Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.06.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
28 май 2019г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар
: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор
:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело
№ 4658 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
за причинени имуществени и неимуществени
вреди с правно основание чл.226 ал.1 във връзка с чл.223 от Кодекса за
застраховането /отм./ във връзка с чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и за
обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с
чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Р.С.Х.
твърди в исковата си молба, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла
на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
деликвента с ответното дружество.
Заявява,
че на 30.10.2015г., около 13.00ч., водача Т.И.Г. управлявал лек автомобил марка
„БМВ 320 И” с рег. № СТ 6321 ВР, черен на цвят. Тръгвайки от базата на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Стара Загора към кв. „Три чучура”, водачът Г. ***
посока от юг на север. Времето било топло, ясно и слънчево, пътната настилка
била суха, а видимостта отлична. На кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”, на
зелен сигнал на светофара, водачът Г. продължил да се движи направо.
По
същото време ищцата управлявала лек автомобил марка „БМВ 330 ХД” с рег.№ СТ
7605 ВВ, от дома си към бензиностанция „Еко”, като се движела по ул. „Капитан
Петко Войвода” в посока от север на юг, по дясната лента за завиване надясно. В
същата посока, но в лявата лента за завиване наляво се движел лек автомобил
марка „Опел Кадет” с рег. СТ 6858 СА, управляван от водача Л.Т.П.. Двата
автомобила спрели пред светофара на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”,
като л.а. „Опел Кадет” се установил на няколко метра по-назад от автомобила на
ищцата Х.. В момента, в който на зелен сигнал на светофара, последната
предприела завиване на запад по бул. „Цар Симеон Велики”, автомобилът
управляван от водача Г., преминавайки през кръстовището, се отклонил от лентата
си за движение, променил посоката си наляво и като навлязъл в мисленото продължение
на западната лента на ул. „Кап.Петко Войвода”, ударил с челната си част лявата
странична част на л.а. „БМВ 330 ХД”. После продължил движението си, като се
отклонил на север по ул. „Кап.Петко Войвода” и с предната си дясна част се
ударил в предната дясна част на л.а. „Опел Кадет”. По време на втория сблъсък,
водача П. все още не бил потеглил и наблюдавал през цялото време инцидента.
Вследствие на удара в неговия автомобил, лекият автомобил „БМВ 320 И” се отклонил
към западния бордюр на ул. „Кап.П.Войвода”, блъснал се в него и се установил зад
лекия автомобил „Опел Кадет”, ориентиран с предната си част на север. Водача П.
слязъл от колата си и се приближил към лекия автомобил „БМВ 330 ХД”. Видял, че
водачът е млада жена, която изглеждала силно уплашена. Същата била в съзнание.
Той опитал, но не успял да отвори деформираната предна лява врата. Ищцата Х. се
обадила от мобилния си телефон на свой близък – Светозар Г. Върбанов. Върбанов
пристигнал незабавно, успял да отвори вратата и да изведе ищцата Х. от
автомобила. Водачите Г. и П. нямали наранявания. Всички изчакали пристигането
на дежурния екип на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Стара Загора.
Полицейските служители тествали водачите за употреба на алкохол с техническо
средство, което отчело нулеви концентрации. Полицейските служители изготвили
протоколи за ПТП приложен като доказателство към исковата молба. На водача Г.
бил съставен АУАН № 15-3644/30.10.2015 г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Издадено било и наказателно постановление № 15-1228- 003644/18.11.2015 г.,
което впоследствие било обжалвано, тъй като имало заведено досъдебно
производство за ПТП. За пътният инцидент са образувани пр.пр. № 5006/2015г. по
описа на РП
- Стара Загора и ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа
на ОД на МВР - Стара Загора, водено срещу Т.И.Г. за престъпление по чл.343,
ал.1, б. „а”, вр. с чл.342, ал.1 от НК
- за причинени с деянието значителни имуществени
вреди по л.а. „БМВ 330 ХД” с рег. № СТ 7605 ВВ, собственост на ищцата Р.С.Х..
Издаденото наказателно постановление е обжалвано, като е образувано АНД
№328/2016г. по описа на РС - Стара Загора. С Решение от 29.09.2016г.
производството по делото е прекратено, а наказателното постановление – отменено,
тъй като за същото деяние е образувано посоченото по-горе досъдебно
производство. Воденото срещу Т.Г. наказателно дело е внесено в съда с
обвинителен акт, като е образувано НОХД №1182/2017г. по описа на РС - Стара
Загора. С протоколно определение от 18.10.2017г. производството по делото е
прекратено, като делото е върнато на РП – Стара Загора за прецизиране
на обвинението и съобразяване на обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт. С Постановление от 29.06.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа на ОД на МВР – Стара
Загора, постановено по пр.пр. №5006/2015г. по описа на РП – Стара Загора, на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното
производство било прекратено, тъй като деянието не съставлявало престъпление
(нанесените с деянието имуществени вреди не са значителни). С действията си
водача Г. е безспорно, че е нарушил чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП,чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ап.1 от ЗДвП този смисъл настъпилите
резултати били в причинно-следствена връзка с неспазването на правилата за
движение от страна на водача.
В
следващите няколко дни след настъпване на ПТП, ищцата Р.Х. не се чувствала
добре и посетила специалист – ортопед. Издадено й било и СМУ №365/2015 г.
Вследствие на получените при претърпяното на 30.10.2015г. ПТП травматични
увреждания ищцата изпитвала силни болки
в областта на контузените места и на 04.11.2015г. е посетила за преглед д-р
Красимир Димов Янков – ортопед – травматолог. Видно от издадения Амбулаторен
лист №1378 от 04.11.2015г., пострадалата е посочила, че вследствие на
претърпяното ПТП е получила травма в областта на главата, дясната раменна
област, лявото бедро и дясната гръдна област. Съобщила, че имала главоболие от
2-3 дни, световъртеж и гадене. Оплакала се и от болки и болезнени движения в
травмираните области. При извършения преглед били установени палпаторна болка в
темпорална и париетална област на главата; ограничени движения в шията с
изтръпване на десен горен крайник; палпаторна болка в дясна гръдна половина,
като двете гръдни половини взимат еднакво участие в дишането; палпаторна болка
в дясна хълбочна област; оток и болки в ляво бедро. Назначена била рентгенография
на гръбначни прешлени (изследване 06.29). Тези травматични увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето , неопасно за живота и имат
характер на лека телесна повреда. На пострадалата била поставена основна
диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза, а като придружаващи
заболявания били посочени: Контузия на шията и Травма на няколко мускула и
сухожилия на ниво тазобедрена става и бедро. Ищцата е насочена за консултация с
невролог и са й предписани медикаменти. От Амбулаторен лист № 1291 от
04.11.2015 г. било видно, че ищцата е извършила назначената й консултация с
невролог, като е посетила д-р Васил И.И. – специалист по нервни болести. При
консултацията ищцата съобщила, че вследствие на претърпяното от нея ПТП на
30.10.2015 г. за кратко била загубила съзнание, чувствала е дезориентация,
болка в лявата темпоро-фронтална област, в шията и в проксималните мускули на
ръцете, както и изтръпване на пръстите; имала е оплаквания от ограничени
движения в шията. При извършения преглед били установени ограничени движения
при ротация на главата; повишен тонус в паравертебрална церви кална
мускулатура. Назначен е КАТ на цервикален отдел, като от изследването (КТ
№001491/04.11.2015г.) ставало ясно, че при пострадалата се наблюдавали
дискогенни спинални стенози от дискови протрузии в сегменти СЗ-С4, С4-С5,
С5-С6, със суспектност за компресия на миелона. Поставена била основна
диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
а като придружаващо заболяване и усложнение била посочена: Контузия на шията. С
оглед множествеността на промените било предложено разширяване на диагностичния
алгоритъм с провеждане на МРТ. Назначена била медикаментозна терапия.
От
Съдебно-медицинско удостоверение № 365/2015 г. ставало ясно, че на 05.11.2015 г.
ищцата посетила за преглед д-р Т. Танков Стаматов – съдебен лекар при МБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович” АД, Стара Загора. При извършения преглед било установено
бледожълтеникаво кръвонасядане в лявата слепоочна област с овална форма и
диаметър 3.5 см, като други травматични увреждания не били установени. Към
момента на прегледа пострадалата е имала оплаквания от продължаващо главоболие
и болки в областта на шията при активни движения на шията, с иридиация към
раменния пояс, повече вдясно. В заключение се посочва, че при прегледа били
установени кръвонасядане на лявата слепоочна област; анамнестични данни за
лекостепенно мозъчно сътресение; контузия на шията с провокиране на болкова
симптоматика на базата на съществуващи установени спинални стенози
(най-вероятно във връзка с начален стадий на дискови хернии). Сочи се, че
описаните травматични увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и
отговаряли да са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното
ПТП. Според съдебния лекар гореописаните травматични увреждания, както
мозъчното сътресение, така и контузията на шията, са причинили на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В изпълнение на
лекарските предписания ищцата била провела МРТ-изследване (МРТ № 916) на
13.11.2015г. При изследването било установена изгладена шийна лордоза с
тенденция към кифоза; начална остеохондроза СЗ-С4, С4-С5 и С5-С6. В заключение
се сочи, че са налице дегенеративни промени от дискогенен и спондилогенен тип.
На 19.11.2015г. ищцата извършила консултация с д-р М.И.К. – неврохирург, което
било видно от Амбулаторен лист № 453 от 19.11.2015 г. При консултацията ищцата
съобщила, че претърпяла ПТП на 30.10.2015г., вследствие на което получила
краткотрайна загуба на съзнание, като напуснала автомобила си с чужда помощ. От
момента на инцидента пострадалата била объркана за време и място, изпитвала
постепенно нарастващо главоболие, световъртеж, болки в лява раменна става, ляво
бедро и вляво на гръдния кош. Била е лекувана в Ортопедична и Неврологична
амбулатория. При извършения преглед не били установени хемипарези и патологични
рефлекси. Установени били ограничено движение във врата, както и леко повишен
тонус в паравертебралната мускулатура. От проведените изследвания се
установявали следните резултати: от извършена рентгенография на шнйни прешлени
(профил) - изправена шийна позиция; от КАТ на главен мозък и малък мозък -
нативно - без фрактури на костните структури, без установяване на лезии на
мозъчния паренхим, не се установяват субдурални и епидурални колекции; от КАТ
на шийни прешлени
- дискови протрузии на СЗ-С4, С4-С5, С5-С6 със
суспектност за компресия на миелона. Поставена била основна диагноза: Травма на
главата, неуточнена. Препоръчано било носенето на шийна яка, като била
назначена медикаментозна терапия. На 25.11.2015 г. ищцата посетила за преглед
д-р Виделина Тодорова Русева – семеен лекар. Ищцата съобщила, че до момента на
пътния инцидент не била имала оплаквания от болки в шийните прешлени, но в
момента се оплаквала от такива, получени след ПТП, както и от болки в горната
част на гръдния кош и шийни прешлени. При извършения преглед била установена
палпаторна болка по гръбначни прешлени в шийния отдел. Издадена била Етапна
епикриза от 25.11.2015г., като на Р.Х. е поставена диагноза: Увреждания на
брахиалния плексус и шийните прешлени.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №40/2016 г. ставало ясно, че при
ПТП на 30.10.2015г. пострадалата Р.С.Х. получила кръвонасядане на лявата
слепоочна област; анамнестични данни за претърпяно лекостепенно мозъчно
сътресение; контузия на шията с провокиране на болкова симптоматика на базата
на съществуващи установени спинални стенози (най-вероятно във връзка с начален
стадий на дискови хернии). Експертът твърди, че описаните травматични
увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са
получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Сочи, че
гореописаните травматични увреждания - кръвонасядането на лявата слепоочна
област, контузията на шията и претърпяното мозъчно сътресение, което в
конкретния случай е било съпроводено с липса на спомен за известен период от
време, но не и с пълна загуба на съзнание, са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
срокът за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на около
три седмици. Макар възстановителният период на ищцата да не е дълъг, от
представените доказателства се установява, че тя е изпитвала чувствителен
дискомфорт в описаните области на тялото си, както и общо неразположение в
продължение на повече от месец след ПТП, а спомените за събитията около
претърпения инцидент все още предизвиквали негативни емоции. След
произшествието ищцата е била неориентирана за време и място; изгубила е апетит;
не е можела да спи спокойно и е сънувала кошмари; известно време е изпитвала
страх да шофира; изпитвала е силни притеснения да не получи трайни физически
или психически увреждания.
В
резултат на удара при описаното ПТП Т.И.Г. е причинил на доверителката ми
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени травматични увреждания
- кръвонасядане на лява слепоочна област,
контузия на шията и мозъчно сътресение, съпроводено с липса на спомен за
известен период от време, но не и с пълна загуба на съзнание, които са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
и представляват леки телесни повреди. Като резултат от процесното ПТП на Р.Х.
са причинени и имуществени вреди, изразяващи се в нанесените по автомобила й
л.а. „БМВ 330 ХД”, щети, увредена била цялата лява страна и ходовата част на
автомобила.
В
хода на досъдебното производство била изготвена и автотехническа експертиза, от
заключението на която се потвърждавало описаният в настоящата искова молба
механизъм на процесното ПТП от 30.10.2015г. В експертизата се сочи, че
причината за настъпване на произшествието било от субективен характер – решението
на водача на л.а. „БМВ 320 И” с рег. № СТ 6321 ВР, Т.И.Г., да управлява
автомобила си със скорост и в посока, довели до настъпване на двата сблъсъка,
описани по-горе.
Във
връзка с причинените по лекия автомобил на ищцата имуществени вреди, Р.Х. е
предявила претенция по сключената от нея застраховка „Каско” със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, като била образувана Щета №
33015030101412/03.11.2015 г. С Разходен касов ордер № 936 от 15.12.2015 г. по
заведената от ищцата щета по застраховка „Каско” „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е изплатило на
същата сумата от 4 469.16 лв. за причинените имуществени вреди по автомобила й
вследствие на претърпяното на 30.10.2015 г. ПТП. Ищцата счита, че така
определеното обезщетение било изключително занижено и поради тази причина била
посетила автомобилен сервиз, който да й изготви оферта за реалната стойност за
извършване на ремонт на автомобила й. Както е видно от изготвената от „ПРО АУТО
КУЗМАНОВ” ЕООД Проформа фактура № ********** от 30.11.2015 г., реалната
стойност на причинените по автомобила на ищцата вреди възлизала на сумата от 11
771.16 лв., от които същата е получила само част в размер на 4469.16лв.
По
повод причинените неимуществени и имуществени вреди се установило, че към
30.10.2015 г. – датата на ПТП, за гореописания л.а. „БМВ 320 И” с рег. № СТ
6321 ВР, управляван от Т.И.Г., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, по застрахователна
полица № ВС/22/115002667283, валидна от 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г.
(прекратена на 17.05.2016г.).
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен
договор”, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия
Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно
съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и
процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.).
Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по
отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че
има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ, е, когато
„страните договорят друго” след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки
между страните не съществуват. От гореизложеното категорично може да се направи
изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Въпреки
че не е имала такова задължение, Р.Х. е предявила пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която била образувана Щета
№0000-1000-03-17-7331/01.06.2017 г. С писмо с изх. № 9728 от 02.10.2017 г.
застрахователното дружество уведомило ищцата, че е определило обезщетение за
причинените на пострадалата неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., като
било предложено подписване на споразумение за изплащане на тази сума. Тъй като
така определеното обезщетение е в прекалено занижен размер, с оглед получените
от ищцата неимуществени вреди, споразумение не било подписано, а определената
сума за обезщетение не била изплатена на ищцата.
Тъй
като Р.Х. не е получила обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на претърпяното ПТП на 30.10.2015г., а полученото обезщетение
за причинените й имуществени вреди не отговаряло на реалния размер на щетите по
автомобила на ищцата, за нея е налице правен интерес от подаване на настоящата
искова молба за репариране на причинените неимуществени вреди изцяло и на
разликата между изплатеното обезщетение за имуществени вреди и реално
понесените такива, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество,
отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Моли
съда да осъди застрахователно дружество да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди за понесените от нея болки и страдания в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 30.10.2015 г. в размер на 4 000 лв. за
причинените й травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане на лявата
слепоочна област; претърпяно лекостепенно мозъчно сътресение, което е било
съпроводено с липса на спомен за известен период от време, но не и с пълна
загуба на съзнание; контузия на шията с провокиране на болкова симптоматика на
базата на съществуващи установени спинални стенози, причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, имащи характера на леки
телесни повреди, и за причинените й душевни болки и страдания. Претендира
също да й бъде заплатена и сумата от 1 000 лв., представляваща разликата между
изплатеното й обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско” и реално
причинените по лекия й автомобил вреди. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираните
обезщетения от датата на непозволеното увреждане – 30.10.2015г., до
окончателното изплащане на сумите.
Моли
съда да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, район „Лозенец”, бул.
„Черни Връх” №51Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел
Валериев Димитров и Гълъбин Н. Гълъбов, да заплати на Р.С.Х., с ЕГН: **********,***,
ал.35, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 30.10.2015г., вследствие на което на
ищцата са причинени леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане на
лявата слепоочна област; претърпяно лекостепенно мозъчно сътресение, което е
било съпроводено с липса на спомен за известен период от време, но не и с пълна
загуба на съзнание; контузия на шията с провокиране на болкова симптоматика на
базата на съществуващи установени спинални стенози, причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и душевни болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП -
30.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 000 лв.,
представляваща разликата между изплатеното обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Каско” и реално причинените по лекия автомобил имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП - 30.10.2015г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноските по делото.
В законоустановения
срок
по делото е постъпил отговор от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД, в който счита, че искът е неоснователен и го оспорва по основание и размер.
Оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между описаното в исковата
молба събитие и описаните в същата искова молба увреждания за ищцата.
Приложените към исковата молба доказателства
не били достатъчни за обосноваване твърденията на ищеца и ангажиране отговорността
на ответното дружество. Застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се дължало само при условие, че били
категорично и безспорно установени обстоятелствата, при които било настъпило
застрахователното събитие, неговия механизъм и наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и твърдените вреди. Твърденията в исковата молба относно
изложението как било настъпило събитието от дата 30.10.2015г., в гр. Стара
Загора не кореспондират на представения Протокол за ПТП. В исковата молба се
твърдяло, че л.а. „БМВ 320 И” с рег. № СТ 6321 ВР се е движил по ул. „Капитан
Петко Войвода” в посока от юг на север, а л.а.
„БМВ 330 ХД” с рег. № СТ 7605 ВВ се движил по същата ул. „Капитан Петко
Войвода” в посока от север на юг, тоест по същата улица, но в обратна посока,
докато в представения към исковата молба Протокол за ПТП двата автомобила, Участник
1 и Участник 2 са описани като движещи се по две различни улици, като са се
ударили перпендикулярно един на друг, пресичайки траекториите си движение на
кръстовище. В настоящия случай липсвали безспорни доказателства относно механизма
и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и не била установена
вината на водача, застрахован при ответника. Нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП
са допуснали и двамата водачи, за да се достигне до настъпването на
произшествие. Всеки един от двамата водачи не се е съобразил с пътната
обстановка, не е намалил скоростта си на движение преди да достигне до
кръстовище, не е спрял пред предвидимо препятствие на пътното платно и е
причинил произшествие. В протокол за ПТП било посочено, че схемата е № 76,
което отразявала събитие при друг вид ПТП, включително и случаите на заден ход.
Прилага таблица за разчитане на протокол за ПТП.
Представен е
протокол без констатации за пострадали лица. Служителите на реда, които са
посетили местопроизшествието, не
установили, че в произшествието имало пострадали лица, въпреки са снели
обяснения от ищцата Р.С.Х., която се е подписала, в качеството на водач, в поле
Участник 2 в Протокол за ПТП 1596070 от 30.10.2015 г., съставен 50 минути след
събитието. Тоест поне 50 минути ищцата е била заедно с полицаите, но никой не е
установил, че Р.С.Х. имала проблем, нито тя се е оплакала от болка.
Представения
протокол за ПТП нямал доказателствена тежест относно обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП. Оспорва твърдението в исковата молба, че
произшествието възникнало единствено по вина на водача Т.И.Г., с ЕГН **********.
Видно от представеното Наказателното постановление № 15-1228-003644/18.11.2015г.,
същото не било връчено на Т.И.Г., видно от сектор Разписка и следователно не е
влязло в сила.
Видно от
Постановление на Районна Прокуратура гр. Стара Загора от дата 29.06.2018 г. №
5006/2015г., Досъдебно производство № 1228, ЗМ 503/2015г., водено срещу Т.И.Г.
е прекратено по аргумент, че деянието му не съставлявало престъпление, не е
причинил значителни имуществени вреди, а свидетелят П. е направил искане за
прекратяване на наказателното производство за причинените му имуществени вреди.
Ищцата също не фигурира като пострадало лице.
Ищцата Р.С.Х.
е причинила произшествието, в качеството си на водач на МПС „БМВ 330 ХД” с рег.
№ СТ 7605 ВВ, движила се е с несъобразена с пътната обстановка скорост, без да
спази изискваните на закона да се движи в крайна дясна част на платното за
движение. Ищцата е нарушила чл. 15 от Закона за движение по пътищата.
Застрахователят
не носи отговорност за щетите претърпени от виновния водач.
В случай, че
бъдат установени наведените с исковата молба обстоятелства и оспорванията на
ответника по основателността на иска бъдат оборени, счита предявения иск за
необосновано завишен. Оспорва исковете по размер. Оспорва твърденията в
исковата молба за настъпилите неблагоприятни последици. Няма доказателства за
претърпяно мозъчно сътресение, напротив ищцата била разговаряла със служителите
на реда и била подписала протокол за ПТП без пострадали лица. Оспорва
твърдението, че срокът за възстановяване на ищцата бил около 3 месеца. С
исковата молба били наведени твърдения за настъпването на множество
неблагоприятни последици, които не се потвърждавали от представените медицински
документи и оспорва да имали връзка със събитие от 30.10.2015 г. Наведени били
доводи за травми в различни части на тялото, като глава, дясна раменна област,
ляво бедро, дясна гръдна област и др., които не кореспондирали нито на
интензитета на процесното пътнотранспортно произшествие, нито на зоната на ударът
- от ляво. Контузии в различни части на тялото от друга страна свидетелстват за
липсата на поставен предпазен колан от ищцата и свободно движение на тялото в
купето на автомобила. Правилно поставен предпазен колан щеше да обезопаси
тялото на ищцата, като го задържи към меката седалка на автомобила. В случай че
е имало сравнително силен челен удар е трябвало да се отвори предпазната
въздушна възглавница. При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да
има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8,
понятието „справедливост” било свързано с преценка на конкретни обстоятелства.
С оглед твърденията по основанието на предявената претенция поддържа, че
претендираната от ищеца, като обезщетение парична сума била в изключително
завишен размер, за да доведе до репариране на вреди в техния действителен
размер, каквото било изискването на закона. Не се доказвало
причинно-следствената връзка на наведените твърдения за неимуществени вреди със
събитието. Ищцата била съпричинила
неблагоприятните последици, като водач на МПС, тъй като не е поставила
предпазен колан. Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл. 51. ал. 2 от ЗЗД, до следните съображения: За вредоносния
резултат, травмите получени от Р.С.Х. е допринесло до голяма степен
обстоятелството, че същата не била използвала обезопасителен колан към момента
на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачите и пътниците в моторни превозни средства,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани”. Пострадалата сама се е поставила в опасност, от която
за нея били настъпили вредни последици. Навежда твърдения, че за ищцата нямаше
да настъпят описаните неблагоприятни последици в различни части на тялото, ако
беше управлявала МПС, съобразявайки се с разпоредбите на Закона за движение по
пътищата. Ищцата не можела да черпи права до толкова, до колкото сама е станала
причина за настъпването на процесното ПТП. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде
намалено.
Размерът на
претендиралото с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди като последица от процесното ПТП бил завишен и несъответстващ на принципа
за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Претенцията
била завишена с оглед минималната заплата за страната, към момента на
настъпване на събитието (която е 380 лв., съгласно ПМС № 419 от 17.12.2014 г.,
ДВ, бр. 105 от 2014г.) и периода на нетрудоспособност на ищеца. Обезщетението
цели да възстанови вредите на пострадалия, а няма за цел неоснователно
обогатяване и реализиране на печалба. Исковите претенции следва да се съобразят
с икономическия стандарт на живот в страната.
Оспорва по
основание и размер претенциите за имуществени вреди за настъпилите щети по л.а.
„ БМВ 330 И”, с рег. № СТ 7605 ВВ. Ищцата не представяла доказателства, че е
направила разходи, за да възстанови автомобила си. С исковата молба се сочи, че
ищцата е имала застраховка КАСКО и е получила справедливо обезщетение от
застрахователя си „ЗАД АРМЕЕЦ” АД. Представени били доказателства за това.
Специализираната застраховка обезпечава пълно и главно обезщетяване на
получените имуществени вреди. Общата застраховка „Гражданска отговорност”
покрива базисните разноски по възстановяване на веща към момента преди
настъпване на събитието. Поради което премията която се заплаща по застраховка
КАСКО била по-висока и се отнасяла конкретно за репариране на разходи по
настъпили в пътнотранспортно произшествие щети по автомобила. Ищцата не можела да
търси едно и също обезщетение от двама различни застрахователя за едни и същи
вреди, не можела да търси и разликата, защото тя била в обратна посока. Обезщетение
по застраховка КАСКО било по-изчерпателно от това по застраховка „Гражданска
отговорност” що се отнася до настъпилите имуществени вреди по автомобила.
По отношение
на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви- оспорва дължимостта на претендираните
акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими. Оспорва претенцията за лихви
и с оглед на посочения период, с исковата молба се претендира присъждане на
изтекла лихва от датата на настъпване на пътнотранспортно произшествие, но
ищцата не е депозирала покана относно претендиралата в настоящата искова молба
претенция в конкретния размер, с посочване на банкова сметка, ***. Претендират
се неимуществени вреди, които нямали конкретен паричен еквивалент от момента на
събитието и не можело да се определи в кой момент са се натрупали болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени с 4000 лв. Не били представени
данни застрахователят да е изпаднал в забава, напротив застрахователят е
предложил доброволно уреждане на спора. Ищецът, в качеството си на кредитор е
изпаднал в забава, като не е представил банкова сметка ***. 409, във вр. с чл.
380 от КЗ. Съгласно Раздел IX Претенция за застрахователно обезщетение или
сума, чл. 380 от Кодекса за застраховането:
Съгласно чл.
86 от ЗЗД лихва се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховане застрахователят изпада в забава след като изтече,
определения от законодателя 3 месечен срок след дата на предявяване на
застрахователна претенция.
Такава
разпоредба е действала и по отменения Кодекс за застраховането по реда на
чл.224, ал.1, застрахователното дружество не е поканено да определи и изплати
застрахователно обезщетение по доброволен ред, с прилагане на банкова сметка ***.
В проведеното
на 28.05.2019г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на
предявения иск за имуществени вреди, като същият следва да се разгледа предявен
за сумата от 4379,48 лева, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско” и реално причинените по
лекия автомобил имуществени вреди в размер на 8 848,64 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП - 30.10.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения и приет по настоящото дело протокол
за оглед на пътно-транспортно произшествие от 30.10.2015г., съставен от автоконтрольор
сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, на същата дата в 13.20
часа в
град Стара Загора на кръстовището на бул. Цар Симеон Велики и ул.Капитан
Петко Войвода,
при управляване на моторно превозно средство л.а. марка „БМВ 320 И” с рег. № СТ
6321 ВР, водачът Т.И.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно разпоредбите на ЗДвП, а именно чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП,чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ап.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Йовчо Монев Димитров, изразяваща се в
счупване на пет ребра в дясната гръдна половина /ІІІ,1V,V,VI и VII по задна мишнична линия/, което е
причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок, по-дълъг от 30
дни, в случая-около 2 месеца - престъпление по чл.343, ал.1,буква
„б",предложение второ във вр. с чл.342,ал.1 от НК.
На
водача Г. бил съставен АУАН № 15-3644/30.10.2015г. за нарушения на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП. Издадено било и наказателно постановление № 15-1228-
003644/18.11.2015г., което впоследствие било обжалвано, тъй като имало заведено
досъдебно производство за ПТП. За станалото ПТП е образувано пр.пр. № 5006/2015г.
по описа на РП-Стара Загора и ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа на ОД на МВР -
Стара Загора, водено срещу Т.И.Г. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а”, вр.
с чл.342, ал.1 от НК за причинени с
деянието значителни имуществени вреди по л.а. „БМВ 330 ХД” с рег. № СТ 7605 ВВ,
собственост на ищцата Р.С.Х.. Издаденото наказателно постановление е обжалвано,
като е образувано АНД №328/2016г. по описа на РС - Стара Загора. С Решение от
29.09.2016г. производството по делото е прекратено, а
наказателното постановление – отменено, тъй като за същото деяние е образувано
посоченото по-горе досъдебно производство. Воденото срещу Т.Г. наказателно дело
е внесено в съда с обвинителен акт, като е образувано НОХД №1182/2017г. по
описа на РС - Стара Загора. С протоколно определение от 18.10.2017г.
производството по делото е прекратено, като делото е върнато на
РП – Стара Загора за прецизиране на обвинението и съобразяване на обстоятелствената
и диспозитивна част на обвинителния акт. С Постановление от 29.06.2018г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора, постановено по пр.пр. №5006/2015г. по описа на РП
– Стара Загора /л.20 от делото/, на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство е прекратено,
тъй като деянието не съставлява престъпление (нанесените с деянието имуществени
вреди не са значителни). В постановлението е прието
за безспорно установено, че с действията си водача Г. е нарушил чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.25, ал.1 от ЗДвП. В
този
смисъл настъпилите резултати били в причинно-следствена връзка с неспазването
на правилата за движение от страна на водача.
Страните не спорят, че във връзка с
причинените по лекия автомобил на ищцата имуществени вреди, Р.Х. е предявила
претенция по сключената от нея застраховка „Каско” със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, като била образувана Щета №
33015030101412/03.11.2015г. С Разходен касов ордер № 936 от 15.12.2015г. по
заведената от ищцата щета по застраховка „Каско” „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е изплатило на
същата сумата от 4 469.16 лв. за причинените имуществени вреди по автомобила й
вследствие на претърпяното на 30.10.2015г. ПТП.
Със заявление ищецът е поискал от
ответника да му заплати застрахователна сума
във връзка с настъпилото застрахователно събитие за претърпените
неимуществени вреди, във връзка с което е образувана Щета №
0000-1000-03-17-7331/01.06.2017г. С писмо с изх.№ 9728/02.10.2017г. /л.37 от
делото/ застрахователното дружество е уведомило ищеца, че е определено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, но тъй
като страните не са постигнали споразумение, сумата не е преведена.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Л.Т.П. /без родство със страните/
се установява, че на процесната дата около обяд свидетеля и съпругата му пътували
със собствения си лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ СТ 6858 СА, като спрели
на светофара на кръстовището на бул.Цар Симеон Велики до магазин „Билла“, тъй
като сигналът бил червен. Свидетелят П. управлявал автомобила. Твърди, че се
пристроил в ляво, за да може да завие на ляво, като се движел от север на юг.
Пред него имало друг автомобил, който при сигнал зелено на светофара тръгнал да
завива напред и наляво. В този момент от лявата страна се появил черен
автомобил, който се движел с висока скорост и ударил предния автомобил, който
вече бил в средата на кръстовището. Ударът бил в предната лява страна. След
това автомобилът се завъртял и ударил автомобила на свидетеля в десния мигач и
бронята, завъртял още веднъж, ударил се в банкета и спрял. Свидетелят слязъл от
автомобила и отишъл до ударения, като се опитал да отвори вратата на шофьора,
но не успял. Шофьорката била в съзнание и казала, че я боли лявото бедро.
Шофьорът на другия автомобил казал, че не е употребил алкохол. Дошли представители
на КАТ и съставили протокол. Свидетелят СВЕТОЗАР Г. ВЪРБАНОВ /без родство със
страните/ твърди, че живее със сестрата на ищцата. Помни датата на
произшествието, тъй като предишната седмица имал рожден ден. Заявява, че ищцата
се обадила по телефона и му казала, че са я блъснали до бензиностанция „ОМВ“ в
кв.“Три чучура“. Свидетелят заедно със сестрата на ищцата се качили в техния
автомобил и отишли на мястото на произшествието. Там имало ударени две коли –
„БМВ“ и „ОПЕЛ“, като автомобила на ищцата бил по средата на кръстовището. В
този момент дошла и полицейска кола. Вратата на шофьора била смачкана и
свидетелят не успял да я отвори, но след това вратата останала в ръцете му.
Ищцата казала, че не се чувства добре и й е лошо. Държала се за ребрата и
казала, че я боли главата. Изнесли я от колата и извикали линейка. Кракът й
видимо не бил добре. Не изчакали линейката, а я закарали в бърза помощ. Няколко
пъти след това я карали на терапия в гр.Пловдив. Ищцата отказвала да шофира. В
момента ищцата живеела в САЩ и свидетеля не знае дали шофира. След инцидента
две седмици ищцата живяла в дома на свидетеля и сестра си, защото се страхувала
да остава сама. Сложили й яка на врата,
а също така куцала. При прегледа на скенер установили проблем с шийните
прешлени. Върнала се на работа след един месец. Свидетелят твърди, че
автомобилът бил ударен в ляв преден калник, лявата врата била смляна, заден
панел по средата бил смачкан, предната
лява джанта била одрана, задната дясна джанта – също, праговете, всички аербеци
от дясната страна били отворени, капсулата на волана също.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата,
кръвонасядане на лявата слепоочна област, мозъчно сътресение /без загуба на
съзнание/, контузия на шията, обостряне на шиен плексит за десен горен крайник
/на база на стари костни, ставни и дискови промени на шийните прешлени/,
контузия на ляво бедро, контузия на гърдите в дясна гръдна половина. Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени при въпросното ПТП. Тази травма представлява лека телесна повреда. Срокът
на възстановяване е следния: контузия на главата - от 7 до 10 дни,
кръвонасядане на лявата слепоочна област от 5 до 7 дни, мозъчно сътресение – от
3 до 4 седмици, контузия на шията – от 2 до 3 седмици, обостряне на шиен
плексит за десен горен крайник /на база на стари костни, ставни и дискови
промени на шийните прешлени/ - от 15 до 20 дни, контузия на ляво бедро- от 7 до
10 дни, контузия на гърдите в дясна гръдна половина – от 7 до 10 дни. В съдебно
заседание вещото лице уточни, че ищецът е ползвала предпазен колан в момента на
ПТП, тъй като в противен случай травмите в областта на главата и шията щяха да
бъдат значително по-тежки.
От заключенията на първоначалната и двете повторни
съдебно-автотехнически експертизи се установява, че вина за настъпването
на конкретното ПТП има Т.И.Г., който при извършване на десен завой е
навлязъл в лентите за насрещно движение. Водачът Г. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара, като е бил длъжен да се движи
със съобразена скорост, която да му позволи да контролира автомобила във всеки
момент и да не навлиз в лентите на насрещно движещите се автомобили. Водачът Х.
и водачът на л.а. „Опел“ не са имали техническа възможност да предотвратят
настъпването на ПТП. За възстановяване на процесния автомобил е необходимо да
бъдат подменени следните части с нови, както и да се вложи труд, както следва:
преден ляв калник, мигач в калника, предна лява врата, заден ляв калник/панел,
облицовка ПВЦ праг ляв, въздушна възглавница – странична дясна, перде,
облицовка ПВЦ праг десен, калник /панел заден десен, предна дясна врата,
тапицерия таван, лайсна ляв праг преден, ЕБ въздушна възглавница, вътрешен ляв
праг, външен ляв праг, средна колонка, стъкло-подемник ел на предна лява врата,
задна дясна джанта, заден десен носач, стабилизираща щанга задна – дясна, на
обща стойност от 8 848,64
лева към датата на настъпване на произшествието –
30.10.2015г.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, уреждаща т. нар. пряк
иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. Съгласно посочената разпоредба
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. По делото не е спорно, че
към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и деликвента Т.И.Г.
е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
за лек автомобил марка „БМВ 320 И" с
рег.№ СТ 6321 ВР.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, имуществени, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът Т.И.Г. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил марка „БМВ 320 И" с рег.№ СТ 6321 ВР е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на ЗДвП, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.15, ал.1 от ЗДвП – „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“, чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. Същият по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на Р.С.Х., изразяваща се в контузия на главата, кръвонасядане на лявата слепоочна област, мозъчно сътресение /без загуба на съзнание/, контузия на шията, обостряне на шиен плексит за десен горен крайник /на база на стари костни, ставни и дискови промени на шийните прешлени/, контузия на ляво бедро, контузия на гърдите в дясна гръдна половина. Противоправното поведение на водача Г. при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с телесните увреждания на ищеца, тъй като ако водачът ако не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до установените по делото телесни увреждания на ищеца. Същото се установи безспорно, както от събраните гласни доказателства по делото, така и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени
доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи
вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на Г. следва
извода, че при извършване на деянието той е действал при условията на
непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата
/причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца/, но е бил длъжен /задължения
произтичащи от посочените по-горе разпоредби на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди
и предотврати.
При определянето на размера на обезщетението
и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин,
по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни
увреждания – леки телесни увреждания, подробно посочени по-горе; формата на
вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък. С оглед на тези обстоятелства съдът счита,
че за справедливо репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено обезщетение в размер на 4 000 лв., както следва: за
претърпените болки и страдания вследствие на контузия на главата - от 7 до 10
дни, кръвонасядане на лявата слепоочна област - от 5 до 7 дни, мозъчно
сътресение – от 3 до 4 седмици, контузия на шията – от 2 до 3 седмици,
обостряне на шиен плексит за десен горен крайник /на база на стари костни,
ставни и дискови промени на шийните прешлени/ - от 15 до 20 дни, контузия на
ляво бедро- от 7 до 10 дни, контузия на гърдите в дясна гръдна половина – от 7
до 10 дни – 3 000 лева; за претърпените дискомфорт, стрес, уплаха – 1 000 лева. Наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца са неоснователни, доколкото от
експертното заключение по делото се установява, че за настъпване на ПТП е
виновен изцяло водачът на лекия автомобил марка
„БМВ
320 И"
с рег.№ СТ 6321 ВР. От заключението на
съдебно – медицинската експертиза и обяснението на вещото
лице се установи, че ищцата е ползвала
предпазен колан в момента на ПТП, тъй като в противен случай травмите в
областта на главата и шията щяха да бъдат значително по-тежки.
Следователно искът за обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до претендирания
размер от 4 000 лева.
При
задължението за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана
/чл.84, ал.3 от ЗЗД/, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението за
неимуществени вреди за периода от датата на увреждането - 30.10.2015г. до
предявяването на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.223,
ал.1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят може да се задължи да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. За
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените
по реда на чл.
290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011г. по т. д. №
293/2010г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011г. на
ВКС, II т.о.; решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.;
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II т.о.; решение №
115/09.07.2009г. по т. д. № 627/2008г. на ВКС, II т.о., решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/2010г., II т.о., както и в определение №
156/27.03.2015г. по т.д. № 1667/2014г. на ВКС, II т.о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Предвид
съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал и с
оглед трайната съдебна практика, цитирана по-горе, съдът приема, че в случая за
пълното възстановяване на процесния автомобил в състоянието му преди
увреждането би се постигнало ефективно с оригинални части и или части от
алтернативни сервизи възлизащи на 8 848,64 лв.
Страните не спорят, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД е заплатил на ищеца обезщетение за претърпените
имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 4 469,16 лева. По делото, обаче
не е представено споразумение между страните, в което увреденият да е заявил,
че е напълно обезщетен за съответната вреда. Ето защо, съдът намира, че
застрахователят отговаря спрямо увредения за разликата между действително
претърпените вреди и изплатеното обезщетение./В този смисъл е Тълкувателно
решение № 1/30.01.2016г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК/.
С
оглед гореизложеното, съдът приема,че предявеният иск от ищеца за сумата от 4
379,48 лева за причинени имуществени вреди върху л.а. „БМВ 330 ХД” с рег. № СТ
7605 ВВ е основателен и следва да бъде уважен.
В
зависимост от изхода по главния иск съдът следва да присъди в полза на ищеца и
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на ПТП – 30.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането (съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД), т.к. искането за присъждане на законната лихва има акцесорен
характер и подлежи на уважаване при установен и доказан размер и основание на
главния иск.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски по делото в размер на 2 425,20 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, район Красно село,
бул.Черни връх 51 Д, ЕИК *********,
представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова да заплати на Р.С.Х., с ЕГН **********,***,
със
съдебен адрес:*** Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез адвокат Ж.З.
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.1
от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за причинени от застрахования Т.И.Г.
неимуществени
вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 30.10.2015г. при управляване на
моторно превозно средство лек автомобил марка
„БМВ
320 И"
с рег.№ СТ 6321 ВР и по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на Р.С.Х., изразяваща се в контузия
на главата, кръвонасядане на лявата слепоочна област, мозъчно сътресение /без
загуба на съзнание/, контузия на шията, обостряне на шиен плексит за десен
горен крайник /на база на стари костни, ставни и дискови промени на шийните
прешлени/, контузия на ляво бедро, контузия на гърдите в дясна гръдна половина, сумата от 4 379,48 лева, представляваща
обезщетение за причинени от Т.И.Г., имуществени вреди от
непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 30.10.2015г.,
ведно със
законната лихва върху тези
суми
от 30.10.2015г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 2 425,20 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: