото
било включено в списъка по чл. 685 ТЗ и прието.
С Договор за цесия от 12.03.2020г. „Н.**“ ЕООД прехвърлило на И.Н.М.
вземането от „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/, за сумата 75000.00лв. Излага, че
прехвърленото вземане е част от съдебно установеното вземане на И.Н.М. от „Т. –
1“ ООД, с арбитражно решение от 10.10.2017г., по арб.дело № 1/2016г., и издаден
изпълнителен лист по ч.т.д. № 568/2017г. на БОС. За цесията длъжникът „Т. – 1“
ООД бил нарочно уведомен в производството по несъстоятелността.
Излага, че с нарочна молба по изп.дело № 20188000401232 направил възражение
и изразил несъгласие с прехвърляне на вземането за сумата 64628.00лв.,
представляваща вземане за съдебни разноски от „Т. – 1“ ООД на „МР С. “ ЕООД.
Направил и изявление за прихващане с вземането си срещу взискателя „Т. – 1“
ООД, и искане за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване
на задължението. Молбата му за прекратяване била оставена без уважение.
Оспорва Договор за продажба на вземане от 18.11.2017г. „Т. – 1“ ООД прехвърлило на „МР С. “ ЕООД
вземането си за сумата 64628.00лв. като антидатиран, неавтентичен – т.к. не е
подписан от сочените като негови автори лица, поради което и не е породил
търсените с него правни последици. В резултат счита, че не дължи на „МР С. “
ЕООД сумата 64628.00лв., представляваща вземане за съдебни разноски.
Възразява и, че като длъжник не е уведомен за Договор за продажба на
вземане от 18.11.2017г. „Т. – 1“ ООД
прехвърлило на „МР С. “ ЕООД вземането си за сумата 64628.00лв., по реда ан чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и
прехвърлянето няма действие спрямо него.
Ответникът „МР С. “ ЕООД изразява становище за допустимост но неоснователност на
иска.
Не оспорва, че между него, в качеството на цесионер, придобил от „Т. – 1“
ООД по силата на Договор за продажба на вземане от 18.11.2017г. , за сумата
64628.00лв. по издаден изпълнителен лист
от 13.11.2017г., по т.д. № 2033/2016г. на ВКС и ищеца, е налице висящо
изпълнително производство по изп.дело № 20188000401232 по описа на ЧСИ И.Б.,
образувано въз основа.
Възразява, че не са налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД за претендираното
от ищеца прихващане, т.к. вземането на ищеца към праводателят му „Т. – 1“ ООД
придобито по Договор за цесия от 12.03.2020г.от
„Н.**“ ЕООД за сумата 75000.00лв., не е ликвидно, т.к. е предмет на
съдебен спор. „Н.**“ ЕООД предявило
вземане за сумата 83000.00лв. главница и 11350.00лв. неустойки пред съда по
несъстоятелността, което вземане било оспорено с иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, по
който е образувано т.д. № 699/2019г. на
ОС Бургас, което към момента е висящо.
Възразява и, че вземанията не са насрещни, т.к. в производството по
несъстоятелността на „Т. – 1“ ООД, като кредитор вместо „Н.**“ ЕООД, придобил
цялото вземане на последното от „Т. – 1“ ООД, е конституирано „Реди старт“ ООД
– не и ищеца.
Възразява и, че липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия с
Договор за продажба на вземане от 18.11.2017г. , с който „Т. – 1“ ООД
прехвърлило на „МР С. “ ЕООД вземането си за сумата 64628.00лв., не влияе върху
действителността и, а и ищеца е уведомен за извършването и чрез назначеният му
представител в изпълнителното производство.
Счита, че извършеното оспорване на Договор за продажба на вземане от
18.11.2017г. „Т. – 1“ ООД прехвърлило на
„МР С. “ ЕООД вземането си за сумата 64628.00лв. от страна на ищеца е
недопустимо, т.к. ищеца не е страна по него.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно липсата на изпълняемо право на твърдените основания - настъпването на извънсъдебното прихващане или
липса качеството на кредитор, респ. на вземане на ответника, т.к. Договор за продажба на вземане от
18.11.2017г., с който „Т. – 1“ ООД прехвърлило на „МР С. “ ЕООД вземането си за
сумата 64628.00лв. не е произвел действие спрямо него, т.к. прехвърлянето не му
е съобщено.
Ищеца не е страна по Договор за продажба на вземане от 18.11.2017г., с
който „Т. – 1“ ООД е прехвърлило на „МР С.
“ ЕООД вземането си за сумата 64628.00лв., поради което са недопустими и съдът
не разглежда възраженията му за недействителност и нищожност на същия, а и е
недопустимо и длъжникът не може да противопоставя на цесионера възражения
основаващи се на отношенията на цедента и цесионера.
Предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане, като
способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото,
съгласночл. 103 – 105 ЗЗД, са: да съществуват действителни насрещни вземания на
страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента на
изявлението за прихващане; активното вземане на кредитора, който прихваща, да е
изискуемо и ликвидно (вземане безспорно по основание и установено по размер);
пасивното вземане да е изпълняемо ( като не е необходимо да е изискуемо).
Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане се
състои в прекратяване на задължението на прихващащия, т.к. замества изпълнението
на неговото задължение от момента, в който са били налице елементите на
фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, този ефект не настъпва по право, а
изявлението трябва да достигне до насрещната страна.
Ищецът не е установил главно и пълно, че активното вземане, с което прихваща
е ликвидно. При липсата на надлежно оспорване съдът приема за установено
възражението на ответника, че съществуването на същото вземане е предмет на
съдебно производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, по който е
образувано т.д. № 699/2019г. на ОС Бургас, което към момента е висящо. Затова
съдът приема, че активното вземане не е ликвидно. Следователно извънсъдебно
прихващане с него е недопустимо.
Договорът за цесия поражда действие между страните цедент и цесионер от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение длъжника и третите
лица прехвърлянето има действие от деня, в който е съобщено на длъжника от
предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. До уведомяването за цесията от
предишния кредитор длъжникът може да прави валидно изпълнение само на него. От
датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието
си и по отношение него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да
направи единствено на цесионера. Съобщаването на цесията е условие за противопоставичост
на договора на длъжника и третите лица. Не влияе на придобиването на качеството
кредитор от цесионера. Дори да се приеме обратното съдът приема, че с
предявяване на молбата за образуване на изпълнителното производство, към която
е приложен договорът за цесия ищецът е бил уведомен надлежно за извършването и,
доколкото закона не предвижда нарочна форма за осъществяване на това действие.
Очевидно е от приетите многобройни писмени доказателства представени от ищеца,
че последният е узнал своевременно за цесията.
Поради изложеното съдът приема за неоснователно възражението за липса
качеството на кредитор, респ. съществуването на пасивно вземане на „МР С. “
ЕООД.
Предвид установената липса на горепосочените предпоставки за основателност
на иска същият следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ответника следва
да бъдат присъдени съдебни разноски в пълният претендиран размер от 4000.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.М., ЕГН **********,***, адв. З.М., срещу „МР С. “ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“ ул. „**********,
представлявано от Б.Н.В.– управител, за установяване в отношенията между
страните, че ищеца И.Н.М., ЕГН ********** не дължи на ответника „МР С. “ ЕООД,
ЕИК ******** сумата 64628.00 /шестдесет и четири хиляди шестстотин двадесет и
осем/лв., представляваща вземане за съдебни разноски, за която е издаден
изпълнителен лист от 13.11.2017г., по т.д. № 2033/2-16г. на ВКС, по който е
образувано изп.дело № 20188000401232 по описа на ЧСИ И.Б., представляваща
сторени по делото съдебни разноски, като погасено поради извършено извънсъдебно
прихващане с вземането на ищеца за сумата 75000.00лв., от „Т. – 1“ ООД, което
придобил по силата на Договор за цесия от 12.03.2020г. от „Н.**“ ЕООД, както и
поради липса на качеството кредитор, респ. на вземане на „МР С. “ ЕООД, ЕИК ********,
на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.М., ЕГН **********,***, адв. З.М., ДА ЗАПЛАТИ
на „МР С. “ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“ ул. ********, представлявано от Б.Н.В.– управител, сумата 4000.00
/четири хиляди/лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ